Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І Г.О., 8 с-в в открито заседание на седми октомври, през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша
докладваното от съдията гр.д. № 12628 по
описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран със субективно съединени
отрицателен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК и предявени при условията на евентуалност субективно
съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.
Ищците К.И.М. и И.В.М. поддържат твърдение, че те двамата
били съсобственици на недвижим имот, представляващ Апартамент № 1-2, с
местонахождение на първия жилищен етаж в жилищна сграда „ИРИС“, намираща се на
административен адрес- гр. София, бул. „*****, със застроена площ от 153, 49
кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение №18 с площ от 14, 7 кв.м. и
припадащите се 3, 27% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, съставляващо УПИ VІІІ-716, 717 от кв.2 по плана на гр.
София, м. „Манастирски ливади- Запад“. Правото си на собственост, в режим на
обикновена дялова съсобственост, ищците легитимират посредством Договор за покупко- продажба на недвижим имот от 26.07.2001г., който
бил сключен между СД „П.-**- И., К., Й.и С-ие“ като
продавач и малолетния И.В.М. (действащ чрез представител по закон К.И.М.),
който е обективиран Нотариален акт № 139 том І, рег.
№ 3577, нот. дело № 111/2001г. на нотариус В.А. и с последващ Договор за дарение на 1/10 идеална част от същия
имот от 12.08.2009г., сключен между дарителя И.В.М. и дарената К.И.М., който е обективиран в Нотариален акт № 19, от 12.08.2009г., том ІІ,
рег. № 3392 по нот. дело № 174/2009г. на нотариус В.А..
Правото на собственост на двамата ищци била отразена и в съдържанието на
кадастрална схема № 15-609374/27.08.2018г. на самостоятелен обект в сграда с
кадастрален идентификатор 68134.1932.2198.1.53 издадена от СГКК- София. Посредством
две отделни разпоредителни сделки, обективирани в
съдържанието на Нотариален акт № 130/27.10.2016г., том ІІ, рег. № 25296 по нот. дело № 330/2016г. на нотариус А.Ч.и Нотариален акт №
122/25.10.2016г., том ІІ, рег. № 28004 по нот. дело №
322/2016г. на нотариус А.Ч.- ответното дружество „П.-**- К.“ ЕООД /в
ликвидация/ и ответното дружество „В.“ ЕООД, формално оспорили правото на
собственост на ищците, разпореждайки се с процесния
имот, макар ищците да владеели имота още от момента на придобиване на
собствеността си. Според нотариалните актове за извършените покупко-
продажби между двамата ответници, този имот вече бил
обозначен като два отделни обекта в
сградата – идентифицирани от формална страна като „апартамент №1А“ с площ от 76.40 кв.м. и „апартамент № 2А“ с площ от 51, 63 кв.м., с местонахождение на първия
жилищен етаж в жилищна сграда „ИРИС“, намираща се на административен адрес- гр.
София, бул. „*****. Фактически
споменатите два отделни, обособени обекти на първия жилищен етаж в жилищна
сграда „ИРИС“ на практика не съществували. При
изложените фактически твърдения, с оглед направените от ищците изрични
уточнения (вкл. в молба от 28.02.2019г. и в първото открито съдебно заседание),
ищците претендират: да бъде отречено със сила на пресъдено нещо правото
на собственост на ответника „В.“ ЕООД върху процесния
недвижим имот апартамент № 1-2, с местонахождение на първия жилищен етаж в
жилищна сграда „ИРИС“, намираща се на административен адрес- гр. София, бул. „*****,
със застроена площ от 153, 49 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение
№18 с площ от 14, 7 кв.м. и припадащите се 3, 27% идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ VІІІ-716,
717 от кв.2 по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади- Запад“, който
фактически съвпадал с формално обозначените „апартамент №1А“ с площ от 76.40 кв.м. и „апартамент № 2А“ с площ от 51, 63 кв.м., с местонахождение на първия
жилищен етаж в жилищна сграда „ИРИС“. При условията на евентуалност (в хипотеза на отхвърляне на отрицателният установителен иск срещу ответника „В.“ ЕООД), ищците
претендират срещу двамата ответници „П.-**- К.“ ЕООД /в ликвидация/ и „В.“ ЕООД, да
бъде прогласена нищожност на сключените помежду им договори за покупко- продажба, обективирани в
съдържанието на Нотариален акт № 130/27.10.2016г., том ІІ, рег. № 25296 по нот. дело № 330/2016г. на нотариус А.Ч.и Нотариален акт №
122/25.10.2016г., том ІІ, рег. № 28004 по нот. дело №
322/2016г. на нотариус А.Ч., поради невъзможен предмет и поради липса на
съгласие. С оглед очаквания от ищците благоприятен
изход на процеса- те претендират за осъждане на ответниците,
да им заплатят направените съдебни разноски.
