РЕШЕНИЕ
№ 13901
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110163341 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл.
477, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Г. С. Г.
срещу ЗД „Бул Инс“ АД за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от
10 500 лева.
Ищцата Г. С. Г. твърди, че на 04.09.2020 г., около 09.45 ч. в гр. София, л.а. марка
„Кадилак СТС“ с per. № , управляван от В. В. М., движейки се по ул. „Илия Бешков“, с
посока от ул. „Кап. Димитър Списаревски“ към ул. „Аместердам“ и в района на бл.
162 поради недостатъчно внимание и предпазливост към участващите в движението
пешеходци, не пропуснал ищцата, пресичащата пътното платно отляво-надясно
спрямо посоката на движение на лекия автомобил, и реализирал ПТП. Твърди се, че за
пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с № К
-г. по описа на СДВР-О-ПП. Съгласно посочения протокол, към датата на ПТП лек
автомобил марка „Кадилак СТС“, с peг. № имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Сочи, че непосредствено след
пътния инцидент ищцата била транспортирана от екип на бърза помощ в УМБАЛ
„Света Анна“ АД - София със силни болки в областта на тила и врата, както и
изтръпване на първи и втори пръст на двете ръце. Било установено, че е получила
следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, контузия на главата и голям
1
подкожен хематом. На Г. Г. били извършени обстойни медицински прегледи,
рентгенографии на гръден кош и бял дроб, консултативни прегледи, като била
назначена терапевтична схема за прием на медикаменти. Престоят на ищцата в
болницата продължил от 04.09.2020 г. до 06.09.2020 г., като същата била изцяло
неподвижна и на легло, като за нея се грижили нейните близки, които й помагали да се
обслужва и да се храни. Твърди се, че пострадалата Г. е изпитвала много силни болки
в областта на главата, чувство на изтръпналост и скованост, като се е налагало да
приема силни болкоуспояващи лекарства. Сочи, че след като била изписана от
болницата, ищцата била транспортирана до дома си за продължаване на домашното
лечение, като същата е провеждала и спазвала лечебно-хранителен режим и
медикаментозно лечение. Сочи, че поради травмата в областта на главата ищцата е
изпитвала силни болки, замаяност и световъртеж. Тези последствия създавали силен
дискомфорт за пострадалата, което довело до безсъние и прием на сънотворни и
болкоуспокояващи лекарства. Два месец след процесния инцидент пострадалата Г.
продължавала да изпитва болка в увредените части, както и изтръпване към пръстите
на двете ръце. Сочи, че инцидентът се отразил и на психиката на ищцата, оплаквала се
от понижено настроение, постоянна тревожност, нарушения на паметта и вниманието,
затруднена концентрация.
Сочи, че основна причина за настъпване на инцидента са действията на водача
на лекия автомобил марка „Кадилак СТС“, но отчита и приноса на ищцата, тъй като
същата е пресякла пътното платно на необозначено за това място, като не е съобразила
движението на лекия автомобил. Поради това обстоятелство признава факта на
съпричиняване, като счита, че приносът от страна на ищцата е в размер на 30
процента. Ето защо, намирайки че пълният размер на обезщетение възлиза на сумата
от 15 000 лева, тя предявява иска за сумата от 10 500 лева, отчитайки съпричиняването
за настъпване на вредоносния резултат.
Твърди, че към момента на инцидента лек автомобил „Кадилак СТС“ с peг. № ,
управляван от В. В. М., бил застрахован по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите” при ЗД „БУЛ ИНС“ АД, валидна към датата на
събитието. Счита, че телесните увреждания, причинили болки и страдания на ищцата,
частично /70 %/ са резултат от виновно противоправно поведение на застрахованото
при ответника лице - водача на л.а. „Кадилак СТС“ с peг. № Твърди, че на 02.10.2020 г.
до ответника била изпратена претенция с искане за обезвреда, но от ответното
дружество не било налице произнасяне по претенцията в законоустановения срок.
