№ 269
гр. Добрич, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселин Ив. Николов
при участието на секретаря Стела Б. Димова
като разгледа докладваното от Веселин Ив. Николов Административно
наказателно дело № 20213230201478 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба ИВ. Г. Г. с ЕГН **********
срещу наказателно постановление № 21-0851-001950/18.11.2021 год. на
Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Добрич.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП и на основание чл. 174 ал.3 предл.1 от
ЗДвП е наложена глоба в размер от 2000 /две хиляди / лева и е лишен от
право да управлява МПС за общ срок от 24/двадесет и четири/ месеца и на
основание Наредба N Iз-2539 на МВР му са отнемат общо 12 точки.
По същество жалбоподателят оспорва НП като неправилно и
незаконосъобразно. Редовно призован не се явява лично в съдебно
заседание , а се представлява от адвокат С.С. от ДАК.
Въззиваемата страна не представлява и не изразява становище за
законосъобразност на атакуваното НП.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което
констатира следното:
На 07.11.2021 г. в 23:00 часа в гр. Добрич на ул.Батовска жалбоподателя
, като водач на лек автомобил - *** с peг. № ***, по локален път между бл. 20
на ж.к. "Добротица" и ул. "Батовска" в посока ул. "Л. Попов’' управлява
1
горепосочения автомобил, като след извършена полицейска проверка
жалбоподателя отказва да бъде тестван с техническо средство за употреба на
наркотични вещества и техните аналози. Издаден му бил Талон за изследване
с номер - 072616/07.11.21 г чрез който жалбоподателя отказва да му бъде
взета кръв за биологични проби с протокол за медицинско изследване с номер
- 271/07.11.21г.На база така издадения АУАН GA № 521362 от 07.11.2021
година е съставено наказателно постановление № 21-0851-001949 от
18.11.2021 година на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Добрич.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя Д. СТ. ИВ. и свидетелите Д. Г. Т. , ХР. СТ. ХР. и П. ИВ. П.
,както и от събраните в настоящото производство писмени доказателства .
В административното производство са допуснати съществени нарушения
на процесуалните и материалните правила касаещи атакуваното наказателно
постановление.
Свидетелят Д.И. съставил на И.Г. и АУ\Н серия GA № 521362/07.11.2021
г., който акт Г. отказал да подпише, който отказ е бил удостоверен
посредством подписа на свидетеля П. ИВ. П., в съответствие с разпоредбата
на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на показанията на свидетелите Д. Г. Т., ХР. СТ. ХР.,
Д.С. Г. и П. ИВ. П., който пресъздават свои непосредствени възприятия,
придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чийто показания са
последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за
тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези
свидетели, пито да се счита, че техните показания не са достатъчни за
несъмнено установяване на обективната истина.
Или, от така събраните доказателства, съдът намира за безспорно
установено, че жалбоподателят ИВ. Г. Г. в качеството си на водач на моторно
превозно средство е бил поканен от свидетеля Д. СТ. ИВ. да бъде
тестван.Съгласно чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
2
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв.
Два са правно-релевантните факта за ангажиране на отговорността по
реда на цитираната разпоредба, а именно: да се докаже качеството водач на
моторно превозно средство и да се докаже отказ на водача да бъде тестван за
употреба на алкохол, наркотично вещество и т.н.В настоящия случай, от
събраните по делото доказателства, съобразно изложените по-горе
съображения, съдът намира за безспорно установено, че към момента на
проверката жалбоподателят е имал качеството водач на моторно превозно
средство и е отказал да бъде тестван за установяване употребата на алкохол.
За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи и
следното:
От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът
предвижда в условията па алтернативност две форми на изпълнителното
деяние, с които се осъществява състава на административното нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП „отказ за установяване употребата на алкохол от
водачите на моторни превозни средства“, а именно: 1. Отказ на водача на
моторно превозно средство да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на алкохол и 2. Неизпълнение на предписанието за
химико- токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на алкохол в съответната над определената доза.
Видно от съдържанието на съставения AVAII и на издаденото въз основа
на него НП, при фактическото описание на нарушението са изложени
обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете форми на изпълнителното
деяние, регламентирани в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Както в акта, така и в НП
изрично е посочено, че водачът на моторното превозно средство е отказал да
му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол,
след което му е бил издаден талон за медицинско изследване. Ако водачът е
желаел да даде биологични проби за химико-токсикологично лабораторно
3
изследване за установяване на употребата на алкохол, то от данните по
делото се установява, че същият не е бил възпрепятстван от полицейските
служители. Нещо повече - Г. е бил придружен от полицейските служители до
Спешното отделение на МБЛЛ - Добрич, където същият е отказал да даде
кръв за химическо изследване, което обстоятелство е било отразено в
протокол за медицинско изследване и вземане на оиологични проби за
употреба на алкохол от 07.11.2021 г.
От друга страна, описаното поведение на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице (изричен отказ да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол, а в
последствие и отказ да даде кръв за химическо изследване), е поведение,
правните последици на което се свързват с отказ на водача на моторното
превозно средство да му бъде извършена проверка за установяване
употребата на алкохол, което съставлява административно нарушение по чл.
174 ал. 3 от ЗДвП, при осъществяване и на двете предвидени в закона форми
на изпълнителното деяние. В тази насока е и константната съдебна практика.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение за
доказано.
Наказателното постановление обаче се явява незаконосъобразно, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
наказаното лице с допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в следното:
Видно от приложения по делото АУАН серия GA№ 521361/07.11.2021 г.,
в съшия липсва подпис на актосъставителя. В тази връзка, разпитан в съдебно
заседание, самият актосъставител - свидетелят Д. СТ. ИВ. заявява, че е
пропуснал да подпише акта.
Въпросът, който настоящия случай поставя е дали при липсата на подпис
на актосъставителя има образувана административно наказателна преписка,
по която административнонаказващият орган е длъжен да се произнесе в
месечен срок, както разпорежда чл. 52 от ЗАНН. Отговорът на този въпрос се
съдържа в чл. 36 от ЗАНН и в последователния прочит на 40 във вр. с чл. 42.
ал. 1. т, 1 , чл. 43. ал. 1. Предл. първо, и чл. 52 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство се образува със съставяне на
АУАН по изискването на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН,. тоест на писмен официален
4
документ, който да удостовери извършването на това действие. След като
АУАН се съставя от длъжностно лице, компетентно да установи
административното нарушение и с това действие се образува и
административнонаказателното производство, го си налага извода, че АУАН
в тази му част е официален документ, който поставя началото на
Административнонаказателното преследване, а в обстоятелствената си част
относно съетавомерните факти и авторството на деянието има
характеристиката на обвинителен акт, който се предявява, чрез връчване на
препис от него на нарушителя. Без подписа на длъжностното лице, посочено
като актосъставител, не може да се приеме, че е съставен официален
документ, с който по изискването на чл. 36. ал. 1 от ЗАНН се образува
административнонаказателното производство. В законодателството ни е
залегнал принципа, че наказателното преследване започва винаги с документ,
съставен от компетентен орган, който удостоверява извършването на
процесуалното действие по образуване на съответното производство, поради
което АУАН няма ролята само на обвинителен акт , за да е възможно и по-
късното му подписване, с което би се променила и датата на съставяне на
документа. Ето защо и в отражение на правилото на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН. в
разпоредбата на чл. 42 ал. 1 т. 1 от съшия закон се изисква да са посочени
имената и длъжността на актосъставителя. а по силата на чл. 43 ал. 1 предл.
първо от ЗАНН е необходим и подписа му, който да удостовери, че писменото
изявление изхожда от вписания съставител, като с полагането му възниква
официален документ, без който административно наказателна преписка не се
образува по разпореждане на чл. 36 ал. 2 от ЗАНН, а
административнонаказващият орган е длъжен да се произнесе в месечен срок
само по постъпила административнонаказателната преписка. Извода, който
следва е, че административнонаказателно производство се образува със
съставяне на писмен официален документ и само такъв документ сезира
административнонаказващият орган да се произнесе но
административнонаказателната преписка. С други думи - изискването на чл.
43 ал. 1 от ЗАПИ актът да бъде подписан от съставителя е императивно,
поради което неспазването му представлява съществено процесуално
нарушение, водещо до отмяна на издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Ето защо при безспорно установеното нарушение,
наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 36, ал. 2 от
5
ЗАНН. поради което следва да бъде отменено. В тази насока е и константната
съдебна практика: Решение от 13.10.2020 г. на АдмС - Стара Загора по к.а.н.д.
№ 291/2020 г.. Решение № 262 от 09.11.2021 г. на АдмС - Шумен по к.а.н.д. №
216/2021 г., Решение № 1 от 04.01.2019 г. на АдмС - Ловеч по к.а.н.д. №
263/2018 г.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени
разноски в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева с включен ДДС,
представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено,
удостоверено по надлежния ред, съобразно Тълкувателно решение № 6/2012
от 6 ноември 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България,
Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63д ал. 1 от
ЗАНН във вр. с чл. 18 ал. 2 във вр. с чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер
на 444 (четиристотин четиридесет и четири) лв. с включен ДДС.
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯМ НП № 21-0851-001950/18.11.2021 год. на Началник
Сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Добрич, с което на ИВ. Г. Г. с ЕГН
********** за нарушение по чл. 174 ал.3 предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер от 2000 /две хиляди / лева и е лишен от право да управлява МПС за
общ срок от 24/двадесет и четири/ месеца и на основание Наредба N Iз-2539
на МВР му са отнемат общо 12 точки.
ОСЪЖДА Областна дирекция па МВР - Добрич да заплати на ИВ. Г. Г.,
ЕГН **********, с адрес в град Добрич, ж.к. „Добротица“ № 20, вх. А, ет. 4,
ап. 11, сумата от 444 (четиристотин четиридесет и четири) лева с включен
ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Добрич
в 14-дневен срок от уведомяването на страните по реда на АПК.
6
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7