РЕШЕНИЕ
№ 1394
гр. София, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20251110203154 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „Вани трейд“ ЕООД против Наказателно постановление №
60/1.06.2024 г., издадено от директора на РИОСВ - София, с което, на основание чл. 35, ал. 3, т. 1 от
Закона за защита от вредното действие на химичните вещества и смеси (ЗЗВДХВС), на
жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 10 000 лева, за нарушение на чл.
6, т. 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на съвета от 18.12.2006 г.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за субективна несъставомерност
(незнание) и за маловажност а случая, както и за неправилно определен субект на отговорност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея аргументи.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. Намира жалбата
за неоснователна.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – санкционирано лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащ
на обжалване акт. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и
основателна, макар и по част от изложените в нея съображения.
1
При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на
основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати
нарушения на процесуалния закон, които са от категорията на съществените и което не могат да
бъдат отстранени в съдебната фаза на административнонакателното производство.
Инкриминираната разпоредба на чл. 6, т. 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския
парламент и на съвета от 18.12.2006 г. императивно определя, че освен в случаите, в които
регламентът предвижда друго, всеки производител или вносител на вещество в самостоятелен вид
или в един или повече препарат(и) в количества от 1 тон или повече на година, подава регистрация
в Европейската агенция по химикали (ЕСНА), базирана в гр. Хелзинки, Финландия.
Цитираната норма позволява да бъдат формулирани два съществени за изхода на
настоящото производство правни извода. На първо място – че задължението за регистрация е на
база производство и/или внос, на годишна база, като, при липса на изрично предвиждане в
цитираната насока, касае се за календарна година. Независимо от това, контролните органи са
констатирали внос, в размер на 2 522,74 кг (2 вноса) за 2022 г. и 23 657,26 кг (14 вноса) за 2023 г., т.
е. за две поредни календарни години, за всяка от които, взета поотделно, регламентираният
максимум от един тон е надвишен, без, обаче, от атакуваното наказателно постановление да става
ясно – коя от двете касае наложената санкция (съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, за всеки
отделен случай на административно нарушение или неизпълнено задължение към държавата или
общините, следва отделно наказание или санкция, като отклоненията от цитираната норма винаги
са били коментирани, в контекста на съществените процесуални нарушения – в тази насока Р от
17.06.2009 по кнахд 2946/2009 АССГ, II кас. с-в; Р от 14.12.2007 по кнахд 5098/2007 АССГ, VII кас.
с-в; Р 283/2013 АССГ, V кас. с-в; О 4595/2010 АССГ, X кас. с-в; Р 407/2011 АССГ, IX кас. с-в и др.).
На следващо място, но не и по важност, доколкото нито в Регламент (ЕО) № 1907/2006 на
Европейския парламент и на съвета от 18.12.2006 г., нито в Закона за защита от вредното действие
на химичните вещества и смеси са предвидени формални срокове за подаване на регистрация. В
този смисъл, съставът на нарушението по чл. 35, ал. 3, т. 1 ЗЗВДХВС (формулировка, която също
ще бъде обект на процесуална критика в последващ раздел на настоящото изложение) ще бъде
реализиран, когато производството и/или вносът надхвърлят един метричен тон за съответната
година, без правният субект, който ги е реализирал, да е подал надлежна регистрация в ЕСНА. В
този смисъл и като важи всичко казано в предходния раздел (липса на яснота – за вноса през коя
календарна година е санкционирано дружеството-жалбоподател), формално в атакуваното НП е
инкриминирана датата 07.06.2023 г. Едновременно с това, обаче, за 2022 г. в хода на проверката са
установени 2 бр, внос – на 24.11.2022 г. и на 29.12.2022 г., а за календарната 2023 г. – 14 бр. внос,
както следва: 13.01.2023 г. (по неустановени причини, в констативния протокол фигурира, като
16.01.2023 г.), 23.01.2023 г., 01.02.2023 г., 08.02.2023 г., 20.02.2023 г., 14.032023 г., 28.03.2023 г.,
11.04.2023 г., 29.04.2023 г., 11.05.2023 г., 25.05.2023 г., 07.06.2023 г., 19.06.2023 г. и 30.06.2023 г., без
наличие на изрично твърдение – на коя от тях „прагът“ от един тон е бил преминат, т. е. кога
вносът, без подадена надлежна регистрация, е станал нерегламентиран. Прецизно определената
дата на извършване на нарушението нееднократно (Р 1583/2013 на АССГ, XII кас. с-в; Р 377/2013
АССГ, V кас. с-в; Р 4001/2013 АССГ, V кас. с-в; Р 3750/2013 АССГ, VI кас. с-в; Р 451/2013 АССГ,
V кас. с-в; Р 8083/2013 АССГ, IV кас. с-в; Р от 01.04.2009 по канд 1037/2009 АССГ, II кас. с-в; Р
1982/2010 АССГ, VIII кас. с-в). Р 4709/2015 АССГ, II кас. с-в, Р 6312/2014 АССГ, XIVкас. с-в, Р
5708/2013 АССГ, IV кас. с-в; Р 5228/2013 АССГ, XIII кас. с-в и др.) е била коментирана от
касационната инстанция, като conditio sine qua non, в контекста на възможност за организиране на
2
адекватна защита.
На следващо място, отговорността на дружеството е ангажирана за това, че е реализиран
внос, надвишаващ определените в Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на
съвета от 18.12.2006 г. прагове. В конкретния случай, словесната формулировка на повдигнатото
административно обвинение обвързва отговорността с липса на подаване на регистрация до ЕСНА,
базирана в гр. Хелзинки, Финландия. Без да се спира подробно върху въпроса за местната
подсъдност по дела, за деяния, осъществени чрез бездействие, при така формулираната теза,
цитираното в НП местоизвършване „Митническо бюро София – Изток, гр. София“ не кореспондира
със словесната формулировка на обвинението и освен вътрешното противоречие, актуален е и
въпросът с правилно определеното място на извършване (Р от 515/07.02.2011 г. на АССГ, V кас. с-в;
Р от 17.06.2000 г. по к.н.а.х.д. 2913/2009 г. на АССГ, II кас. с-в; Р по 935/2009 на АССГ, II кас. с-в).
На следващо място, касателно цитираната санкционна норма на чл. 35, ал. 3, т. 1 ЗЗВДХВС
гласи, че „за нарушенията по ал. 1 физическите лица се наказват с глоба, а юридическите лица - с
имуществена санкция, в размер, както следва: 1. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2015 г., бр. 53 от 2018 г., в
сила от 26.06.2018 г.) по т. 8, 19, 20, 22, 23, 32, 33, 40 и 44 – 48 – от 10 000 до 100 000 лв. Не се
налага задълбочен прочит на цитираната разпоредба, за да се достигне до единственият възможен
извод, че същата има бланкетен характер, по силата на препращането към ал. 1. Последната, обаче,
съдържа 48 (б. а. четиридесет и осем) точки, съставляващи различни състави на нарушения, като
липсата на надлежно препращане към някоя от тях прави цифровата формулировка непълна,
респективно – следва да бъде обект на самостоятелна процесуална критика (в този смисъл и Р
482/2013 АССГ, IX кас. с-в; Р 174/2011 АССГ, IV кас. с-в; Р 2471/2013 АССГ, XII кас. с-в Р
2675/2010 АССГ, X кас. с-в; Р 3948/2015 АССГ, XV кас. с-в; Р 1296/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р
4159/2015 АССГ, VII кас. с-в и др.).
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно, на няколко
отделни процесуални основания, и следва да бъде отменено, като липсата на претенции от
страните за присъждане на деловодни разноски не предполага произнасяне на съда.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 60/1.06.2024 г., издадено от директора на
РИОСВ - София, с което, на основание чл. 35, ал. 3, т. 1 ЗЗВДХВС, на „Вани трейд“ ЕООД била
наложена имуществена санкция, в размер на 10 000 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от Регламент
(ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на съвета от 18.12.2006 г.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3