О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
27.01.2020г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание
на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова гр.дело №6601/19г., намира следното:
При служебна проверка за
допустимостта на производството съдът констатира следното.
Производството по делото е образувано по
искова молба на Ю.Б. АД ЕИК *****със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Ш.и П.Д.- ИД чрез
пълномощника си АД „М. и Р.“ чрез адв.Д.М. срещу С.Х.Х. ЕГН ********** с адрес ***, с която е предявен иск за
признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на
ищеца срещу длъжника С.Х.Х., приобретател на
наследството на починалия кредитополучател С.С.С.,
съгласно заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 23.05.2018г. по
ч.гр.д.№27245/18г. по описа на СРС, в размер на 115 245лв. част от
дължимата сума за главница за периода от 07.11.2016г. до 25.04.2018г., 245лв.
нотариални такси, законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда 27.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него като кредитодател и С.С.С.катокредитополучател е сключен Договор за банков кредит №HL67870/15.09.2014г., по силата на който Банката му е
предоставила кредит в размер на 175 720лв. за целите на пълно предсрочно
погасяване на задълженията по друг негов договор за кредит.
Ищецът твърди, че съгласно удостоверение за
наследници изх.№312/12.03.2018г. на Столична община, р-н Триадица, единствен
законен наследник на починалия на 26.08.2016г.
С.С. е сестра му Н.С.С.,
която след смъртта му се явява длъжник по процесния
договор за банков кредит. Твърди, че с нотариална покана от 05.02.2018г.,
връчена на С., Банката я е уведомила, че поради неплащане на дължимите вноски
по кредита, го обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем. Поради това, че
не постъпили никакви плащания за ищеца възникнал правен интерес от образуване
на заповедно производство по чл.417 ГПК пред СРС.
На 27.04.2018г. ищецът депозирал заявление по
чл.417 ГПК пред СРС, по което било образувано ч.гр.д.№27245/18г.
На 23.05.2018г. Софийски районен съд издал
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и въз основа на нея изпълнителен лист за процесните
суми срещу длъжника Н.С.С. като наследник на С.С.С.. В срок било подадено възражение по чл.414 ал.2 от ГПК, като на ищеца му било указано да предяви иск за установяване на вземането
си.
Съгласно Договор за продажба на наследство от
31.01.2017г. Н.С.С.
в качеството си на наследник на С.С.С. продала на С.Х.Х. цялото си наследство като съвкупност от права и
задължения.
С оглед на така установеното, съдът намира,
че предявеният установителен иск по реда на чл.422 ГПК е недопустим и производството по делото в тази част ще бъде прекратено по
следните съображения.
Сезираният съд служебно преценява за
наличието, съответно липсата на абсолютните процесуални предпоставки за
съществуването и за упражняването на правото на иск. Когато исковата молба бъде
върната, съответно исковото производство бъде прекратено, защото е недопустимо,
това не е отказ от правосъдие. Страната не е лишена от право на участие и от
защита, защото съдебният акт подлежи на обжалване.
Преценката за допустимост на исковото
производство е първата, която прави сезираният съд и в момента, в който има
данни за недопустимост на иска, съдът се произнася с определение, с което
прекратява производството по делото. Тази уредба не е в нарушение и на
изискването за независим и безпристрастен съд, нито противоречи на ЕКЗПЧС и
Хартата на основните права на Европейския съюз. Ясно е, също така, че съдът
дължи произнасяне при редовно и допустимо сезиране и отказът да разгледа
искане, което е недопустимо не съставлява лишаване от достъп до съд. /В горния
смисъл е Определение № 411 от 21.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3014/2018 г.,
IV г. о., ГК/.
При предявен иск по реда на чл.422 ГПК
исковият съд трябва да провери има ли идентичност между заповедното и исковото
производство. Съвпадение е нужно както от субективна, така и от обективна
страна.
В случай, че длъжникът почине или
юридическото лице бъде заличено преди подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, то изначално липсва валидно възникнало процесуално
правоотношение и дори и да има издадена заповед за изпълнение и депозирано
възражение срещу нея (от наследниците или правоприемникът на юридическото лице,
ако има такъв), то няма как предявеният иск по чл. 422 ГПК да бъде допустим.
Процесът е опорочен съществено, процедурата страда от непоправимо нарушение,
което не може да бъде заздравено. Заповедта за изпълнение и възражението не
могат да породят правния си ефект, който да обуслови интереса от предявяване и
на установителен иск. В този случай винаги ще следва
съдът да върне подадената искова молба като недопустима. В този смисъл е и
непротиворечивата практика на ВКС (така: Определение № 44 на ВКС по ч.т.д. №
402/2008 г., I Т.О.; Определение № 318 на ВКС по ч.гр.д. № 1429/2008 г., V
Т.О.; Определение № 346 на ВКС по ч.т.д. № 394/2008 г., II Т.О.).
Ако сме изправени пред универсално правоприемство на страната на заявителя или длъжника,
настъпило както преди, така и след издаване на заповедта за изпълнение, но след
подаване на заявлението, надлежни страни по исковото производство ще бъдат
правоприемниците, които ще участват активно за защита на свои права и интереси.
След като страна по материалното правоотношение престане да съществува,
логиката на ГПК е празнотата да бъде попълнена с приемника, в който смисъл е и
изричната разпоредба в исковия процес – чл. 227 от ГПК (т. 10б от Тълкувателно
решение № 4/2013 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС;
Определение №707 от 15.10.2010 г. по ч.т.д. № 314/2010 г., Т.К., ІІ Т.О. на
ВКС). Процесуалните препредпоставки за съществуването
и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, са налице в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство на страната на заявителя или на длъжника след
издаване на заповедта за изпълнение. Съгласно т.10 от ТР №4/2013г. процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, са налице в случаите на настъпило
универсално или частно правоприемство на страната на заявителя
или на длъжника след издаване на заповедта за изпълнение. При универсално правоприемство, настъпило в периода между издаване на заповедта
за изпълнение и предявяването на иска, правоприемниците участват в делото на основание
чл.227 ГПК.
В случая заявлението по чл.417 ГПК е
депозирано на 23.05.2018г., към
която дата наследникът на починалия кредитополучател С.С.С.,
неговата сестра Н.С.С. на 31.07.2017г. с Договор за продажба на наследство, нотариално
заверен, е продала цялото си наследство като съвкупност от права и задължения,
останало от брат й, на трето лице С.Х.Х.. Банката е
депозирала заявление срещу лице, което няма пасивна процесуална легитимация.
Нели С. към 23.05.2018г. вече няма качеството на наследник и правоприемник на
своя брат С.С.. Недопустимо е заповедта за изпълнение
да е била издадена срещу лице, което не притежава вече пасивна процесуална
легитимация, а искът по чл.422 ГПК да бъде предявен срещу друго лице. Ето защо
съдът ще прекрати настоящото производство като недопустимо и ще обезсили издадената
заповед за изпълнение и изпълнителният.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба на Ю.Б.
АД ЕИК *****със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Ш.и П.Д.-
ИД чрез пълномощника си АД „М. и Р.“ чрез адв.Д.М. и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №6601/19г.
по описа на СГС като недопустимо.
ОБЕЗСИЛВА издадената по реда на чл.417 ГПК
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист от 23.05.2018г. по
ч.гр.д.№27245/18г. по описа на СРС.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок, считано от връчване на препис пред Софийски
апелативен съд.
СЪДИЯ: