РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Пловдив, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330206390 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на С. Н. Д. от гр.П., ЕГН **********
срещу Наказателно постановление № 22-1030-005816 от 10.08.2022г.,
издадено от Й.П.М. на длъжност Началник сектор в ОДМВР Пловдив, сектор
Пътна полиция с което на жалбоподателя Д. са наложени административни
наказания Глоба в размер на 350 лева и лишаване от право да се управлява
МПС за 9 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП. В атакуваното НП е посочено, че на основание Наредба N Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 точки.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, постановено при нарушения на закона. Представят се
доводи за ползване от дружеството на временни регистрационни номера при
транспортиране на нерегистрирани МПС, съгласно Разрешение за временно
движение на превозни средства с валидност до 22.11.2022г., да поставени
такива на МПС посочено в НП, които при движението на МПС са паднали. С
жалбата се представят доводи за запознаване контролните органи с това
обстоятелство, за представяне за запознаването им с пътна книжка където са
били записани датата на използване, марка на МПС, направление за
движение, причина за това движение и името на водача. Представят се доводи
1
за наличието на лице различно от водача, пътуващо в МПС, с разрешение на
контролните органи се е върнало, намерило и удостоверило пред тях
наличието на временни регистрационни номера **** два броя. С жалбата се
представят и доводи за несъставомерност на нарушението от субективна
страна и се прави искане за отмяна на издаденото НП. С жалбата се прави и
алтернативно искане ако не се отмени НП, същото да бъде изменено в насока
на намаляване размера на наложените наказания.
В съдебното заседание жалбоподателят С. Н. Д. редовно призован, се явява
лично и с адв.В. В. по силата на представено пълномощно. Жалбоподателят
чрез адв.В. поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. Не държат на
разпита на актосъставителя. Представя писмени доказателства – копие на
пътна книжка, разрешение сер.В № **** за временно движение на превозни
средства, и квитанция за платена тол такса. Ангажира събирането на гласни
доказателства – разпит на свидетел. Жалбоподателят Д., чрез адв.В. в дадени
ход доводи по същество моли атакуваното НП да бъде отменено и да се
присъдят направените разноски по делото.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, не изпраща процесуален представител. Преди даване ход на делото,
с писмена молба-становище счита жалбата на С. Д. като неоснователна.
Представя доводи за правилно и законосъобразно издадено НП и наложени
административни наказания. Прави се искане за потвърждаване на
атакуваното НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл.84 от ЗАНН,
вр. чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна, като
съображения за това са следните:
От фактическа страна:
„СИМАКС АУТО“ ООД е дружество с ограничена отговорност, със седалище
и адрес на управление с.Паничери, общ.Хисаря, обл.Пловдив с предмет на
дейност търговия с моторни превозни средства, машини, инвентар и
съоръжения - нови и втора употреба, производство и търговия с хранителни,
промишлени и селскостопански стоки, външнотърговска дейност,
транспортна и спедиционна дейност, сделки с недвижими имоти, строителна
и ремонтна дейност, хотелиерство и ресторантьорство, туристическа и
рекламна дейност, представителство и комисионерство, посредничество,
както и други дейности и услуги в страната и в чужбина, незабранени със
закон /след получаване па съответните разрешителни и лицензи/.
2
Дружеството разполага с търговска база в с.Оризаре, обл.Пловдив.
Жалбоподателят С. Д. е съдружник в дружеството и негов управител. Във
връзка с предмета на дейност на дружеството, същото притежава Разрешение
за временно движение на превозни средства сер.В № **** с валидност до
22.11.2022г. и временни регистрационни номера ****.
На 28.06.2022г. на собствен ход бил транспортиран от жалбоподателя С. Д.
и свидетел И.И. т.а. „Ситроен Берлинго“ с рама № **** от търговската база
на фирмата в с.Оризаре до гр.Пловдив, което МПС било нерегистрирано. За
придвижване на нерегистрираното МПС, на автомобила били поставени
временни регистрационни номера **** и направено вписване в Пътната
книжка на датата на използване, марката на МПС, направление на движение,
причина и името на водача. На 28.06.2022г. около 17:30 часа, в гр.Пловдив,
на бул.“Никола Вапцаров“ до № 143 бил спрян за проверка т.а. „Ситроен
Берлинго“ от полицейски служители при група „Сигма“ при ОДМВР
Пловдив т.а. „Ситроен Берлинго“, който бил без поставени регистрационни
табели. В хода на проверката била установена самоличността на водача на
МПС в лицето на жалбоподателя С. Д.. Водачът на автомобила установил че
МПС е без своите временни номера при което пояснил на полицейските
служители за поставени такива преди тръгване и за вероятно падане поради
не здравото им закрепване на мястото за регистрационни табели. От
жалбоподателя Д. били представени пътна книжка с надлежното вписване в
нея на датата на използване, марка на МПС, направление за движение,
причина за това движение и името на водача. От контролните органи било
разрешено на свидетел И. да се върне по маршрута, което той сторил и
намерил двете паднали табелки. След намирането им свидетел И. ги
представил пред контролните органи.
Съгласно представено по делото постановление на РП Пловдив за отказ за
образуване на досъдебно производство от 04.07.2022г. против жалбоподателя
Д. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) на чл.140, ал.1 от ЗДвП с бланков № 359055 от 28.06.2022г.
Приложената по делото административна преписка не съдържа посочения в
постановлението на РП Пловдив АУАН.
В 01 РУ Пловдив била образувана преписка ЗМ 395/2022г. по описа на
управлението, по която била извършена проверка. След извършване на
проверката преписката била изпратена на Районна прокуратура гр.Пловдив с
мнение за образуване на досъдебно производство за извършено престъпление
по чл.345, ал.1 от НК от жалбоподателя Д.. След запознаване с установеното
по преписката, прокурор при РП Пловдив е направил отказ да се образува
досъдебно производство с постановление от 04.07.2022г. по пр. преписка №
7299/2022г. по описа на РП Пловдив тъй като са налице прекратителните
основания на чл.24, ал.1, т.1 от НПК които изключват образуването на
наказателно производство. Съгласно постановлението деянието извършеното
3
от жалбоподателя Д. формално осъществява от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК. Съгласно
постановлението в случая са безспорно налице основанията на чл.9, ал.2 от
НК, тъй като деянието извършено от Д. макар и формално да осъществява
признаците на предвиденото от закона престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1
от НК не е престъпно, поради което и обществената му опасност е явно
незначителна. Съгласно постановлението извършеното от Д. деяние
представлява евентуално нарушение по ЗДвП за което нарушение следва да
се уведомят АНОргани за вземане на отношение. След влизане в сила на
постановлението на РП Пловдив, съгласно постановлението
административната преписка е изпратена на Началника на 01 РУ Пловдив за
преценка за реализиране на админстративнонаказателна отговорност спрямо
жалбоподателя Д. и разпореждане с приобщения по преписката автомобил.
В изпълнение на правомощията си съгласно Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на МВР, Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Пловдив на 10.08.2022г. е издал атакуваното наказателно постановление, с
което жалбоподателят С. Д. е санкциониран за нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, като на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание Глоба в размер на 350 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 9 месеца. Препис от наказателното
постановление бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на 10.10.2022г.,
който в законоустановения срок на 12.10.2022г. депозирал жалба срещу
същото, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
Постановление на прокурор при Района прокуратура гр.Пловдив по
пр.преписка № 7299/2022г. по описа на РП Пловдив, Справка АИС-КАТ за
собственост на МПС; Справка от търговския регистър за фирма СИМАКС
АУТО ООД, Справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.
на министъра на вътрешните работи, Копия на Пътна книжка, Разрешение за
временно движение на превозни средства сер.В № **** с валидност до
22.11.2022г. и временни регистрационни номера ****, финансов бон за
платена ТОЛ такса, както и гласните доказателства – показанията на свидетел
И.П. И. които съдът кредитира поради своята достоверност и
безпротиворечивост. Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от
съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото
доказателства. В случая следва да се отбележи, че от фактическа страна
установеността не се оспорва от жалбоподателя, налице е спор по
приложимото материално право. Съдът кредитира и приложените по делото
писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл.283 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН като относими към предмета на доказване по делото.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
4
обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря
напроцесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи,
че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
му – Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата
на чл.34, ал.3 от ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити,
посочени в нормата на чл.57, ал.1 от ЗАНН, поради което последното е
съобразено с изискванията на процесуалния закон, респективно и доводите на
въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени. Следва
да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН,
доколкото с постановление от 04.07.2022г. прокурор при РП Пловдив е
постановил отказ за образуване на досъдебно производство и е изпратил
преписката на Началника на 01 РУ Пловдив за преценка наличието на
предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя С. Д.. Посочената разпоредба въвежда изключение от
императивното изискване преписката да се образува със съставянето на
АУАН, единствено когато производството е прекратено от съда или
прокурора, или прокурорът е отказал да е отказал да образува наказателно
производство и е препратено на наказващия орган. От събраните по делото
доказателства се установява, че в хода на образуваното наказателно
производство санкционираното с НП лице не е било привлечено в качеството
на обвиняем. След като не е предявено обвинение, същото е следвало да бъде
направено от административнонаказващия орган със съставяне на АУАН.
Привлеченият към административнонаказателна отговорност не е имал
качеството на лице, спрямо което е образувано наказателно производство и на
което се търси отговорност за престъпно деяние. Безспорно, при
прекратяването на наказателното производство, когато нарушителят вече е
бил обвиняемо лице, не е необходимо да се издава акт за установено
административно нарушение на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, тъй като
възбуденото наказателно преследване се трансформира в административно.
При тази законова хипотеза се облекчава правното положение на дееца, като
от евентуалното реализиране на наказателна отговорност му се налага
наказание за административно нарушение.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност и като
основен процесуален акт във фазата по установяване на административното
нарушение към АУАН са въведени точно определени изисквания на закона, а
именно - да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл.42
от ЗАНН реквизити. Законодателят е въвел тези формални изисквания не
само защото чрез съставянето на акт се установява административно
нарушение, но и поради факта, че актът има и функцията на официално
обвинение в извършване на правонарушение. По силата на закона всяко лице
има право да узнае какво е административнонаказателното обвинение,
повдигнато спрямо него, за да организира защитата си адекватно още в
5
началния етап на административнонаказателното производство.
Само лице, срещу което е повдигнато и предявено обвинение, е имало
възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и да се защитава
срещу тях. За всяко друго лице, независимо дали е участвало в наказателното
производство в друго процесуално качество, не може да се приложи
разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност за деяние, с фактите по което
се запознава за първи път с издаденото наказателно постановление. В
хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, функцията на АУАН се изпълнява
прокурорските актове. Липсата по делото на доказателства за връчването на
постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство на
жалбоподателя Д. сочи за неизпълнение на задължението по чл.43, ал.1 от
ЗАНН, съответно представлява процесуално нарушение от категорията на
съществените. В обобщение, нормата на чл.36, ал.2, предл.2 от ЗАНН, не
може да се тълкува разширително и изключенията касаят само хипотезите, в
които лицето е било субект на наказателно преследване, в това му качество то
е имало право и възможност да участва в производството по установяване на
нарушението, в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези
случаи може да се образува административнонаказателно производство без
съставен АУАН и то при условие, че съставите на наказателната и
административнонаказателната отговорност са напълно идентични и
съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт, от който
да разбере в какво е обвинено. Неспазването на гаранциите за съответна на
обвинението защита, е винаги основание за отмяна на НП. Несъставянето на
АУАН с оглед разгледаните му функции и значението му на правен акт, с
който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно
нарушение, пряко негативно рефлектира върху правото на защита на
наказаното лице.
В конкретния случай в постановлението на РП Пловдив е посочено че на
28.06.2022г. е бил съставен АУАН бланков номер 359055, който не е наличен
по преписката. В атакуваното НП, при неговото издаване съставения АУАН
не се посочва. АУАН има обвинителна функция и именно отразените в него
констатации очертават рамките, в които се развива административно
наказателното производство, респективно се осъществява преценката на
наказващия орган относно това налице ли е нарушение, извършено ли е то от
посоченото като нарушител лице, осъществено ли е виновно.
Правоприлагането по принцип и в частност административно наказателното
такова не може да почива на предположения на конкретни
факти, обстоятелства и данни, като административното нарушение не може
да бъде извличано по пътя на формалната или правна логика. Това би имало
за последица твърде сериозна неопределеност на регламентацията на
обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде
сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. С
6
АУАН се повдига конкретно обвинение срещу конкретно лице, за конкретно
нарушение като главната му цел е да формулира така обвинението, че са
определи и предмета на доказване от гледна точка на извършеното нарушение
и участието на лицето нарушител в него, като по този начин постави рамките
на процеса за доказване и осъществява правото на защита. Административно
наказателното производство е строго формално и нарушението и
обстоятелствата, които не са установени по надлежния ред, а именно с акта за
установяване на административно нарушение, който поставя началото на това
производство, а наказателното постановление следва да бъде издадено въз
основа единствено на установените с него факти и обстоятелства.
Недопустимо е за първи път в НП да се сочат нови обстоятелства и факти,
които не са били установени с АУАН. Същевременно, съгласно чл.6, ал.1 от
ЗАНН, административно нарушение е това деяние, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по адмнистративен ред.
В конкретиката на процесния случай, настоящата съдебна инстация намира,
че не би могъл да се релевира извод, че поведението на жалбоподателя Д.
което се субсимира под състава на административно нарушение по чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП е извършено виновно.
В тази връзка е необходимо да се има предвид, че превозното средство,
управлявано от жалбоподателя, е било нерегистрирано МПС, което съгласно
закона е било с поставени временен регистрационен номер, което
обстоятелство е било отразено в пътна книжка. Самото поставяне на
временния регистрационен номер не е било трайно, като в следствие на
движението на МПС същите изпаднали от местата на които са били
поставени. Това обстоятелства е било известно на контролните органи, които
са разрешили на свидетел И. да ги потърси, който след намирането им ги е
представил на проверяващите. В настоящия случай, доколкото се касае за
формално нарушение, т. е. такова лишено от общественоопасни последици,
по дефиниция вината е възможна само под формата на умисъл. Незнанието
на част от обективните елементи на състава на нарушението обаче, а именно –
падането им от местата на които са били поставени временните
регистрционни номера, налага извод за липса на виновно поведение,
доколкото водачът на МПС С. Д. е действал в условията на фактическа
грешка по смисъла на чл.14 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН, която всякога
изключва умисъла. В административнонаказателното производство тежестта
на доказване е на административния орган. От страна на последния не са
ангажирани доказателства, които да обосноват субективната страна на
деянието, а именно - наличието на знание у страна на дееца за
обстоятелството, че управляваното от него МПС е без временни
регистразционни номера.
По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
7
В обжалваното наказателното постановление е посочено че се отнемат общо
10 точки. По отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА № Iз-2539
от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, действаща към настоящият
момент. За нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП в чл.6, ал.1, т.5 от наредбата
е предвидено че се отнемат 10 контролни точки. Отнемането на контролните
точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл.3, ал.2 от
Наредбата, при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата
/чл.6/, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно
отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона /чл.157 от
ЗДвП/ т.е екс леге и същото има контролно – отчетен характер. Съгласно
практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен
характер – същото не представлява нито административно наказание, нито
принудителна административна мярка, а само последица от извършеното
нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването
в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция.
Доколкото обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от
страна на наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част –
относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване
съобразно чл.189, ал.6 от ЗАНН. В случая наказващият орган правилно е
отбелязал броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети след
влизане в сила на наказателното постановление за нарушението по НП. И тъй
като отнемането на контролните точки е последица от влязлото в сила
наказателно постановление, то по отношение на отразяването им не важат
изискванията на ЗАНН - чл.57ал.1 от ЗАНН.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63д от ЗАНН и чл.143 от АПК. В конкретния случай
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, същият е направил искане за
присъждането на такива, респективно и доказал размера на направени такива
а именно 300 лева, който размер дори е под минималния определен от ЗПрП.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-005816 от 10.08.2022г.,
издадено от Й.П.М. на длъжност Началник сектор в ОДМВР Пловдив, сектор
Пътна полиция с което на С. Н. Д. с ЕГН ********** на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания Глоба в размер
на 350 лева и лишаване от право да се управлява МПС за 9 месеца за
8
извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. Д. с ЕГН
********** сумата от 300 (триста лева) направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и може да се обжалва с касационна жалба на
основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9