Ответното дружество „П.-**- К.“ ЕООД /в ликвидация/
оспорва допустимостта на предявените искове и моли за прекратяване на
производството по делото. Счита, че при изложените фактически твърдения на
ищците, вкл. след направените уточнения, за тях не бил налице правен интерес от
привличането на „П.-**- К.“ ЕООД в качеството на ответник и моли производството
да бъде прекратено в частта по предявените срещу него искове.
Ответното дружество „В.“ ЕООД не изразява становище по
допустимостта и основателността на предявените искове, след като е било
призовано при условията на чл. 50, ал. 4 от ГПК.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства приема от фактическа страна следното:
Съдържанието на приетия като доказателство /стр.9-11 от
делото/ Договор за покупко- продажба на недвижим имот
от 26.07.2001г., сключен между СД „П.-**- И., К., Й.и С-ие“
като продавач и малолетния И.В.М. (действащ чрез представител по закон К.И.М.),
който е обективиран Нотариален акт № 139 том І, рег.
№ 3577, нот. дело № 111/2001г. на нотариус В.А.
установява правото на собственост на ищеца И.В.М., върху обособен жилищен обект
с кадастрален идентификатор 68134.1932.2198.1.53
и местонахождение на първия жилищен етаж в жилищна сграда „ИРИС“, намираща
се на административен адрес- гр. София, бул. „*****.
Съдържанието на приетия като доказателство /стр.12-13 от
делото/ Договор за дарение от 12.08.2009г., сключен между дарителя И.В.М. и
дарената К.И.М., който е обективиран в Нотариален акт
№ 19, от 12.08.2009г., том ІІ, рег. № 3392 по нот.
дело № 174/2009г. на нотариус В.А. установява, че дарителят се е разпоредил
безвъзмездно с 1/10 идеална част от
същия имот - обособен жилищен обект с кадастрален идентификатор 68134.1932.2198.1.53. който
представлява апартамент № 1-2 с жилищна площ от 153, 49 кв.м. и включва прилежащо
избено помещение №18 с площ от 14, 7 кв.м. и припадащите се 3, 27% идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, съставляващо
УПИ VІІІ-716, 717 от кв.2 по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади- Запад“.
Съдържанието на приета като доказателство /стр. 19 от
делото/Кадастрална схема № 15-609374/27.08.2018г. на самостоятелен обект в
сграда с кадастрален идентификатор 68134.1932.2198.1.53 издадена от СГКК- София
сочи, че обектът е с
жилищна площ от 153, 49 кв.м. и включва прилежащо избено помещение №18 с площ
от 14, 7 кв.м. и припадащите се 3, 27% идеални части от общите части на сградата
и правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ VІІІ-716, 717 от кв.2 по
плана на гр. София, м. „Манастирски ливади- Запад“. В самата кадастрална схема
е посочено, че имотът има двама съсобственици - И.В.М. и К.И.М..
Приетият като доказателство Нотариален акт за продажба на
недвижими имоти № 130/27.10.2016г., том ІІ, рег. № 25296 по нот.
дело № 330/2016г. на нотариус А.Ч./стр.21-23 от делото/обективира
в съдържанието си възмездна разпоредителна сделка, която е извършена от „П.-**-
К.“ ЕООД /в ликвидация/ в полза на „В.“ ЕООД. Предмет на сделката е обект,
обозначен като „апартамент №1А“, с
местонахождение на първия жилищен етаж в жилищна сграда „ИРИС“, намираща се на
административен адрес- гр. София, бул. „*****, с площ от 76.40 кв.м., обозначен
като обособен жилищен обект с кадастрален идентификатор 68134.1932.2198.1.53., заедно със складово помещение ІІ-1 което има застроена площ от 5, 22 кв.м. и с прилежащите 1, 91 % идеални
части от общите части на сградата и право на строеж върху мястото, съставляващо
УПИ VІІІ-716, 717 от кв.2 по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади- Запад“.
Приетият като доказателство Нотариален акт №
122/25.10.2016г., том ІІ, рег. № 28004 по нот. дело №
322/2016г. на нотариус А.Ч./стр.24-26 от делото/обективира
в съдържанието си възмездна разпоредителна сделка, която е извършена от „П.-**-
К.“ ЕООД /в ликвидация/ в полза на „В.“ ЕООД. с обект, посочен като „апартамент № 2А“, с местонахождение на първия жилищен етаж в
жилищна сграда „ИРИС“, намираща се на административен адрес- гр. София, бул. „*****,
с площ от 51, 63 кв.м., обозначен като
обособен жилищен обект с кадастрален идентификатор 68134.1932.2198.1.52., заедно със складово помещение №2 което има застроена площ от 6, 65 кв.м. и с прилежащите 1, 36 %
идеални части от общите части на сградата и право на строеж върху мястото, съставляващо
УПИ VІІІ-716, 717 от кв.2 по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади- Запад“.
Съдържанието на приета като доказателство /стр. 52 от
делото/Кадастрална схема № 15-900350/03.12.2018г. на самостоятелен обект в
сграда с кадастрален идентификатор 68134.1932.2198.1.52 издадена от СГКК- София сочи, че е относима
към обект на първия жилищен етаж в жилищна сграда „ИРИС“, намираща се на
административен адрес- гр. София, бул. „***** с жилищна площ от 64, 10 кв.м. и
включва прилежащо избено помещение №16 с площ от 5, 05 кв.м. и припадащите се
3, 01% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, съставляващо УПИ VІІІ-716, 717 от кв.2 по плана на гр. София, м.
„Манастирски ливади- Запад“. В самата
кадастрална схема е посочено, че имотът има собственик, който е различен от
страните по настоящото дело.
Заключението на приетата без оспорване съдебно-
техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Д.М. обосновава следните
изводи по правно значимите факти:
Ø След извършения оглед и контролни измервания в жилищна сграда „Ирис“ на административният
адрес: София, бул.“*****, вещото лице констатира, че на първия жилищен
етаж от сградата
са разположени общо четири самостоятелни обекта,
като два от обектите са
разположени в югозападната част от сградата.
След извършената съпоставка с изпълненото на място разпределение
на обектите, заемащи югозападната част от сградата
и разпределението на апартамент № 1-2, отразено в приложения по делото
чертеж от одобрения, екзекутивен проект за сградата,
вещото лице констатира, че на място са фактически обособени два самостоятелни обекта, в границите и площта на ап. № 1-2, по одобрения екзекутивен
чертеж. Единият от обектите е разположен
откъм бул. “Братя Бъкстон“ и се състои от
входно преддверие, дневна с трапезария и кухненски бокс, две стаи, баня
с тоалетна и тераса. Вторият обект е разположен откъм двора на сградата
и се състои от входно и вътрешно
антрета, дневна с кухненски бокс, стая, баня с тоалетна
и тераса.
Ø Не е налице одобрен архитектурен проект за извършеното на място обособяване
на описаните по-горе два самостоятелни
обекта, разположени в югозападната част на сградата, в границите
и площта на ап. № 1-2.
Ø След извършената съпоставка между описанието на имота, който
е посочен в съдържанието на Нотариален акт
№ 130/2016 г. и констатираното на
място фактическо състояние, вещото лице прави категорично
заключение, че по вид на
помещенията и по граници, описаният апартамент №1а, напълно съответства на обособеният на място обект, представляващ
частта откъм бул.“Братя Бъкстон“
от ап.№ 1-2, който е описан в съдържанието на споменатия Нотариален акт №139/2001г. Същият обаче, съгласно данните от приложения
по делото екзекутивен проект, е със застроена площ
от 91,61 кв.м., а не от 76,40 кв.м.,
както е посочено в споменатия
Нотариален акт № 130/2016г. За да обясни тази
разлика, експертизата прави предположение за неправилно изчислена
застроената площ на този апартамент,
тъй като съгласно посочените негови граници - обектът напълно съответства на обособения на място
самостоятелен обект със застроена площ
от 91,61 кв.м.
Ø След извършената съпоставка между описанието на имота, който
е предмет на споменатия
Нотариален акт № 122/2016г. и констатираното
на място фактическо състояние на обектите, вещото лице
прави следното категорично заключение: По вид на помещенията
и по граници, описаният апартамент №2а, напълно съответства на обособеният на място обект,
представляващ частта откъм вътрешния двор от ап.
№ 1-2, описан в споменатия Нотариален акт № 139/2001г., който съгласно данните от приложения по
делото екзекутивен проект, е със застроена
площ от 51,31 кв.м., а не със
застроена площ от 51,63 кв.м., както е посочено в съдържанието на споменатия
Нотариален акт № 122/2016г. Констатираната разлика в площта вещото лице счита за
пренебрежимо малка и категорично неповлияваща върху възможността да се извърши идентификация на имота.
Ø Съгласно гореизложеното, по одобрения екзекутивен проект - застроената площ на процесния
апартамент № 1-2 е в действителност
142,92 кв.м., а не както е записана в споменатия Нотариален акт № 139/2001
г. – с площ от 153,49 кв.м.
Ø Приложената към делото Схема
на самостоятелен обект № 15-900350-03.12.2018г., издадена
от АГКК, за обект с идентификатор
68134.1932.2198.1.52, се отнася до
имота, който е съседен от североизток
на апартамент № 1-2, предмет на споменатия
Нотариален акт № 139/2001 г., както и съседен от североизток
на апартамента, който е описан в споменатия Нотариален акт № 122/2016 г.
Ø След извършената от вещото лице справка
по одобрената кадастрална карта на кв. “Манастирски
ливади - запад“, вещото лице констатира,
че фактически не съществува заснет
и нанесен самостоятелен обект в процесната сграда „Ирис“, който от една страна да е с идентификатор 68134.1932.2198.1.53,
но
от друга страна да има такива граници и площ, каквито са описани в споменатия
Нотариален акт № 130/2016 г., както и не съществува заснет
и нанесен самостоятелен обект в същата сграда, който да
е с идентификатор 68134.1932.2198.1.52, но и да има граници и площ,
както са описани в съдържанието на споменатия Нотариален акт № 122/2016 г.
Ø Като има предвид изложеното
експертизата счита, че по местоположение
и по граници, имотът, описан в споменатия Нотариален акт № 130/2016 г., е идентичен със северозападната част /откъм бул.“Братя Бъкстон“/ от апартамент № 1-2, предмет на споменатия
Нотариален акт № 139/2001 г. По отношение на имота,
който е предмет на споменатия Нотариален акт № 122/2016г., вещото
лице счита, че по местоположение,
по площ и по граници, този
обект е идентичен с югоизточната част /откъм вътрешния двор/ на процесния апартамент № 1-2, който е предмет на споменатия Нотариален акт № 139/2001г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените от ищците отрицателни установителни
искове за собственост, насочени срещу ответника „В.“ ЕООД са процесуално допустими.
Предмет на предявените в настоящото производство установителни
искове
е правото на собственост, върху процесния
недвижим имот,
обозначен като апартамент № 1-2, а правният им интерес от предявяването на иск с такъв предмет, е обоснован именно от спецификата на търсената съдебна защита при очертаната фактическа
обстановка. Този правен интерес произтича от очертания в исковата молба спор за
материално право (спор за собственост), който, поради идентификацията на
имотите е намерил отражение и в процедурата по ЗКИР за отразяване на имотите
върху кадастралната карта и правото на собственост върху тях. Ищците в действителност имат правен интерес да бъде установено със сила на пресъдено нещо твърдението
им, че
целият процесен недвижим имот, за който притежават и титул на собственост не принадлежи на
ответника „В.“ ООД. Това е необходимо, за
да може да се осъществи коректно отразяване на имота на кадастралната карта и
да се реши въпросът със собствеността, доколкото ищците твърдят, че владението
върху имота се осъществява именно от тях. С други думи, наличието на правен
интерес от предявяване на отрицателния установителен
иск, с който съдът е сезиран, се свързва именно с условията, при които този
спор е възникнал – непълна идентификация на имотите, върху които и двете страни
в процеса се легитимират като собственици.
Ищците твърдят съществуващо в тяхна полза право на собственост, което е
било оспорено посредством претенциите на ответниците
– за отразяване на процесния имот в кадастралната
карта.
По същество, разрешаването на спора се свежда до коректна
идентификация на имотите, върху които ищците твърдят, че притежават право на
собственост.
Разгледани по същество– претенциите на ищците следва да
бъдат признати за основателни- с
оглед представените пред настоящия състав на съда доказателства.
Произнасяйки се по основателността на исковете, съдът
намира за уместно да отбележи преди всичко, че два основни юридически факта,
които бяха главен предмет на доказване, предпоставят
изхода на процеса.
На първо място в тази насока, следва да се отбележи, че всяка от страните в процеса: както
ищците М. и М., така и ответника „В.“ ЕООД легитимират притежанието на спорното
право на собственост - на самостоятелно придобивно основание с деривативен
характер. Всяка от страните твърди
да е придобила собствеността посредством правни сделки с трето лице, в които не
е участвала съответната насрещна страна в този съдебен процес. На практика,
всяко от едно придобивните основания на спорещите
страни, конкурира и дефинитивно изключва придобивното
основание, на което се позовава другата страна в спора, защото правото на
собственост спада към категорията на абсолютните права и никой не може да
прехвърли право, което сам не притежава.
На второ място, трябва да се държи сметка, че безусловната идентификация на процесния имот, с помощта на идентификатора от
кадастралната карта, но и на местонахождението, площта и границите на имота,
способства да се изясни върху кой обект са били прехвърлени права.
При изложените по-
горе изводи, кредитирайки изцяло вече обсъденото в мотивите на решението
експертно заключение на съдебно- техническата експертиза, настоящият състав на
съда намира, че правото на собственост върху процесния
недвижим имот, в действителност принадлежи на ищците, а правото на собственост
на ответника следва да бъде отречено със сила на пресъдено
нещо.
Събраните доказателства мотивират извода, че ответникът „В.“
ООД обективно не би могъл да придобие
собствеността върху недвижимите
имоти, обозначени като „апартамент №1А“
и „апартамент №2А“ , в съдържанието
на Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 130/27.10.2016г., том ІІ,
рег. № 25296 по нот. дело № 330/2016г. и Нотариален акт № 122/25.10.2016г., том ІІ,
рег. № 28004 по нот. дело № 322/2016г. на нотариус А.Ч.,
доколкото описаните имоти са фактически
идентични с притежавания от двамата ищци Апартамент № 1-2, на първия
жилищен етаж в жилищна сграда „ИРИС“, намираща се на административен адрес- гр.
София, бул. „*****, със застроена площ от 153, 49 кв.м., заедно с прилежащото
му избено помещение №18 с площ от 14, 7 кв.м. и припадащите се 3, 27% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
съставляващо УПИ VІІІ-716, 717 от кв.2 по плана на гр. София, м. „Манастирски
ливади- Запад“.
Към момента на сключването на договорите за продажба на
имотите, обозначени като „апартамент №1А“
и „апартамент №2А“ то праводателят на ответника „В.“ ООД не би могъл да му прехвърли
притежаваното от ищците право на собственост върху формално обособените две
части от Апартамент № 1-2, на първия жилищен етаж в жилищна сграда „ИРИС“,
намираща се на административен адрес- гр. София, бул. „*****, със застроена
площ от 153, 49 кв.м., защото сам не
притежава това право.
Без противоречия, всички събрани в хода на делото
доказателства обосновават извода, че предявените
отрицателни установителни искове, които са насочени срещу
ответника „В.“ ООД са основателни и следва да бъдат уважени. В конкретния
случай, съдът не дължи произнасяне по чл. 537, ал.2 от ГПК, тъй като чрез
процесуалния си представител – ищците заявиха изрично пред настоящия съд, че не
желаят произнасяне в този смисъл, а гражданския процес е основан на принципа на
диспозитивното начало.
Поради уважаване на предявения главен иск, съдът не дължи
произнасяне по предявените в условията на евентуалност субективно съединени
искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД, които са
насочени срещу „В.“ ООД и „П.-**- К.“ ЕООД /в ликвидация/, но тези искове
следва да бъдат оставени без разглеждане.
По отношение на претенциите
за съдебни разноски.
С оглед изхода на спора, ищците имат право на съдебни
разноски, но само ответника „В.“ ООД, срещу когото е разгледан по същество
отрицателния установителен иск на ищците, следва да
бъде осъден да заплати общия размер на съдебните разноски, съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК. Общият размер на тези разноски възлиза на
сумата от 6842 лева. Евентуалният ответник „П.-**- К.“ ЕООД /в ликвидация/ не
следва да бъде осъждан за заплащане разноски, тъй като срещу него не е
разглеждана по същество искова претеция.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 124, ал.1 от ГПК по иск на К.И.М. с ЕГН ********** и И.В.М. с ЕГН********** и двамата със
съдебен адресат - адв.
В.В. ***, че ответникът „В.“ ЕООД с ЕИК ******и
седалище/адрес на управление ***, офис 7, не
притежава право на собственост върху недвижим имот, с кадастрален идентификатор 68134.1932.2198.1.53 който е отразен Кадастрална схема № 15-609374/27.08.2018г.
издадена от СГКК- София, който представлява апартамент № 1-2, с местонахождение
на първия жилищен етаж в жилищна сграда „ИРИС“, намираща се на административен
адрес- гр. София, бул. „*****, със застроена площ от 153, 49 кв.м., заедно с
прилежащото му избено помещение № 18 с площ от 14, 7 кв.м. и припадащите се 3,
27% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, съставляващо УПИ VІІІ-716, 717 от кв.2 по плана на гр. София, м.
„Манастирски ливади- Запад“, част от който се идентифицира със самостоятелен
обект в сграда с кадастрален идентификатор 68134.1932.2198.1.52 в Кадастрална схема №
15-900350/03.12.2018г. издадена от СГКК- София.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените при условията на
евентуалност от К.И.М. с ЕГН **********
и И.В.М. с ЕГН********** и двамата със съдебен адресат - адв. В.В. *** субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД срещу ответниците „В.“ ЕООД с ЕИК ******и
„П.-**- К.“ ЕООД /в ликвидация/ с ЕИК ******и седалище-*** за прогласяване нищожността
на сключените договори за покупко- продажба, обективирани в съдържанието на Нотариален акт №
130/27.10.2016г., том ІІ, рег. № 25296 по нот. дело №
330/2016г. и Нотариален акт № 122/25.10.2016г., том ІІ, рег. № 28004 по нот. дело № 322/2016г. на нотариус А.Ч..
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД с ЕИК ******и седалище/адрес на управление ***, офис 7, да
заплати на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищците К.И.М. с ЕГН **********
и И.В.М. с ЕГН********** и двамата със съдебен адресат - адв. В.В. *** – сумата от 6842 /шест хиляди осемстотин четиридесет
и два/лева, представляваща съдебни разноски, направени в процеса пред Софийски
градски съд.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба която може да
бъде подадена от ответниците, пред Апелативен съд София, до изтичане на
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: