№ 4677
гр. С., 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛА. Т. ПА.ЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА. Т. ПА.ЙОТОВА Гражданско дело №
20241110155341 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „.“ ЕАД срещу Е. М. Ц. осъдителени
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми: сумата от
1873.32 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия доставена до имот, находящ се в
гр..., за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от
18.09.2024г до окончателното плащане, сумата от 430.21 лева – лихва за забава за периода от
15.09.2022г. до 11.09.2024г. върху цената на топлинната енергия, сумата от 41.28 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2022г до
30.04.2023г, ведно със законната лихва върху сумата от 18.09.2024г до окончателното
плащане и сумата от 9.96 лева – лихва за забава за периода от 18.03.2022г. до 11.09.2024г.
върху цената на услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на топлоснабдения имот /наследник на А. П. Я./ въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирА. на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника
суми за исковия период не били заплатени. Претендира присъждане на сумите за цена на
доставената топлинна енергия и мораторна лихва върху незаплатените суми, както и цена на
1
предоставената услуга дялово разпределение. Релевирано е искане за присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е подаден отговор на исковата молба, с
твърдения за извършено плащане на процесните суми, като изрично е направено изявление,
че ответникът признава иска и желае постановяване на решение при признание на иск.
Релевирано е възражение относно допускането на поисканите от ищеца експертизи и
досежно искането за привличане на трето лице-помагач в процеса.
С молба с вх. № 412004/18.12.2024г от името на ищцовото дружество е посочено, че в
действителност е извършено плащане на сума, но че така платената сума касае задължение
за различен от исковия период.
От името на ответника е подадена молба с вх. №65714/24.02.2025г, в която изрично
подчертава, че е заплатила всички суми, ведно с дължимите лихви, като поддържа, че в
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 76 ЗЗД и да бъде погасено по-
старото и съответно по-обременително задължения, а не ищецът да погасява с получената
сума текущи задължения.
Третото лице – помагач на стрА.та на ищеца – „.“ ООД не изразява становище по
делото, но представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна стрА. следното:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и по
чл. 86 ЗЗД:
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия
период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност. При установяване на посочените
обстоятелства, в тежест за ответника е да докаже, че е погасил изцяло задълженията си.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е стрА. по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
С оглед изрично направените от името на ответника изявления за извършено плащане
и изричното признание на фактите по делото, съдът счита за безспорни всички елементи от
фактическия състав на процесното вземане по отношение на ответника Е. М. Ц.
(включително и качеството на ответника Ц. потребител, респ. клиент на топлинна енергия и
2
качеството и наследник на задълженията на А. Я.). Тези обстоятелства са отделени за
безспорни между страните още с доклада по делото, неоспорен от тях.
Освен гореизложеното следва да се посочи, че наличието на облигационно
правоотношение между „.“ ЕАД и ответника Ц. се установява и от представените по делото
нотариален акт за продажба на право на строеж № ., том . дело № ./1996г., от който е видно,
че А. Я. е придобила право на строеж за построяване на недвижим имот в предстоящата за
изграждане четириетажна жилищна сграда на ул. „., а именно апартамент № ., на трети етаж,
като не съществува спор между страните, че правото на строеж е било реализирано. Ето
защо следва да се приема, че по аргумент от чл. 63 ЗС построеният недвижим имот е стА.л
собственост именно на А. Я.. Видно от направената по делото справка за родствени връзки
А. Я. е починала на 25.11.2021г., като е оставила за свой единствен наследник дъщеря си –
ответницата Е. М. Ц., която по аргумент от чл. 5 ЗН е стА.ла и единствен собственик на
топлоснабденото жилище. При съобразяване на дадената в чл. 153, ал. 1 ЗЕ дефиниция на
понятието „клиент на топлинна енергия“ следва да се приема, че именно ответницата в
качеството си на собственик на процесния имот е придобила качеството клиент на топлинна
енергия считано от 25.11.2021г, а за задълженията натрупани преди тази дата отговаря в
качеството си на наследник на задълженото лице – А. Я.. Ето защо настоящият състав
приема, че ответницата Ц. е материално легитимирА. да отговаря за задълженията за
потребена топлинна енергия за топлоснабдения имот през исковия период.
Не се спори между страните и че до жилището е доставена топлинна енергия, в
количество съобразно начислените суми от ищеца, като това обстоятелство се потвърждава
и от представените от третото лице-помагач документи – протокол за неосигурен достъп до
имота от 28.05.2022г. и протокол от извършен отчет, носещ подписа именно на ответницата
Ц., неоспорен от нея, в който отчет са посочени показателите на уредите в жилището.
Ответникът не оспорва и обстоятелството, че начислените от ищеца суми съответстват на
реално потребеното количество топлинна енергия през исковия период в топлоснабднетото
дружество. Следователно не се спори, че процесните суми са били дължими.
Спорът по делото в настоящото производство се концентрира върху въпроса относно
извършено плащане в хода на делото и дали със същото са погасени именно процесните
суми или други задължения. Във връзка с това съдът приема следното:
При извършване на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства –
платежно нареждане /л.49 от делото/ и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като изготвено от компетентно вещо лице, съдът
намира, че от стрА. на ответника е доказано, че е извършено на 21.11.2024г. /след завеждане
на делото/ плащане на сума в размер 2354.77 лева, като в платежното нареждане е посочено
основание за плащане „абонатен № .“. Видно от приетото заключение е и, че ищцовото
дружество е получило така заплатената от ответницата сума, но същата е била отнесена за
погасяване на текущи задължения за имота, а именно за топлинна енергия за периода от
01.05.2023г до 30.04.2024г. и лихви. В проведено открито съдебно заседание вещото лице,
изготвило съдебно-счетоводната експертиза, разяснява,че тъй като при плащането
3
ответникът е посочил в основание единствено абонатния номер, то ищцовото дружество е
отнесло плащанията към текущи задължения, доколкото след образуване на производството
по делото сумите по него вече не фигурират в счетоводната система на ищеца, а се отделят
като „съдебни“ и погасяването им се извършва изрично с посочване, че се заплащат
съдебни вземания и отбелязване на ID номер и период. Предвид това вещото лице
отбелязва, че при плащане на суми без посочване, че се касае за съдебни вземания, винаги в
счетоводната система на ищеца сумите се отнасят към текущите задължения.
В настоящият случай съдът намира, че не е обвързан със счетоводното отчитане и
вътрешните правила на ищцовото дружество относно начина, по който е организирА.
счетоводната му система при извършване на плащания. Нещо повече, за клиентите на
топлинна енергия не е налице задължение да знаят наличието на особеност и „разделяне“ в
счетоводната система на ищеца на текущи задължения от съдебни задължения. За да се
извърши преценка дали с платената от ответницата сума са погасени именно вземанията
предмет на настоящото производство или правилно ищецът е избрал да погаси текущите
задължения на ответника, съдът счита, че следва да се съобрази разпоредбата на чл. 76 ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ . г. на ВКС по тълк. дело № .г., условията и поредността за погасяване на задълженията по
чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да
определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от
длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в
договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между
страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1
ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва
кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се
извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е
установено в интерес на длъжника. За погасяването на паричните задължения приложение
намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно
изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение,
което се формира от поне два от посочените елемента (без законът да прави разграничение
между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или
законна). При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично
задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да
посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ кредитора. Кредиторът
може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако
няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2
ЗЗД. Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е
незначителна с оглед размера на задължението. Когато длъжникът има няколко главни
задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно
да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал.
4
1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника
задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора.
В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да
прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който
длъжникът е направил плащането.
При съобразяване на гореизложеното и събраните по делото доказателства, Софийски
районен съд намира, че е налице хипотеза, в който ответникът не е направил изрично избор
кое свое задължение погасява, тъй като в платежното нареждане не е било посочено нищо
повече освен абонатния номер на топлоснабдения имот – не е посочен конкретен период на
задължението, не е посочено дали се заплаща главница, дали се заплаща лихва или някакви
разноски. Ето защо в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 76, ал. 1, изр.
2 или изр. 3 ЗЗД. В конкретната хипотеза за ответницата съществуват няколко еднородни
задължения – главници за всеки отделен отоплителен сезон, върху които се начисляват и
мораторни лихви. Предвид това при извършено плащане на сума от стрА. на ответницата Ц.
без да е посочено от нея кое задължения погасява, следва да бъде погасено от кредитора най-
старото от тях, каквито безспорно са задълженията за главници за период от м.05.2021г до
м.04.2023г. и лихвите върху тях, а не да се погасявт по-нови задължения каквито са
задълженията за м.05.2023г – м.04.2024г. Нещо повече за всяко конкретно по-старо
задължение платената от ответницата сума е била достатъчна да погаси както главницата,
така и мораторните лихви, т.е при приложение на чл. 76, ал. 2 ЗЗД за най-старото
задължение за суми за отоплителен сезон 2021-2022г платената от ответницата сума е била
достатъчна да погаси както главница, така и мораторна лихва, А.логично за главницата и
лихвата за отоплителен сезон 2022-2023г. Следователно за „.“ ЕАД в качеството на кредитор
не е било налице основание да погаси с постъпилото плащане по-нови задължения при
наличие на по-стари задължения и извършено плащане, което е било достатъчно да погаси и
главница и лихва на по-старото задължение, като остА.лата непогасена законна лихва от
датата на исковата молба до датата на плащане се явява незначителна част с оглед размера на
задължението. Обстоятелството, че платената сума в размер на 2354.77 лева е била
достатъчна да погаси претендираните главници и лихви не се оспорва от ищеца, като именно
това е и общият размер на задължението посочено в исковата молба като дължим размер на
суми по делото. С оглед всичко изложено настоящият състав намира,че от стрА. на
ответницата е доказано при условията на пълно и главно доказване, че е погасила
задълженията си за главница и мораторна лихва както за топлинна енергия, така и за дялово
разпределение за исковия период, независимо от начина, по който ищецът е отнесъл
плащанията в счетоводството си.
Съдът съобрази и, че ответницата изрично признава факта, че дължи както главниците
за топлинна енергия и дялово разпределение, така и мораторните лихви начислени за
посочените в исковата молба периоди върху всяка от двете главници. Поради това за съда не
съществува възможност да преценява дали някое от тези вземания е недължимо.
Дължима обаче остава законна лихва върху главниците за топилнна енергия и дялово
5
разпределение от датата на подаване на исковата молба- 18.09.2024г. до датата на плащане –
21.11.2024г, която определено по реда на чл. 162 ГПК възлиза на сумата в размер на 46.10
лева – законна лихва върху главницата за топлинна енергия от 1873.32 лева и 1.02 лева –
законна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 41.28 лева, доколкото с
исковата молба се претендира присъждане на законна лихва и липсва изрично изявление от
стрА. на ищеца за десезиране на съда с това искане. Така посочената сума обаче не е била
погасена от ответника, поради което Ц. дължи заплащането им.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в
производството, въпреки че исковете за главници и мораторни лихви следва да бъдат
отхвърлени, тъй като ответникът с поведението си е стА.ла повод за образуването на
съдебните производства, доколкото не е заплатил задължението в законоустановения срок.
Не са налице и предпоставките на разпоредба на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Ищецът претендира присъждането на разноски съобразно представен списък по чл.
80 от ГПК, а именно за заплатена държавна такса в размер на 94.20 лева, депозит за вещо
лице – 300 лева и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. При съобразяване на
разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № .г. по тълк.д.№.г. на ОСГТК съдът
приема, че по делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в
претендирания размер и за депозит за вещо лице.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/,
настоящият състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа /по
аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е обвързан с претенцията на
юридическото лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не
надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Предвид това, Софийски районен съд счита, че
юрисконсулското възнаграждение може да бъде определено и под посочения в наредбата
минимум. С оглед на това и съобразявайки, че по делото от стрА. на „.“ ЕАД извършените
процесуални действия се изразяват единствено в подаване на искова молба и явяването на
техен представител в проведеното единствено открито съдебно заседание и наличие на спор
по делото само досежно извършено плащане, съдът счита, че размерът на присъденото
възнаграждение следва да бъде 50 лева. Следователно в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 444.20 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. М. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ул. „., ., ап. ., да заплати на „.“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.., сума в размер на 46.10 лева –
законна лихва за периода от датата на подаване на исковата молба 18.09.2024г. до датата на
6
плащането сумата – 21.11.2024г. върху главницата за незаплатена топлинна енергия
доставена до имот с абонатен № . и сумата в размер на 1.02 лева – законна лихва за периода
от датата на подаване на исковата молба 18.09.2024г. до датата на плащането сумата –
21.11.2024г. върху главницата, представляваща цена на услугата дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул. „.. срещу Е. М. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ул. „., ., ап. ., искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на Е.
М. Ц., ЕГН ********** да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК . следните суми: сумата от 1873.32 лева
– стойност на незаплатена топлинна енергия доставена до имот, находящ се в гр..., за
периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., сумата от 430.21 лева – лихва за забава за периода от
15.09.2022г. до 11.09.2024г. върху цената на топлинната енергия, сумата от 41.28 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2022г до
30.04.2023г. и сумата от 9.96 лева – лихва за забава за периода от 18.03.2022г. до 11.09.2024г.
върху цената на услугата дялово разпределение, поради извършено плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА Е. М. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ул. „., ., ап. ., да заплати на „.“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата в размер на 444.20 лева - разноски по делото в производството пред СРС.
Решението е постановено при участието в процеса на „.“ ООД като трето лице-помагач
на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7