№ 56
гр. Айтос, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20252110100129 по описа за 2025 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашно
насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба от Ш. М. М. за издаване на заповед за защита по
чл. 15, ал. 8 ЗЗДН срещу М. Х. М..
В молбата се твърди, че на 07.02.2025 г. около 17:00 ч. молителката се
прибрала от работа в дома си. Съпругът й М. Х. М. бил много пиян. Започнал
да й се кара, да говори на висок тон, попитал я защо се прибира и й казал, че е
приститутка. Това продължило до 21:30 ч., когато я ударил по лицето, в
областта на носа, съборил я, хванал я за гърлото и я дърпал за ръцете. В този
момент дошла снахата на страните, която живеела на втория етаж. Подаден
бил сигнал на телефон 112 и полицията задържала ответника. Сочи се, че
ответникът и преди е осъществявал домашно насилие по отношение на
молителката. В молбата се съдържа и искане за издаване на незабавна заповед
за защита, с която да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 6
ЗЗДН.
В писмено възражение, депозирано на 17.02.2025 г., ответникът, чрез адв.
Р. Н. от Адвокатска колегия – Бургас, оспорва молбата за защита, както и
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДД, тъй като според него не отговарят на
истината. Сочи, че през последните години отношението на съпругата му към
него се променило. Постоянно търсела повод да се скара с него. На процесната
дата ответникът цял ден ремонтирал и боядисвал лятната кухня в дома им.
Молителката се прибрала и той я помолил да изчисти помещението. Тя
1
започнала да крещи на висок глас, че няма да изчисти и че нищо не я
интересува. Впоследствие станала и по-агресивна, започнала да крещи. За да
не ескалира конфликтът, ответникът излязъл на двора. Отрича да е отправял
обидни думи към съпругата си и да й е посягал. Отрича да е употребявал
алкохол в неразумни граници. Смята, че делото е подготовка за бракоразводно
дело и с него се цели ответникът да бъде отстранен от собственото му
жилище.
В открито съдебно заседание, проведено на 05.03.2025 г., ответникът
заявява, че не оспорва твърденията на молителката.
Като съобрази събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Молбата за домашно насилие е подадена на 08.02.2025 г., а твърденият
акт на домашно насилие е от 07.02.2025 г., т.е. спазен е тримесечният
преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
На 08.02.2025 г. съдът е издал Заповед за незабавна защита № 4, с която е
задължил ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката;
отстранил го е от съвместно обитаваното жилище с адрес: ***; забранил му е
да я приближава на разстояние по-малко от 200 метра, както и жилището й,
местоработата й, местата й за социални контакти и отдих; забранил му е да
осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща или факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН за извършено домашно
насилие спрямо молителката. Декларацията се ползва с доказателствена сила,
ако не бъде опровергана от ответника.
Ответникът е признал пред съда, че е извършил твърдяното домашно
насилие и не е представил никакви доказателства, които да опровергаят
декларацията.
По делото е приложена образувана от Районна прокуратура – Бургас,
Териториално отделение – Айтос, преписка във връзка с процесния случай. По
нея е наличен и медицински документ, издаден от Център за спешна
медицинска помощ – Бургас, в който е удостоверено, че молителката е имала
травма в областта на лицето, врата и дясната ръка.
Молителката е ангажирала гласни доказателства в подкрепа на
изложените от нея фактически твърдения. Разпитаната свидетелка Д. А. Х. –
съпруга на сина на молителката, разказва пред съда, че на 07.02.2025 г. е чула
силен шум и викове от долния етаж на къщата, в която живеят с молителката и
ответника. Когато слязла, заварила молителката с рана на лицето.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като са подробни,
непротиворечиви и се подкрепят от посоченото по-горе писмено
2
доказателство.
Според съда е безспорно доказано, че ответникът е извършил твърдяното
от молителката физическо насилие.
Възможните мерки за защита от домашно насилие са изброени в чл. 5, ал.
1 ЗЗДН. За да прецени каква мярка да наложи, съдът е длъжен да вземе
предвид всички факти по делото.
Видно от служебната справка, ответникът е съпруг на молителката.
Извършена е служебна справка, според която между страните не е имало
дела за защита от домашно насилие. Липсват данни за дела по ЗЗДН в други
съдилища.
Видно от справката за съдимост, ответникът не е осъждан.
Съгласно служебна справка от Центъра за психическо здраве – Бургас
ответникът не е лекуван там.
От приложената по делото докладна записка от Районно управление –
Руен (л. 21 от делото) се установява, че на името на ответника няма издадени
разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и
пиротехнически изделия, разрешения за придобиване и/или носене на
огнестрелни оръжия и боеприпаси.
По делото са изискани две преписки от Районна прокуратура – Бургас.
Едната е във връзка с водено срещу молитела наказателно производство за
лека телесна повреда при условията на домашно насилие. Касае се за
процесния случай. Другата преписка е от 2023 г., когато молителката е
повикала полицията поради това, че ответникът й се е карал, викаел е и чупил
стъклени чаши. Преписката е завършила с отказ да се образува досъдебно
производство.
На основание чл. 15, ал. 4 ЗЗДН съдът извършва оценка на риска по
методика, определена в Правилника за прилагане на Закона за защита от
домашно насилие (ППЗЗДН). Въз основа на въпросите в Приложение № 5 от
ППЗЗДН съдът установи, че няма доказателства, от които да се направи извод,
че отговорът на някой от тях е положителен. Поради това съдът счита, че
процесният случай попада в графата „от 0 до 10 точки“. Според методиката
това означава, че не са идентифицирани рискови фактори, които да сочат
вероятност за бъдещо насилие над пострадалото лице. Налични са данни за
лека форма на насилие, което може да бъде на вербално или емоционално
ниво. Пострадалото лице има ресурси да се справи с насилието.
Въз основа на изложеното съдът намира, че спрямо ответника следва да
се приложат мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ЗЗДН: задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; забрана на
извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и за
срок, определени от съда; забрана на извършителя да осъществява контакт с
пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
3
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация при условия и за срок, определени от съда.
Съдът съобрази, че ответникът няма къде да живее, а молителката е
съгласна той да пребивава в лятната кухня в къщата им, стига да не се
доближава непосредствено до нея. Поради това разстоянието, на което
ответникът да не се доближава до молителката, следва да бъде 5 метра.
Съдът счита, че мерките за защита следва да бъдат наложени за срок от 5
месеца, като се приспадне на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН времето, през което е
действала заповедта за незабавна защита.
Законът предвижда, че при уважаване на молбата съдът издава заповед за
защита (чл. 15, ал. 8 ЗЗДН). Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗЗДН заповедта за незабавна
защита има действие до издаването на заповедта за защита или до
постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита. Тъй като
решението подлежи на незабавно изпълнение (чл. 17, ал. 3 ЗЗДН), се налага с
оглед яснота в диспозитива изрично да се посочи, че заповедта за незабавно
изпълнение е загубила сила.
По разноските:
Според чл. 11, ал. 2 ЗЗДН при издаване на заповедта съдът възлага
държавната такса и разноските по делото на извършителя на домашното
насилие. В случая молбата на молителката е уважена, което означава, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати 25 лв. по сметка на Районен съд
– Айтос.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ЗЗДН мерки за защита за
извършено на 07.02.2025 г. около 17:00 ч. домашно насилие от М. Х. М., ЕГН
**********, спрямо Ш. М. М., ЕГН **********, в дома на страните на адрес:
***, което насилие се изразява в следното: ответникът ударил молителката с
ръка в областта на носа, съборил я, хванал я за гърлото и я дърпал за ръцете, а
именно следните мерки:
ЗАДЪЛЖАВА М. Х. М., ЕГН **********, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо Ш. М. М., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на М. Х. М., ЕГН **********, да приближава на повече от
5 метра Ш. М. М., ЕГН **********, жилището й, местоработата и местата й за
социални контакти и отдих за срок от 5 месеца.
ЗАБРАНЯВА на М. Х. М., ЕГН **********, да да осъществява контакт с
Ш. М. М., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви
4
други средства и системи за комуникация за срок от 5 месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на Ш. М. М., ЕГН **********, заповед за
защита с горепосоченото съдържание.
ОБЯВЯВА Заповед за незабавна защита № 4 от 08.02.2025 г., издадена по
гр. д. № 129/2025 г. на Районен съд – Айтос в полза на Ш. М. М., ЕГН
**********, за загубила действието си на основание чл. 19, ал. 2 ЗЗДН.
ПРИСПАДА на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН от срока на определените с
настоящото решение мерки за защита времето, през което е действала Заповед
за незабавна защита № 4 от 08.02.2025 г., издадена по гр. д. № 129/2025 г. на
Районен съд – Айтос.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН М. Х. М., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Районен съд – Айтос сумата от 25 лв., представляваща
държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас до 12.04.2025 г., за което страните са уведомени в последното открито
съдебно заседание.
На основание чл. 17, ал. 3 ЗЗДН заповедта за изпълнение подлежи на
незабавно изпълнение, независимо от обжалването на решението.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН препис от съдебното решение и
издадената заповед да се изпрати на Районно управление – Руен за сведение и
изпълнение.
На основание чл. 7, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс на страните
да се изпрати препис от решението за сведение.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5