Поради тези и останалите изложени съображения моли ответникът да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от 10500 лева, представляващи обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 02.10.2020 г. /датата на завеждане на претенцията пред
2
застрахователя/ до датата на окончателното плащане. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва предявения иск. Признава факта
на валидно застрахователно отношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за процесния лек автомобил към датата на ПТП. Оспорва обаче
механизма на ПТП, като твърди, че от представените по делото доказателства не се
установява твърдяното увреждане да е резултат от така описаното ПТП, както и че
няма представени от ищцата годни доказателства, установяващи така описания
механизъм. Оспорва да е налице деликт, счита, че не е налице противоправно
поведение на водача на процесния автомобил, както и виновно поведение от негово
страна. Счита, че е налице случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК. Не се
установявало и наличието на причинно-следствена връзка с твърдения вредоносен
резултат. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението
на ищцата, която не спазила разпоредбата на чл. 113 ЗДвП. Твърди освен това, че
пешеходката пресичала пътното платно на необозначено за това място. Оспорва
твърдените негативни последици на психиката на ищцата, както и факта, че
оздравителният процес е бил продължителен. Счита, че ищцата не е претърпяла
описаните в исковата молба увреждания. Оспорва и размера на предявения иск, като
счита същия за завишен. Моли искът да бъде отхвърлен, алтернативно - да бъде
намален размера на претендираното обезщетение като прекомерен. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че към процесната дата реализиралият пътното-транспортно
произшествие МПС е бил застрахован при ответника по застраховка Гражданска
отговорност, като процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие
на договора, както и че ищцата е допринесла за настъпването на вредите, тъй като е
пресякла пътното платно на необозначено за това място, като не е съобразила
движението на лекия автомобил.
Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените като безспорни факти
за доказани. Същите се установяват и от събраните по делото доказателства.
Като писмени доказателства по делото са приети: Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № К-426 от 04.09.2020 г. (л. 6 – 7 по делото), като с придружително
писмо от МВР – СДВР, отдел „Пътна полиция“ с изх.№ УРИ-433200-33094/21.03.2025
г. е представена и цялата административно-наказателна преписка за процесното ПТП,
съставена във връзка с Констативен протокол № К-426/04.09.2020 г. (л. 64 – 69 по
делото), съдържаща Акт за установяване на административно нарушение Бл. №
415127/04.09.2020 г. и съставено въз основа на него Наказателно постановление № 20-
3
4332-016315/24.09.2020 г. срещу водача на процесното МПС В. В. М. във връзка с
процесното ПТП, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лв., както и 2 бр. сведения за процесното ПТП, съставени от В. В. М. и Г. С. Г..
Приета е също така и скица на процесното ПТП, съставена от органите на МВР. Въз
основа на представените писмени доказателства се установява, че на 04.09.2020 г.,
около 09:45 ч. в гр. София, в района на бл.162 на ул. „Илия Бешков“ е настъпило ПТП
между л.а. „Кадилак СТС“, с рег. № управляван от В. В. М. и пешеходеца Г. С. Г..
Посоченият механизъм на настъпване на ПТП в протокола е следният: на 04.09.2020 г.
около 09:45 ч. в гр. София лек автомобил „Кадилак СТС“, с рег. , управляван от В. В.
М., движейки се по ул. „Илия Бешков“ с посока на движение от ул. „Капитан Димитър
Списаревски“ към ул. „Амстердам“ в района на бл.162 реализира ПТП с неправилно
пресичащия пътното платно отляво-надясно спрямо посоката на движение на
автомобила, пешеходец Г. С. Г. поради недостатъчно внимание и предпазливост към
уязвимите участници в движението каквито са пешеходците. По отношение на ПТП е
взето административно отношение, като спрямо водача на л.а. „Кадилак СТС“, с рег.
№ В. В. М. е съставен акт за установяване на административно нарушение, а
впоследствие и наказателно постановление за виновно нарушаване на разпоредбата на
чл. 116 ЗДвП. На мястото на инцидента са взети сведения от участниците в ПТП, в
които посочват своята версия за настъпилото ПТП.
От приетата по делото Епикриза № 643 от 06.09.2020 г. (л. 8 – 9) се установява,
че на 04.09.2020 г. Г. С. Г. е постъпила в УМБАЛ „Св. Анна“ АД – София, като е
изписана от болничното заведение на 06.09.2020 г. Поставена й е диагноза „мозъчно
сътресение и контузия на главата“. В анамнезата, снета по данни на пациента, се
посочва, че пациентката е пострадала като пешеходка, блъсната от лека кола, при което
е загубила съзнание за неопределено време, постъпва в Спешно отделение на
болницата чрез екип на ЦСМП с оплаквания от силно главоболие, световъртеж, голям
подкожен хематом и охлузване вляво супраорбитално. От медицинския преглед е
установено, че пострадалата се намира в леко увредено общо състояние, има контузия
на главата и меките тъкани, голям подкожен хематом и охлузване в ляво
супраорбитално. При преглед е установено, че пациентката е контактна, адекватна, не
се наблюдава патология на сухожилно-надкостните рефлекси, движи четирите
крайника в запазен обем и сила, има нормален мускулен тонус, запазена двустранна
сетивност и координация и походка без отклонения. При направени параклинични
изследвания и в частност – направена рентгенография на череп не личат травматични
промени в костните структури, а от направена компютърна томография на глава се
констатира нормално нагъване на малък и главен мозък, без данни за интрацеребрална
хеморагия, мозъчен паренхим без структурни и плътностни структурни промени, а
субарахноидните пространства, цистерни и вентрикулна система са нормално
представени. При преглед при лицево-челюстен хирург, се установяват данни за
4
охлузване и хематом вляво супраорбитално, а от преглед при офталмолог се
установяват кръвонаседнали клепачи.
По делото е допуснато изготвянето и на съдебно-медицинска и съдебно-
техническа експертиза.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: На 04.09.2020 г. около 09:45
часа, лек автомобил „Кадилак СТС“, с peг. № се движи по ул. „Илия Бешков“, с посока
от ул. „кап. Димитър Списаревски“ към ул. „Амстердам“, в дясната пътна лента и
скорост от порядъка на 15 км./ч. В лявата лента се намирали спрели автомобили,
изчакващи на червен сигнал на светофарната уредба. В същото време и посока от ляво
надясно, пешеходката Г. С. Г. предприема пресичане на пътното платно, на
необозначено за целта място, като преминала между спрелите в лявата лента превозни
средства. При навлизане в дясната пътна лента, настъпил удар с движещия се там лек
автомобил „Кадилак СТС“, с per. № Вещото лице посочва, че причина за настъпване
на ПТП от техническа гледна точка е станало поведението на водача на лек автомобил
„Кадилак“, който се е движел със скорост, при която не е имал възможност да спре в
опасната зона на превозното средство при внезапно възникване на опасност, а също
така поведението на пострадалата от ПТП пешеходка, която е предприела пресичане на
пътното платно на нерегламентирано за целта място между спрели, в лявата пътна
лента, превозни средства. От анализа на приложените по делото доказателства се
установява, че ПТП е настъпило по дължина на пътното платно – на ул. „Илия
Бешков“, на около 15 метра от светофарната уредба, а по широчина на пътното платно
– в дясната пътна лента, считано по посоката на движение на лек автомобил
„Кадилак“. Вещото лице посочва, че взаимната видимост на водача и пешеходната е
била ограничена от спрели на червен сигнал на светофарната уредба превозни
средства. Посочва се, че пешеходката е могла да възприеме лек автомобил „Кадилак“ в
момента, в който е преминала покрай предната дясна част на спрялото в лява пътна
лента МПС. От показанията на разпитания като свидетел водач на л.а. „Кадилак“ В.
М., се установява, че същият е възприел ищцата с периферното зрение как пресича
пред автобуса по пътното платно. Вещото лице дава заключение, че при настъпване на
процесното ПТП лекият автомобил се е движел със скорост около 15 км/ч, като в
случай, че е задействал спирачката при пресичане на пешеходката пред движещия се
на същото пътно платно автобус, настъпването на ПТП е било предотвратимо, но от
момента, в който пешеходката е преминала покрай предната дясна част на спрялото в
лява пътна лента МПС, водачът на лек автомобил „Кадилак“ не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП. Вещото лице дава
заключение, че към момента на настъпване на ПТП лекият автомобил се е движел със
скорост от около 15 км/ч, при което опасната зона е била 6,27 м. Доколкото по делото
няма данни за разстоянието между пешеходката и автомобила, между които е
5
настъпило процесното ПТП, при навлизане на пешеходката на пътното платно, вещото
лице посочва няколко варианта, в зависимост от скоростта на движение на
пешеходката, като при бавно движение на пешеходката, разстоянието от автомобила от
мястото на удара е 5 м., при спокойно движение – 3,67 м., при бързо движение – 2,95
м., при спокойно бягане – 2,02 м., а при бързо бягане – 1,42 м. Съдът кредитира
експертното заключение в основната му част относно механизма и причините за
настъпване на процесното ПТП като обективно, компетентно дадено и обосновано.
По делото е прието и заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвена
въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и въз основа на
осъществен личен преглед на ищцата. В експертното заключение се установява, че
след настъпване на ПТП ищцата е настанена в УМБАЛ „Св. Анна“, където е престояла
3 дни и след това – 30 дни на домашно-амбулаторен режим , като сама си е сменяла
превръзките на главата в челната област. При преглед на ищцата, тя посочва пред
вещото лице, че се чувства задоволително добре с постоянна замаяност в главата и
чести болки в същата в ляво челно-слепоочната област, предимно нощем, най-вече в
лявата челна област, където има остатъчен кожен белег от претърпяна травма на
04.09.2020 г. Белегът е с кръгла форма, вторично застинал с хлътнала нагъната кожна
повърхност с диаметър до 4 см., с хлътване на кожата с нарушаване на гладкия релеф
на кожата над 0,5 см. с вторични кожни гънки и дъговиден кожен ръбец с дължина 3
см. При палпация през кожата се опипва в дълбочина костен дефект на черепа с
диаметър до 1 см. на входа без проникване върха на пръста в мозъчното пространство.
Въз основа на посоченото вещото лице поставя диагноза травматична цебрастения.
Посочва се, че за отстраняване на белега е следвало да се направи козметична
операция, която обаче не е извършена, а вместо това раната е зараснала от регулярни
хирургични превръзки, правени в продължение на повече от месец. Посочва, че в
случай, че ищцата не беше изписана от болницата на третия ден, а беше лекувана поне
7 дни и ако й беше извършена козметична операция, белегът щеше да бъде отстранен,
но това се дължи на грешно лечение от лекарите в болницата. Посочва се, че белегът
ще остане за цял живот. Установява се, че вследствие на процесното ПТП ищцата е
претърпяла следните телесни увреждания: контузия с разкъсване на меките тъкани на
главата в лявата супраорбитална област без увреждане на зрението като функция на
подлежащото в съседство око; голям подкожен хематом и охлузване на кожата и
епитела в ляво параорбитално; загуба на съзнание за неопределено време на
местопроизшествието, е в основата на диагноза на мозъчно комоцио (сътресение);
тахифреквентна (учестена-92/мин.) сърдечна дейност без патологични шумове с
високо кръвно налягане (170/100) при приемане в неврохирургична клиника, а лявото
око е с кръвонаседнали клепачи /хематоми/, субконюктивална хеморагия темпорално и
намалена подвижност във всички посоки, а също така са установени охлузване и
хематом в супраорбитално в ляво. Вещото лице достига до заключението, че
6
посочените телесни увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП и
произхождат от претърпяна от ПТП травма. Установява се, че възстановителният
период е продължил около месец, а за пълно възстановяване са необходими 6 месеца.
След травмата, пострадалата е чувствала силни болки и замаяност в главата, кръвното
й налягане се повишило през първите дни до 170/110 мм. – след медикация с
манитолов разтвор 10% и хлофазолин високото кръвно налягане е свалено до 108/76
мм. жив. ст. Заради болките и усещанията на изтръпналост и скованост през първите
дни са инжектиране болколкоуспокояващи лекарствени препарати, а след изписване от
болницата и сега освидетелстваната ползвала при домашни битови условия само
таблетни и течни лекарствени средства за пиене.
Съдът кредитира съдебно-медицинската експертиза, като обективна,
компетентно дадена и обоснована.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на двама
свидетели. От показанията на свидетеля В. М., водач на участвалия в процесното ПТП
лек автомобил с рег. № , се установява, че ПТП е настъпило на крайно дясна лента,
тъй като е трябвало да завие на светофара на дясно, като към този момент посочва, че
е намалявал скоростта на управлявания от него автомобил, тъй като светофарът е
светел червено. Посочва, че по пътното платно е имало две посоки на движение, в
неговата пътна лента е нямало коли, в средната пътна лента е имало колона от коли в
посока направо, които са спрели, защото светофарът е светел червено за тях, а в
насрещното платно е идвал автобус. Посочва, че вероятно е видял ищцата с
периферното си зрение как преминава пред автобуса, движещ се в платното за
насрещно движение на същата улица, по която се е движел свидетелят, автобусът е
спрял, след това е пресякла между колоната спрели автомобили вляво пътно платно от
автомобила на свидетеля и е навлязла в неговото пътното платно, като при настъпване
на удара свидетелят веднага е натиснал спирачките на управлявания от него лек
автомобил, но въпреки това е настъпил удар между левия калник и фар на автомобила
и дясната част на тялото на ищцата, допряла се е с ръце на предния капак на
автомобила, след което е паднала пред колата. Посочва, че при настъпване на удара
слънцето е светело срещу водача, което го е заслепявало. При настъпване на удара
автомобилът, управляван от свидетеля се е движел с около 10-15 км/ч., а ПТП е
настъпило около 15 метра преди светофара. След настъпване на удара, пострадалата
паднала на пътното платно, след това е станала и побягнала, а дамската й чанта
останала на платното. Свидетелят сочи, че е оставил автомобила и е настигнал
пострадалата, при което е установил, че тя има кръв по лицето, върнал й е чантата и се
е опитал да я убеди да отидат до болница, но пострадалата е поискала да се прибере,
защото е живеела наблизо. Свидетелства, че я е изпратил до блока, в който живее, след
което я закарал до болница „Св. Анна“. След това на местопроизшествието
пристигнали органите на КАТ, които направили огледи, снимки, протоколи, изготвили
7
са акт.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като ги намира за достоверни,
обективни и кореспондиращи с останалия фактически и доказателствен материал.
От показанията на свидетеля Д зет на ищцата, се установява, след инцидента,
настъпил през 2020 г. в ж.к. Дружба, ищцата имала наранявания по главата, кръв, като
от дясната страна е била с отток, окото й се е затворило, имала е голям колкото юмрук
хематом на главата и лекарите са обмисляли дали не следва да сцепят главата й, за да
спадне хематомът. Посочва, че след инцидента ищцата е била неадекватна,
дезориентирана, не е знаела къде се намира и не си е спомняла какво се е случило, а
пред полицаите е говорела несвързано. Едва на втория ден си е спомнила, че е имало
катастрофа, при което я е блъснала кола, а след това, както и понастоящем, целият ден
от настъпване на инцидента й се губил и имала само откъслечни спомени. След
изписването от болницата, свидетелят посочва, че се е налагало да се грижат за
ищцата, тъй като при ставане от леглото й се е завивало свят, не можела да спи и около
2 месеца е продължило физическото й възстановяване. Посочва, че дъщерята на
ищцата и съпруга на свидетеля се е грижела за ищцата, готвила, чистила и й е
помагала в ежедневното самообслужване, като например е помагала на ищцата да се
къпе. След инцидента ищцата е претърпяла психическа травма, като и до днес се
страхувала от коли и от настъпване на нова катастрофа.
Съдът при анализиране на свидетелските показания, отчита връзката между
свидетеля и ищцата като роднини по сватовство, поради което отчита евентуална
заинтересованост на свидетеля при даване на показанията по смисъла на чл. 172 ГПК,
при което ги подлага на по-задълбочен и критичен анализ. Съдът намира, че
показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани само частично – относно
установените от свидетеля физически наранявания на ищцата непосредствено след
настъпване на инцидента и относно психическите травми и относно състоянието на
ищцата в процеса по възстановяване след настъпване на ПТП. Съдът не кредитира
показанията в частта, в която се посочва, че ищцата след настъпване на инцидента не
си е спомняла за настъпване на ПТП, не е знаела къде се намира, била е
дезориентирана и до днес не си спомня моменти от настъпване на ПТП, доколкото
посочените твърдения противоречат на останалия доказателствен материал по делото –
видно от сведение, дадено пред органите на МВР в деня на инцидента, ищцата посочва
в детайли настъпването на инцидента /л. 67/. Действително, видно от епикризата по
делото и данните от съдебно-медицинската експертиза, се установява, че ищцата е
претърпяла мозъчно сътресение, в резултат от процесното ПТП, но мозъчното
сътресение в зависимост от степента на удара има различно тежки проявления, които
може да варират от главоболие и отпадналост през краткотрайна загуба на памет до
загуба на съзнание, изпадане в кома. Видно от данните по делото, не се установява
8
ищцата да е губила съзнание и е била в състояние в същия ден след настъпване на
инцидента да посочи пред органите на МВР механизма на ПТП, което означава, че към
този момент не е имала загуба на спомени за процесното ПТП. Съдът не възприема и
твърденията на свидетеля, че ищцата е трябвало да се възстановява в продължение на
2 месеца, тъй като по данни на ищцата при личен преглед от вещото лице по съдебно-
медицинска експертиза посочва, че е ползвала отпуск по болест от 33 дни, след което
се върнала на работното си място. Съдът намира, че показанията на свидетеля, че
ищцата е изпитвала главоболие и световъртеж, за логични и кореспондиращи с
диагнозата, дадена от лекарите в болница „Св. Анна“ и от заключението на вещото
лице по съдебно-медицинската експертиза, че вследствие на удара с МПС ищцата е
претърпяла мозъчно сътресение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения пряк иск е да докаже при условията на пълно
и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че в причинна връзка с противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял процесните неимуществени вреди в претендирания размер, както и че са
спазени изискванията на чл. 380 КЗ.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване
на задължението, за което не сочи доказателства.
По делото безспорно е установено настъпване на ПТП на 04.09.2020 г., около
09:45 ч., при което лек автомобил марка „Кадилак“, с рег. № СВ3190РН, управляван от
В. В. М., движещ се по крайна дясната пътна лента, считано по посоката на движение
на автомобила, с посока на движение от ул. „Капитан Димитър Списаревски“ към ул.
„Амстердам“, в района на бл. 162 и на около 15 метра от светофарната уредба
реализира удар в дясната част на тялото на пешеходката Г. С. Г., която към този
момент е предприела пресичане на пътното платно на необозначено за целта място,
като преминала по ширина на пътното платно първо пред спрял автобус в платното за
насрещно движение, а след това между спрелите в съседната лявата лента превозни
средства, след което излиза на пътното платно, по което се е движел автомобил с рег.
№ СВ3190РН, при което траекториите им на движение се пресичат и настъпва удар,
при които на ищцата са причинени телесни повреди – мозъчно сътресение и
разкъсване на меките тъкани на главата, както и голям подкожен хематом.
На първо място, съдът намира, че поведението на водача В. В. М., управляващ
лек автомобил марка „Кадилак“, с рег. № , при причиняване на процесното ПТП, е
противоправно и виновно. Процесното ПТП е настъпило вследствие на избиране на
9
неподходяща и несъобразена с пътните условия скорост, с което водачът виновно е
нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В случая възражението на ответника, че е
налице случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК, е неоснователно, защото макар
водачът да не е бил длъжен да предвиди излизане на пешеходец на пътното платно на
нерегламентирано място, където не е разрешено преминаване на пешеходци, той е бил
длъжен да спре в първия момент, в който е възприел пешеходеца. Съгласно
свидетелските показания на водача М., дадени в открито съдебно заседание, проведено
на 22.05.2025 г., същият е възприел ищцата с периферното си зрение, още докато е
пресичала пътното платно пред автобуса, но е спрял едва когато е навлязла пред
управляваното от него МПС („в момента, в който тя се удари в колата, аз заковах “).
Съгласно трайната съдебна практика, при възникване на опасност за движението
водачът е длъжен незабавно да намали скоростта или да спре, независимо че има
предимство за преминаване през кръстовището или че се движи правомерно в своята
лента за движение, в противен случай е виновен за настъпване на ПТП. В конкретния
случай опасността възниква от момента, в който ищцата пресича пътното платно в
насрещната лентата за движение срещу движещия се автобус, което е възприето от
водача с периферното зрение. Обстоятелството, че поради неправомерното поведение
на пострадалия пешеходец е попаднал в опасната зона за спиране на автомобила,
управляван от застрахования водач М., не изключва вината на последния, доколкото
той е допуснал нарушение на правилата за движение, като не е спрял управляваното от
него МПС непосредствено след възприемане на опасността на пътното платно –
пресичане на пешеходец на същото пътно платно. Поради това в случая водачът е
допуснал небрежност като форма на вина. Поведението му не е случайно деяние,
доколкото при последното дори най-леката форма на вината – непредпазливостта, е
изключена. Случайно деяние е налице тогава, когато водачът не е допуснал нарушения
на правилата за движение и е бил е поставен в състояние на внезапна, пряка и
непосредствена опасност за движението му и която ситуация той не е могъл да
предвиди и не е могъл да предотврати по начините, посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В допълнение, следва да се посочи, че вината на делинквента при непозволено
увреждане по смисъла на чл.45 и сл. ЗЗД и в частност – небрежната форма на вина, се
предполага до доказване на противното, като в доказателствена тежест на ответника е
да докаже липсата на вина на водача за настъпване на ПТП. Макар в случая да е
предявен пряк иск срещу застрахователя, а не деликтен иск по чл. 45 – 50 ЗЗД, в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже настъпване на деликт по отношение на
застрахования водач, чиято гражданска отговорност покрива застрахователят, срещу
когото е предявен искът. В процесния случай ответната страна не ангажира
доказателства, които да опровергаят презумпцията за вина на водача на лек автомобил
марка „Кадилак“, с рег. № . По делото се установява, че срещу застрахования при
ответника водач е съставено наказателно постановление за нарушение на ЗДвП при
10
настъпване на процесното ПТП, а от свидетелските му показания и назначената
съдебно-техническа експертиза се установява наличието на виновно и противоправно
поведение, довело до настъпване на ПТП. Съгласно съдебната практика на ВКС по
реда на чл. 290 ГПК, изразена в Решение № 60127/17.11.2021 г. по т.д. 1145/2020 г.,
ВКС, II т.о., при наличие на влязло в сила наказателно постановление за извършено
нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП, което действително няма значението на влязла в сила
присъда по см. на чл.300 ГПК, ответникът носи тежестта при условията на главно и
пълно доказване да опровергае фактите, на които същото е основано. Правното
значение на влязлото в сила поради необжалване НП не може да се отрече само на
основание, че то няма задължителна сила и нарушението не е било установено на
самото местопроизшествие.
От приложената по делото медицинска епикриза № 643/06.09.2020 г., издадена
от УМБАЛ «Св. Анна» АД – София (л. 8 – 9), от свидетелските показания на
свидетеля Добрев, дадени в открито съдебно заседание на 22.05.2025 г. и от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, се установява, че в причинна
връзка с процесното ПТП ищцата е претърпяла контузия с разкъсване на меките
тъкани на главата в лявата супраорбитална област без увреждане на зрението, голям
подкожен хематом и охлузване на кожата и епитела в ляво параорбитално, мозъчно
комоцио (сътресение), вследствие на което след това е изпитвала световъртеж и
главоболие, кръвонаседнали клепачи /хематоми/ по лявото око, субконюктивална
хеморагия темпорално и намалена подвижност във всички посоки, а също така са
установени охлузване и хематом в супраорбитално в ляво. Ищцата е претърпяла страх
при настъпване на ПТП, стрес, болки, световъртеж, като през първия месец е имала
нужда от чужда помощ за ежедневно битово самообслужване, изпитвала е главоболие,
световъртеж и причинено от това безсъние. При отчитане на размера на вредите
следва да се вземе предвид, че ищцата има белег в лявата част на главата над веждата
и под окосмената част на главата с хлътване на черепа, която ще остане доживот и
причинява загорзяване на лицето.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че в резултат на
ПТП ищцата е претърпяла неимуществени вреди под формата на болки и страдания,
душевен дискомфорт и стрес, които следва да бъдат обезщетени от ответника.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се определя от
съда по справедливост. Критерият „справедливост“ по смисъла на цитираната
разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързан с преценката на конкретните факти,
установени по делото. При определяне размера на неимуществените вреди следва да
се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди /ППВС №
4/1968 г./. Такива обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
11
състоянието на здравето, причинените морални страдания, включително и прогнозата
за в бъдеще. В процесния случай, неимуществените вреди са във формата на болки,
физически и психически страдания и стрес. Вследствие на увреждането ищцата е
получила видим белег на лицето, който ще остане за постоянно, а болките и
страданията на ищцата съдът намира, че не надхвърлят обичайните за такъв вид ПТП,
доколкото вследствие на инцидента ищцата е нямала счупвания, периодът на
възстановяване е бил около месец, през който Г. е изпитвала главоболие и свтовъртеж,
имала е затруднения в ежедневното битово самообслужване, за което се е налагало да
потърси помощ от близки, но трайни последиците върху здравето на ищцата, като се
изключи белегът на лицето, не се наблюдават. Психичният дискомфорт обаче се
установи, че съществува и към момента, като ищцата все още не е преодоляла стреса
от преживяното. При определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид
съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента на
настъпване на вредите, индиция за които са лимитите на застрахователно покритие, без
те да имат самостоятелно значение, както и създаденият от съдебната практика
ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като „справедливостта“ до голяма
степен отразява обществената оценка на засегнатите нематериални ценности, а в
сферата на последните равенството в обществото намира най-чист израз /виж
например Определение № 842 от 23.11.2017 г. на ВКС по гр. дело № 2055/2017 г., III г.
о., ГК/. Отчитайки тези обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че
обезщетението за репарирането на претърпените вреди следва да е в размер на 10 000
лв.
По възражението за съпричиняване:
При присъждане на обезщетението, съдът следва да обсъди и направеното от
ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на
вредоносния резултат, като основание по чл. 51, ал.2 ЗЗД за намаляване на
отговорността за вреди. По направеното в условията на евентуалност възражение за
съпричиняване, в тежест на ответника е да установи, че увреденият ищец е
допринесъл за настъпването на вредите.
Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на пътя пострадалият
като участник в движението и в нарушение на правилата за движение е допринесъл за
настъпване на ПТП или вредите. В доказателствена тежест на въвелия възраженията
ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава
същите – противоправно поведение на пострадалия в причинна връзка с настъпване на
вредите. Съдът намира, че при настъпване на процесното ПТП пострадалата от
произшествието и ищца по настоящото дело Г. Г. е нарушила задълженията си по чл.
113, ал. 2 и чл. 114 ЗДвП и на чл.165, т. 1 и 2 и чл.166, т. 1 и 2 ППЗДвП, тъй като е
пресичала платното за движение, без на мястото или в непосредствена близост да е
12
имало обозначение с пътен знак или с маркировка за пресичане на платното от
пешеходци, при наличие в непосредствена близост на светофар и урегулирано място
за преминаване на пешеходци, като внезапно е навлязла в платното за движение на
процесния автомобил, без да се съобрази, че няма видимост за приближаващите
автомобили и като се има предвид, че е предприела пресичане на забранено място. По
този начин, с поведението си ищцата сама е създала опасност и пречки за движението,
с което е нарушила и разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1, предл. първо ЗДвП. В случая
ищцата, без да прецени потенциална опасност от приближаващи се МПС, е предприела
пресичане на платното за движение, като по този начин е попаднала в опасната зона за
спиране на автомобила. Съдът намира, че поведението на пешеходеца е в причинна
връзка с настъпилото ПТП и причинените й увреждания. При отчитане на степента на
съпричиняване съдът намира, че приносът на пешеходеца за настъпване на ПТП при
конкретните пътни условия и множеството нарушения при пресичане на пътното
платно и създадената реална опасност за настъпване на вредата, която с поведението
си е създал пострадалият, степента на съпричиняване следва да се определи в размер
на 40%. След отчитане на съпричиняването обезщетението за неимуществени следва
да се намали с 40%, поради което последното се определя в общ размер на 6 000 лв., за
която сума искът за обезщетение се явява основателен. За горницата до пълния
предявен размер от 10 500 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно законната лихва върху обезщетението:
При договор за застраховка „Гражданска отговорност“ има специални правила
за обезщетение за забава. При предявена искова претенция в общия случай
обезщетение за забава се дължи от предявяване на исковата претенция до окончателно
заплащане на сумата, при направено такова изрично искане. При непозволено
увреждане обезщетение за забава се дължи от датата на увреждането, съгласно
изричната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Отговорността на застрахователя, макар да е
за деликт, причинен от застрахованото лице в рамките на покрит от застрахователя
застрахователен риск, разкрива определени особеност, като една от тях е, че
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ не е длъжен да заплаща
законна лихва от датата на увреждането, а едва от датата, на която е изпаднал в забава
да изплати обезщетението, след като надлежно е уведомен и му е предявена писмена
застрахователна претенция от правоимащите лица. Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ
застрахователят е длъжен да определи и изплати застрахователно обезщетение в срок
от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106 КЗ, а при
непредставяне не по-късно от 3 месеца от предявяване на претенцията (чл. 108, ал. 3,
вр. с чл. 496, ал.1 КЗ). При непредставяне на всички доказателства, застрахователят е
длъжен писмено да ги поиска от лицето, предявило застрахователната претенция.
Видно от приложена като доказателство молба вх.№ ОК-599097/02.10.2020 г. (л. 10-11
по делото) писмената застрахователна претенция на Г. С. Г. е предявена пред ЗД „Бул
13
Инс“ АД на 02.10.2020 г., като към нея са приложени констативния протокол за ПТП,
епикриза и удостоверение за банкова сметка – всички необходими доказателства за
заплащане на застрахователно обезщетение от страна на ответника. Ответникът не
представя доказателства да е изискал писмено представяне на още доказателства и
документи, поради което следва да се приеме, че е изпаднал в забава в срок 15 работни
дни след предявяване на претенцията. Следователно ответникът е изпаднал в забава,
считано от 26.10.2020 г. и от тази дата дължи обезщетение за забава върху присъдената
сума.
По разноските:
При този изход на делото разноски се дължат на ищеца, съобразно уважената
част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. С определение от 16.01.2025 г. ищцата е
освободена от заплащане на държавни такси и разноски в прозиводството, поради
което такива не следва да й бъдат присъждани. Ищцата е представлявана от адв, Г. Й.
Й. въз основа на договор за правна защита и съдействие от 23.06.2025 г. (л. 135) при
осъществена от адвоката безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал.1, т. 2
ЗАдв. Адвокатът е направил искане за заплащане на адвокатско възнаграждение, което
искане съдът намира за основателно. Съобразно материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото,съдът намира, че следва да определени първоначален
размер на възнаграждението от 1300 лева. Съразмерно с уважената част от предявения
иск, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в полза на адв. Г. Й. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 742,86 лв.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е доказал заплащането на разноски в следните
размери: 1560 лв. – адвокатско възнаграждение (л. 61 по делото), 350 лв. – депозит за
САТЕ, 350 лв. – депозит за СМЕ, 150 лв. – допълнителен депозит за СМЕ, 40 лв. –
депозит за разпит на свидетел и 250 лв. – допълнителен депозит за САТЕ или общ
размер на разноските – 2660 лв. Внесеният депозит за разпит на свидетел от 40 лв. не е
усвоен, поради което не следва да се взема предвид при разпределяне отговорността за
разноски. Съобразно отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски в
размер на 1140,00 лв., която сума следва да му бъде присъдена на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК.
Заплатена първоначално от бюджета на съда е сумата от 460 лв., от които 150 лв.
– депозит за СМЕ и 150 лв. – депозит за САТЕ, 50 лв. – допълнителен депозит за СМЕ
и 110 лв. – допълнителен депозит за САТЕ, тъй като ищцата е освободена от заплащане
на такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. Предвид изхода на делото и на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на СРС, сумата от общо 502,86 лева, пропорционално на
уважената част от иска, от която: 262,86 лева първоначално заплатени разноски от съда
и 240,00 лева дължима държавна такса върху уважения размер от иска.
14
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на Г. С. Г., ЕГН: ********** сумата от 6 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие, реализирано на
04.09.2020 г., около 09:45 часа, в гр. София, на ул. „Илия Бешков“, вследствие
противоправното поведение на водач на лек автомобил „Кадилак СТС“, с рег. № ,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника към момента на
настъпване на пътно-транспортното произшествие, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 26.10.2020 г. до погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер от 10 500 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК ********* да заплати на адв. Г. Й. Й., член на САК, вписан с личен номер: с
адрес: гр. София, бул. „В сумата от 742,86 лева, представляваща възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска защита на ищцата, пропорционално на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Г. С. Г., с ЕГН: ********** да заплати на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, сумата от 1140,00 лева, представляваща разноски по
делото, пропорционално на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд,
сумата от 502,86 лева, представляваща държавна такса и разноски по делото,
пропорционално на уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15