№ 694
гр. Пловдив , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Милена А. Георгиева
при участието на секретаря Десислава С. Терзова
като разгледа докладваното от Милена А. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330202199 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-0438-000309/08.03.2021г.
на ВПД Началник РУ към ОД на МВР – Пловдив, Трето РУ Пловдив, с което
на В. Ю. К., ЕГН:**********, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание -
ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление /НП/, като
незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и материалния закон. Прави искане за неговата
отмяна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – адв. Р.Г.,
поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира направени разноски
по делото за адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. В депозирано молба-становище излага доводи за
неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП. При
1
условията на евентуалност прави възражения за намаляване размера на
претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна до
нормативно определения минимален размер.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 03.03.2021г. около 17:15 часа в гр.Пловдив на бул.“България“ №15
свид.Ч. В. Д., на длъжност „***“ към ***, забелязал да се движи в посока
запад-изток мотоциклет „Сузуки ВЗР 1800 Булевард“ с рег. №***, управляван
от жалбоподателя В. Ю. К.. Свидетелят решил да спре за проверка
мотоциклета, който бил с временна регистрационна табела. В хода на
проверката било установено, че жалбоподателят управлява мотоциклет,
лична собственост, чието разрешение за временно движение №*** било с
изтекла на 01.10.2020г. валидност. Наред с това, жалбоподателят не
представил на проверяващите и контролен талон към СУМПС.
Въз основа на установените обстоятелства от проверката, свид. Д.
съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
бланков №800130/03.03.2021г. срещу В. Ю. К. за извършени нарушения на
чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на
жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му, го
подписал без възражения. По реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН не било
депозирано и писмено възражение.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което
на В.К. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер
на 10 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания – ГЛОБА
в размер на 200 /двеста/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС
за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
2
категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и
от гласните доказателства – показанията на разпитания в качеството на
свидетел Ч. В. Д. /актосъставител/, които съдът кредитира като обективни,
последователни и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Установената в хода на настоящото производство фактическа обстановка
и събраният доказателствен материал потвърждават осъществен от обективна
и субективна страна от В.К. състав на административно нарушение по
смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП. От обективна страна категорично се доказва,
че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал по пътищата
отворени за обществено ползване мотоциклет „Сузуки ВЗР 1800 Булевард“ с
рег. №***, чието разрешение за временно движение №*** е било с изтекла на
01.10.2020г. валидност и в този смисъл МПС - то е било нерегистрирано по
надлежния ред. Налице е съставомерност на деянието и от субективна
страна, тъй като водачът е бил наясно, че мотоциклетът е с изтекъл срок на
временна регистрация /категорично потвърдено от показанията на
актосъставителя/, но не е предприел съответните действия по регистрирането
му, и въпреки това е управлявал същия.
По същество К. не ангажира доказателства опровергаващи изложените
факти в АУАН. Последният съгласно нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставен по правилата на ЗАНН, има доказателствена сила относно
отразените в него констатации до оборването им със съответните
доказателствени средства.
При така установеното нарушение съдът намира, че правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на К. на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, явяваща се съответната санкционна правна норма.
Последната гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано
по надлежния ред. В случая наложените наказания са глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство МПС за
срок от 6 месеца, т. е. минимално предвидените в закона наказания, които не
подлежат на ревезиране от страна на съда. Правилно е определен и субектът
на извършеното нарушение, доколкото именно водачът на конкретния
3
мотоциклет без надлежна регистрация се наказва за управлението на такова
МПС.
Настоящата съдебна инстанция приема за безспорно доказано и второто
вменено на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП, тъй като в качеството му на водач на горепосочения мотоциклет, К. не
е носил контролен талон към СУМПС. Съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него.
Възражението на жалбоподателя, че е нарушено правото му на защита,
поради това, че в НП не било посочено за кое от двете предложения на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наказан, съдът намира за неоснователно. В
атакуваното НП са посочени изрично извършените нарушения и законовите
разпоредби, които те нарушават – цифрово и текстово. Не е необходимо да
бъде отразено изрично предложение, изречение и прочие, тъй като текстово е
изписано приетото от АНО административно нарушение. Отделно от това в
Закона за нормативните актове е посочено, че правните норми се състоят
единствено от членове, алинеи, точки и букви към точките. Никъде в
правораздаването не е въздигната като законодателна техника посочване на
предложения, изречения, хипотези и алтернативи. Последните са юридическа
техника при тълкуване съдържанието на правните норми, но не и
задължителен реквизит при формулиране на наказателното, респективно
административнонаказателното обвинение.
Съгласно санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП за
нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП предвиденото наказание е във
фиксиран размер, а именно 10 лева, който не подлежи на редуциране.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания
случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
доколкото се касае за две умишлени деяния, които не се отличават с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай. Следва
да се вземе предвид и дългия период от изтичане на валидността на
разрешението за временно движение до датата на проверката /повече от пет
месеца/. По делото липсват и данни за отстраняване на нарушението и
предприемане от страна на жалбоподателя на действия по регистрация на
въпросния мотоциклет. Това допълнително обосновава извода за липса на
4
предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН в настоящото производство.
Съдът не споделя изразеното в жалбата становище за обвързаност на
АНО да мотивира неприлагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. По
аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН,
административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за
наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че
случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като
предупреди устно или писмено нарушителя. Но
административнонаказващият орган няма задължение да мотивира така
извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит
от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че според него случаят не е маловажен.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното
наказателното постановление. При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не се споделя и
изложеното в съдебно заседание становище на процесуалния представител на
жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в това, че с едно наказателно постановление са
наложени санкции за две административни нарушения. По силата на чл.18 от
ЗАНН когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко от тях. Тази законова
разпоредба предвижда, че за всяко нарушение следва да се наложи наказание,
но не и че това трябва да стане с отделни наказателни постановления.
С оглед на преценената виновност на жалбоподателя по извършване на
двете процесни нарушения и следващото се потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно, искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
неоснователно и като такова не следва да се уважава.
Въззиваемата страна не е поискала присъждане на разноски в
настоящото производство, предвид на което такива не следва да й бъдат
5
присъдени.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0438-
000309/08.03.2021г. на ВПД Началник РУ към ОД на МВР – Пловдив, Трето
РУ Пловдив, с което на В. Ю. К., ЕГН:**********, на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 200
/двеста/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 6
месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6