МОТИВИ към ПРИСЪДА №28, постановена в
открито заседание на 07.02.2017г. по НОХД
№42 по описа на БРС за 2017г.
Съдебното производство е образувано по повод внесен в БРС
обвинителен акт на прокурор при БРП срещу
Б.Г.Ц., ЕГН **********, с обвинениe по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” от НК
за това, че на 06.08.2015 г.
в гр. С., от офис на „Т. – Б.” АД, предоставен за стопанисване на „П.” ООД
-Бургас, намиращ се на ул. „Р.” № * в гр. С., обл. Б., при условията на опасен
рецидив, отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка „С.”, модел „Г. А-3”
на стойност 749,90 лева, от владението на С.О.Д., собственост на „П.” ООД -
Бургас, без нейното съгласие с намерение противозаконно да я присвои.
Съдебното
следствие бе проведено по реда на чл.371,т.2 от НПК, при което подс. Б.Г.Ц., призна всички
факти и обстоятелства, описани в обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тях.
В съдебно
заседание, представителят на БРП
поддържа така повдигнатото обвинение, счита го за изцяло доказано както от
обективна, така и от субективна страна, защото възприетата в обвинителния акт фактическа
обстановка безспорно се доказва от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Пледира за определяне на наказание на основание чл.58а,ал.1 НК в
размер на две години от свобода в затвор при строг режим.
Подсъдимият Б.Г.Ц. призна
изцяло вината си. Той признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като даде съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. По отношение на наказанието, Ц. заяви, че е съгласен
с предложението на БРП.
Защитата на
подсъдимия в лицето на адв.Т.С. в пледоарията си не оспорва фактическата
обстановка и правната квалификация на деянието като по отношение на размера на наказанието
моли то да бъде определено като се приложи чл.58а,ал.1 НК и да бъде 2 години
лишаване от свобода.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВА И СЪОБРАЗНО РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.373, АЛ.3 от НПК СЪДЪТ ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият Б.Г.Ц. е роден на *** ***, понастоящем в
Затвора гр. В., българин, български гражданин, осъждан, със средно образование,
женен, безработен, ЕГН **********.
На 06.08.2015 г. Ц. се намирал в гр. С.. Следобяд на същата
дата влязъл в офис на „Т. – Б.“ АД, намиращ се на адрес гр. ********. Офисът се
стопанисвал от „П.“ ООД - Бургас, като продаваните телефонни апарати там били
собственост на това дружество. В офиса работели свид. Д., управител,
упълномощена да представлява „П.“ ООД - Бургас, и свид. Р., продавач -
консултант. Когато Ц. влязъл в офиса двете свидетелки били ангажирани с
клиенти. Тогава Ц. се доближил до витрината на която имало изложени мобилни
апарати и незабелязано взел мобилен телефон марка „С.“, модел „Г. А-3“ с ИМЕН *********.
След като го взел, го прибрал и излязъл от офиса. След няколко дни се прибрал в
гр. Л. и подарил отнетия телефон на свид. Х.. Тя активирала телефона със СИМ
карта с абонатен номер 0*******, регистриран на нейно име и започнала да го
използва. В хода на разследването са изискани данни по чл. 159а от НПК, като
било установено, че инкриминирания телефон се ползвал от свид. Х.. От
показанията на същата е видно, че телефона и е бил подарен от Ц. и го ползвала
до около месец ноември 2015г., но след като го изтървала няколко пъти телефона
се повредил и тя го изхвърлила. От заключението на съдебно- оценителната
експертиза е видно, че отнетия мобилен телефон марка „С.“, модел „Г. А-3“ към
момента на извършване на деянието е бил на стойност 749,90 лв.
Така изложената и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанията на
подсъдимия, доброволно направени пред настоящия съдебен състав, които се
подкрепят от показанията на
свидетеля Д., на
свидетеля Р., на
свидетеля Х.,
пълномощно от ЮЛ, съдебно - оценителна
експертиза, справка за съдимост. Според
настоящия състав изброените доказателства в достатъчна степен подкрепят
самопризнанието на подс. Ц. и установяват по несъмнен начин релевантните
за обвинението факти, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Ето защо при постановяване на присъдата си съдът въз основа на самопризнанията
на подсъдимия и гореизброените доказателства, прие за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената му част.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При
така приетата за установена фактическа обстановка съдът счита, че от обективна
и субективна страна с действията си подсъдимият Ц. е осъществил състава чл. 196, ал. 1, т.
1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1. б. „б” и б.”б” от НК, защото на 06.08.2015 г. в гр. С., от офис на „Т. – Б.” АД, предоставен за
стопанисване на „П.” ООД -Бургас, намиращ се на ул. „Р.” № *в гр. С., обл. Б.,
при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ - мобилен телефон
марка „С.”, модел „Г. А-3” на стойност 749,90 лева, от владението на С.О.Д.,
собственост на „П.” ООД - Бургас, без нейното съгласие с намерение
противозаконно да я присвои. Той е прекратил фактическата власт на владелеца свид. Д.,
върху веща - мобилен телефон марка „С.“, модел „Г. А-3“, предмет на
престъплението и е установил своя трайна фактическа власт върху нея - имал е
възможност да се разпорежда с нея като със своя, така както намери за добре. Деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а" от НК, защото от
справката за съдимост на Ц. се установява, че преди осъществяване на настоящото
деяние, същият е осъждан 17 пъти, като последното му осъждане е по НОХД №
13796/2009 г. на СРС, в сила от 14.06.2010 г., е осъден на лишаване от свобода
за срок от една година, което следва да бъде изтърпяно ефективно в затвор при
първоначален общ режим. С определение от 27.09.2010 г. по НЧД № 9094/2010 г. по
описа на СРС, в сила от 13.10.2010 г. на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23,
ал. 1 от НК, му е определено и наложено едно общо наказание в размер на най-
тежкото измежду наказанията наложени му по НОХД № 4289/2008 г, НОХД №
12149/2008 г, НОХД № 13076/2008 г, НОХД № 12424/2007 г, НОХД № 2994/2009 г,
НОХД № 3247/2009 г, НОХД № 3944/2009 г, НОХД № 3630/2009 г, НОХД № 3252/2009 г,
НОХД № 4299/2009 г, НОХД № 10930/2009 г, НОХД № 5573/2009 г, НОХД № 4499/2009
г. и НОХД № 13796/2009 г. всички по описа на СРС, а именно лишаване от свобода
за срок от две години и единадесет месеца, което на основание чл. 24 от НК е
било увеличено до четири години четири месеца и петнадесет дни, което да
изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 27.06.2014
г. и до извършване на настоящото наказание несе изтекли пет години.
Откъм
субективна страна, съдът приема наличие на вид и форма на вина - “пряк” умисъл,
съгласно чл.11, ал.2 от НК-подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното деяние, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието на
подсъдимия Ц. съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдействието на разследващите органи в хода на ДП, признаването на вината в
съдебно заседание и съдействието за бързото приключване на съдебното
производство, разкаянието за извършеното и сравнително ниската стойност на
отнетата вещ. Отегчаващи отговорността му обстоятелства са трите осъждания извън
тези, които квалифицират деянието му като опасен рецидив. Съдът определи на
подсъдимия наказание “лишаване от свобода” при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, към минималния размер, предвиден в чл.196, ал.1, т.1
от НК, а именно лишаване от свобода за срок от три години, които съобразно
правилото на чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета, съответно до две години
лишаване от свобода. Съдът намира, че това наказание съответства на характера и
степента на обществената опасност на извършеното от подс. Ц. престъпление и на
обществената опасност на неговата личност. Съдът не намира изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, което да обуславят необходимостта
от приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Съдебният състав постанови подсъдимия
да изтърпи така наложеното му наказание в затвор при първоначален “строг”
режим.
Съдът на основание чл.189, ал.3
от НПК осъди Б.Г.Ц.
с ЕГН ********** да заплати в полза на държавата както следва: по сметка на ОД
МВР Бургас сумата от 38.64 лв. за изготвяне на съдебно-оценителна експертиза,
представляващи разноски по делото в досъдебното производство, както и сумата от
5 (пет) лева в полза и по сметка на Районен съд гр. Бургас за издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.