Р Е Ш Е Н И Е №637/18.10.2018г.
гр. Ямбол, 18.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на девети октомври
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Е. В. като разгледа
докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 1122/
Производството е образувано по
подадената искова молба от „Теленор България“ ЕАД
-гр.С., представлявано от адв.В., срещу Н.Г.П. ***.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника. Издадената заповед е
връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Заявителят е подал заявлението поради
това, че между
страните са сключени множество договори. На *** г. с „Космо България Мобайл" ЕАД (понастоящем с наименование „Теленор България" ЕАД) е сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ***, по който не е изпълнено задължение в общ размер на 27,61
лв. за
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
10.06.2015 г. -09.09.2015 г. На осн. чл. 11 от договора, мобилният оператор е начислил неустойка в размер
на 12,48 лв., формирана от стандартните
месечни абонаменти до изтичане на
срока на договора по
фактура № *** от *** г. На същата дата - 05.11.2013 г. и по повод горепосочения договор е сключен Договор
за лизинг, с който е
предоставено
за временно и възмездно ползване устройство, марка ***, срещу заплащане на сума
в общ размер на 112,70 лв., от която са незаплатени 14,69 лв.- лизингови
вноски за отчетен период 10.06.2015 г. - 09.09.2015 г. На 08.10.2014 г. между
същите страни е сключен Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ***. Неизпълнени са задължения в общ размер на 28,64 лв.- неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен
период 10.06.2015 г. - 09.09.2015 г. Мобилният оператор отново е начислил неустойка
в размер на 137,06 лв., формирана съгласно същия чл. 11 от стандартните
месечни абонаменти до изтичане на
срока на договора пофактура № *** от *** г. На 17.12.2014 г. е сключен
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, по който неизпълненото задължение е в размер на 36,87 лв- неплатени
абонаментни такси за отчетен период
05.06.2015г. - 04.09.2015г. Поради неизпълнението
е дължима неустойка в размер
на 174,46 лв., формирана съгласно
същия чл. 11 от стандартните
месечни абонаменти до изтичане на
срока на договора по
фактура № *** от ***. На същата дата - *** г. и по повод горепосочения договор е сключен Договор за лизинг относно устройство, марка ***, срещу заплащане на обща
лизингова цена от 197,57 лв., чрез извършване на 23 месечни лизингови
вноски, всяка в размер на 8,59 лв. Неплатената сума е в
общ размер на 146,03 лв., формирана от лизинговите
вноски за отчетен период 05.06.2015 г. - 04.11.2015 г. На *** г. е сключен и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, по който неизпълненото задължение е
в размер на 15,04 лв.- неплатени абонаментни такси за отчетен
период 10.06.2015 г. - 09.09.2015 г. Поради неизпълнението е начислена неустойка
в размер на 200,00 лв., формирана съгласно същия чл. 11 от стандартните месечни абонаменти до изтичане
на срока на договора по фактура № *** от *** г. По повод на сключените до момента договори, вкл.
Договор за мобилни услуги от *** г. с предпочетен
номер ***, на *** г. е подписан Сертификат
за пакетни услуги, с който срокът за ползването
на мобилните услуги е продължен до *** г. На *** г. е сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни
услуги от *** г., по което са неплатени 93,59 лв. - абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен
период 05.06.2015 г. - 04.09.2015 г. Поради неизпълнението, на осн. Раздел III, чл. 4 от споразумението, мобилният оператор е начислил неустойка в размер
на 272,04 лв., формирана от стандартните месечни абонаменти до изтичане на
срока на споразумението по фактура № *** от ***. Задълженията
за предпочетени номера *** и *** са фактурирани ежемесечно
на 5-то число с обща фактура за
всеки отчетен период - от 5-то число на предходния
до 4-то число на текущия месец,
срок за плащане
15 дни след датата на издаване, а именно с фактурите: № ***., за сумата 54,46 лв.; № ***., за сумата 64,29 лв.; № ***., за сумата 37,47 лв.; № ***., за
сумата 566,76 лв. Задълженията за предпочетени номера ***, *** и *** са фактурирани ежемесечно
на 10-то число с обща фактура за
всеки отчетен период - от 10-то число на предходния
до 9-то число на текущия месец,
срок за плащане
15 дни след датата на издаване, а именно с фактури: № *** г. за сумата 24,59 лв.; № *** г. за сумата 31,15 лв.;
№ *** г. за сумата 30,25 лв.; № *** г. за сумата 349,54 лв. Поради това се иска да бъде прието за установено,
че ответникът дължи сумата общо от 1158.51 лв., както и законната лихва върху нея, считано
от подаване на заявлението по заповедното производство и съдът да го осъди да
заплати разноските по настоящото дело и по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
В с.з. ищецът не изпраща
представител.
В срока за отговор ответникът оспорва
автентичността на договорите за мобилни услуги и лизинг от *** г. и сертификат
за пакетни услуги от същата дата, което възражение оттегля в с.з. Заявява, че
ищецът не е изпълнил задълженията си по договорите за мобилни услуги, като е
преустановил без причина предоставянето на услугите по тях. Оспорва фактурите,
в които размерите на задълженията се разминават. Възразява, че в индивидуалните
договори няма чл.11 относно неустойка, а такъв има в общите условия. Счита, че
клаузата за неустойка е неравноправна, а ако съдът намери същата за валидна,
възразява, че неустойката е прекомерна и подлежи на намаляване.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е
спорно сключването на описаните в исковата молба договори между страните, представени по делото, като сключените на *** г.
са в оригинал. В договорите за услуги се съдържат описаните в исковата молба клаузи,
че при прекратяването им през първоначалния срок по вина на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната
програма месечни абонаменти до края на този срок. Така в Договор за мобилни услуги от *** г. текстът се съдържа в чл.11. В Допълнително споразумение
от *** г. към Договор за мобилни услуги
това е Раздел ІІІ, чл.4. В Договорите за мобилни услуги от *** г. клаузата се съдържа на
стр.2, а в Сертификат за пакетни услуги от същата дата е в чл.3.3.
Представени са и издадените фактури,
цитирани от ищеца, с настъпил
падеж.
Представени са Общи условия на „Теленор България
" ЕАД
за взаимоотношения с потребителите на електронни телефонни услуги, (в сила от 10.09.2010 г., изменени през
Към исковата молба е приложена
Последна покана за доброволно плащане от *** г., в която се съдържа уведомление
за дължимите суми и предупреждение, че при неплащане договорът ще бъде
прекратен и ще се дължи неустойка. Няма данни за връчването й на длъжника.
От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че
за процесния
период в билинг системата, през която
се извършва фактурирането
на телекомуникационните
услуги от ищеца за клиент Н.Г.П.,
се водят 3 бр. клиентски /абонатни/ номера:.№ ***; № *** /за номера *** и ***/; аб№ *** /за номера ***, *** и ***/. Не
са извършвани плащания по процесните фактури. От
фактура №*** г. на обща стойност 56,61 лв. са извършени следните
прихващания, като неплатеният остатък е 54,46 лв.: 1,10 лв. - прехвърляне на баланс от аб.№ ***; 1,05 лв.
- прихващане по кредитно известие
№ *** г. От фактура
*** г. на обща стойност 32,34 лв. е извършено
прихващане по кредитно известие № *** г. в размер
на 7,75 ла., като неплатеният остатък е 24,59 лв. Към датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 27.11.2017 г.,
размерът на неплатените месечни абонаменти, услуги и лизингови вноски, и неустойки по процесните
фактури е общо 1032,10 лв., а именно по фактура № *** г. -54,46 лв.; фактура № *** г. -64,29 лв.; фактура № *** г. -37,47 лв.; фактура № *** г. -566,76 лв.; фактура № *** г. -24,59 лв.; фактура № *** г. -31,15лв.; фактура № *** г. -30,25 лв.; фактура № *** г. -223,13 лв.
Според заключението неустойката за номер *** е определена въз основа на
Раздел III, чл.4 от Допълнителното споразумение от *** г. за периода 25.09.2015 г. - 27.01.2017
г. (крайния срок на договора) - 490 дни
в размер на 272,04 лв. По данни от системата на
ищеца
датата на двустранно спиране на услугите е *** г.. Неустойката за номер *** е определена въз основа на Договор за мобилни
услуги от *** г. за периода 25.09.2015 г. - 17.12.2016
г. (крайния срок на договора) - 449 дни
в размер на 174,46 лв. Датата на двустранно спиране на услугите е *** г.. Неустойката за номер *** е определена въз основа на т.11 от Договор за мобилни
услуги от *** г. за периода 25.09.2015 г. - 05.11.2015
г. (крайния срок на договора)- 41 дни
в размер на 12,48 лв. Датата на двустранно спиране на услугите е 25.09.2015 г.
Неустойката за номер ***, определена
въз основа на Договор за мобилни услуги от *** г., чийто срок
на основание
Сертификат за пакетни услуги „*** от 17.12.2014 г. е продължен до *** г., за периода
25.09.2015 г. - 17.12.2016 г.-449дни
е 137,06 лв.
Неустойката за номер *** от Договор
за мобилни услуги от *** г. за периода
Вещото лице сочи, че за мобилен пост ++359*********, по сключения Договор
за лизинг от *** г. фактурираните
лизингови вноски до
05.10.2015 г. са общо 85,90 лв.. Оставащите 14 лизингови вноски,
включени във фактура № *** г., са общо 120,26 лв..
Издадена е заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. № *** г.
на ЯРС. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени установителен искове с правно
основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 и
чл. 92 от ЗЗД.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът
не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или
да иска обезщетение
за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца
произтича от сключени между страните договори за предоставяне на мобилни
телефонни услуги, допълнителни споразумения и договори за лизинг. Валидността
на договорите за услуги е спорна само по отношение на договорените неустойки,
не и в частта относно предоставянето на услугите и заплащането им, в която част
договорите са валидни и пораждат правни последици. По отношение на изпълнението
на задължението за предоставяне на услугите ответникът счита, че ищецът не е
изправна страна, тъй като е спрял предоставянето на услугите без причина. По
делото се установи, че е налице неплащане на задълженията на ответника по
договорите, което се изтъква като основание от доставчика на услугите да ги
прекрати. Т.е. за срока на ползване на услугите длъжникът следва да заплати
тяхната стойност, на основание валидните клаузи на договорите в тази им част.
Насрещните задължения на потребителя, посочени в заключението на вещото лице,
не са погасени до приключване на съдебното дирене. Поради това исковете за сумата
общо от 362,47
лв. са основателни и следва да се
уважат.
Исковете за неустойка се основават
на клаузи в индивидуалните договори, които са нищожни. Възражение за нищожност е
направил и особеният представител на ответника, позовавайки се на неравноправни
клаузи по чл. 143 от ЗЗП, без обаче да конкретизира в коя от хипотезите на
разпоредбата попадат. Поради това съдът не следва да излага доводи в тази
връзка.
Съдът служебно следва да констатира
нищожност, според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.
д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, когато е налице такава поради накърняване на добрите нрави на клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценка за
това се прави
за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. В практиката си по чл. 290 от ГПК по приложение
на тълкувателното решение ВКС приема, че клаузата за неустойка при прекратяване
на договор за периодично изпълнение (лизинг, наем) е нищожна на осн. чл. 26, ал.
1 пр.3 ЗЗД, когато създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост (Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., т. к., І т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на
ВКС, I т.о.). Съдът е приел, че ако е уговорена такава неустойка, в размер на всички неплатени
по договора
наемни или лизингови вноски до края на
срока му, наемодателят/лизингодателят по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната страна
в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без
да се предоставя
ползването на вещта. Настоящият
случай е аналогичен- операторът ще получи имуществена облага в размер, какъвто
би получил при действащ договор, но без да предоставя телефонните услуги. По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение на задължението му да заплаща
месечна такса, без обаче да
може да ползва
услугите срещу нея, предвид прекратяването на договора (занапред). Следователно (както приема ВКС) клаузата за неустойка при
прекратяване на договора за периодично изпълнение (какъвто е процесният) е нищожна на осн. чл. 26, ал.
1 пр.3 ЗЗД, тъй като създава условия за неоснователно
обогатяване на бившия кредитор с размера на договорената
неустойка (таксите за оставащия период) и нарушава
принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Освен това, договорена е
компенсаторна неустойка при неизпълнение. Заявителят –ищец претендира реално
изпълнение на задължението за заплащане на цената на услугите. Следователно би
могъл да кумулира тази претенция с искане за
обезщетение за забава, а не с компенсаторна неустойка- която се дължи само при
неизпълнение и обезщетява вредите от
неизпълнението. Същата може да се претендира само алтернативно, съгласно чл. 79
ал.1 пр.2 от ЗЗД (Решение № 118/03.06.2011 г. по т.д.№ 474/2009 г., ІІ т.о. на
ВКС по чл. 290 от ГПК: при неточно
изпълнение кредиторът има право на алтернативен избор-да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение).
Отделно от това в представените
договори не е уредено правото на оператора едностранно да прекратява договора с
абоната. Липсват договорени хипотези на такова прекратяване. Клаузата за
неустойка изисква прекратяване по вина на потребителя. В представените по
делото ОУ е уредено правото на оператора да прекрати едностранно договора при
неизпълнение- „незаплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане”. Тези
ОУ обаче не са във вида им, в който са съществували към момента на сключване на
договорите, доколкото в тях е отразено, че са изменени през
Освен това според заключението на
вещото лице ищецът неправилно е изчислил задължението за неустойка по фактура №
*** от *** г. за тел. № ***, в размер на 200 лв., като според експерта тя следва
да бъде в размер на 73.59 лв.
Поради това исковете за неустойка
следва да се отхвърлят.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските (вкл. за особен представител) е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК-съразмерно на уважената част от исковете. Направени
са разноски в размер на 1409,42 лв.Съгласно Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
присъди разноските
по заповедното производство в исковото
производство.
Водим от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Г.П. ***, ЕГН **********,
дължи на „Теленор България“ ЕАД -гр.София ЕАД, ЕИК***
гр.София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, сумата
от 362,47 лв., представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и лизингови вноски, ведно със законната лихва
от датата на подаване на
заявлението в съда - 27.11.2017 г. до изплащане на
сумата, за които е издадена заповедта за изпълнение по
ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, а исковете за неустойка в размер общо на 796,04 лв. като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н.Г.П.
*** да заплати на „Теленор България“ ЕАД -гр.С. направените по делото разноски
в размер на 440,97 лв., както и разноски по заповедното производство в размер
на 120,46 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: