Присъда по дело №3986/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 16
Дата: 20 януари 2023 г.
Съдия: Теофана Божидарова Спасова
Дело: 20225330203986
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 16
гр. Пловдив, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
СъдебниМадлен С. Чалгъджиян

заседатели:Неделчо Янк. Чакъров
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
и прокурора Димитър К. Костов
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Наказателно дело от общ
характер № 20225330203986 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДС. Б. А. Д. – родена на ***г. в ***, ***, българска
гражданка, с основно образование, омъжена, неработеща, неосъждана, с
ЕГН:***, за ВИНОВНА в това, че на неустановена дата в периода от м. юли
до м. август 2019 в ***, обл. Пловдив, противозаконно е присвоила чужда
движима вещ – л. а. марка „Хюндай“, модел „Лантра“, с рег. № *** на
стойност 1945 лв. /хиляда деветстотин и четиридесет и пет лв./, собственост
на Т. И. Н. от ***, която владеела – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК я ОСЪЖДА на
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
1
присъдата в сила.
ОСЪЖДА ПОДС. Б. А. Д. да заплати на гражданския ищец Т. И. Н.,
сумата от 1905 /хиляда деветстотин и пет/ лева, представляваща обезщетение
за причинените на последния имуществени вреди от престъпление по чл. 206,
ал. 1 от НК, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск за разликата над
горепосочената сума до пълния му предявен размер от 1945 лева, като
недоказан.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – рег. табели в РУ
Стамболийски, ДА СЕ ОТНЕМАТ в полза на държавата след влизане на
присъдата в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Б. А. Д. да
заплати направените разноски по досъдебното производство в размер на 103
лева по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на държавата.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Б. А. Д. да
заплати направените разноски по делото в размер на 80 лева по сметка на РС
– Пловдив в полза на съдебната власт.
ОСЪЖДА ПОДС. Б. А. Д. да заплати държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 76,20 лева /седемдесет и шест лева и
двадесет стотинки/ по сметка на РС – Пловдив в полза на съдебната власт.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 16/20.01.2022г. по НОХД № 3986/2022г. по
описа на ПРС - ХХІІІн.с.

Районна прокуратура - П. е повдигнала обвинение срещу подсъдимата Б. А.
Д. за това, че на неустановена дата в периода от м. юли до м. август 2019г. в
***, обл. П., противозаконно е присвоила чужда движима вещ – л. а. марка
„Хюндай“, модел „Лантра“, с рег. № *** на стойност 1945 лв. /хиляда
деветстотин и четиридесет и пет лв./, собственост на Т. И. Н. от ***, която
владеела – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага на
подсъдимата да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на
шест месеца, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години.

Подсъдимата Б. А. Д. се признава за виновна по повдигнатото обвинение,
дава обяснения по случая.

На основание чл.84 от НПК е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск, предявени срещу подс. Д. от
пострадалия Н. за сумата от 1945 лева, като обезщетение за причинените на
последния имуществени вреди от същото деяние.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
от фактическа и правна страна следното :
Подсъдимата Б. А. Д. е родена на ***г. в село ...., обл. П., ***, българска
гражданка, с основно образование, омъжена, неработеща, неосъждана, с ЕГН
.....
Пострадалият Т. И. Н., познавал подс. Д., като известно време живеели
заедно при условията на фактическо съжителство. Интимната им връзка
приключила, когато свид. Н. бил осъден и влязъл в затвора в гр. Пазарджик да
търпи наложено наказание „Лишаване от свобода“. Тъй като изпитвал
финансови затруднения Н. решил да продаде притежавания от него лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Лантра“, с рег. №***. Той се свързал с Б.
Д., с която продължавал да бъде близък. При едно от посещенията при него,
свид. Н. я помолил да отиде да вземе документите и автомобила, ведно с
ключовете от адреса на майка му, където се намирало МПС-то, след което да
се опита да му намери купувач, на когото Н. да продаде автомобила. За
последното пострадалият щял да потърси правна помощ, за да бъде оформена
1
документално покупко-продажбата.
Подсъдимата, заедно със свидетелите Т. П. и П. Д. отишли до адреса на
майката на свид. Н. – свидетелката В. Н. в ***, обл. П., ул. „М.“ №10.
Последната им предала ключовете на колата и Д. си тръгнала с автомобила.
През определени периоди от време, свид. Н. се чувал по телефона с
подсъдимата, като я питал, дали тя е успяла да намери купувач за колата, но
последната отговаряла отрицателно. При едно от обажданията на Н. до Д., на
неустановена дата в периода от м. юли до месец август 2019г., същият
изрично настоял подсъдимата да върне автомобила, откъдето го била взела в
*** и да предаде на майка му документи и ключове. Подс. Д., обаче, отказала
и не върнала автомобила. Тъй като изпитвала нужда от финансови средства,
същата вместо да върне автомобила, откъдето го била взела, каквато била
молбата на свид. Н. – а именно в гр. Стамоблийски, обл. П., ул. М. №10,
предала на скрап автомобила „Хюндай“, модел „Лантра“,с рег. № *** в
неустановен по делото пунктза изкупуване на вторични суровини.
Последното достигнало като информация до свид. Н., който от своя страна
подал молба до РП П., по който сигнал било образувано настоящото
досъдебно производство. В хода на същото подсъдимата предала на
пострадалия сумата от 40лева, като част от дължимата стойност на
автомобила му.
Видно от заключението на постановената в хода на досъдебното
производство Авто-оценъчна експертиза стойността на инкриминирания
автомобил „Хюндай“, модел „Лантра“ възлизала на 1945 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по един безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства –от обясненията на
подсъдимата Д., от показанията на свидетелите Т. И. Н.; В. Р. Н.; П. Т. Д.; Т.
Й. П., както и от писмените доказателства по делото – справка за собственост
на МПС, заключение на автооценъчна експертиза, справка съдимост,
характеристична справка.
Настоящият състав кредитира обяснениятя на подсъдимата и показанията
на свидетелите, доколкото същите описват част от фактите, изложени по-горе
във връзка с уговорката за продажба на автомобила на пострадалия, вземането
на същия от подсъдимата и последващото й разпореждане с него без знанието
и съгласието на собственика. Съдът счита така посочените гласни
доказателства за обективни, логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви, в съответствие помежду си и с писмените доказателства по
делото.
Всички тези доказателства приобщават относими факти и обстоятелства
във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на
каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки
очевидци, като по този начин пряко установяват извършените престъпления,
личността на извършителя-именно подс. Д. и нейните лични действия, имали
2
за резултат противоправни и забранени от закона последици, свързани с
обсебване на чуждата вещ – лек автомобил, който тя владеела, без знанието и
съгласието на собственика й – пострадалия Н..
Във връзка с това настоящият състав няма основание да не кредитира и
обясненията на подсъдимата, доколкото в същите тя се признава за виновна,
изложените от Д. факти не противоречат на останалите доказателства по
делото. Така не се отрича от подсъдимата твърдението, че е имало уговорка
да намери купувач за автомобила на пострадалия, че въпреки това, след като
не успяла да го продаде, тя го предала за скрап и задържала получената за
това сума, като предала на собственика едва 40лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимата Б. А. Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, тъй като на неустановена дата в
периода от м. юли до м. август 2019г. в ***, обл. П., противозаконно е
присвоила чужда движима вещ – л. а. марка „Хюндай“, модел „Лантра“, с рег.
№ *** на стойност 1945 лв. /хиляда деветстотин и четиридесет и пет лв./,
собственост на Т. И. Н. от ***, която владеела.
От обективна страна по силата на това неформално споразумение
между свид. Н. и подс. Д. да намери купувачи за процесния автомобил
последната осъществявала фактическото положение на пазене и владение.
Освен това в конкретния случай процесното деяние е довършено на
неустановена дата в периода от м. юли до м. август 2019г., в момента когато
Д.. изрично е заявила, че отказва да върне процесния автомобил на свид. Н. в
***, откъдето бил взет преди това. Именно тогава подсъдимата е
демонстрирала формиралото се у нея присвоително намерение и престъпният
резултат е настъпил именно през този период.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Подс. Д. е съзнавала всички признаци от обективната страна на
престъплението, а именно – че с декларирания от нея отказ за връщането на
автомобила извършвайки действия, насочени към ползването на вещта като
своя и присвоява противозаконно чуждата движима вещ
С оглед така установената правна квалификация на извършеното от Б. А.
Д. престъпление, както и с оглед на целите по чл.36 от НК, обстоятелствата
по чл.54 от НК и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца, съдът
счита, че в конкретния казус на същия следва да бъде определено и наложено
наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК поради наличие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива се
отчитат чистото съдебно минало на подсъдимата, дадените подробни
обяснения, изразеното съжаление за стореното, затрудненото й материално и
социално положение. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се
установяват. Ето защо при така очертаните обстоятелство при извършване на
престъплението от страна на Б. А. Д. настоящият състав намира, че най-
подходящо е на същата да се определи и наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
3
СВОБОДА в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Предвид отсъствието на предходни осъждания на подсъдимата към датата
на деянието, за поправянето и превъзпитанието й, настоящият състав е на
становище, че така наложеното наказание от четири месеца „лишаване от
свобода” НЕ Е необходимо да бъде изтърпяно от същата реално. От една
страна наказанието по вид и размер съответства на изискванията на чл.66 от
НК, подсъдимата не е осъждана, а и е налице третата предпоставка за
отлагане на наказанието. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо
място поправянето на подсъдимото лице и именно на тази плоскост -
личността на подсъдимия и прогнозата за неговото поправяне и
превъзпитание, като в конкретния случай съдът преценява, че с условното
осъждане тази цел не може да бъде постигната. Освен това този извод не се
променя и след отчитане на данните за семейното положение на подсъдимия,
което отново не обосновава извод за положително осъществяване на
поправителното въздействие върху него, ако осъждането му е условно. В
допълнение към това, макар поправянето и превъзпитанието на дееца да е с
приоритетно значение при преценката на приложимостта на института на чл.
66, ал. 1 от НК, това не игнорира преценката за общия превантивен ефект от
наказанието. Определеното наказание, включително и решаването на въпроса
за ефективното му изтърпяване или отлагането му, освен останалото,
изразяват негативната обществена оценка за престъпното деяние и поради
това са предназначени да въздействат предупредително и възпитателно върху
останалите членове на обществото. Поради това, тежестта на извършеното
престъпление и неговата морална укоримост не могат да бъдат подминати
при решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието, наложено на
подсъдимата Д., с оглед и на осъществяване на целите на генералната
превенция. Поради всичко изложено и на основание чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на така наложеното на подсъдимата Б. А. Д. наказание в размер
на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, следва да бъде
ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на настоящата
присъда в законна сила.
По гражданския иск:
Що се касае до предявения от пострадалия Н. граждански иск за сумата
от 1945 лева против подсъдимата Д., представляваща обезщетение за
причинените на първия имуществени вреди, настоящата инстанция намира, че
същият се явява доказан по основание. В тази връзка подсъдимата беше
призната за виновна в извършено престъпление против собствеността именно
на този пострадал, касаещо обсебване на собствения му лек автомобил. На
следващо място така заявената имуществена претенция касае компенсиране
на стойността на превозното средство. Видно от изготвената по делото,
приета и неоспорена от страните автооценъчна експертиза стойността на лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Лантра“, с рег. № *** възлиза на 1945 лв.
/хиляда деветстотин и четиридесет и пет лв./. По отношение размера, в който
4
претенцията следва да бъде уважена, то на първо място следва да се отчете
характер на претенцията-репариране на причинените на гражданския ищец
имуществени вреди. С оглед характера на противоправното посегателство,
както и отчитайки факта на изготвеното и прието по делото заключение на
посочената експертиза, то се констатира, че имуществените вреди са именно
на такава стойност. Същевременно от обясненията на подсъдимата, както и от
показанията на свид. Н. безспорно се установява, че в хода на разследването
последният е получил от Д. сумата от 40лева, като част от стойността на
автомобила. Предвид всичко изложено и настоящият състав намира, че в
конкретния случай справедливият размер за репариране на причинените
гражданския ищец имуществени вреди от престъплението по чл. 206 ал.1 от
НК, реализирано от подсъдимата, се явява сумата от 1905 лева. Поради това и
подсъдимата Б. А. Д., следва да бъде ОСЪДЕНА да заплати на Т. И. Н.,
сумата от 1905 /хиляда деветстотин и пет/ лева, представляваща обезщетение
за причинените на последния имуществени вреди от престъпление по чл. 206,
ал. 1 от НК. В останалата му част, до пълния предявен размер от 1945лева,
така посоченият граждански иск следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като
НЕДОКАЗАН.
Приложени веществени доказателства веществените доказателства –
рег. табели, находящи се в РУ Стамболийски, следва ДА СЕ ОТНЕМАТ в
полза на Държавата след влизане на присъдата в сила.
С оглед признаването на подсъдимата за виновна по повдигнатото й
обвинение и на основание чл.189 ал.3 от НПК Б. А. Д. следва да бъде
ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР – П. сумата от 103лева,
представляваща направените разноски в досъдебното производство, да
заплати по сметка на ПРС сумата от 80лева, представляваща направените
разноски по делото за автооценъчна експертиза. Не на последно място
подсъдимата Б. А. Д. следва да бъде ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ държавна
такса върху уважения граждански иск в размер на 76,20 лева /седемдесет и
шест лева и двадесет стотинки/ по сметка на РС – П..
Причини за извършване на деянието - ниска правна култура, незачитане
на установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
5
Съобщи за изтекли лични данни