РЕШЕНИЕ
гр. София, 18.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при
закрити врата на седми юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
при секретаря Христина
Цветкова, като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 216 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
пред вид следното:
Подадена е молба за откриване на
производство по несъстоятелност отношение
на „К.Е.Ф.“ ООД поради неплатежоспособността му, с правно основание чл.607а, ал.1
вр. чл.625 ТЗ и с чл.608, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ, а евентуално- свръхзадължеността му.
Молителят „О.“ ЕООД твърди, че с
ответника са били в трайни търговски правоотношения по силата на сключени между тях договори за търговска продажба
(търговски сделки), за всяка извършена доставка е издаван счетоводен документ.
Първоначално ответното дружество е изпълнявало задълженията и си е заплащало
дължимите суми по фактурите. Твърди се, че „О.” ЕООД е доставило на „К.Е.Ф.“
ЕООД стоки, за което са издадени описаните в молбата и представени със същата
фактури, но не е заплатило цената. Дължима и незаплатена е останала цената на
доставените стоки по фактури в общ размер 3211.95 лева., от които 2848,22 лева - главница, и 363,73 лева - обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва за забава. Дружеството не е в състояние да изпълнява парични задължения
към „О.” ЕООД, породени от или отнасящи се до търговска сделка.
Отделно
от това, ответното дружество не е заявило за обявяване в търговския регистър
годишните си финансови отчети за последните три години, поради което съгласно
чл. 608, ал. 2 от ТЗ се предполага, че ответникът не е в състояние да изпълни
задълженията си, породени от търговска сделка (каквито са задълженията за
плащане на цената по извършените в настоящия случай продажби на стоки). На
следващо място, съгласно чл. 608, ал. 3 от ТЗ неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Твърди, че в случая „К.Е.Ф.”
ЕООД е спряло плащанията си към „О.” ЕООД, което представлява самостоятелно
основание да се приеме, че е неплатежоспособно.
Поддържа
се, че са налице и предпоставките на чл. 608, ал. 4 от ТЗ, тъй като по
изпълнителното производство № 289/2019 г. на ЧСИ Любенова (образувано по молба
на „О.“ ЕООД въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
73872/2018 г. на СРС, 154-ти състав) вземанията на молителя са останали изцяло
неудовлетворени в рамките на 6 месеца от получаване на поканата за доброволно
изпълнение.
Моли,
на основание чл. 607а, ал.1 от ТЗ във връзка с чл. 625 от ТЗ съда да обяви
неплатежоспособността на „К.Е.Ф.” ЕООД, като определи начална дата на
неплатежоспособността. При евентуалност - в случай, че бъде установено, че „К.Е.Ф.”
ЕООД не е неплатежоспособно, моли на основание чл. 607а, ал.2 от ТЗ във връзка
с чл. 625 от ТЗ да открие производство по несъстоятелност по отношение на „К.Е.Ф.”
ЕООД поради свръхзадълженост на дружеството, като
определи начална дата на свръхзадължеността.
Претендира присъждане на разноските.
Ответникът, редовно уведомен по реда на чл.50, ал.2 ГПК, не взема становище по делото.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
От представените по делото писмени доказателства Фактура № ********** от 07.07.2017, Фактура № ********** от 07.07.2017, Фактура № ********** от 10.07.2017, Фактура № ********** от 18.07.2017,Фактура № ********** от 24.07.2017, Фактура № ********** от 31.07.2017,Фактура № ********** от 02.08.2017, Фактура № ********** от 09.08.2017,Фактура № ********** от 16.08.2017, Фактура № ********** от 23.08.2017, Фактура № ********** от 04.09.2017, Фактура № ********** от 04.09.2017,Фактура № ********** от 14.09.2017 г.; Фактура № ********** от 19.09.2017 г.; Фактура № ********** от 03.10.2017 г. и вписванията по партидата на търговското дружество в Търговския регистър РЮЛНЦ по делото се установи, че страните търговци са в трайни търговски взаимоотношения, породени от договор за продажба и доставка на хранителни продукти - търговска сделка по см. на чл.286, ал.1 от ТЗ, като посочените задължения произтичат от търговската дейност на ответника. Също така от Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.01.2019 г. по ч.гр.д. № 73872/2019 г. СРС, 154-ти състав и изпълнителен лист от 11.06.2019 г., молба от 20.06.2019 г. с вх. № 1612/2019 г. за образуване на изп. дело № 289/2019 г. по описа на ЧСИ Веселка Любенова и покана за доброволно изпълнение до „К.Е.Ф.“ ЕООД с отбелязване на датата на връчването й, се установи, че молителят има безспорно и изискуемо вземане за неплатената цена на доставените стоки и лихва за забавено плащане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 73872/2018 г. за принудителното събиране на вземането. Възоснова на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20197800400289 по описа на ЧСИ В.Любенова с рег. № 780 на КЧСИ и район на действие СГС и връчена показна за доброволно изпълнение на 24.06.2019 г. От писмо с изх.№ 575/02.06.2020 г. на съдебния изпълнител се установява, че по делото няма постъпили плащания от длъжника. Следователно молителят има непогасени, изискуеми парични вземания към ответника, поради което е легитимиран да поиска откриване на производство по несъстоятелност.
От
заключението на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза се
установява, че процесните фактури са осчетоводени
като вземане
в счетоводството на “О.” ЕООД,
включени са в дневника за продажбите и СД за ДДС съгласно ЗСч и приложимите
стандарти. Въз основа на издадено на вещото лице съдебно удостоверение при
извършена проверка в ТД на НАП офис ЦЕНТЪР на депозираните от “К.е.Ф.” ЕООД
годишни финансови отчети, както и дневниците за покупки на дружеството е
констатирано, че за периода от 2016 г. до 2019 г. от “К.е.Ф.” ЕООД е подадена
ГДД по чл.92 от ЗКПО само за 2016 г., в която дружеството не
отчита дейност за финансовата
година. За 2017 г., 2018 г. и 2019 г. няма подадена Годишна Данъчна Декларация.
Освен това, дружеството не е заявило за обявяване в Търговския регистър
годишните си финансови отчети за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. “К.е.Ф.”
ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 28.09.2017 г. и дерегистрирано на 12.11.2019 г. От ТД на НАП офис
ЦЕНТЪР на вещото лице са предоставени заверени копия на дневниците за покупки
на “К.е.Ф.” ЕООД за периода от м.09.2017 г. до м. 10.2018 г. (предвид
регистрацията по ЗДДС от м. 09.2017 г.) Констатирано е, че в дневниците за
покупки на “К.е.Ф. ЕООД не фигурират фактурите издадени от ищеца “О.” ЕООД към ответното
дружество в периода от м.07.2017 г. до м. 10.2017 г., описани по номера, дати
на издаване и стойност в исковата молба. За периода от м. 10.2017 г. до м.03.
2018 г. вкл. в дневника за покупките на “К.е.Ф.” ЕООД са включени други
фактури, издадени от “О.” ЕООД, които не са предмет на иска, описани в тобл. Стр. 3 от заключението. Последното плащане
от “К.е.Ф.” ЕООД към “О.” ЕООД е
извършено в брой на 13.03.2018 г., което е по фактура № **********/13.03.2018
г., за хранителни продукти, на стойност с включен ДДС 159.60 лв. Вещото лице
установява, че в Дневниците за покупки на длъжника не са били отразени
данъчните фактури издадени от „О.“ ЕООД. Дружеството не е обявило ГФО за 2017
г., 2018 и 2019 г. последният обявен в ТРРЮЛНЦ ГФО е за 2016 г. под номер 20170627104818, видно от справка от партидата на „К.Е.Ф.“ ЕООД от ТРРЛЮНЦ. От представената
справка от АВп Имотен регистър за периода от 01.01.1992
г. до 12.02.2020 г. и писмо от СДВР „Пътна полиция“ се установи, че дружеството
няма недвижимо имущество и няма МПС.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното: По аргумент от чл. 608, ал. 1, 3 и 4 ТЗ откриването на производство по несъстоятелност по молбата в хипотезата на неплатежоспособност е предпоставено от доказване по делото от страна на молителя, че има изискуеми парични вземания срещу ответника-търговец, произтичащи от и/ или отнасящи се до търговска сделка или последиците от нейната действителност, прекратяване или разваляне, както и от установяване по делото на трайна и обективна невъзможност на ответника да изпълнява свои изискуеми парични задължения по такава сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност или частни държавни вземания или задължения за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не са изпълнени в продължение на повече от два месеца, като законът установява презумпции за наличие на състоянието при спиране на плащанията на задължения от посочения вид, неизпълнение на задължението за обявяване на годишни финансови отчети за период от три години преди датата на подаване на молбата за откриване на производство, както и в случаите, в които вземания на кредитор, установени с влязъл в сила съдебен акт, са останали частично или изцяло неудовлетворени в хода на образувано изпълнително производство за принудителното им събиране в продължение на повече от 6 месеца. Установените от закона презумпции служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което и ответникът носи тежестта да докаже по делото, че затрудненията му са временни. В тежест на длъжника-ответник по молбата е да докаже, че е изпълнил задължението или че разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. Длъжникът трябва чрез пълно обратно доказване да обори установената от закона презумпция като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си. За да се прецени дали е оборена от длъжника презумпцията по чл. 608, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, установяваща, че неплатежоспособността се предполага, по делото следва да се установи какво е било икономическото и финансово състояние на длъжника с оглед коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали са под единица и какво е съотношението им, както и моментът на спиране на плащанията на длъжника с оглед определянето на началната дата на неплатежоспособността.
Съгласно презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл.608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащанията по изискуеми парични задължения е налице, а презумпцията за неплатежоспособност не се оборва от данните от заключението на вещото лице. В приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест и правилото на чл. 161 ГПК при липсата на доказателства за реално съществуване на други активи, то съдът приема, че такива не съществуват, съответно не следва да се вземат при преценка относно платежоспособността на длъжника, съобразно чл.235 ГПК. Ето защо, съдът намира, че следва да се приеме за доказано, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Според презумпцията на чл. 608, ал. 4 ТЗ неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнителното производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625 ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. Фактическият състав на чл.608, ал. 4 ТЗ включва: 1. образувано изпълнително производство по ГПК или по ДОПК, по което кредиторът има качеството на първоначален или на присъединен взискател; 2. актът, с който се установява вземането на кредитора, предмет на удовлетворяване в изпълнението, е влязъл в сила; 3. вземането на кредитора да е останало неудовлетворено (изцяло или частично) след изтичане на 6 месеца от получаване на поканата или на съобщението за доброволното му изпълнение; 4. кредиторът е молител по смисъла на чл. 625 ТЗ, съответно присъединен кредитор по чл. 629, ал. 4 ТЗ, който извежда активната си легитимация именно въз основа на неудовлетвореното въпреки индивидуалното изпълнение безспорно вземане по чл. 608, ал. 1, т. 1–3 ТЗ. Презумпцията по чл. 608, ал. 4 ТЗ с оглед на фактическия си състав е приложима единствено в хипотеза на образувано дело по несъстоятелност по молба по чл. 625 ТЗ на кредитор подал молба по чл. 625 ТЗ, който извежда активната си легитимация въз основа на същото вземане (за публичните държавни и общински вземания молбата се подава от НАП), каквато е и настоящата. В този случай се приема, че след като длъжникът не изпълнява едно вече безспорно по своя характер вземане в законовия срок, въпреки образувано срещу него от кредитора производство по индивидуално принудително изпълнение, причината за това е обективна, а не субективна. Кредитора. Доколкото с презумпцията за неплатежоспособност се цели единствено да се улесни доказване на това състояние, а не дефинирането му, за приложението на разпоредбата на чл. 608, ал. 4 ТЗ е необходимо неудовлетвореното вземане на кредитора, предмет на принудителното изпълнение, да е вземане по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1–3 ТЗ. За приложението на презумпцията е необходимо образуване на производство по принудително изпълнение по ГПК или по ДОПК относно вземането, каквото се установи че в случая е налице и че не са погасени паричните задължения.
Следователно по делото се установяват предпоставките относно приложение на презумпцията по чл. 608, ал. 3 и ал.4 ТЗ относно наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника, който е преустановил плащанията към молителя, по отношение на задълженията си по договорите за доставка на хранителни продукти, чиито изискуемост е настъпила с изтичането на срока по чл.303а, ал.3 ТЗ. Липсват данни ответникът да се е разплащал с кредиторите си. Не се установяват от събраните по делото доказателства, включително и тези събрани служебно с оглед задължението по чл. 621а, ал. 1 ТЗ, факти, оборващи установените от закона презумпции за неплатежоспособност към датата на приключване на устните състезания по делото.
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и обективна невъзможност за плащане и погасяване на задълженията на всички кредитори, която има траен характер. Ответното дружество не е погасявало задълженията си към молителя предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и след връчване на поканата за доброволно изпълнение (24.06.2019 г.). Последното извършено плащане е на 13.08.2018 г., откогато може да се приеме, че дружеството окончателно е спряло плащанията.
С оглед на осъществяване на фактическия състав на няколко от въведените в закона оборими презумпции относно едно и също състояние, при които състоянието на неплатежоспособност се предполага при проявление на различни юридически факти, които се осъществяват в различни времеви моменти и сочат на различни начални дати на едно и също състояние на неплатежоспособност, се поставя въпроса на базата на коя от тях да определи началната дата на неплатежоспособност. Тук следва да се има предвид, че съгласно съдебната практика Решение № 80 от 8.10.2015 г. по т. д. № 1565/2014 г., I т. о. на ВКС (спирането на плащането към отделен кредитор без изследване на причините за това не е достатъчна база за определяне на икономическото състояние на длъжника). В този случай следва да се приеме, че това е презумпцията, въз основа на която се установява най-ранен момент на състоянието на неплатежоспособност. При съпоставката на фактическите състави на презумпциите е видно, че това по правило ще бъде новата презумпция по чл. 608, ал. 3, изр. 2 ТЗ. Неплатежоспособност не е била настъпила преди датата на последното плащане към кредитора „О.“ ЕООД, тъй като не е установена причина за непогасяване на задълженията по фактурите, описани в исковата молба и за която е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК (обективна или субективна) и преди датата на последното плащане не се установяват конкретни други изискуеми и непогасени парични задължения измежду посочените в чл. 608 ТЗ, които единствено могат да обосноват извод за неплатежоспособност. Ето защо съдът приема, че датата, на която двата елемента на неплатежоспособността (наличие на непогасено задължение, респ. задължения и трайна невъзможност за погасяване) са налице, е 13.03.2018 г.
След 31.12.2016 г. няма данни ответникът да е осъществявал търговска дейност, тъй като нито е подавал декларации, нито годишни финансови отчети, не е осигурил достъп до счетоводни документи, нито е представил други доказателства, поради което и съдът приема, че дейността му е фактически преустановена..
На следващо място, с аргумент от чл. 629б, ал. 4 ТЗ съдът намира, че не са налице достатъчно налични средства за покриване на началните разноски по несъстоятелността и по отношение на ответника следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Следва да се присъдят сторените от молителя разноски в настоящето производство.
Поради гореизложеното, и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 630, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „К.Е.Ф.“ ЕООД вписано в търговския регистър с ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 13.08.2018 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, по отношение на „К.Е.Ф.“ ЕООД вписано в търговския регистър с ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „К.Е.Ф.“ ЕООД вписано в търговския регистър с ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „К.Е.Ф.“ ЕООД вписано в търговския регистър с ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***
НАЛАГА обща възбрана и запор на имуществото на „К.Е.Ф.“ ЕООД вписано в търговския регистър с ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***
СПИРА производството по търг. дело № 216 за 2020 г. по описа на СГС, VI-14 състав.
ОСЪЖДА „К.Е.Ф.“ ЕООД вписано в търговския регистър с ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** да заплати на „О.“ ЕООД с ЕИК *******650 лв. разноски.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на кредиторите и на длъжника „К.Е.Ф.“ ЕООД вписано в търговския регистър с ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в едногодишен срок от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по банкова сметка ***, необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в едногодишния срок от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от търговския регистър на „К.Е.Ф.“ ЕООД вписано в търговския регистър с ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър и може да се обжалва в 7 дневен срок от вписването му в Търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
СЪДИЯ: