Р Е Ш Е
Н И
Е № 1510
гр. Пловдив, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на деветнадесети
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1274 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба от М.Й.Д. срещу „МБАЛ Свети Мина“ ЕООД, с която се иска ответното
дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата в общ размер на 27.90
лева, представляваща лихва за забава, изчислена върху забавено изплатено
трудово възнаграждение за м юни 2017 г. – 107.12 лева, м. юли 2017 г. – 87.46
лева и м. април 2018 г. – 147.69 лева.
В исковата
молба се твърди, че ищцата работи на трудов договор при ответното дружество,
което забавило заплащането на определени проценти от трудовото й възнаграждение
за месеците, както следва: м юни 2017 г. – 107.12 лева, в забава от 01.07.2017
г., м. юли 2017 г. – 87.46 лева, в забава от 01.08.2017 г. и м. април 2018 г. –
147.69 лев, в забава от 01.05.2018 г.
Поради
забавяне изплащането на посочените суми от трудовото възнаграждение на ищцата,
същата завела гражданско дело № 11647/2018 г. по описа на ПРС, след завеждането
на което ответника платил дължимите суми на 05.09.2018 г. Тъй като
възнагражденията са платени много след тяхната дължимост, ищцата претендира
законна лихва за забава, както следва: м юни 2017 г. – 12.88 лева за периода
01.07.2017 г. до 05.09.2018 г., м. юли 2017 г. – 9.76 лева, за периода
01.08.2017 г. до 05.09.2018 г. и м. април 2018 г. – 5.26 лева, за периода
01.05.2018 г. до 05.09.2018 г..
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника, с който се оспорва иска по основателност и
размер. На първо място се твърди, че в ответното дружество няма служител с
посоченото на ищцата ЕГН, като потвърждава, че има служител със същите имена,
но с друго ЕГН. На следващо място твърди, че неправилно са посочени началните
периоди на забава и от там неправилно е изчислена на размера на лихвата за
забава върху всяко едно от възнагражденията. Твърди се, че съгласно трудовия
договор на ищцата, трудовото възнаграждение се изплаща до 30-то число на
месеца, следващ месеца, за който се отнася. Счита, че дължимият размер на
обезщетението за забава и периоди са следните: м юни 2017 г. – 11.96 лева за
периода 31.07.2017 г. до 05.09.2018 г., м. юли 2017 г. – 9.01 лева, за периода
31.08.2017 г. до 05.09.2018 г. и м. април 2018 г. – 4.02 лева, за периода
31.05.2018 г. до 05.09.2018 г. или общо дължимото обезщетение за забава е 24.99
лева.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта на иска
Искът е
допустим. Грешното посочване на единния граждански номер на ищеца не води до
недопустимост на иска, нито пък се отразява на процесуалната легитимация на
ищеца да води иска.
По
същество на иска
Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.86 ЗЗД.
За да бъде
уважен така предявения иск ищецът следва да докаже наличие на главно задължение, с настъпил падеж, по отношение
изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава, размер на обезщетението
за забава. В тежест на ответника е да докаже, че е платил главното задължение в
срок.
Между
страните е безспорно, че между ищцата М.Й.Д. и ответника МБАЛ „Свети Мина“ ЕООД
съществува трудово правоотношение по трудов договор, по който ищцата е
служител, а ответникът - работодател, както и че са заплатени със закъснения части
от трудовото възнаграждение на ищцата за месец юни 2017 г. – в размер на 107.12
лева, месец юли 2017 г. – 87.46 лева и месец април 2018 г. – 147.69 лева.
Не се спори,
че тези възнаграждения, възлизащи в общ размер на 342.27 лева са заплатени на
ищцата от страна на ответника на 05.09.2018 г. и произтичат от трудовия й
договор.
В съдебно
заседание, проведено на 19.03.2019 г. ответникът признава, че дължи лихви за
забава за посочените неизплатени в срок части от трудовите възнаграждения за
месец юни 2017, юли 2017 г и месец април 2018 г.
Спорно между
страните е от кой момент същите са станали изискуеми и ответникът е изпаднал в
забава.
В
представения по делото от ответника трудов договор в т.7 /л.71/ е посочено, че
възнагражденията по договора се заплащат до 30-то число на месеца, следващ
месеца на полагането на труд.
Предвид
уговореното между страните изискуемостта на трудовото възнаграждение за месец
юни 2017 г. е настъпила на 30.07.2017 г., като работодателят, съгласно чл.86,
ал.1 ЗЗД е изпаднал в забава на 31.07.2017 г., за месец юли 2017 г.,
изискуемостта е настъпила на 30.08.2017 г., забавата е от 31.08.2017 г. и за
трудовото възнаграждение за месец април 2018 изискуемостта е настъпила на
30.05.2018 г., като забавата е от 31.05.2018 г.
Изчислени от
съда по реда на чл.162 ГПК чрез онлайн калкулатор, доколкото не се изискват
специални знания, обезщетението за забава за незаплатената в срок част от
трудовото възнаграждение на ищцата за месец юни 2017 г. – в размер на 107.12
лева, възлиза на 11.96 лева за
периода от изпадането в забава 31.07.2017 г. до плащането на главницата
05.09.2018 г.; обезщетението за забава за незаплатената в срок част от
трудовото възнаграждение на ищцата за месец юли 2017 г. – в размер на 87.46
лева, възлиза на 9.01 лева за
периода от изпадането в забава 31.08.2017 г. до плащането на главницата
05.09.2018 г. и обезщетението за забава за незаплатената в срок част от
трудовото възнаграждение на ищцата за месец април 2018 г. – в размер на 147.69
лева, възлиза на 4.02 лева за
периода от изпадането в забава 31.05.2017 г. до плащането на главницата
05.09.2018 г.
Предвид
изложеното искът следва да се уважи до сумата в размер на 24.99 лева, като за
горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 27.90 лева да се
отхвърли като неоснователен, от която горница 0.92 лева обезщетение за забава
за периода 01.07.2017 до 30.07.2017 г., 0.75 лева – обезщетение за забава за
периода 01.08.2017 г. до 30.08.2017 г. и 1.24 лева – обезщетение за забава за
периода от 01.05.2018 г. до 30.05.2018 г., през които периоди съответното
месечно вземане за трудово възнаграждение не е било изискуемо.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
пораждат и за двете страни, но доколкото искане в тази насока не са направени
както от ищеца, така и от ответника разноски не следва да се присъждат.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „МБАЛ Свети Мина“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Иван Вазов“ № 59, представлявано от Г.А.С. - *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Й.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата в общ размер на 24.99 лева, от които сумата в размер на 11.96 лева – обезщетение за
забава за период от 31.07.2017 г. до 05.09.2018 г., начислена върху незаплатена
в срок част от трудовото възнаграждение за месец юни 2017 г. – в размер на
107.12 лева, сумата в размер на 9.01 лева - обезщетение за забава за период от
31.08.2017 г. до 05.09.2018 г., начислена върху незаплатена в срок част от
трудовото възнаграждение за месец юли 2017 г. – в размер на 87.46 лева и сумата
в размер на 4.02 лева - обезщетение за забава за период от 31.05.2018 г. до
05.09.2018 г., начислена върху незаплатена в срок част от трудовото
възнаграждение за месец април 2017 г. – в размер на 147.69 лева, като ОТХВЪРЛЯ искa за горницата над уважения размер от 24.99 лева до пълния
предявен такъв в общ размер на 27.90 лева, от която горница 0.92 лева обезщетение за забава за периода
01.07.2017 до 30.07.2017 г., 0.75 лева – обезщетение за забава за периода
01.08.2017 г. до 30.08.2017 г. и 1.24 лева – обезщетение за забава за периода
от 01.05.2018 г. до 30.05.2018 г.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