РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Перник, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500197 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В. К., чрез пълномощника адв.С., против решение
№ 1395/19.12.2022 г. по гр.д. № 3720/2022 г. по описа на Районен съд– Перник. Решението
се обжалва изцяло. По подробно изложени в жалбата доводи се твърди, че:
-решението противоречи на редица физични закони /Нютон- Рихтер; втори закон на
термодинамиката и т.н./;
-неправилно районния съд е презюмирал наличието на облигациона връзка, каквато
между страните не съществува;
-ищцовото дружество не е установило в условията на пълно доказване обема на
реално доставената ТЕ за процесния период, както й че нейната стойност възлиза именно на
спорната сума;
-не само сумите за „вноска за дялово разпределение", но и сумите за топлинна
енергия дължими от изравнителните сметки не са изискуеми.
От ответното дружество не е постъпил отговор на въззивната жалба, изразено е
становище по същество, като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като
1
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
рамките, поставен от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на събраните
доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на
доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред
за това. Фактите са следните:
От приложеното ч.гр.д. № 1491 по описа за 2022 г. на РС - Перник е видно, че по
заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 909/28.03.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу В. Ц. К. за сумата 285,89 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. -
30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането и сумата 42,24 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода, както и за сторените разноски за производството.
Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника в срока по
чл.41 ГПК. Това наложило е подаване на процесната искова молба.
В производството пред районния съд от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***, том ***, дело № 2197/1993 г. и молба за откриване на партида за
битови нужди от 08.12.2010 г., се установява, че ответницата В. Ц. К., е придобила
собствеността на процесния апартамент през 1993 г., както и че последния е топлоснабден.
Следователно през процесния период - 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ответницата е била
собственик, респ. ползвател на собственият си апартамент, находящ се в *** и същият е бил
топлоснабден.
Пред районния съд е била назначена СТЕ.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. фирмата за дялово
разпределение действаща в процесния блок е избрана от етажната собственост на същия, за
което е сключен договор № *** за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ в
СЕС. Вещото лице е установило, че между ищеца и „Техем сървисис“ ЕООД, гр.София е
подписано споразумение, след въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна
енергия на битови потребители, а именно: Договор № ***, а след това и Договор № *** с
„Директ“ ЕООД, гр. София. Съгласно заключението уредът за търговско измерване е
2
топломера, монтиран в абонатната станция, който подлежи на контрол от Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор. Последната задължава притежателите им -
топлопреносното предприятие, да извършва периодична проверка на уредите за търговско
измерване в съответствие с изисквания на Закона за измерванията от 09.12.2005 г. и Наредба
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол от 22.07.2011 г.
Вещото лице е установило, че в абонатната станция на СЕС е монтира топломер, преминал
задължителният метрологичен контрол на основание чл.43, ал.4 от ЗИ, който съответства на
одобрения тип. На 22.04.2020 г. е бил монтира нов топломер, който е с двугодишен
гаранционен срок. При тези обстоятелства вещото лице е дало заключение, че през
процесният период, в абонатната станция е монтиран топломер, съответстващ на одобрения
тип, който е годен да се използва за търговско измерване, и показанията му могат да се
считат за достоверни.
Показанията на топломера са отчитани ежемесечно, което вещото лице е установило
след извършена от него проверка по карнетите водени в топлофикационното дружество,
като през процесния период топломерът не е преминал периодична държавна проверка.
Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС.
Експерта е установил, че през процесният период не е начисляван разход на топлинна
енергия за БГВ - прогнозно, тъй като в процесния топлоснабден имот не е монтиран уред за
измерване разхода на топла вода. През процесния период топлата вода се е водила
„запечатана“, което обстоятелство е било отразено в индивидуалните изравнителни сметки,
като суми за потребена топлинна енергия за топла вода не са начислявани.
От представените на вещото лице от ФДР- регистрационен лист, изравнителни
сметки и отчетни карти, вещото лице е установило, че в процесния топлоснабден имот,
отоплителните тела в стаите са демонтирани. Отоплителното тяло в помещение „баня“ е
щранг - лира, без ИРУ, а неговият разход е определен по изчислителен път, като за тяло
работило непрекъснато. След проведен задължителен годишен отчет от фирмата топлинен
счетоводител, разхода за топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен, прогнозно
начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните
годишни изравнителни сметки.
Разхода на топлинна енергия за сградната инсталация е направен по изчислителен
път, който е част от общия разход отчетен от топломера в абонатната станция и е
пропорционален на обема на отопляемия имот по проект - 149 куб.м. Начислен е разход на
топлинна енергия само през зимния отоплителен период, т.е. за времето, през което е
работила отоплителната инсталация в СЕС. Определените суми за компонентата „сградна
инсталация“ са отразени в индивидуалната изравнителна сметка на имота.
По отношение на топлоотдаването от общите части на сградата, вещото лице е
установило, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма
разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи. Вещото лице е установило, че
ежемесечно са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“. За процесният период
3
са издавани две изравнителни сметки, а годишни отчети от топлинният счетоводител са
провеждани ежегодно. Влиянието на преизчисленията относно разхода на топлинна енергия
и съответните суми са довели до промяна на индивидуалните сметки на ответницата, като в
изравнителните сметки са показани отделно корекциите за отоплителният и неотоплителен
сезон. Изравнителните сметки, които обхващаща няколко ценови периода са разделени на
части, като ответницата не е подавала възражения и жалби в законоустановения срок срещу
всяка една изравнителна сметка. Етажната собственост е била уведомявана чрез известия за
предоставените изравнителни сметки.
Пред районния съд е била назначена и изслушана и СИЕ. От заключението на в.л. В.
става ясно, че на ищцовото дружество за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. се дължи
сумата от 285.89 лева, представляваща главница за неплатена, доставена и ползвана
топлинна енергия, както и сумата от 42.24 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 09.07.2019 г.- 16.03.2022 г.
При така установеното, въззивният съд намира, че предявения установителен иск
по чл.79, ал.1 предл. първо ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ е основателен. В тази връзка районния съд е
развил подробни и убедителни доводи с които настоящият състав е напълно съгласен и не се
налага тяхното детайлно преповтаряне. Настоящата инстанция препраща към мотивите на
районния съд в хипотезата на чл.272 ГПК.
Наведените с въззивната жалба възражения са били предмет на обсъждане и в
първоинстанционното производство.
По отношение на главния иск е било проведено пълно доказване относно наличието
на валидна облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на
задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност. След като
няма спор, че процесния имот е топлоснабден, ответника е ползвал доставената топлинна
енергия и не се е противопоставил изрично на това, то между него и ищцовото дружество е
възникнала валидна облигационна връзка.
В горния смисъл, съдът намира, че напълно в съответствие със закона първата
инстанция е приела, че ответницата, като собственик на процесния апартамент се явява
клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е
възникнала ex lege, по силата на закона, от момента в който за определено лице възникне
качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
Съгласно чл.34 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок.
По изложените съображения, с решението си първоинстанционният съд, като е
достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд, е
постановил съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и на
основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърден, вкл. и в частта на разноските.
4
След като правилно и законосъобразно е уважен главния иск, то уважен е и
акцесорния иск по чл.86 ЗЗД.
С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
от ответника разноски за юк възнаграждение в размер на 200 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1395/19.12.2022 г. по гр.д. № 3720/2022 г. по
описа на Районен съд– Перник.
Осъжда В. Ц. К., със снета самоличност и ЕГН, да заплати на „Топлофикация
Перник“ АД сумата 200 лв. разноски за юристконсулско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5