О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен,
09.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на девети
февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
КРАСИМИРА
КОНДОВА
като разгледа докладваното от съдия М.
Сандулов въззивно ч.гр.д.№ 65 по описа
на съда за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 413 ал.2 вр. чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ОМВ България“ ООД с ЕИК ********, представлявано от управителя *****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ******** чрез представител по пълномощие против
разпореждане № 260070 от 04.01.2021г. по ч. гр. дело №4402/2020г. по описа на
Районен съд Сливен, с което е отхвърлено подадено заявление с вх. №
267587/07.12.2020г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК като
неправилно и незаконосъобразно.
В жалбата
се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, предвид
което следва да бъде отменено а делото върнато на състава за продължаване на
процесуалните действия по издаване на исканите заповед и изпълнителен лист.
Видно от съдържанието на приложеният към заявлението оригинал на Запис на
Заповед е обстоятелството, че върху същият е изписана дата на издаване на
ценната книга на заповед. Никъде в закона а и в практиката на съдилищата по прилагане
нормата на чл. 535, т. 6 от ТЗ не е посочено изискването, датата на издаване на
записа на заповед да е изписана със същото средство с което е попълнен записа
на заповед. Неоснователността на постановеното разпореждане се извежда и от
факта, че към заявлението по чл. 417 от ГПК, дружеството е приложило Нотариални
покани, чрез които се установява, че процесният запис на заповед е предявен за
плащане, както на издателят му така и на авалиста, който е и управител на
дружеството издател. Като приложение на Нотариалните покани е приложен
издаденият от „Тран Авто“ ЕООД запис на заповед. На следващо място, от
съдържанието на ценната книга на заповед, се установява и факта, че същата
обезпечава вземанията на „ОМВ България“ ООД по сключен на същата дата /датата на
издаване/, Договор за продажба и доставка на петролни продукти, наименован като
Договор за издаване и ползване на ОМВ Карта с Рутекс функция, като процесният
запис на заповед, представлява приложение към посоченият договор, ведно с
останалите документи подписани от издателя. В този смисъл е налице каузално
правоотношение, вземанията по което са обезпечени с издаденият в полза на
заявителя запис на заповед. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане.
С
обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението като е приел,
че приложеният към заявлението Запис на Заповед страда от съществен порок
предвид липсата на посочена в него датата на издаване. Посоченият порок,
противоречи на нормата на чл. 535 от ТЗ, където са посочени задължителните
реквизити на ценната книга на заповед, един от които е дата и място на
издаване. Заповедният съд приел, че
върху издаденият на дружеството Запис на Заповед е налице поставена дата на
издаване, която обаче е поставена допълнително, а не към момента на издаване на
ценната книга на заповед.
Съгласно нормата на чл.535 от ТЗ Записът на
заповед съдържа: наименованието "запис на заповед" в текста на
документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати
определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или
на заповедта на което трябва да се плати; дата
и място на издаването и подпис на
издателя.
Тъй като в случая се цели
установяване съществуването на вземане, обективирано в запис на заповед,
представляващ от една страна абстрактна сделка, а от друга – частен писмен
документ, вид ценна книга, то съдът трябва да направи проверка дали са спазени
изискванията на закона относно формалните реквизити на записа на заповед, т.е
редовността му от външна страна. При извършване на проверка относно наличието
на формалните реквизити на записа на заповед, които са съществено условие за
неговата действителност, съдът констатира, че същият е не е редовен от външна
страна, т.е. не са налице всички изискуеми съгл. разпоредбата на чл.535 от ТЗ
реквизити и то по отношение именно на датата и мястото на издаването. Мястото
на издаването въобще не е посочено, а очевидно датата е попълнена със средство
за изписване, което буди съмнение в нейната достоверност. Поради това
разпореждането е правилно и законосъобразно.
Ръководен от гореизложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба
на „ОМВ България“ ООД с ЕИК ******, представлявано от
управителя *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ******** чрез представител по пълномощие против разпореждане №
260070 от 04.01.2021г. по ч. гр. дело №4402/2020г. по описа на Районен съд
Сливен, с което е отхвърлено подадено заявление с вх. № 267587/07.12.2020г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: