О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260048 08.01.2021г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на осми януари две хиляди и двадесет и първа година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
като разгледа
докладваното от съдията
- докладчик МАВРОДИЕВА
частно гражданско дело № 3420 по
описа за 2020 година.
Производството е
образувано по частна жалба на ,,А.“ ЕООД *** против разпореждане № 262476 от 11.11.2020
г., постановено по ч. гр. д. № 4587/2020 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта с която се претендира сумата 48.32
лв. – административни разноски и сумата 126.63 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство.
Частният
жалбоподател излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането в
обжалваната част. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният
съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за отхвърлените
суми. Претендира разноски.
Въззивният съд,
след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното
дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство
е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,А.“ ЕООД ***срещу Г.Н.К. за
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1000 лв. - главница; 48.32 лв. – административни разноски;
126.63 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 192.30
лв. договорна лихва за периода от 12.08.2019 г. до 10.06.2020 г.; 43.84 лв. лихва
за забава за периода 11.09.2019г. – 09.10.2020г.; 25.99 дължима законна лихва
за забава по договора за предоставяне на поръчителство; законна лихва от датата
на подаване на заявлението в съда. В заявлението е посочено, че вземането
произтича от договор за поръчителство по кредит от 11.08.2019г. Посочено е, че
кредитополучателят се е задължил да върне заемната сума, заедно с договорна
лихва, както и дължимото възнаграждение на поръчителя по договора за
поръчителство. Задължението станало изискуемо и на 13.10.2020г. заемодателят
изпратил до поръчителя искане за плащане. Поръчителят изпратил уведомление на
длъжника на 14.10.2020г. и на 19.10.2020г. изпълнил задължението му. Моли съдът
да издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника за посочените по –
горе суми.
С обжалваната част
на разпореждането съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която ,,А.“ ЕООД ***е
поискало издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 48.32 лв. –
административни разноски и сумата 126.63 лв.
– възнаграждение по договор за поръчителство, като е приел, че уговорките
за административни разноски и възнаграждение по договор за поръчителство, са
нищожни, поради противоречие с разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК.
Съгласно чл. 411 ГПК,
за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията
на чл. 127, ал.
1 и 3
и чл. 128, т. 1
и 2 ГПК,
да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице
обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на
територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на
територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК.
В
процесното правоотношение по предоставяне на потребителски кредит са налице
неравноправни клаузи. Макар отношенията между кредитора и длъжника да са представени
като регламентирани от отделни договори-за
потребителски кредит и за поръчителство, при изложените от заявителя
факти и основания става ясно, че се касае за свързани и обусловени
правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. Както е посочено в
заявлението договорът за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е
обезпечен. От своя страна е налице договорна обвързаност и между кредитора и
поръчителя, с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението
по поръчителството пред това по основното задължение по кредита. Налице е дълг
по кредитно правоотношение, с уговорени акцесорни плащания и те следва да се
разглеждат като едно цяло. Зад обособяването на отношенията по обезпечаване на
кредитното правоотношение в отделен договор, ясно прозира целта да се заобиколи
закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването
и управлението на договора- чл. 10а, ал.
2 от ЗПК. Видно е, че ангажиментът към поръчителя е неделим от
основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия
размер на разходите по кредита. Тук таксата не е включена в предвидения по
договора ГПР, а ако бъде изчислена стойността й ще надвиши многократно
максимално допустимият размер, регламентиран в императивната норма на чл. 19, ал. 4
от ЗПК- петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута по постановление на Министерския съвет на
Република България. Нещо повече-плащането на тази такса е уговорено като
приоритетно, дори пред основното задължение по кредитното правоотношение, от
което ясно прозира целта му - да обезпечи гарантиран доход, без да има
сигурност в насрещната престация. Като последица води до неоснователно
обогатяване за кредитора-както за кредитодателя, така и за поръчителя.
Макар
подобен начин за обезпечаване на вземането да е нормален, разбираем и наложил
се в практиката, ясно е, че с него се постига гарантиране на сигурен доход без
насреща да е престирана услуга-поръчителство. Възнаграждението е уговорено като
дължимо предварително, преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне
да тази възможност. На практика с него се предвижда допълнителна такса за
услуга, която не е ясно дали ще се предостави, което отново насочва към
противоречие с чл. 10а, ал.
4 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а ЗПК
изисква видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая
административните разноски за извънсъдебно събиране на вземането не са
индивидуализирани, а са определени общо
и не е ясно за какво са и дали реално такива са правени. Предвид противоречието й с
императивни правни норми, клаузата в договора за административни разноски,
на основание чл.21 от ЗПК е нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл. 411,
ал.2, ГПК, в последната му редакция - ДВ
бр.100/ 20.12.2019г., съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането
е в противоречие със закона или с добрите нрави или искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Налице е трайна съдебна практика, съгласно която съдът
следи служебно за наличието на противоречие на искането със закона и при
констатиране на такова отказва издаване на заповед за изпълнение. (О-974-
Въззивният съд
намира, че посочените по-горе клаузи от договора за поръчителство носят всички
белези на неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
тъй като нарушават изискването за добросъвестност и създават значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. В текстовете
на чл. 143, т. 1 - т. 19 ЗЗП
са изброени възможни проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент от
т. 20 на чл.
143 ЗПК изброяването е примерно, а не изчерпателно. Констатираното
противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание спорните клаузи
да се приемат за нищожни като неравноправни, като и на това основание
заявлението да бъде отхвърлено.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е
неоснователна. Разпореждането в обжалваната част, в която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК
като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 262476 от 11.11.2020 г., постановено
по ч. гр. д. № 4587/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: