Р Е Ш Е Н И Е
№
1780/16.4.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание на двадесети март
през две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3063 по описа за
Производството е образувано по предявени в условията
на обективно кумулативно съединяване от Н.И.Ч.,
ЕГН **********, лично и в качеството й на законен представител на Е.С.Ч., ЕГН **********,
и двете с адрес: ***, Д.С.М., ЕГН **********, адрес: ***, всички със съдебен
адрес:***, чрез пълномощника им адв. Б.Ж.
срещу Г.Д. М., ЕГН: **********, адрес: ***,
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240
и сл. ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника съобразно
наследствените му права да заплати на всяка от ищците съобразно наследствените
им права сумите от * лева, представляваща част от дължима главница в размер на *
евро и * лева, представляваща част от дължима неустойка за забава в размер на *
евро за периода *г. до *г. по Договор за заем от *., изменен с Анекси от *. и
от * сключен между наследодателя на ищците – С.Т.Ч. и наследодателя на
ответницата – М.П.М..
Ищците обосновават предявените искове, навеждайки
следните фактически твърдения: наследници по закон са на С.Т.Ч., починал на *.
при равни квоти от наследството, съответно
по 1/3 ид.ч. за всеки. По силата на сключен на *. между наследодателите
на страните договор за заем, М.П.М. е поел задължение да върне заетата сума в размер
на *евро в срок до *г. С последващи Анекси от *. и *. наследодателят им е
предоставил допълнително сума в общ размер на * евро. Заемателят е починал на *г.,
като ответницата е негов наследник при квота 1/3 ид.ч. Към настоящия момент
заетите суми не са върнати. Невръщането в срок на заетата сума, представлява
неизпълнение на задължението на заемателя по договора, поради което и на
основание т.4.4 от същия, той дължи и неустойка за забава в размер на 1%
месечно върху дължимата главница. Молят, предвид изложените съображения за
постановяване на положително решение по спора в тяхна полза.
В предоставената му възможност, в рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, като изразява становище по допустимостта и съществото на
предявените искове Оспорва по основание и размер предявените искове. Оспорва
наличието на сключен между наследодателите на страните договор за заем. Не
оспорва, че е наследник по закон на М.П. М., като негова майка, с квота от
наследството в размер на 1/3. Оспорва наведените твърдения, че С.Т. Ч. е предал
в заем претендираната сума. Наследодателят на ищците приживе не е претендирал
връщане на заета сума. Оспорва истинността на представените анекси, като
твърди, че подписите не изхождат от наследодателите на страните. Доколкото
липсва главно задължение, счита за неоснователна и претенцията за неустойка за
забава в плащането му. Прави възражение за погасяване по давност на
претендираната неустойка за периода от *г. до *г. Навежда твърдения, че е
приела наследството на сина си по опис, като отговорността й за задълженията му
е до размера на полученото по описа наследство. Моли за отхвърляне на исковете.
В хода на проведените по делото
съдебни заседания, страните поддържат заявените с исковата молба и отговора по
нея становища.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
От Удостоверение за наследници на
С.Т.Ч., поч. на *., изх.№*. от
община В. се установява, че негови наследници по закон са
ищците по делото.
От Удостоверение за наследници
изх.№* г. от Община В., р-н О. на М.П.М., починал на * г. е видно, че е оставил
за наследници съпруга - Е. Н.М. и майка - Г. М..
От
Удостоверение за наследници на Е.Н.М., починала на *., изх.№*г.
от община В. се установява, че единствен наследник по закон е
синът й - П.О.М..
От Удостоверение
от *г. на ВРС по ч.гр.д.№9955/2011 г. е видно, че ответницата Г. М.
е приела по опис наследството оставено след смъртта на М.М., като стойността му
е * лева.
На *г. между С.Ч.
в качеството му на заемодател и М.М., в качеството му на заемател е сключен
договор за паричен заем, по силата който на заемателя е предоставена
сума в размер на * евро. В т.2.1 от договора е уговорен
падеж за връщане на заетата сума – до *.. В т.4.4 е уговорена неустойка
за забава в размер на 1% месечна лихва върху дължимата сума.
На *. е сключен
Анекс към договора за заем, по силата на който Ч. и М. са се споразумели
да бъде предоставена в заем допълнително сума в размер на *
евро, като в т.2 от анекса, страните са се съгласили, че
задължението възлиза на 274 900 евро.
На *. е сключен
Анекс към договора за заем, по силата на който Ч.и М. са се
споразумели да бъде предоставена в заем
допълнително сума в размер на * евро, като в т.2 страните са се съгласили, че
задължението възлиза на * евро.
При предприето
от страна на ответника оспорване на представените Анекси
от * и * г., в частта на подписите положени за заемател от името на М.М.,
е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. В заключението си по допуснатата
СГЕ, вещото лице установява, че подписите положени за заемател, са изъплнени М.М.
Във връзка с
възражението на ответника за погасителна давност за вземането за неустойка, ищците
са ангажирали гласни доказателства по делото, за доказване на факта относно
прекъсване на давностния срок за вземането за неустойка с признание на вземането
от страна на М.М..
В изложението си св. Г.-П.
установява, че с М., Ч. и техните семейства са били в близки отношения и
са се виждали често. Всички знаели за задължението на М. към Ч. по договора за
заем и анексите към него. В края на месец януари * година отново били заедно в
къщата на М. *** Ш. и по време на вечерята М. отново признал вземането в размер
на * евро към Ч., като споменал, че забавянето ще бъде компенсирано съгласно
договореното. След смъртта на М. през март *г., съпругата му не е отричала
задължението по договора за заем и анексите, като е заявявала, че ще бъдат
изплатени.
За установяване наличието
на парични средства у заемодателя, са събрани писмени доказателства и е
изслушано заключението по допуснатата ССчЕ.
Вещото лице установява, че
декларираните доходи на Ч. за периода *г.-*г. са в размер на * лева.
От банкова справка, изх.№* г. от ТБ
А. Б. АД, клон В., с дата на изготвяне * г., с информация за действащи сметки и
наличност по тях към * г. и за действащи сметки и наличност по тях към
01.01.2010 г. на клиент С.Т.Ч. е видно, че в посочения период наличностите са в
размер над * евро.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл.240 ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът за заем е неформален, реален договор, който се счита за сключен
с постигане на съгласие между страните относно заемната сума и нейното
предаване в държане на заемодателя. От този момент за него възниква и
задължението да върне сумата в определения срок, а когато такъв не е уговорен –
в течение на един месец от поканата (чл.240, ал.4 ЗЗД).
В аспекта на горепосоченото и
с оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че между наследодателите на страните по делото са възникнали правоотношения по договор за заем, по
силата на който Ч. е предоставил на М. сумата * евро,
която последния се е задължил да върне в срок до 31.12.2009г.. Постигането
на съгласие между страните относно предмета на заема и поемането на задължение
за неговото връщане, както и предаването на сумата в държане на М., по
делото се установяват по несъмнен и категоричен начин от подписаните след това
Анекси от *г. и *г., които материализират извънсъдебно
признание на неизгодни за наследодателя М. факти и се
ползват с доказателствена сила срещу същата страна или в случая неговите наследници. В посочените анекси М. признава, че между страните е постигнато
съгласие предадената сума да бъде върната изцяло на Ч.,
съответно, че е поел това задължение. В този смисъл възникването на
права и задължения по договор за заем между страните се установява пълно и
главно, доколкото договорът изисква предаване на определена сума и поемане на
задължение за връщането й на заемодателя.
По делото е изследван въпросът относно разполагаемия
от Ч. паричен ресурс, и конкретно дали към *г. е имал в наличност средства, които
да предостави в заем. Съобразно представените писмени доказателства /банкова справка, изх.№* г. от ТБ
А.Б. АД, клон В./, съдът намира, че
следва да се обоснове извод за наличност в имуществена сфера на Ч. на достатъчно
средства, които е могъл да предостави в заем на М..
От доказателствата се установява конкретен срок – * г., уговорен между
страните, за връщане на заема в размер * евро.
След смъртта на заемополучателя, неговото имущество,
в т.ч. и правата и задълженията и фактическите отношения преминават в
патримониума на неговите наследници, в случая ответницата по делото в
качеството й на законен наследник.
Съгласно чл.9, ал.2 ЗН, когато съпругът наследява
заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава
половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на 10 години
от сключването на брака, а в противен случай – 2/3 от него. В настоящата
хипотеза се установява, че наследството от М. е открито на * г., след
навършване на 10 години от датата на сключване на гражданския брак/*г./ между
него и Е. М., поч. на *г., както и, че тя и Г. М. – негова майка са единствени
наследници на починалия. Предвид горното, съдът приема, че след смъртта на
наследодателя правата и задълженията му се разпределят по наследство между Е. М.
и Г. М. при квоти по 2/3 ид.ч. за съпругата и 1/3 ид.ч. за ответника.
Доказан е и фактът на приемането на наследството на
длъжника по договора за заем от страна на законните му наследници, за да може
да бъде ангажирана тяхната отговорност, но доколкото наследството е прието по
опис, същите отговарят само до размера на полученото по опис наследство.
Доказателства за плащане на сумата от ответната страна, включително в
хода на процеса до приключване на съдебното дирене, не са ангажирани.
Ето защо съдът намира, че
главните искове
са доказани и следва да се уважат в предявените частични
размери. Не се
претендира законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане.
По иска с
правно основание чл. 92 ЗЗД.
За
успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират в облигационни отношения по силата посочения в исковата молба договор, на
който се основава претенцията; обстоятелството, че се явява
изправна страна по същия, т.е. че е изпълнил поетите с него
задължения,
наличието на акцесорно съглашение в договора, според което при забава в
изпълнение на едно или повече задължения по договора, неизправната страна дължи
заплащането на посочената в исковата молба сума в претендирания размер.
В тежест на ответника е да докаже
точно изпълнение на договорните си задължения, или направените от него правоизключващи
и правопогасяващи възражения.
Установи се наличието на главно
задължение, както и постигната между страните договореност за заплащане на неустойка за забава в размер на 1% месечна
лихва върху дължимата сума.
Неоснователно е
възражението на ответника за изтекла погасителна давност за вземането за
неустойка за периода от 01.01.2010г. до
04.03.2011г.
За процесното вземане е приложима 3-годишната давност. В случая обаче ищците възразяват, че давностният срок
е прекъснат на основание чл. 116 б. „а” ЗЗД – с признаване на вземането от
длъжника. В тази връзка следва да се посочи, че признаването на вземането по
смисъла на закона трябва да е направено до изтичане на давностния срок, да бъде отправено до
кредитора или до негов представител и да касае самото задължение, а не неговия
произход, като признаването може да бъде изразено и в конклудентни действия,
различни по своя характер, стига същите да манифестират в достатъчна степен
волята на длъжника да потвърди факта на съществуване на конкретния дълг.
По този повод по делото са събрани гласни
доказателства.
От показанията на св. Г.-П. /без родство със страните/, се установява, че свидетелят е
близък приятел на двете семейства, знае за отношенията между страните и за
неудовлетвореното вземане на наследодателя Ч. Именно по този повод в периода края
на януари *г. между страните са провеждани срещи, за да могат да се уточнят нещата
във връзка със заемното правоотношение. Наследодателят М. не е отричал тези
задължения, които не били платени поради затруднения, но било обещано това да
бъде направено с компенсации съгласно договора. След неговата смърт съпругата
му също не е отричала задълженията и е заявявал, че ще бъдат платени.
Съдът кредитира показанията на св. Г.-П. като обективни, основани на
непосредствените й възприятия, без вътрешни противоречия и несъответствия. Въпреки
предоставената възможност на ответника, същият не ангажира допуснатите в негов
полза гласни доказателства за опровергаване на твърденията й.
Поради това съдът намира давностният срок за
прекъснат преди изтичането му /*г./ през януари и март *г., по време на
разговори проведени в тези периоди. Настоящата молба е подадена на * г., т.е.
преди изтичане на започналия да тече нов давностен срок, следователно
възможността на ищците да претендират по съдебен ред вземането си не е
отпаднала.
С оглед установеност на вземането за неустойка за
периода от * г. до * г., представляваща
1% месечно върху заетата сума, исковете
следва да бъдат уважени в предявените частични размери.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед направеното изрично искане, на ищците следва да се присъдят
разноски, които съобразно представения списък по чл.80 ГПК възлизат общо на *
лв., в това число * лв. държавна такса, * лева депозит за вещо лице и * лв. –
заплатено възнаграждение на един адвокат. Същите са дължими изцяло от
ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Д.М., ЕГН: **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Ч., ЕГН ********** с адрес: ***, съобразно наследствените й права сумата * /* лева/ лева, представляваща част от
дължима главница в размер на * евро и *
/*/ лева, представляваща част от дължима неустойка за забава в размер на *
евро за периода *г. до *г. по Договор за заем от *г., изменен с Анекси от *. и
от *г., сключен между наследодателя на ищеца – С.Т.Ч. и наследодателя на
ответницата – М.П.М., на основание чл.
79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 и сл. ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Д.М., ЕГН: **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.С.Ч.,
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Н.И.Ч.,
ЕГН **********, и двете с адрес: ***, съобразно наследствените й права сумата * /* лева/ лева, представляваща част от
дължима главница в размер на * евро и *
/*/ лева, представляваща част от дължима неустойка за забава в размер на *
евро за периода *г. до *г. по Договор за заем от *г., изменен с Анекси от *. и
от *г., сключен между наследодателя на ищеца – С.Т.Ч. и наследодателя на
ответницата – М.П.М., на основание чл.
79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 и сл. ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Д.М., ЕГН: **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, съобразно
наследствените й права сумата * /* лева/
лева, представляваща част от дължима главница в размер на * евро и * /*/ лева, представляваща част от
дължима неустойка за забава в размер на * евро за периода *г. до *г. по Договор
за заем от *г., изменен с Анекси от *. и от *г., сключен между наследодателя на
ищеца – С.Т.Ч. и наследодателя на ответницата – М.П.М., на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 и сл. ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Д.М., ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.С.М. ЕГН **********,
адрес: ***, сумата * лв. (* лева), представляваща реализирани пред настоящата инстанция
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: