Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Враца, 04.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд-Враца, първи граждански състав, в публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при участието на секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. №1751 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора, Дял първи от
ГПК.
Производството е образувано по иск на К.Д.Б., ЕГН **********, чрез адв. Л.В.,***3115, е с правно основание чл. 49 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от травматично увреждане – счупване на лява ръка, настъпило на 15.01.2019 г. вследствие на падане поради подхлъзване върху заледено, непочистено и с множество неравности и дупка пътно платно на ул********** в гр. Враца, изразяващи се в претърпени болки, страдания, дискомфорт, негативни емоции, неудобство, силен стрес и депресивни състояния, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 15.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В исковата молба се твърди, че на 15.01.2019 г., около 09:30 часа, в гр. Враца, на ул********** срещу „СБАЛПФЗ – Враца“ ЕООД, при слизане от таксиметров автомобил и пресичайки пътното платно в посока болничното заведение, ищцата се подхлъзва на заледеното, непочистено и с множество неравности пътно платно, левият й крак попада в дупка на пътя, губи равновесие и пада на земята. При падането се подпира на лявата си ръка, вследствие на което получава фрактура на радиуса на лява гривнена става, оток, деформация, силна, спонтанна и палпаторна болка в областта на травмата. Незабавно след падането ищцата е прегледана в „СБАЛПФЗ – Враца“ ЕООД, направена е рентгенография на лявата ръка и е насочена за лечение към „Първа частна МБАЛ – Враца“ ЕООД, където е прегледана от специалист по ортопедия и травматология и след направена рентгенография е приета за оперативно лечение в отделението по ортопедия и травматология. Незабавно е извършена операция под обща анестезия – извършено е закрито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. Поставена е гипсова шина, назначена е антибиотична и обезболяваща терапия, предписан е двигателен режим с пълно отбременяване на ляв крайник на срок от 35 дни. На 17.01.2019 г. ищцата е изписана от болничното заведение, а на 20.02.2019 г. отново е приета и под местна анестезия е отстранен остеосинтезния метал. Назначена е антибиотична и обезболяваща терапия, стерилни превръзки и отбременяване на горен ляв крайник, както и рехабилитация и физиотерапия. На 22.02.2019 г. ищцата е изписана от болницата. Сочи се, че вследствие на падането ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в интензивни физически болки и страдания, продължаващи и към настоящия момент при промяна на времето, както и ежедневен дискомфорт, изразяващ се в затруднено обслужване и нужда от постоянна помощ за задоволяване на ежедневните нужди. След двете операции ищцата изпитвала силни и продължителни физически болки, неповлияващи се от аналгетично лечение. При захлаждане и застудяване на времето ищцата усеща болка в лявата си ръка на мястото на счупването. Въпреки изминалото време от операцията лявата ръка в областта на китката е по – дебела, с ясно изразен тъмен на цвят белег от разрез, а ищцата усеща слабост в ръката, движенията са затруднени, захватът е по – слаб, избягва да си служи и да натоварва лявата ръка, продължава да пие обезболяващи. От падането си до края на м. февруари 2019 г. ищцата била напълно неспособна да се обслужва сама, като за нея грижи полагала нейната дъщеря. Тя изцяло поема грижите за домакинството – всеки ден идва в дома на ищцата, пазарува, готви, чисти, пере, глади, мие, къпе майка си, купува й лекарства. Ищцата приема това негативно – тормози се, че ангажира дъщеря си и близките си, срамува се, изпитва неудобство, непрекъснато се извинява, лесно се разстройва, плаче, става емоционално и психически лабилна. Изпитва страх да ходи по улиците, става напрегната и раздразнителна. Тези негативни изживявания причиняват на ищцата стрес и депресивни състояния – липса на настроение, непрекъснат плач, самосъжаление, чувство за малоценност, непотребност. Заявява се, че ул. „Ген. Леонов“ се намира на територията на Община Враца, която като неин собственик дължи полагане на грижата на добър стопанин. Сочи се, че ответната община не е изпълнила задълженията си по чл. 167, ал. 1 ЗДвП да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по него и да ги отстранява в най – кратък срок. В случая уличното платно е било непочистено, заледено, с множество неравности и на мястото имало необезопасена дупка.
Иска се постановяване на решение, с което Община Враца да бъде осъдена да заплати на ищцата К.Б. сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от травматично увреждане – счупване на лява ръка, настъпило на 15.01.2019 г. вследствие на падане поради подхлъзване върху заледено, непочистено и с множество неравности и дупка пътно платно на ул********** в гр. Враца, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 15.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Враца, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочи се, че не са ангажирани никакви доказателства относно изложените в исковата молба фактически твърдения. Липсва приложена медицинска документация относно извършените образни изследвания, относно хоспитализацията и насочването на ищцата за лечение в „Първа частна МБАЛ – Враца“ ЕООД. Напротив, счита, че от представените доказателства се установява разминаване между твърденията на ищцата и обективната действителност. От същите не се установява нито точното време и място на падане на ищцата, нито че улицата е била заледена, че е имало дупки и неравности. Ищцата била изписана в добро общо състояние, без оплаквания и при благоприятен изход от заболяването. Посочено било, че терапия след изписването не е нужна, включително и прием на обезболяващи медикаменти. Заявява се, че не се сочат доказателства и досежно причинно – следствената връзка между падането и счупването на лявата ръка. Не се сочат доказателства и относно твърденията, че ищцата изпитва срам и неудобство, непрекъснато се извинява, изпитва силен стрес и изпада в депресивни състояния. Заявява се, че Община Враца стриктно изпълнява задълженията си по зимно почистване на пътищата от общинската пътна мрежа, като конкретният пътен участък на 15.01.2019 г. бил почистен от сняг и осолен от Общинско предприятие БКС – Враца. Твърди се, че заболяването на ищцата е записано с код по МКБ S52.5/W19.99, а съгласно Международната статистическа класификация на болестите, приета от СЗО, следва да е с код W00 – самостоятелен код при падане на повърхност, покрита с лед или сняг. Оспорва се и размерът на иска, като счита, че сумата от 5 000 лева е значително завишена, а справедливият размер на обезщетението би бил поне наполовина по – нисък. Счита, че в светлата част на денонощието, една зряла жена на 66 години би могла да прецени пътната обстановка и да ползва тротоара. Не се навеждат доводи за мястото на пресичане, имало ли е движение на други пешеходци или моторни превозни средства и т.н. Иска се постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.
РАЙОНЕН СЪД-ВРАЦА, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
За изясняване на релевантните за спора факти по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Б. и Б.Е.М.Св. М.разказва, че на 15 януари 2019г. ищцата, която е майка на жената, с която живее, го помолила да я закара до болницата, тъй като било студено, а той е таксиметров шофьор. Спрял колата на пешеходната пътека близо до болницата, където К. слязла и тръгнала по пешеходната пътека. В огледалото за обратно виждане видял, че ищцата е паднала на пътя. Пътната настилка не била добре почистена, имало бабуни с лед, като между тях имало и дупка. Ищцат била обута с равни зимни обувки. Притекъл се на помощ на ищцата, която плачела от болка, ръката й била подута. Оставил ищцата в болницата, където дошла дъщеря й. Наложило се да й бъде направена операция и поставени пирони, тъй като ръката била счупена, поради което не можела да се обслужва сама. Дъщеря й ходела при нея всеки ден, за да готви, пазарува, помага в домакинството, обслужването и хигиената на ищцата. Направили ѝ втора операция за премахване на пироните. К. се притеснявала, че няма да може да ползва отново ръката си, изпитвала болки, както и постоянно изпитвала страх, че отново ще падне.
Свидетелката Б., дъщеря на ищцата, разказва, че майка ѝ претърпяла инцидент през м. януари 2019г. Мъжът, с който живее свидетелката, ѝ се обадил да ѝ каже, че майка ѝ си е счупила ръката. Когато отишла при майка си вече ѝ правели изследвания за операция, тъй като се налагало да сложат метални игли. След като я изписали от болницата не можела да се справя сама с обслужването си и това на дома си. Не пожелала да се премести да живее при дъщеря си, поради което свидетелката всеки ден ходела да ѝ помага – готвела, чистела, пазарувала. Майка ѝ била много подтисната и разстроена, много плачела, била отчаяна, че не може да се справя сама, чувствала се в тежест, че ангажира свидетелката. Изпитвала и болки, не само от счупването, но и защото гипсът не обхващал цялата ѝ ръка, а бил нещо като корито, като поради отока на ръката се забивал в тъканта на ръката и причинявал болка. Изпитвала страх, че отново ще падне, който се засилил с приближаването на зимния сезон. Докато не ѝ свалили гипса не излизала сама от вкъщи. За нея счупването на ръката довело до значително затруднение, защото е левичар и основната ръка, която ползва е лявата, счупена при инцидента. Изпитвала силни болки след счупването на ръката, пиела обезболяващи, не можела да спи. Направили втора операция на ищцата, за да махнат пироните. Към настоящия момент все още изпитвала болки при смяна на времето, имала и белег на ръката, от който също се притеснявала.
Съдът, като подложи на обстоен критичен анализ показанията на свидетелите, намира, че същите следва да бъдат кредитирани като непротиворечиви, кореспондиращи си и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.
Представените по делото медицински документи не следва да бъдат самостоятелно обсъждани, тъй като съдържащата се в тях информация за факти от значение за предмета на доказване по делото е съобразена от вещото лице при изготвяне на изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза. От същото се установява, че ищцата е получила следното травматично увреждане: счупване на типично място на лявата лъчева кост. Била извършена операция за наместване и поставяне на остеосинтетичен метал, както и гипсово обездвижване. Според вещото лице механизмът на счупване на типично място и е възможно да бъде получено при падана на уличното платно. Вещото лице посочва, че счупването на типично място на лявата лъчева кост причинява трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник за срок от около три месеца. Според вещото лице е било проведено оперативно ортопедично лечение. Първоначално ръката е била наместена и поставен остеосинтетичен метал, който след това е бил отстранен, ръката е била гипсирана. Ищцата е търпяла болки и страдания характерни за този вид травми с ограничаване на движенията на лявата ръка и нарушение на функцията на захващане. Ищцата към момента на изготвяне на експертизата е възстановена, като периодът необходим за пълното й възстановяване е не по-малък от три месеца. Заключението е изготвено компетентно, обосновано е и се възприема от съда.
Приета е справка от НИМХ изх. №100/15.07.2019г., от която се установява, че на 15.01.2019г. в района на Враца метеорологичните условия са били следните: През деня е било ясно или с незначителна облачност, ветровито със силен вятър, който след 13ч. е достигнал 15 м/сек. Минималната температура сутринта е била 0 градуса, а максималната през деня е достигнала едва 1 градус по Целзий. Вечерта температурите се понижили до -2 градуса по Целзий. Нямало регистрирани валежи, но имало наличие на стара снежна покривка от 6 см.
Втората операция на ищцата е направена на 20.02.2019г., видно от епикриза на лист 7 от делото, издадена от „Първа частна МБАЛ – Враца“ ЕООД гр. Враца.
При така установените факти от значение за спора съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл.49 във вр. с чл.52 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) възлагане на друго лице – изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
В конкретния случай се установиха се делото в съвкупност предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника по делото –Община Враца.
Установява се от събраните по делото доказателства, че на 15.01.2019г. ищцата е паднала поради непочистена пътна настилка, върху която имало ледени бабуни, както и неравност – дупка, в непосредствена близост до пешеходна пътека на ул********** гр. Враца срещу „СБАЛПФЗ – Враца“ ЕООД, вследствие на което е получила травматично увреждане - счупване на типично място на лявата лъчева кост.
Според разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗП
"Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Легалната дефиниция на "тротоар" е дадена в § 6, т. 6 от ЗДвП, разпоредбата на която предвижда, че тротоар е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Тротоарите са част от пътното платно по смисъла на § 6, т. 7 от ЗДвП, според която пътното платно е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение. Съгласно § 6, т. 1 от ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.
Съгласно
чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата във вр. с чл.3, ал.2, т.1 Закона за
общинската собственост във вр. с §7, ал.1, т.4 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация общинските пътища са общинска публична
собственост. Именно това е и основанието на законодателят да възложи на
общините задължение по тяхното изграждане, ремонт и поддържане – чл. 31 от
Закона за пътищата. Посочената разпоредба предвижда, че изграждането, ремонтът
и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. С тази
законова разпоредба на общината като юридическо лице е вменено задължението да
поддържа общинската пътна мрежа, разглеждана като съвкупност от посочените
елементи в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава
отстраняване на всяка настъпила неизправност на настилката, която създава
опасност за пешеходците.
Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при изпълнението на задълженията им по чл. 31 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП, т.е налице е неизпълнение на законово задължение.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, които се подкрепят и от кредитираното заключение на съдебно-медицинската експертиза, съдът приема, че претърпяното от ищцата увреждане е именно вследствие на това бездействие за поддръжка на уличното платно, включително в близост до маркираните пешеходни пътеки, като същото се явява непосредствена причина за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
От свидетелските показания и кредитираното заключение на съдебно-медицинската експертиза и приетото по делото писмени доказателства се установи, че ищцата е претърпяла силни болки и неудобства за периода между двете оперативни интервенции от 15.01.2019г. до 20.02.2019г. и възстановителния период след втората извършена операция за отстраняване на поставения остеосинтезен материал, в който болките и страданията са били продължителни и интензивни, както и е било налице трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник на ищцата за срок от около три месеца.
Предвид изложеното и с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че вследствие на противоправното бездействие на длъжностни лица при ответника, ищцата е претърпяля неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, които следва да бъдат обезщетени. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на размера на обезщетението са видът, обемът и интензивността на причинените неимуществени вреди, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. В случая при определяне на размера на дължимото обезщетение, като взе предвид, че ищцата е претърпяла две оперативни интервенции, наложени от счупването на лявата ръка, посочения от вещото лице период, в който ищцата е търпяла силни болки и страдания и е имала трайно затрудняване на движенията на лявата ръка – около три месеца, като съобрази и данните по делото, че ищцата си служи основно с лявата ръка, поради което затрудненията и неудобствата, които са ѝ създадени са в по-голяма степен, и с оглед критерия, визиран в чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че размерът на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да бъде определен на 5000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Следва да бъде уважена изцяло исковата претенция.
Видно от представеният делото договор за правна защита и съдействие /стр. 7/, представляващият ищеца адвокат Л.В. е предоставила на ищеца безплатна адвокатска помощ и съдействие - чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА, в който случай и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. Л.В. претендираното минимално възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.01.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, а именно сума в размер на 580 лева съобразно уважения иск.
Ответникът, с оглед присъденият размер на обезщетението, следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Враца държавна такса в размер 200,00 лева, както и разноски за възнагражденията на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза в размер 220 лева.
По изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.49 във вр. с чл.52 от ЗЗД Община Враца,
БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Враца, ул. „Стефанаки Савов” №6, да заплати на К.Д.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 5000 лева /пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на травматично
увреждане - счупване на типично място на лявата лъчева кост, настъпило на 15.01.2019г.,
причинено при падане поради подхлъзване върху заледено, непочистено и с
множество неравности и дупка пътно платно на ул********** в гр. Враца,
изразяващи се в претърпени болки, страдания, дискомфорт, негативни емоции,
неудобство, силен стрес и депресивни състояния, ведно със законната лихва,
считано от датата на непозволеното увреждане – 15.01.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Община Враца, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Враца, ул.
„Стефанаки Савов” №6, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л.Ц.В. ***, личен адвокатски номер
**********, с адрес на кантората: 3000 гр. Враца, ул. "Полковник
Кетхудов" № 15, сумата 580 лева /петстотин и осемдесет лева/,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца по гр.
д. № 1751/2019 г. по описа на ВрРС - на основание чл. 38, ал. 2, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Община Враца, БУЛСТАТ
*********, с адрес гр. Враца, ул. „Стефанаки Савов” №6, да заплати по сметка на
Районен съд-Враца държавна такса в размер на 200 лева /двеста лева/ и разноски
за вещо лице в размер на 220 лева /двеста и двадесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: