Р Е Ш Е Н И Е
№…..………./…………….2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
мл. съдия АНТОНИЯ
МЛАДЕНОВА
при секретар Светлана Тодорова, като разгледа
докладваното от младши съдия Антония Младенова въззивно гражданско дело № 2552 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XX от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба, подадена от М.С.Й., ЕГН **********, и Т.Й.С.Й., ЕГН **********,
действащи със съгласието на своята майка Р.Х., срещу решение № 2822/11.07.2017
г., постановено по гр. д. № 6963/2016 г. по описа на Районен съд - Варна, с
което е прието за установено по отношение на ответниците М.С.Й., Т.Й.С.Й., А.С.Й.
и Б.С.Й., че ищцата К.А.Й. е придобила по давност правото на собственост върху
следния недвижим имот: апартамент № 64, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“,
бл. 124, вх. 3, ет. 5, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.3512.132.8.13 по кадастралната карта на гр. Варна, с площ
от 60,91 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, избено
помещение, ведно с прилежащото избено помещение № 64 и 0,5890 % идеални части
от общите части на сградата с идентификатор 10135.3512.132.8, построена върху
дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 10135.3512.132 по
кадастралната карта на гр.Варна, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата се оспорва първоинстанционното решение като
неправилно. Поддържа се, че събраните по делото доказателства не кореспондират
с правните изводи на съда и показанията на ангажираните от ищцата свидетели са
кредитирани в нарушение на чл. 172 ГПК, без оглед останалите данни по делото.
Според въззивниците е налице признание на факта, че процесното жилище е
предоставено за ползване на ищцата със съдебното решение, с което е прекратен
поради развод бракът й с наследодателя на ответниците, което не е отчетено от
съда и е довело до неправилен извод за неустановеност на този факт. Наведени са
твърдения, че не е доказан по делото субективният елемент на владението на
ищцата, доколкото същата е упражнявала фактическата власт върху имота по силата
на посоченото съдебно решение, като промяна в намерението е манифестирана едва
през 2015 г., когато К.Й. е инициирала административно производство за заверка
на молби-декларации за издаване на удостоверение по обстоятелствена проверка за
имота и е декларирала същия по реда на чл. 14 ЗМДТ. Формулирано е искане за
отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което да бъде отхвърлен
предявеният положителен установителен иск за собственост иск като
неоснователен. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание въззивниците,
чрез процесуалния им представител, поддържат въззивната жалба и направеното в
нея искане, както и претенцията за присъждане на разноски по делото, съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна – К.А.Й., е депозирала отговор на
подадената въззивна жалба в срока, предвиден в чл. 263, ал. 1 ГПК, чрез адв. Д.П..
Поддържа становище за нейната неоснователност, доколкото намерението за своене
у ищцата е установено от показанията на разпитаните по делото свидетели. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира разноски. Идентично искане
поддържа и в открито съдебно заседание.
Препис от определението на въззивния съд по чл. 267 ГПК е
връчено и на необжалвалите обикновени другари на въззивника – А.С.Й. и Б.С.Й., като
същите не са упражнили правото си да се присъединят към въззивната жалба по
реда на чл. 265, ал. 1 ГПК.
Съдът констатира следното:
Производството пред Районен съд - Варна е
образувано по предявени от К.А.Й. срещу
М.С.Й., Т.Й.С.Й., А.С.Й. и Б.С.Й. пасивно субективно кумулативно
съединени положителни установителни искове за собственост с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищцата е собственик на апартамент № 64, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“,
бл. 124, вх. 3, ет. 5, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.3512.132.8.13 по кадастралната карта на гр. Варна, с площ
от 60,91 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, избено
помещение, ведно с прилежащото избено помещение № 64 и 0,5890 % идеални части
от общите части на сградата с идентификатор 10135.3512.132.8, построена върху
дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 10135.3512.132 по
кадастралната карта на гр.Варна.
По твърдения в исковата молба ищцата е била в граждански
брак със С.Й., б.ж. на гр. Варна, починал през 2015 г., в периода от 1980 г. до 1988 г., когато бракът
бил прекратен с решение за развод. От 1981 г. заедно със съпруга си обитавала
процесния апартамент, който бил собственост на родителите му, а след 1992 г. – негова
собственост по силата на договор за дарение. Твърди, че от 2000 г., когато
настъпила фактическа раздяла между вече бившите съпрузи, ищцата останала да
живее в жилището заедно с двете им деца М. й Т.-Й. и упражнявала владение върху
имота, като извършила и подобрения в същия на стойност от 15 000 лв.
Научила, че апартаментът е предмет на дело за съдебна делба между децата на
починалия й бивш съпруг, с което обстоятелство обосновава правния си интерес от
водене на установителните искове. Поддържа, че до предявяване на исковата молба
е изтекла в нейна полза десетгодишна придобивна давност и на това основание
претендира да бъде установено правото й на собственост върху процесния имот.
Ответниците А.Й. и Б.Й. не са депозирали отговор на исковата молба в
предоставения им едномесечен срок.
Ответниците Т.-Й.С.Й. и М.С.Й. са подали отговор, в който оспорват исковете
за собственост като неоснователни. Твърдят, че процесният апартамент е бил
семейно жилище, ползването на което е предоставено на ищцата след
прекратяването на брака й с бащата на ответниците през 1986 г., тъй като и
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете А.Й.
било предоставено на нея. С.Й. напуснал жилището през 1998 г., но оставил
бившата си съпруга да живее в същото, заедно с общите им деца, като често и
безпрепятствено посещавал апартамента и заедно с родителите му, в чиято полза
било учредено пожизнено право на ползване, заплащал дължимите данъци за имота.
По същество молят за отхвърляне на главните искове с аргумент, че ищцата не е станала
собственик на процесното жилище, тъй като със съдебното решение за развод
същата е придобила държането върху имота и не е манифестирала промяна в
намерението си спрямо действителния собственик до 2015 г., когато инициирала
охранително производство за снабдяване с констативен нотариален акт за
апартамента.
След като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение
с рег. № АУ057355ВН от 29.06.2017 г., издадено от Община Варна, Дирекция
„Информационно и административно обслужване“ (л.131), С.Й. и К.Й. са се
намирали в съпружески отношения в периода от 16.07.1980 г. до 6.07.1988 г.,
като бракът е прекратен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1681/1988 г.
по описа на Районен съд – Варна.
От съдържанието
на нотариален акт № 192 от 16.10.1992 г. по н.д. № 7437/92 г. (л.10) се
установява, че на посочената дата А.Й. и Н. Й. са дарили на сина си С.Й.
процесния апартамент, като са запазили в своя полза право на пожизнено ползване
на имота.
Видно от
удостоверение за наследници с изх. № АУ100886ПР/22.10.2015 г. (л. 95) и удостоверение
за наследници с изх. № 9315/22.10.2015 г. (л. 96), дарителите са починали,
както следва: Н. Й. - през 2012 г. и А.Й. - през 2015 г.
От представеното
по делото удостоверение за наследници с изх. № АУ100886ПР/22.10.2015 г. (л. 134),
се установява, че С. А. Й. е починал на 05.01.2015 г., като е оставил за
законни насленици своите деца (ответници по делото), а именно: А.С.Й., Б.С.Й., М.С.Й.
и Т.Й.С.Й..
На 07.10.2015 г.
ищцата е инициирала административно производство за заверка на молби-декларации
и издаване на удостоверение по обстоятелствена проверка за процесния апартамент
на основание чл. 26, ал. 1 АПК – обстоятелство, което се установява от
представеното по делото писмо с изх. № АУ097189ВН-00УВН от 13.10.2015 г. от
Община Варна, адресирано до Т.Й.Й. (л. 91).
В отговор на
изпратеното писмо адресатът е подал писмено становище, входирано в общината на
19.05.2015 г. (л. 92), с което възразява срещу издаването на исканите
документи.
По делото е
представена и нотариална покана с рег. № 7260 от 04.08.2015 г. на пом. нотариус
Т.Т. при нотариус К.К. с рег. № 513 на НК (л. 93), отправена от Т.Й.С.Й. и М.С.Й.
до А.С.Й. и Б.С.Й., с искане за доброволно уреждане на имуществените отношения
помежду им, в качеството им на законни наследници на починалия им баща, по
повод включените в наследствената маса недвижими имоти, включително и процесния
апартамент. В поканата е изложено, че Т.Й.С.Й. и М.С.Й. са лишени от
фактическата власт върху имотите, с оглед на което молят да им бъде осигурен
достъп до същите или евентуално – заплатено обезщетение за лишаване от
ползването.
Видно от писмо с
рег. № МД-Т17003090ВН-001ВН, изходящо от Община Варна, Дирекция „Местни данъци“
(л. 132-133), за процесния имот е подадена данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ от
С.Й. като собственик на апартамента, в която е отразено учреденото право на
ползване върху същия в полза на А. и Н. Й..
Партидата е
закрита служебно след предеклариране на имота с декларация от 29.10.2015 г.,
подадена от М.С.Й., заявен като собственик на апартамента, наред с Т. Й. С.Й., А.С.Й.
и Б.С.Й., всеки притежаващ по ¼ идеална част от имота. Задълженията за
данък върху недвижимия имот и такса за битови отпадъци не са заплатени за
периода 2015 – 2017 г.
Данъчна
декларация за имот с идентификатор 10135.3512.132.8.13 по чл. 14 ЗМДТ е
подадена на 07.10.2015 г. от К.А.Й., отразена в декларацията като изключителен
собственик на имота.
Процесният апартамент
е предмет на съдебна делба по гр.д. № 13790/2015 г. по описа на Районен съд –
Варна, по което страни са ответниците в настоящия процес. Производството по
делото е спряно с определение от 22.6.2016 г. до приключване с влязъл в сила
съдебен акт на гр.д. № 6963/2016 г. по описа на ВРС, 31-ви състав, на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Пред
първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателствени средства. Разпитаните
по инициатива на ищцата свидетели В.Е. и Н.Г. (съседки на ищцата) заявяват, че К.Й.
живее в процесния апартамент от 2000 г., заедно със своите деца.
От показанията на
ангажирания от ответниците свидетел В.Г. се установява, че С.Й. е живял в
жилището от 1980 г. и след развода е напуснал имота, като е позволил на бившата
му съпруга да остане да обитава същия, заедно с общите им деца. Преди смъртта
си, С.Й. подготвял сключването на сделка, с приходите от която имал намерение
да купи още един апартамент, защото притежавал три имота (в това число
процесния), а имал четири деца.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което същата е процесуално допустима.
При предявен положителен установителен иск за собственост
в тежест на ищеца е да установи правото си на собственост на заявеното
придобивно основание. В случая ищцата твърди, че е собственик на процесния апартамент
на основание придобивна давност въз основа на осъществено в периода от началото
на 2000 г. до подаването на исковата молба на 20.06.2016 г. давностно владение,
поради което и в нейна тежест е да докаже при условията на главно и пълно
доказване, че е осъществявала постоянно, непрекъснато,
несъмнително, спокойно и явно владение
върху имота в посочения период.
Безспорно по делото е обстоятелството, че по силата на договор за дарение
от 1992 г. процесният апартамент е бил лична собственост на С.Й., на основание
чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.).
Установено е също, че от 1980 г. ищцата живее в апартамента, като
първоначално е обитавала същия заедно с бившия си съпруг (бракът с който е
прекратен по исков ред през 1988 г.), а след началото на 2000 г. – сама с двете
им общи деца, по изрично желание на С.Й. и без противопоставяне на неговите
родители, в чиято полза е учредено право на ползване върху вещта.
От изложените обстоятелства следва, че фактическата
власт върху вещта е придобита от ищцата като държане – същата е упражнявала
фактическата власт върху апартамента след 2000 г. по съгласие на бившия й
съпруг, собственик на вещта. Твърдения в тази насока са наведени както в
исковата молба, така и в постъпилия отговор, а същите се установяват и от
доказателствения материал по делото.
Съобразно дадените указания в ТР № 1/ 06.08.2012 г., ОСГК на ВКС, след като
основанието, на което е придобила фактическата власт, признава правата на собственика,
налице е не владение, а държане, при което, за да се придобие по давност
правото на собственост, е необходимо да се предприемат едностранни действия, с
които по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението да се придобие
имота за себе си, като тези действия следва да са доведени до знанието на
собственика. В противен случай презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита за
опровергана и съответно не е налице владение като предпоставка за придобиване
по давност на чуждия имот в срока по чл. 79 ЗС.
Според константната съдебна практика, обективирана в
решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 1405 от 2009 г. на ВКС, І ГО, решение № 6 от 22.01.2010 г. по гр.д.№ 2760
от 2008 г. на ВКС, ІІ ГО, решение №
145/ 14.06.2011 г. по гр.д.№ 627/ 2010 г. на І ГО и др., промяната в намерението следва да бъде
изразена чрез действия, които не будят съмнение за отричане на чуждата власт по
отношение на вещта и не допускат чужди действия, като например: отказът на
ползващия имота да допуска собствениците в него, доведеното до знанието на
собственика намерение да се разпореди с имота само в своя полза и др. Тази
промяна в субективното отношение на субекта, упражняващ фактическата власт
върху вещта, следва да бъде манифестирана пред действителния собственик на
вещта, освен ако това е обективно невъзможно.
Обективна невъзможност не е налице в разглеждания случай, доколкото
собственикът на вещта е бил известен на ищцата и същата е осъществявала контакт
с него, а след неговата смърт – с наследниците му.
По делото не е установена също и необходимата за основателността на
претенцията промяна в намерението на ищцата и превръщането на осъществяваното
от нея държане на вещта във владение по смисъла, посочен по-горе.
От свидетелските показания на разпитаните по инициатива на ищцовата страна свидетели
се доказва единствено обективният признак на владението - че К.Й. упражнява
фактическата власт върху апартамента, но не и кумулативно изискуемият
субективен елемент. Обстоятелството, че ищцата се представя за собственик пред
трети лица (съседи), не може да бъде квалифицирано като своене, респективно промяна
в намерението, тъй като не е доведено до знанието на действителния собственик.
Индикации за такава промяна са налице едва през 2015 г., когато според
доказателствата по делото достъпът на ответниците Т.Й.Й. и М.Й. до апартамента
е ограничен (извънсъдебни признания в тази насока се съдържат в нотариалната
покана от 04.08.2015 г.), ищцата е декларирала имота в Община Варна на свое име
и е инициирала производство по издаване на констативен нотариален акт. От този
момент до предявяване на иска обаче не е изтекъл изискуемия в закона давностен
срок, поради което предявените установителни искове се явяват неоснователни, а
съдебното решение, с което същите са уважени - неправилно.
Ответниците по делото са обикновени другари по смисъла на чл. 216, ал. 1 ГПК, като А.С.Й. и Б.С.Й. не са упражнили правото си да се присъединят към
въззивната жалба, подадена от техните съответници, с оглед на което решението
по отношение на тях е влязло в законна сила. В останалата част, в която е
признато за установено правото на собственост на ищцата по отношение на М.С.Й.
и Т.Й.С.Й., решението следва да бъде отменено и вместо него да бъдат отхвърлени
предявените срещу тях установителни искове.
Като законна последица от частичната отмяна на
съдебното решение, същото следва да отменено и в частта, в която ответниците М.С.Й. и Т.Й.С.Й. са осъдени да заплатят на ищцата сторените по делото
разноски.
В тежест на ищцата, от друга страна, следва да
бъдат възложени разноските, извършени от ответниците М.С.Й. и Т.Й.С.Й. в производството
пред Районен съд – Варна в размер на 2 455 лв., както и тези,
сторени пред настоящата съдебна инстанция в размер на 1326,15 лв.
С оглед изхода на спора, разноски за въззивното производство не следва да
се присъждат на въззиваемата страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2822/11.07.2017 г., постановено по гр. д. №
6963/2016 г. по описа на Районен съд - Варна, в частта, в която е
прието за установено в отношенията между ищцата К.А.Й., ЕГН **********,***,
и ответниците М.С.Й., ЕГН **********, и Т.Й.С.Й., ЕГН **********, действащи
със съгласието на своята майка Р. Е. Х., ЕГН **********,***, че ищцата е придобила по давност правото на
собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 64, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Младост“, бл. 124, вх. 3, ет. 5, представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 10135.3512.132.8.13 по кадастралната карта на гр.
Варна, с площ от 60,91 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения,
избено помещение, ведно с прилежащото избено помещение № 64 и 0,5890 % идеални
части от общите части на сградата с идентификатор 10135.3512.132.8, построена
върху дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 10135.3512.132
по кадастралната карта на гр. Варна, както
и в частта, в която М.С.Й.,
ЕГН **********, и Т.Й.С.Й., ЕГН **********,
действащи със съгласието на своята майка Р. Е. Х., ЕГН **********,***, са осъдени да заплатят на К.А.Й., ЕГН **********,***
сторените по делото пред Районен съд –
Варна разноски, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.А.Й., ЕГН **********,***, установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане
на установено по отношение на ответниците М.С.Й., ЕГН **********, и Т.Й.С.Й., ЕГН **********, действащи
със съгласието на своята майка Р. Е. Х., ЕГН **********,***, че ищцата е собственик на следния недвижим
имот: апартамент № 64, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 124, вх.
3, ет. 5, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.3512.132.8.13 по кадастралната карта на гр. Варна, с площ от 60,91 кв.м,
състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, избено помещение, ведно с
прилежащото избено помещение № 64 и 0,5890 % идеални части от общите части на
сградата с идентификатор 10135.3512.132.8, построена върху дворно място,
съставляващо поземлен имот с идентификатор 10135.3512.132 по кадастралната
карта на гр. Варна, на основание
осъществено от ищцата давностно владение в периода от началото на 2000 г. до
предявяване на исковата молба – 20.06.2016 г.;
ОСЪЖДА К.А.Й., ЕГН **********,***, да заплати на М.С.Й., ЕГН **********, и Т.Й.С.Й., ЕГН **********, действащи
със съгласието на своята майка Р. Е. Х., ЕГН **********,***, сумата от 2 455 лв. (две хиляди четиристотин
петдесет и пет лева), представляваща сторени в производството пред Районен
съд – Варна съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК;
Решението в частта, в
която е прието за установено в отношенията между ищцата К.А.Й., ЕГН **********,
и ответниците А.С.Й., ЕГН **********, и Б.С.Й., ЕГН **********, че ищцата е
собственик на процесния имот на основание
осъществено от нея давностно владение в периода от началото на 2000 г. до
предявяване на исковата молба – 20.06.2016 г., е влязло в законна сила;
ОСЪЖДА К.А.Й., ЕГН **********,***, да заплати на М.С.Й., ЕГН **********, и Т.Й.С.Й., ЕГН **********, действащи
със съгласието на своята майка Р. Е. Х., ЕГН **********,***, сумата от 1 326,15 лв. (хиляда триста двадесет
и шест лева и петнадесет стотинки), представляваща сторени
в производството пред Окръжен съд – Варна съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: