Присъда по дело №561/2022 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 98 |
| Дата: | 31 октомври 2022 г. |
| Съдия: | Снежана Стоянова |
| Дело: | 20225220200561 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 28 април 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в
Районен съд гр.П. тъжба от В. В. Г. от село Бушуля, обл.П., който е повдигнал
обвинение против подсъдимия Ф. С. Р. от гр.С., за престъпление по чл.148,
ал.1, т.3 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, а именно за това, че на 10.04.2022 г. в
гр.С. е казал нещо унизително за честта и достойнството на В.Г. в качеството
му на длъжностно лице – старши полицай в РУ С. към ОДМВР П. при и по
повод изпълнение на службата му, в негово присъствие. Срещу подс.Р. е
предявен гр.иск по чл.45 от ЗЗД от частния тъжител Г. за сума в размер на 6
000 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното й изплащане, приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес с протоколно определение на съда.
В съдебните заседания тъжителят се явява лично и с повереник, чрез
който поддържа повдигнатото обвинение и пледира за постановяването на
осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимия и уважаването на предявения
граждански иск в пълен размер, с присъждане на направените по делото
разноски.
Подсъдимият се явява само в първото и последно съдебно заседание,
като дава обяснения по обвинението. Прави признание, че е обиждал частния
тъжител, като твърди че това е станало в РУ, след задържането му,
провокиран от проявената спрямо него от тъжителя агресия.
Служебно назначения на подсъдимия защитник по повод неявяването
му в две поредни съдебни заседания пледира същият да бъде оправдан
поради недоказаност на обвинението, а гражданският иск отхвърлен и
алтернативно предлага, ако бъде признат за виновен да му бъде наложена
глоба в минимален размер.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Частният тъжител В.Г. е служител в РУ- С. при ОД на МВР - П. -
мл.инспектор на длъжност „старши полицай ВПА“, която е заемал и към
инкриминираната дата. За времето от 19,00 часа на 09.04.2022 г. до 07,00 часа
на 10.04.2022 г. частният тъжител бил на работа като дежурен автопатрул в
екип със св. Й. Б.. По време на нощното си дежурство към 04,00 часа на
10.04.2022 г. полицейските служители получили сигнал от ОДЧ за „силна
музика“ в гр.С. на ул. „Б.. Тъжителят Г. и колегата му св.Б. се отправили
веднага към посоченото място, като още с навлизането в ромската махала
констатирали силна музика. При пристигането на адреса, те видели че пред
къща на посочения номер на ул. „Бреза“ на стол седи мъж, по-късно установен
1
от тях като подсъдимия Ф.Р., а непосредствено зад него били разположени
уредба и тонколони, от които звучала силна музика. След като спрели
непосредствено до подсъдимия патрулния полицейски автомобил, тъжителя
Г. извикал подс.Р. да се приближи към автомобила с цел да му разпореди да
спре музиката, като му извикал да спре или намали музиката. Подс.Р. станал
рязко от стола, на който седял, насочил се към полицейския автомобил и се
развикал към полицаите „Музиката няма да се спре, кои сте вие, за да казвате
какво ще става тук“. Тъжителят Г. отворил вратата на автомобила и подал
единия си крак, за да излезе навън, но в този момент подсъдимият блъснал
вратата на автомобила и я затиснал, възпрепятствайки излизането на
полицейския служител. Възприемайки случващото се, св.Б. излязъл от
автомобила, отишъл до подс.Р. и като го хванал за ръката го издърпал назад,
за да може тъжителя Г. да излезе от автомобила. Дръпвайки се леко назад,
подс. Р. изритал с крак вратата на полицейския автомобил. Частният тъжител
успял да излезе и двамата със св.Б. разпоредили на подсъдимия да спре
музиката. Той обаче започнал да крещи по полицаите и да ги бута, като
хванал св.Б. за униформата и дърпайки скъсал един от джобовете, като през
цялото време псувал по полицаите. Всичко това наложило подс.Р. да бъде
задържан и отведен в сградата на РУ в гр.С.. След като полицейските
служители започнали да му поставят белезниците на ръцете, подс.Р. започнал
да буйства и да посяга към полицаите, за да им нанесе удари. Освен това им
крещял „Ще ви еба“, „Ще еба и вас, и жените ви, и децата ви, какви сте вие“.
След като св.Б. успял да постави белезниците на подсъдимия, последният се
обърнал и се изплюл в лицето на тъжителя Г., като се опитал да замахне с
главата си и да му нанесе удар. Тъжителят вдигнал ръка за да се предпази и в
този момент подсъдимият го захапал за пръста. Полицейските служители
успели да вкарат подс.Р. в патрулния автомобил и потеглили към сградата на
РУ. През целия път подсъдимият не спрял да крещи и да ги обижда,
повтаряйки горните изрази. При пристигането в полицейското управление,
подсъдимият бил отведен в помещението за задържане, докато св. Б. и
тъжителя Г. оформят документите по случая. През цялото време подс.Р.
продължил да ги обижда като ги нарекъл „педерасти“ и „курви“ и крещял
„Ще ви еба пред всички полицаи, ще еба и вас, и жените , и децата ви, Ще ви
правя момичета“, като през цялото време буйствал, блъскал по решетките и
обиждал полицаите. Това му поведение било възприето и от св. С. Г. -
оперативният дежурен на смяна по това време в РУ, както и разследващият
полицай Т. З., който пристигнал в сградата на полицейското управление, след
като бил уведомен за случая. Дълго време след случая тъжителят Г. и св.Б.
коментирали случая помежду си и с останалите колеги, като и двамата
споделили, че били доста засегнати и с накърнено достойнство от обидите на
подсъдимия Ф.Р.. По повод на това на 27.04.2022 г. пострадалият В.Г.
сезирал с тъжба РС- П. и било отпочнато настоящото съдебно производство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията
на свидетелите Й. Б. и С. Г., както и от относимите и приети по делото
2
писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите,
т.к. същите са обективни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по
един категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка,
независимо че те се намират в служебни и колегиални отношения с тъжителя
Г., тъй като това не ги прави автоматично заинтересовани от изхода на
делото. Такава заинтересованост не може да бъде обусловена по отношение
на св.Б. и единствено от обстоятелството, че той също води дело за
нанесените му обиди от подсъдимия Ф.Р., което обстоятелство се установи по
делото. Свидетелите Б. и Г. са преки очевидци на поведението на подсъдимия,
като първият е възприел цялостното му поведение от момента на
посещението на сигнала до установяването на подс.Р. в сградата на РУ - С.,
където е бил настанен в стаята за задържания, а св.Г. - в полицейското
управление. И двамата свидетели подробно разказват за действията на подс.Р.
и за изречените от негова страна обидни изрази към присъстващите
полицейски служители и в частност към тъжителя Г.. Св.Б. е категоричен в
своя разказ, че подсъдимият не е изпълнил полицейското разпореждане да
намали и спре музиката, като напротив държал се е агресивно, буйствал и
посягал физически на полицейските служители, държейки се грубо и без
какъвто и да е респект спрямо тях. Именно това му поведение е довело в
крайна сметка и до употребата на физическа сила от полицаите и задържането
му, което пък е довело и до изричането на обидни реплики от страна на
подсъдимия към тъжителя и св. Б. и по - конкретно изразите „ще ви еба“ и
„ще еба и вас, и жените ви, и децата ви“, „педерасти”, „курви”, което
продължило и през целия път до транспортирането му в сградата на
полицейското управление в гр.С.. Освен това св.Б. последователно изложи в
показанията си и поведението на подсъдимия в сградата на РУ, както и какви
изрази е употребил многократно спрямо него, тъжителя и св. Г., а именно
„Ще ви еба“ и „Ще еба и вас, и жените ви, и децата ви“, педераси“ и „курви“,
„Ще ви еба пред всички полицаи“, „Ще ви правя момичета“. В същия смисъл
са и показанията на св.Г..
Съдът даде вяра на показанията на горе цитираните двама свидетели не
само поради тяхната непротиворечивост, но и поради това, че същите
останаха необорени от нито едно от останалите писмени доказателства.
Съдът не вярва на подсъдимия, че тъжителя и св.Б. първи
демонстрирали агресия към него, докато на място в дома му той бил „мирен” ,
веднага се подчини на полицейското разпореждане и спрял музиката. Ако
това беше така, то тъжителя и св.Б. не биха имали никакво основание да
проявяват агресия към подсъдимия, още по-малко да го задържат. По същите
съображения съдът не дава вяра и на св.А. Р., майка на подсъдимия, която
дава показания в негова подкрепа.
При така възприетата фактическа обстановка съдът намира, че от
обективна и субективна страна, подс.Ф.Р. е осъществил престъпния състав на
чл.148 ал.1 т.3 във вр. с чл.146 ал.1 от НК, като на инкриминираната дата и
3
място е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя В.Г. в
качеството му на длъжностно лице – старши полицай в РУ С. към ОДМВР П.
при и по повод изпълнение на службата му, в негово присъствие, а именно
изразите „ще ви еба“, „ще еба и вас и жените ви и децата ви“, „ще ви еба пред
всички полицаи“, „ще ви правя момичета“, „педерасти“ и „курви“.
Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето,
мястото и начина на извършване се доказаха по един несъмнен начин.
Обидата е престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на
гражданите и цели да измени обществената им оценка. За да е налице обида,
то следва подсъдимият да е казал в присъствието на тъжителя думи, които са
годни да накърнят достойнството му, които са неприлични, вулгарни или
цинични, съотносимо към съвременните стандарти. Чрез употребените изрази
„ще ви еба“, „ще еба и вас, и жените, и децата ви“, „ще ви еба пред всички
полицаи“, „педерасти“, „курви“ подс.Р. е изразил отрицателна оценка,
унижаваща чувството за лично достойнство на частния тъжител. С тези си
думи, той е изразил своето презрително, негативно отношение към личността
на тъжителя по начин, противоречащ на приетите в обществото морални
норми за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството
на другите. Изречените по адрес на тъжителя в негово присъствие
определения „педерасти“ и „курви“ са обидни, тъй като с първата дума се
определя хомосексуалността на един мъж, но по един презрителен начин, а
вторият израз означава жена, която прави секс за пари, живее развратно, като
негативното отношение се засилва още повече, тъй като изразът е употребен
спрямо мъж. С останалите изречени от подсъдимия изрази освен, че същите
по естеството си представляват своеобразни ругатни, от друга страна с тях се
изразява едно цинично и безпардонно отношение към пострадалия, но и към
неговите близки - съпруга, деца, и се демонстрира дързост и липса на морал и
уважение към закона и неговите служители. Действително думите и изразите
са били изречени от подс. Р. в множествено число, тъй като пред дома му те
са били насочени и към двамата полицейски служители- тъжителя Г. и св.Б.,
а в сградата на РУ - освен към цитираните лица и към останалите
присъстващи полицейски служители, като по този начин всеки един от
присъстващите полицейски служители и пред дома на подсъдимия, и в
сградата на полицейското управление, е бил адресат на отправените обидни
изрази. Няма съмнение че тъжителят Г. е бил част от полицейския екип,
посетил дома на подс.Р. и участвал при задържането и отвеждането му в
полицейското управление, като е възприел отправените обидни думи.
Безспорно установено е и квалифициращото деянието обстоятелство, а
именно че обидата е нанесена по отношение на длъжностно лице при и по
повод изпълнение на служебните му задължения. Налице са убедителни
както гласни, така и писмени доказателства по делото, които обосновават
извода, че тъжителят Г. е длъжностно лице - мл. инспектор- старши полицай
ВПА в РУ-С. при ОДМВР П. и че участвайки в полицейският екип, посетил
4
сигнала за силна музика, в задържането и отвеждането на подсъдимия в РУ-
С., той е изпълнявал служебните си задължения. Като именно в това му
качество и при изпълнение на служебните задължения му е била нанесена
обидата от подс.Р..
От обективна страна подс. Р. е осъществил изпълнителното деяние чрез
казването (изричането) на думи и изрази, в присъствието на тъжителя Г. и на
други лица, като употребените думи и изрази са унизителни за честта и
достойнството на тъжителя и тези думи са изречени към него в качеството му
на длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения.
От субективна страна, подс.Р. е осъществил деянието при пряк умисъл.
Той е съзнавал, че казва нещо, което унижава честта и достойнството на
тъжителя, бил е наясно, че казва думите в присъствието на тъжителя и че те
ще бъдат възприети от него като обидни. Наясно е бил, че тъжителят има
качеството на длъжностно лице и че същият в момента изпълнява служебните
си задължения. В този смисъл подсъдимият е съзнавал обществено опасния
характер на деянието и неговите последици и е искал тяхното настъпване.
Случаят не разкрива признаците на дребно хулиганство по смисъла на
чл.1 ал.2 във вр. с ал.1 от УБДХ. За да се прецени дали едно деяние разкрива
признаците на престъпление или на нарушение е от съществено значение
преценката за степента на неговата обществена опасност, както и тази на
дееца. В конкретния случай степента на обществена опасност на деянието е
завишена предвид времето, мястото и начина на осъществяване на деянието.
Изричането на обидните думи е станало през нощта, в ранните часове и не
само пред тъжителя, но и пред други лица, с възможност дори да бъдат чути и
от хора, намиращи се в близост до дома на подсъдимия и в или до сградата на
полицейското управление, още повече, че думите са изричани от подсъдимия
на висок тон, крещейки. Освен това не е изречена една дума, а няколко думи и
изрази и то неколкократно, на две места, отправени към повече от един
адресат. Обществената опасност на подсъдимия също е завишена, независимо
че е с необременено съдебно минало, но самата постъпка на подсъдимия го
охарактеризира като неморална личност, без задръжки, с явно изразено
неуважително отношение към спазването на закона и добрите нрави.
Следва да се посочи също така, че не са налице основания за
прекратяване на производство на основание чл.24, ал.1, т.6 от НПК, тъй като
независимо, че има висящо ДП образувано за престъпление по чл.325 ал.1 от
НК, то по същото от една страна не е повдигнато обвинение спрямо подс.Р., а
от друга страна с оглед данните в приетата по делото справка от РП- П., се
установява, че нанесените на тъжителя обидни думи от подсъдимия не са
инкриминирани като част от извършените хулигански действия.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подс.Р., съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК
относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и
следващите от НК- относно индивидуализацията на същото.
5
Подс.Р. е личност със сравнително ниска степен на обществена
опасност, тъй като е с чисто съдебно минало и липсват данни за други
противообществени прояви, извършени от него. Конкретно извършеното
деяние е със завишена степен на обществена опасност, предвид
демонстративния начин на неговото извършване, с манифестирано чувство за
безнаказаност, като са използвани няколко думи и изрази с обиден характер и
същите са изречени повече от един път.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на
подсъдимия, в незачитането на установения правов ред и чуждата личност,
както и правото на достойнство и чест.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
прецени чистото съдебно минало на подс.Р., а като отегчаващо негативните
характеристични данни, извлечени от неговото деяние и начина на
осъществяване.
При това положение съдът намира, че понастоящем са налице
предпоставките за приложението на чл.78а ал.1 от НК във вр. с чл.301 ал.1 т.4
от НПК.
За умишленото престъпление по чл.148 ал.1 т.3 от НК във вр. с чл.146
ал.1 от НК към инкриминираната дата се предвижда наказание глоба от три
хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание, а подсъдимият е
пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел ІV глава VIII от общата част на НК към датата на деянието, от
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди и не са налице
отрицателните предпоставки на чл.78а, ал.7 от НК. Поради това съдът
приема, че са налице условията, предвидени в разпоредбата на чл.78а ал.1 от
НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание глоба. Предвид това и на основание чл.78а
ал.1 от НК съдът намери, че на подс. Ф.Р. следва да бъде наложено
административно наказание глоба в размер, ориентиран малко над
минималния такъв, предвиден в закона, а именно от 1 200 лева, като намери
че същото ще изиграе своята превантивна и възпитателна роля и ще изпълни
целите на чл.27 от ЗАНН.
При определяне размера на глобата съдът съобрази освен наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелствата, съобразно
относителната им тежест, а така също и семейното, материалното положение
и имотно съС.ие на подсъдимия.
При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства
за причинените психични травми на тъжителя, съобразявайки вида, броя и
естеството на нанесените обидни думи, създадения душевен дискомфорт у
пострадалия и накърнения му авторитет в обществото, семейството и
колектива, в който работи, с факта на нанесената обида, съдът намери за
частично основателен предявеният от тъжителя против подсъдимия
6
граждански иск по чл.45 от ЗЗД. Предвид това и воден от правилата на
справедливостта съдът осъди подс.Р. да заплати на гражданския ищец сума в
размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинените в резултат
на извършеното престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 от НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане. За разликата до претендирания размер от 6 000
лева, гражданският иск бе отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс.Р. бе осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-П. 120 лева
държавна такса върху размера на уважения граждански иск, а на частния
тъжител и граждански ищец да заплати съдебно деловодни разноски в размер
на 612,00 лева- платен адвокатски хонорар и държавна такса, чиито размер
беше установен с представените и приложени по делото договор за правна
защита и съдействие и разписка за заплатена ДТ.
По изложените съображения Районен съд - П. постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7