О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 1140 13.06.2018г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на тринадесети юни
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като разгледа докладваното от
съдия Михов гражданско дело № 215 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявения иск от Т.К.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,,Цар Симеон І“ № 102, ет.1, ап.2, чрез адв.И.С. *** против Н.Щ.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, М.Д.Г.,***,,Залесителна“№ 189, ап.24 и Р.Н.К., ЕГН **********,***, да бъде прието за установено, че първия ответник не е биологичен баща на малолетното дете Р., а такъв е втория ответник - М.Г., като съда разпореди длъжностното лице по гражданското състояние да издаде нов акт за раждане на детето, което следва да се именува Р. Мирославов Г.. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са нарочни искания по събиране на доказателства.
В предоставения срок, ответникът Н.К. депозира писмен отговор, в който заяви, че признава изцяло фактическите твърдения, наведени в исковата молба. Същият посочва, че по време на зачеването на детето не е осъществявал близки контакти с ищцата.
В дадения срок, ответникът М.Г. подаде писмен отговор, заявявайки, че намира изложеното от ищцата в исковата молба за съответстващо на обективната истина. Твърди, че от месец март 2017г., двамата с ищцата установили близки отношения и скоро след това започнали да съжителстват на семейни начала. Приемал детето Р. за свой син, като съвместно с майката полагал грижи за него. Ответникът посочва, че след раждане на детето представил нотариално заверена декларация за припознаване, но тъй като не били изтекли 300 дни от прекратяване брака на ищцата с първия ответник, не съществувала правна възможност, М.Г. да бъде вписан като баща на Р..
В законовия срок постъпи писмено становище от назначения от съда особен представител на детето Р.Н.К. - адв.Е.С. ***. Счита исковете за допустими и че в интерес на детето е да се установи действителния му произход. Намира, че въпреки изявленията на майката, че детето се отглежда от нея и втория ответник, съдът следвало да се произнесе и по въпросите за личните отношения и упражняване на родителските права. Не се противопоставя да се събират доказателства по искане на страните. Счита, че с оглед осигуряване най- добрия интерес на детето, както и във връзка с доказване основателността на предявените искови претенции, следва да бъде извършена съдебно - биологична експертиза, вещото лице по която да състави ДНК профили на страните в производството и да установи каква е вероятността всеки от ответниците да е биологичен баща на детето Р..
Предвид извършените от страните процесуални действия, представените доказателства и като съобрази закона, съдът приема следното:
Приложени са по делото: решение № 1794/ 08.11.2017 г. за развод по взаимно съгласие, постановено по гр.д. № 4890/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас; удостоверение за раждане; квитанция за внесена държавна такса.
На основание чл.140 ал.3 от ГПК, съдът следва да изготви и проект за доклад по делото, в следния смисъл. В исковата молба се твърди, че ищцата сключила брак с първия ответник на 28.07.2015г., за което е бил съставен Акт за сключен граждански брак № 502/ 28.07.2015г. на Община Бургас. Посочва, че до края на февруари 2017г., семейството живеело в жилище под наем в к/с,,Изгрев“, след което последвала фактическа раздяла. В началото на месец март 2017г., ищцата установила близки отношения с втория ответник, с когото и понастоящем живеела в к/с,,Меден рудник“, ул.,,Залесителна“№ 189, ап.24. Междувременно, М.Г. закупил апартамент в к/с,,Изгрев“, в който да се установят с детето след завършване на строителството. Ищцата твърди, че от момента на фактическата раздяла не поддържала никакви отношения с първия ответник. Бракът им е бил прекратен по взаимно съгласие с Решение №1794 от 08.11.2017г. по гр.д.№ 4890/2017г. по описа на РС-Бургас (влязло в законна сила на 08.11.2017г.). Заявява, че от връзката си с М.Г. е заченала и родила детето Р., като вероятната дата на зачеване е била 24.05.2017г. Ищцата уточнява, че на основание законовата презумпция, установена в 61, ал.1, предл. второ от СК, за баща на детето е бил вписан бившият съпруг на ищцата - Н.К.. Посочва втория ответник, с когото заедно отглеждали малолетното дете, за негов биологичен баща. Счита, че въпреки вмененото задължение съгласно чл.70 от СК, съдът не следвало да се произнася, предвид съвместното упражняване на родителски права и осигуряване на издръжка.
Ответникът Н.К., депозира писмен отговор, в който заяви, че признава изцяло фактическите твърдения, наведени в исковата молба. Същият посочва, че по време на зачеването на детето не е осъществявал близки контакти с ищцата.
Ответникът М.Г. подаде писмен отговор, заявявайки, че намира изложеното от ищцата в исковата молба за съответстващо на обективната истина. Твърди, че от месец март 2017г., двамата с ищцата установили близки отношения и скоро след това започнали да съжителстват на семейни начала. Приема детето Р. за свой син, като съвместно с майката полагал грижи за него. Ответникът посочва, че след раждане на детето представил нотариално заверена декларация за припознаване, но тъй като не били изтекли 300 дни от прекратяване брака на ищцата с първия ответник, не съществувала правна възможност, М.Г. да бъде вписан като баща на Р..
В писменото си становище, назначеният от съда особен представител на детето Р.Н.К. - адв.Е.С. *** заяви, че счита исковете за допустими и че в интерес на детето е да се установи действителния му произход. Намира, че въпреки изявленията на майката, че детето се отглежда от нея и втория ответник, съдът следвало да се произнесе и по въпросите за личните отношения и упражняване на родителските права. Не се противопоставя да се събират доказателства по искане на страните. Счита, че с оглед осигуряване най- добрия интерес на детето, както и във връзка с доказване основателността на предявените искови претенции, следва да бъде извършена съдебно- биологична експертиза, вещото лице по която да състави ДНК профили на страните в производството и да установи каква е вероятността всеки от ответниците да е биологичен баща на детето Р..
Предявените искове са с правно основание в чл.62 ал.2 от СК, за оспорване от майката на установен с акт за раждане произход от съпруга й, както и за установяване на произход от бащата – чл.69 от СК. Съобразно разпоредбата на чл.71 от СК, иск за търсене на произход не може да се предяви, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акт за раждане, с предположението по чл.61, или с припознаване, като двата иска могат да бъдат съединени. В конкретния случай, ищцата е предявила както иск за оспорване на бащинството на основание чл.62 ал.2 от цитирания нормативен акт, така и иск за установяване на произход от бащата с правно основание чл.69 от СК, като съединените претенции са допустими.
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на делото.
Направено е искане за допускане до разпит на двама свидетели, които ще установяват обстоятелства, описани в исковата молба. Горното доказателствено искане е допустимо и следва да бъде уважено като отговарящо на условията на чл.156, ал.2 от ГПК.
Направено е доказателствено искане от особения представител на малолетното дете- адв.С. ***, за назначаване на съдебно- медицинска експертиза със задача, вещото лице да състави ДНК профили на двамата ответници по делото и на Р.Н.К., с оглед установяване действителния произход на детето и вероятността всеки от ответниците да е негов баща.
Ищцата е направила същото доказателствено искане за назначаване на съдебно- биологична експертиза и извършване на ДНК анализ на ответниците по делото и на Р.К., вещото лице по която да отговори на въпроса за вероятността всеки от ответниците да е баща на детето, като горното е поставено под условие – при евентуално оспорване от страна на ответниците.
Искането за назначаване на съдебно - биологична експертиза, вещото лице по която да отговори на поставения въпрос относно действителния произход на детето, е допустимо, но предвид липсата на оспорване на изнесените факти с отговорите на исковата молба, съдът счита, че с оглед необременяване на страните с разноски, не следва да бъде назначена и извършена исканата съдебна експертиза.
Тежестта на доказване на твърдените обстоятелства е върху ищцата в процеса, съобразно изискването на чл.154 ал.1 от ГПК.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.131 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане предявения от Т.К.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,,Цар Симеон І“ № 102, ет.1, ап.2, чрез адв.И.С. *** против Н.Щ.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, М.Д.Г.,***,,Залесителна“ № 189, ап.24 и Р.Н.К., ЕГН **********,***, иск да бъде прието за установено, че първия ответник не е биологичен баща на малолетното дете Р., а такъв е втория ответник - М.Г., като съда разпореди длъжностното лице по гражданското състояние да издаде нов акт за раждане на детето, което следва да се именува Р. Мирославов Г..
ДОКЛАДВА на страните гр.дело № 215/2018 год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените: решение № 1794/08.11.2017 г. за развод по взаимно съгласие, постановено по гр.д. № 4890/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас; удостоверение за раждане; квитанция за внесена държавна такса, като доказателства по делото.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане двама свидетели от ищцовата страна.
НАСРОЧВА делото за 12.07.2018 г. от 14.15 ч., за която дата да се призоват страните.
На страните да се съобщи за настоящото определение, както и проекта за доклад по делото, като на ищцовата страна се връчат и преписи от отговорите на исковата молба от ответниците.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: