Р Е Ш Е Н И Е
№260104/20.8.2020г.
гр.
В
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юли,
през две хиляди и двадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното
от съдия Михайлов гр. дело №14755 по описа
на Варненски районен съд за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и
кумулативно съединени искове от ”В.К.-
В” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** срещу З.Х.К. ЕГН ********** ***, за съдебно установяване в
отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от сумата от 1764,97 лв. (хиляда
седемстотин шестдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода
от 15.01.2013 г. до 19.02.2019 г. по партида с абонатен № 1603448 за обект,
находящ се в ГР. ****, УЛ. *********************, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда –
25.03.2019 г., до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 549,94 лв. (петстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за
забава върху посочената главница, начислено за периода от 28.03.2013 г. до
21.03.2019 г., за които суми
са издадени фактури в периода 28.02.2013 г. – 21.02.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнене на парично задължение №
2436/26.03.2019г., постановена по ч.гр.дело №4594/2019г. на ВРС, на осн.
чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излага, че
ищеца в качеството си на *** оператор е доставил на ответника услуги за периода от 15.01.2013 г. до 19.02.2019 г. по партида с абонатен № 1603448 за обект, находящ се в ГР. ****, УЛ. *********************, които не са били заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба се релелевират
възражения за погасяване на
задълженията по давност, като ответникът се позовава на тригодишната
погасителна давност с оглед периодичният характер на задълженията на ***
услуги, които се предоставят от ищеца. Намира, че е налице несъответствие между
измерените количества и доставените *** услуги на адреса на потребление. Желае
изцяло отхвърляне на предявеният иск.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представена
по делото е справка от СВ-гр. В, от която се установява, че ответникът е
собственик на имот в ГР. ****, УЛ.
*********************.
Представен
е карнет за отбелязване за обект на потребление на *** услуги в ГР. ****, УЛ. *********************, от
който се установява, че при последно отчитане на използваните *** услуги на
адреса на потребление преди подмяна на водомер показанията са отчитали 636 м3,
за което е положен подпис от абоната, като след смята
на водомера са натрупани нови 20 м3, отчетени от новото средство за измерване.
По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза на
в.л.П., в която се сочи, че за периода 15.01.2013г. – 19.02.2019г.., общото
задължение за използвани *** услуги възлиза на 1764,97 лева, а размера на
лихвата за забава в размер на 549,94 лева. Посочва, че за периода
26.04.2016г.-19.02.2019г. общото задължение възлиза на 882,55 лева,а размера на
мораторната лихва в размер на 130,72 лева.
При тази
установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
За успешното
провеждане на установителен иск
с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума.
В разглеждания случай
същият е длъжен да установи при условията
на пълно и главно доказване, че с ответника се намират
във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор
за
доставка на *** услуги, обстоятелството, че се явява
изправна страна по договора, т.е.
е изпълнил задължението си да предостави
същите на ответника. При установяване на посочените обстоятелства ответника носи
тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване
на задължението
си, съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи
обстоятелства.
От съвкупния анализ на събраните в хода
на съдебното производство писмени доказателства съдът приема, че ответникът има
качество на потребител по см. чл. 2 вр. чл. 59, ал.1,
т.2 от ОУ. От представената по делото справка по партида водена в СВ- гр. В, се
установи, че ответникът е собственик на жилището, в което ищеца доставя ***
услуги. Във всички случаи потребители на *** услуги ще бъдат ФЛ или ЮЛ, които
са собственици, ползватели съответно наематели на имота в хипотезата на чл. 2,
ал.3 от ОУ, като това има качество съобразно чл. 59, ал.4, т.2 от ОУ се
удостоверява с документ за собственост или вещно право на ползване, съответно
писмена декларация за наемателите по чл. 2, ал.3 от ОУ. Доколкото се установи,
че ответникът е собственик на обекта на доставка на предоставяните от ищеца
услуги то в качеството му на потребител се явява и задължението му да заплаща
използваните такива.
Съгласно чл.
32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери. В цитираната разпоредба
е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител. Видно от съдържанието на карнет (л.97) за обекта
собственост на ответника последното показание на водомера, относимо към
процесния период, а именно отчитане осъществено на 22.10.2018г., общото
показание на доставената питейно вода на обекта е посочено в размер на 636
куб.метра. На така посочената дата е удостоверено, че е сменен водомера с нов
такъв, като в последствие по новото средство за измерване на предоставените ***
услуги са отчетени 20 м3. Срещу последната отчетна стойност преди демонтажа е
положен подпис от потребителя, поради което следва да бъде изведено, че
последния се е съгласил със съдържанието на отразените вписани в карнета факти
досежно размера на доставената питейна вода до обекта до посочената дата –
22.10.2018г. Отчитаните показания са периодични, същите подлежат на натрупване,
като при полагане на подпис по отношение на последното снето показание следва
да се приеме, че до знанието на потребителя е доведено изчисленото количество
питейна вода, което е доставено на адреса на потребление и за по-ранни периоди.
След тази дата до края на исковия период на адреса на потребление е продължила
доставката на *** услуги, ответницата не се е разпоредила със собствеността
върху имота, поради което и за този период продължава да има качеството на
потребител, поради което и има и задължение за заплащане на доставените й
услуги.
По отношение възражението на ответника за погасяване на
вземането по давност:
С Тълкувателно решение №3/2011г. на ОСГТК на ВКС се прие
разбирането, че винаги когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни
белези, то следва да се определи
като периодично по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат
изброените признаци на понятието, поради което са периодични
плащания по смисъла на чл.111, б.”в”
ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност. Процесната хипотеза попада в приложното поле на дадените
задължителни указания, при което следва да бъде разгледано възражението на
страната, като бъде посочено, че доколкото производството по реда на чл. 422 ГПК представлява продължение на заповедното производство, то погасителната
давност следва да бъде съобразена с момента на депозиране на заявлението в
съда. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е депозирано
в съда на 25.03.2019г., поради което явяват се погасени по давност вземанията
за доставени *** услуги три години преди тази дата, т.е. към 25.03.2016г.За да
се погаси обаче едно задължение по давност то първо следва да е изискуемо, като
е настъпил падежа на неговото плащане. В случая съобразно разпоредбата на
чл.33, ал.2 от ОУ за предоставяне на *** услуги на потребителите от ***
оператор, одобрени с решение № ОУ-09/11.08.2014г. от ДКЕВР, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за
използвани *** услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, поради което
следва извода, че падежа на задължението настъпва след изтичане на посочения тридесет
дневен срок от издаване на фактурата.
За периода на потребление на *** услуги от 22.01.2016г.
до 23.02.2016г. е издадена фактура № **********/26.02.2016г.Така за
задължението за предоставени на адреса на потребление *** услуги, за който е
издадена фактура от 26.02.2016г., падежът за плащане е настъпил на 26.03.2016г.,
който момент е последяващ съобразно момента, от който следва да бъде приложен
института на погасителната давност за задълженията за периодични платежи, в
случая преди 25.03.2016г. По изложените съображения съдът намира, че следва да
включи в периода, който не се явява погасен по давност и вземанията на ищеца,
които са обективирани във фактури от 26.02.2016г. и 23.03.2016г., които
задължения за главница да бъдат прибавени към вземанията установени от в.л. П.
по назначената съдебно – счетоводна експертиза, която се кредитира от съда като
обективно и компетентно дадена, които задължения са посочени в справка №2 към
заключението. Задължението за заплащане на мораторна лихва възниква от датата
на падежа на последното непогасено по давност вземане, за което е издадена
фактура № **********/26.02.2016г., или от 26.03.2016г. до депозиране на
заявлението в съда.
В заключение следва да бъде направен извода, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 930,31
лева представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги
за периода от 22.01.2016г. до 19.02.2019 г. по партида с абонатен № 1603448 за обект, находящ се в ГР. ****, УЛ. *********************, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението
в съда – 25.03.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, като за разликата над
уважения размер от 930,31 лева до пълно предявения размер от 1764,97 лева
предявеният иск следва да бъде отхвърлен, както и сумата от 137,77 лева
лихва за забава за периода 26.03.2016г. до 21.03.2019г., като за разликата над
уважения размер от 137,77 лева до пълно предявения размер от 549,94 лева предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на
разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца се дължат
разноски съразмерно уважената част на предявените искове, като съдът посочва,
че за основа на дължимото юрисконсултско възнаграждение определя такова в
размер на 100 лева за исковото и 50 лева за заповедното производство, на
осн.чл.25, ал.1 и чл.26 НЗПП.При така изложеното в полза на ищеца присъжда
сумата от 288,04 лева, за исковото производство и 44,43 лева за заповедното
производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че З.Х.К. ЕГН ********** *** дължи на „В.К.- В” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 930,31 лева представляваща незаплатена
стойност на ползвани В и К
услуги за периода от 22.01.2016г. до 19.02.2019 г. по партида с абонатен № 1603448 за обект, находящ се в ГР. ****, УЛ. *********************, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението
в съда – 25.03.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, като Отхвърля
предявеният иск за разликата над уважения размер от 930,31 лева до пълно
предявения размер от 1764,97 лева, както и сумата от 137,77 лева лихва за забава за периода 26.03.2016г. до
21.03.2019г., като Отхвърля предявеният иск за
разликата над уважения размер от 137,77 лева до пълно предявения размер от
549,94 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнене на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2436/26.03.2019г., постановена по ч.гр.дело
№4594/2019г. на ВРС, на осн. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на
чл. 422 ГПК.
Осъжда З.Х.К. ЕГН ********** *** да заплати на „В.К.- В” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 288,04 (двеста
осемдесет и осем лева и 4 ст.) лева,
представляващи сторени разноски и юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в исковото производство, съразмерно уважената част на
предявените искове, както и сумата от 44,43 (четиридесет и четири лева и 43 ст.) лева,
сторени разноски и възнаграждение за процесуално представителство за
заповедното производство, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :