Решение по дело №3063/2014 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1780
Дата: 16 април 2015 г. (в сила от 8 май 2015 г.)
Съдия: Христина Валентинова Колева
Дело: 20143110103063
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1780/16.4.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3063 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от Н.И.Ч., ЕГН **********, лично и в качеството й на законен представител на Е.С.Ч., ЕГН **********, и двете с адрес: ***, Д.С.М., ЕГН **********, адрес: ***, всички със съдебен адрес:***, чрез пълномощника им адв. Б.Ж. срещу Г.Д. М., ЕГН: **********, адрес: ***, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 и сл. ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника съобразно наследствените му права да заплати на всяка от ищците съобразно наследствените им права сумите от * лева, представляваща част от дължима главница в размер на * евро и * лева, представляваща част от дължима неустойка за забава в размер на * евро за периода *г. до *г. по Договор за заем от *., изменен с Анекси от *. и от * сключен между наследодателя на ищците – С.Т.Ч. и наследодателя на ответницата – М.П.М..

Ищците обосновават предявените искове, навеждайки следните фактически твърдения: наследници по закон са на С.Т.Ч., починал на *. при равни квоти от наследството, съответно  по 1/3 ид.ч. за всеки. По силата на сключен на *. между наследодателите на страните договор за заем, М.П.М. е поел задължение да върне заетата сума в размер на *евро в срок до *г. С последващи Анекси от *. и *. наследодателят им е предоставил допълнително сума в общ размер на * евро. Заемателят е починал на *г., като ответницата е негов наследник при квота 1/3 ид.ч. Към настоящия момент заетите суми не са върнати. Невръщането в срок на заетата сума, представлява неизпълнение на задължението на заемателя по договора, поради което и на основание т.4.4 от същия, той дължи и неустойка за забава в размер на 1% месечно върху дължимата главница. Молят, предвид изложените съображения за постановяване на положително решение по спора в тяхна полза.

В предоставената му възможност, в рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като изразява становище по допустимостта и съществото на предявените искове Оспорва по основание и размер предявените искове. Оспорва наличието на сключен между наследодателите на страните договор за заем. Не оспорва, че е наследник по закон на М.П. М., като негова майка, с квота от наследството в размер на 1/3. Оспорва наведените твърдения, че С.Т. Ч. е предал в заем претендираната сума. Наследодателят на ищците приживе не е претендирал връщане на заета сума. Оспорва истинността на представените анекси, като твърди, че подписите не изхождат от наследодателите на страните. Доколкото липсва главно задължение, счита за неоснователна и претенцията за неустойка за забава в плащането му. Прави възражение за погасяване по давност на претендираната неустойка за периода от *г. до *г. Навежда твърдения, че е приела наследството на сина си по опис, като отговорността й за задълженията му е до размера на полученото по описа наследство. Моли за отхвърляне на исковете.

               В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.

               Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

               От Удостоверение за наследници на С.Т.Ч., поч. на *., изх.№*. от община В. се установява, че негови наследници по закон са ищците по делото.

               От Удостоверение за наследници изх.№* г. от Община В., р-н О. на М.П.М., починал на * г. е видно, че е оставил за наследници съпруга - Е. Н.М. и майка - Г. М..

               От Удостоверение за наследници на Е.Н.М., починала на *., изх.№*г. от община В. се установява, че единствен наследник по закон е синът й - П.О.М..

               От Удостоверение от *г. на ВРС по ч.гр.д.№9955/2011 г. е видно, че ответницата Г. М. е приела по опис наследството оставено след смъртта на М.М., като стойността му е * лева.

               На *г. между С.Ч. в качеството му на заемодател и М.М., в качеството му на заемател е сключен договор за паричен заем, по силата който на заемателя е предоставена сума в размер на * евро. В т.2.1 от договора е уговорен падеж за връщане на заетата сума – до *.. В т.4.4 е уговорена неустойка за забава в размер на 1% месечна лихва върху дължимата сума.

               На *. е сключен Анекс към договора за заем, по силата на който Ч. и М. са се споразумели да бъде предоставена в заем допълнително сума в размер на * евро, като в т.2 от анекса, страните са се съгласили, че задължението възлиза на 274 900 евро.

               На *. е сключен Анекс към договора за заем, по силата на който Ч.и М. са се споразумели да бъде предоставена в заем допълнително сума в размер на * евро, като в т.2 страните са се съгласили, че задължението възлиза на * евро.

               При предприето от страна на ответника оспорване на представените Анекси от * и * г., в частта на подписите положени за заемател от името на М.М., е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. В заключението си по допуснатата СГЕ, вещото лице установява, че подписите положени за заемател, са изъплнени М.М.

               Във връзка с възражението на ответника за погасителна давност за вземането за неустойка, ищците са ангажирали гласни доказателства по делото, за доказване на факта относно прекъсване на давностния срок за вземането за неустойка с признание на вземането от страна на М.М..

В изложението си св. Г.-П. установява, че с М., Ч. и техните семейства са били в близки отношения и са се виждали често. Всички знаели за задължението на М. към Ч. по договора за заем и анексите към него. В края на месец януари * година отново били заедно в къщата на М. *** Ш. и по време на вечерята М. отново признал вземането в размер на * евро към Ч., като споменал, че забавянето ще бъде компенсирано съгласно договореното. След смъртта на М. през март *г., съпругата му не е отричала задължението по договора за заем и анексите, като е заявявала, че ще бъдат изплатени.

За установяване наличието на парични средства у заемодателя, са събрани писмени доказателства и е изслушано заключението по допуснатата ССчЕ.

Вещото лице установява, че декларираните доходи на Ч. за периода *г.-*г. са в размер на * лева.

От банкова справка, изх.№* г. от ТБ А. Б. АД, клон В., с дата на изготвяне * г., с информация за действащи сметки и наличност по тях към * г. и за действащи сметки и наличност по тях към 01.01.2010 г. на клиент С.Т.Ч. е видно, че в посочения период наличностите са в размер над * евро.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.240 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е неформален, реален договор, който се счита за сключен с постигане на съгласие между страните относно заемната сума и нейното предаване в държане на заемодателя. От този момент за него възниква и задължението да върне сумата в определения срок, а когато такъв не е уговорен – в течение на един месец от поканата (чл.240, ал.4 ЗЗД).

В аспекта на горепосоченото и с оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че между наследодателите на страните по делото са възникнали правоотношения по договор за заем, по силата на който Ч. е предоставил на М. сумата * евро, която последния се е задължил да върне в срок до 31.12.2009г.. Постигането на съгласие между страните относно предмета на заема и поемането на задължение за неговото връщане, както и предаването на сумата в държане на М., по делото се установяват по несъмнен и категоричен начин от подписаните след това Анекси от *г. и *г., които материализират извънсъдебно признание на неизгодни за наследодателя М. факти и се ползват с доказателствена сила срещу същата страна или в случая неговите наследници. В посочените анекси М. признава, че между страните е постигнато съгласие предадената сума да бъде върната изцяло на Ч., съответно, че е поел това задължение. В този смисъл възникването на права и задължения по договор за заем между страните се установява пълно и главно, доколкото договорът изисква предаване на определена сума и поемане на задължение за връщането й на заемодателя.

По делото е изследван въпросът относно разполагаемия от Ч. паричен ресурс, и конкретно дали към *г. е имал в наличност средства, които да предостави в заем. Съобразно представените писмени доказателства /банкова справка, изх.№* г. от ТБ А.Б. АД, клон В./, съдът намира, че следва да се обоснове извод за наличност в имуществена сфера на Ч. на достатъчно средства, които е могъл да предостави в заем на М..

От доказателствата се установява конкретен срок – * г., уговорен между страните, за връщане на заема в размер * евро.

След смъртта на заемополучателя, неговото имущество, в т.ч. и правата и задълженията и фактическите отношения преминават в патримониума на неговите наследници, в случая ответницата по делото в качеството й на законен наследник.

Съгласно чл.9, ал.2 ЗН, когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на 10 години от сключването на брака, а в противен случай – 2/3 от него. В настоящата хипотеза се установява, че наследството от М. е открито на * г., след навършване на 10 години от датата на сключване на гражданския брак/*г./ между него и Е. М., поч. на *г., както и, че тя и Г. М. – негова майка са единствени наследници на починалия. Предвид горното, съдът приема, че след смъртта на наследодателя правата и задълженията му се разпределят по наследство между Е. М. и Г. М. при квоти по 2/3 ид.ч. за съпругата и 1/3 ид.ч. за ответника.

Доказан е и фактът на приемането на наследството на длъжника по договора за заем от страна на законните му наследници, за да може да бъде ангажирана тяхната отговорност, но доколкото наследството е прието по опис, същите отговарят само до размера на полученото по опис наследство.

Доказателства за плащане на сумата от ответната страна, включително в хода на процеса до приключване на съдебното дирене, не са ангажирани.

Ето защо съдът намира, че главните искове са доказани и следва да се уважат в предявените частични размери. Не се претендира законна лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД.

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират в облигационни отношения по силата посочения в исковата молба договор, на който се основава претенцията; обстоятелството, че се явява изправна страна по същия, т.е. че е изпълнил поетите с него задължения, наличието на акцесорно съглашение в договора, според което при забава в изпълнение на едно или повече задължения по договора, неизправната страна дължи заплащането на посочената в исковата молба сума в претендирания размер.

В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, или направените от него правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Установи се наличието на главно задължение, както и постигната между страните договореност за заплащане на  неустойка за забава в размер на 1% месечна лихва върху дължимата сума.

Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност за вземането за неустойка за периода от 01.01.2010г. до 04.03.2011г. За процесното вземане е приложима 3-годишната давност. В случая обаче ищците възразяват, че давностният срок е прекъснат на основание чл. 116 б. „а” ЗЗД – с признаване на вземането от длъжника. В тази връзка следва да се посочи, че признаването на вземането по смисъла на закона трябва да е направено до изтичане на давностния срок, да бъде отправено до кредитора или до негов представител и да касае самото задължение, а не неговия произход, като признаването може да бъде изразено и в конклудентни действия, различни по своя характер, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди факта на съществуване на конкретния дълг.

По този повод по делото са събрани гласни доказателства.

От показанията на св. Г.-П. /без родство със страните/, се установява, че свидетелят е близък приятел на двете семейства, знае за отношенията между страните и за неудовлетвореното вземане на наследодателя Ч. Именно по този повод в периода края на януари *г. между страните са провеждани срещи, за да могат да се уточнят нещата във връзка със заемното правоотношение. Наследодателят М. не е отричал тези задължения, които не били платени поради затруднения, но било обещано това да бъде направено с компенсации съгласно договора. След неговата смърт съпругата му също не е отричала задълженията и е заявявал, че ще бъдат платени.

Съдът кредитира показанията на св. Г.-П. като обективни, основани на непосредствените й възприятия, без вътрешни противоречия и несъответствия. Въпреки предоставената възможност на ответника, същият не ангажира допуснатите в негов полза гласни доказателства за опровергаване на твърденията й.

Поради това съдът намира давностният срок за прекъснат преди изтичането му /*г./ през януари и март *г., по време на разговори проведени в тези периоди. Настоящата молба е подадена на * г., т.е. преди изтичане на започналия да тече нов давностен срок, следователно възможността на ищците да претендират по съдебен ред вземането си не е отпаднала.

С оглед установеност на вземането за неустойка за периода от *  г. до * г., представляваща 1% месечно върху  заетата сума, исковете следва да бъдат уважени в предявените частични размери.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед направеното изрично искане, на ищците следва да се присъдят разноски, които съобразно представения списък по чл.80 ГПК възлизат общо на * лв., в това число * лв. държавна такса, * лева депозит за вещо лице и * лв. – заплатено възнаграждение на един адвокат. Същите са дължими изцяло от ответника.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Г.Д.М., ЕГН: **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Ч., ЕГН ********** с адрес: ***, съобразно наследствените й права сумата * /* лева/ лева, представляваща част от дължима главница в размер на * евро и * /*/ лева, представляваща част от дължима неустойка за забава в размер на * евро за периода *г. до *г. по Договор за заем от *г., изменен с Анекси от *. и от *г., сключен между наследодателя на ищеца – С.Т.Ч. и наследодателя на ответницата – М.П.М., на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 и сл. ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Г.Д.М., ЕГН: **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.С.Ч., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Н.И.Ч., ЕГН **********, и двете с адрес: ***, съобразно наследствените й права сумата * /* лева/ лева, представляваща част от дължима главница в размер на * евро и * /*/ лева, представляваща част от дължима неустойка за забава в размер на * евро за периода *г. до *г. по Договор за заем от *г., изменен с Анекси от *. и от *г., сключен между наследодателя на ищеца – С.Т.Ч. и наследодателя на ответницата – М.П.М., на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 и сл. ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Г.Д.М., ЕГН: **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.М., ЕГН **********, адрес: ***, съобразно наследствените й права сумата * /* лева/ лева, представляваща част от дължима главница в размер на * евро и * /*/ лева, представляваща част от дължима неустойка за забава в размер на * евро за периода *г. до *г. по Договор за заем от *г., изменен с Анекси от *. и от *г., сключен между наследодателя на ищеца – С.Т.Ч. и наследодателя на ответницата – М.П.М., на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 и сл. ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Г.Д.М., ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.С.М. ЕГН **********, адрес: ***, сумата * лв. (* лева), представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: