Решение по дело №2730/2020 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

№  260332 / 05.07.2021 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На седми юни през две хиляди двадесет и първа година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Галя Ангелова  

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2730 по описа за 2020 година; взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правни основания чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.232 ал.2 пр.І, вр. чл.228 от ЗЗД, вр. чл.288 от ТЗ, и чл.92 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.309, вр. чл.288 от ТЗ; от „Стройрент“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район П., бул. „*****” № ***, представляван от управителя Г. Х. Г.; против „Кей Ви Джи“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Х., бул. „***“ № ******, представляван от управителя Ж. Г. Ж.

Ищецът твърди, че по негово заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника с входящ № 5306/17.03.2020 г. било образувано ч.гр.дело № 722/ 2020 на ХРС и издадена била заповед за изпълнение на парично задължение № 288/ 13.04.2020 г. На 23.10.2020 г. бил уведомен, че срещу издадената заповед е подадено в срок възражение от длъжника, като съдът указал възможността за подаване на иск за установяване на вземането, при което за ищеца налице бил правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищцовата претенция произтичала от неуредени търговски взаимоотношения с ответника и неизпълнени от последния договорни задължения. На 09.08.2019г. между страните бил сключен договор за наем на строително оборудване № ДХ2000000264/ 09.08.2019 г. от К.Ж. (упълномощен от управителя Ж. Г. Ж., съгласно пълномощно peг. № 1830/17.07.2017 г. на нотариус с peг. № 416), по силата на който ищецът, като наемодател, отдавал строително оборудване на ответника, като наемател. Договорът уреждал общите условия, при които се извършва наемането на съответното оборудване. Съгласно чл.1, при всяко желание на наемателя да ползва конкретно оборудване, страните подписвали допълнително споразумение към договора, в което конкретното оборудване се описвало подробно по вид, елементи, наименование, количество, единична цена, стойност, наемни периоди и други характеристики. В чл.5 т.1 и т.2 било уговорено, че наемателят се задължава да заплаща наемната цена и да върне оборудването на наемодателя незабавно след прекратяване на договора. Предаването и връщането на оборудването ставало чрез подписване на приемо-предавателен протокол (чл.8 и чл.11), удостоверяващ, че оборудването е предадено на наемателя в надлежно състояние и той няма забележки относно неговата изправност (чл.9). В чл.7 ал.1 т.1 б.„а" било установено, че ако след изтичане на наемния срок ползването на оборудването продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита за продължен за неопределен срок. На 12.08.2019 г. към договора било подписано допълнително споразумение № 20001881, по силата на което наемодателят отдава под наем на наемателя – телескопичен челен товарач – 17м, кофа за телескопичен товарач, вилици за телескопичен товарач, за периода от 12.08.2019 г. до 19.08.2019 г. (7 дни). Оборудването било предадено на 12.08.2019 г. на наемателя, видно от приложения приемо - предавателен протокол № 201449, като за наемния период 12.-19.08.2019 г. ищецът издал фактура № **********/ 12.08.2019 г. за сумата от 1 255.80 лв., с включен ДДС, която била заплатена от наемателя по банковата сметка на наемодателя. След изтичане на наемния период по споразумението - 19.08.2019 г., наемателят продължил да ползва оборудването, със знанието и без противопоставянето на наемодателя, при което ищецът издал и следните фактури:

- № **********/26.08.2019 г. за наемен период 19.-26.08.2019 г. на стойност от 1239 лв., с ДДС;

- № **********/29.08.2019 г. за наемен период 26.-28.08.2019 г. на стойност от 354 лв., с ДДС;

- № **********/16.09.2019 г. за извършения транспорт на отдаденото оборудване на стойност от 600 лв., с ДДС; и

- № **********/20.09.2019 г. за извършения транспорт на отдаденото оборудване на стойност от 360 лв., с ДДС;

или всичко общо в размер на 2 553 лв., останало незаплатено от ответника към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. В чл.4 от допълнителното споразумение било установено задължението на наемателя да заплаща уговорената наемна цена за оборудването в срока, посочен в съответната фактура. На 10.02.2020 г. ищецът изпратил до посочения от наемателя имейл адрес (dnait@mail.bg) в поле „данни за контакт" на процесния договор за наем и подписаното допълнително споразумение -  покана за доброволно изпълнение с изх. № 10/10.02.2020 г., с което бил направен пореден опит за доброволно уреждане настоящия спор, но получателят отново не е погасил задължението. Поради неизпълнението на парични задължения от страна на ответника, ищецът претендира и заплащане на договорна неустойка за забава, на основание чл.19 т.4 от договора, в уговорения размер от 0.2 % върху стойността на дължимата неплатена сума за всеки просрочен ден до окончателното плащане на задълженията по договора, но не повече от 150 % от стойността на неплатената суми. Ето защо, ответникът дължал на ищеца и договорна неустойка за забава на плащанията в размер на 965.66 лв. за периода от 31.08.2019 г. до 16.03.2020 г., изчислена както следва:

 

Тъй като не постъпило плащане от ответника, ищецът депозирал заявлението си по чл.410 от ГПК.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да  приеме за установено, че ответникът му дължи по силата на горецитираните договор за наем на строително оборудване и допълнително споразумение сумите от: 2 553 лв. главница и 965.66 лв. договорна неустойка за забава за периода от 31.08.2019 г. до 16.03.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 17.03.2020 г. до окончателно изплащане на вземането; като му се присъдят и направените по делото разноски. Ищецът депозира уточняваща молба, че транспортните разходи по последните две фактури претендира на основание т.3 ал.3 от допълнителното споразумение, вр. чл.12 от договора; като претенцията за неустойки за забава за тях следвало да се счита на основание чл.86 от ЗЗД, като се иска присъждане на законната лихва. Ищецът се представлява от пълномощник – адвокат в открито съдебно заседание, който поддържа исковете изцяло и иска уважаването им като основателни и доказани, като се вземе предвид и признанието на част от тях от ответната страна.

Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за допустим, но за неоснователен по основание и размер, като се иска отхвърлянето му. Ответникът оспорва изцяло твърденията по исковата молба, като изнесените обстоятелства не отговаряли на истината. Ищцовите претенции по първите две фактури били основателни, но ответникът не знаел за вторите две фактури и не дължал плащане по тях. Ето защо, претендира да се отхвърли исковата претенция по вторите две фактури, като на ответника се присъдят направените по делото разноски. В открито съдебно заседание ответникът не изпраща свой процесуален представител.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

На 09.08.2019 г. между ищеца, като наемодател, и ответника, като наемател, е сключен договор за наем на строително оборудване № ДХ2000000264/09.08.2019 г., с предмет – предоставянето за временно и възмездно ползване на строително оборудване и механизация, срещу заплащането на наемна цена, посочена в допълнително споразумение или в издадената фактура. Наемодателят се е задължил, да предаде оборудването на наемателя по реда на този договор /чл.4/, а наемателят – да заплаща наемната цена, в срок от 5 дни от издаването на всяка от фактурите /чл.5 т.1/. Предаването на оборудването се счита извършено с подписването на приемо- предавателен протокол /чл.9/. Отдаването и връщането на оборудването се извършва в склад на наемодателя от 8,30 до 16 часа в работни дни, като наемодателят при възможност допуска приемане и/или предаване извън посоченото време с доплащане на извънреден труд /чл.10/. Връщането на оборудването се удостоверява с подписване на приемо-предавантелен протокол /чл.12/, като по заявка на наемателя и при възможност за наемодателя, същият може да организира и/или извърши натоварването и превоза на оборудването до обекта на наемателя, на който същото ще се ползва; в който случай натоварването и/или превозът се фактурират от наемодателя и се заплащат от наемателя в срока, посочен в издадената фактура /чл.12/. Наемателят дължи на наемодателя неустойки с обезщетителен характер за неизпълнение, в т.ч. при забава в плащането на наемната цена по договора в размер на 0,2%  върху стойността на дължимата неплатена сума за всеки просрочен ден до окончателното плащане, но размерът на неустойката не може да надхвърля 150% от стойността на неплатената сума /чл.19 т.4/. Към този договор и в същото си качество, страните са сключили допълнително споразумение № 20001881/ 12.08.2019 г., според което на същата дата ищецът е предал на ответника за временно възмездно ползване при условията на договора, както следва:  телескопичен челен товарач – 17м, кофа за телескопичен товарач и вилици за телескопичен товарач, всичко с наемна цена за период от 7 дни от 1 046,50 лв., като ако наемателят продължи ползването след изтичане на минималния период, наемът автоматично се продължава за неопределен срок при същите условия /т.1/. Уговорено е, че клиентът винаги е отговорен за връщането на оборудването /т.1 ал.3/, като се задължава да заплаща уговорената наемна цена в срока по фактурата /т.1 ал.4/. Изрично е посочен адресът, на който ще се ползва оборудването – с.Ведраре, бивше КТЗ /чл.3/. С подписване на споразумението, наемателят е декларирал, че транспортите от и до обекта и склада на наемодателя /вкл. монтаж, демонтаж, товаро – разтоварни дейности/ са за сметка и на отговорност на наемателя /т.5.2./. Към това допълнително споразумение е подписан приемо- предавателен протокол № 201449 за количество от представители на страните в настоящото производство, съставен на 12.08.2019 г. в склад на адрес в гр. Хасково, ул. „Никола Радев“ № 24-б. Видно от него, на посочената дата описаното по-горе оборудване е било предадено на наемателя за периода 12.-19.08.2019 г. за договорената обща сума от 1 046,50 лв., без ДДС, който данък се начислявал с издаването на фактурата за плащане. Описаните договор, допълнително споразумение към него и приемо-предавателен протокол са подписани от представител на ищеца, както и от К. Ж. за ответника, упълномощен за това от управителя на ответното дружество с представеното по делото пълномощно peг. № 1830/ 17.07.2017 г. на нотариус с peг. № 416, с характер на генерално такова. Ищецът, като доставчик, е издал на името на ответника, като получател, следните фактури, въз основа на процесното допълнително споразумение помежду им:

- № **********/12.08.2019 г. за наемен период 12.-19.08.2019 г. на стойност от 1 255,80 лв., с ДДС, или 1 046,50 лв. без ДДС – относно наема на процесните - телескопичен челен товарач – 17м, кофа за телескопичен товарач и вилици за телескопичен товарач /последните по посочено допълнително споразумение № 20001883/, с посочена крайна дата на плащане 17.08.2019 г.;

- № **********/26.08.2019 г. за наемен период 19.-26.08.2019 г. на стойност от 1 239 лв., с ДДС, относно наема на процесните - телескопичен челен товарач – 17м и кофа за телескопичен товарач, с посочена крайна дата на плащане 31.08.2019 г.;

- № **********/29.08.2019 г. за наемен период 26.-28.08.2019 г. на стойност от 354 лв., с ДДС, относно наема на процесните - телескопичен челен товарач – 17м и кофа за телескопичен товарач, с посочена крайна дата на плащане 03.09.2019 г.;

- № **********/16.09.2019 г. за външен транспорт едра механизация на стойност от 600 лв., с ДДС, с посочена крайна дата на плащане 21.09.2019 г.; и

- № **********/20.09.2019 г. за външен транспорт едра механизация на стойност от 360 лв., с ДДС, с посочена крайна дата на плащане 25.09.2019 г.

Ответникът представи по делото и два броя товарителници за обществен автомобилен превоз в страната, двете от 05.09.2019 г., издадени му от два различни превозвача          на негово име, като изпращач и получател. Първата е със сер. V-33 № 024961, с място на натоварване с. В. и място на разтоварване гр. С., на телехендлер, чрез посочен автомобил; а втората – със сер. М № 887534, със същите места на натоварване и разтоварване, на срязана стрела за товарач, кофа за товарач и вилици, чрез друг посочен автомобил. За процесното си вземане против ответника по последните четири от изброените по-горе фактури, на обща стойност от 2 553 лв., ищецът му е изпратил покана за доброволно изпълнение с изх. № 10/ 10.02.2020 г., в срок от 7 дни от получаването; изпратена му по електронна поща на същата дата, видно от представено извлечение за това.

По искане на ищеца, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита свидетеля Б. Г. Г., негов служител от м.05.2018 г., заемащ длъжността „мениджър продажби“ и отговарящ за търговската дейност в регион Хасково, но не само. Той сочи, че на ответника през месец август 2019 г. било отдадено оборудване телескопичен товарач за обект в с. Ведраре. На клиента било обяснено и той бил наясно и съгласен от подписаното допълнително споразумение, че транспортът на оборудването е за негова сметка. На петия ден на обекта се случило събитие – сградата, по която работел ответникът, се срутила върху товарача и настъпила тоталната му щета, като той трябвало да се върне в базата на ищеца в гр. С. за ремонт. Започнал разговор с клиента, да се организира транспорт до склад в гр. София, за да се върне товарачът. Първоначално той изявил желание, да си намери транспорт, но впоследствие се обадил и казал, ищецът да си организира транспорта, т.к. повече не се интересувал и нямало да видят нито лев от него. Транспортът трябвало да бъде специализиран, с лебедки, 12 тона, за да може да се изтегли товарачът върху камиона и да бъде транспортиран. Ищецът не получил никакво съдействие от клиента. От София в с. Ведраре дошли специалисти на ищеца, които разблокирали колелата и машината била транспортирана до София. Два или три дни след това, с друг по-малък транспорт, транспортирали счупената стрела на товарача, заедно с прикачения инвентар, представляващ кофа за телескопичен товарач. Ищецът не разполагал с такъв специализиран  транспорт и затова ползвал външни фирми, както било и в случая. По време на изваждането на затрупаното оборудване и товаренето му, от ответника имало представители, които наблюдавали от около 20 м – общи работници, но св. Г. не си спомня, дали и К. Ж. е бил там.

          За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.рег. № 5306/ 17.03.2020 г., изпратено по куриер на 16.03.2020 г., въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 722/2020 г. на ХРС. По това дело е издадена заповед № 288 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.04.2020 г., по силата на която е разпоредено, длъжникът– ответник в настоящото производство да заплати на кредитора– ищецът в настоящото производство сумата от общо 2 553 лева, представляваща главница с ДДС по следните фактури:

-       № **********/26.08.2019 г. на стойност от 1 239 лв.,

-       № **********/29.08.2019 г. на стойност от 354 лв.,

-       № **********/16.09.2019 г. на стойност от 600 лв., и

-       № **********/20.09.2019 г. на стойност от 360 лв.;

всички за дължим наем на строително оборудване; както и 965,66 лева неустойка за забава за периода 31.08.2019 г. – 16.03.2020 г., начислена по чл.19 т.4 от сключения помежду им договор за наем на строително оборудване № ДХ2000000264/ 09.08.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 16.03.2020 г., датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане; както и направените по делото разноски от 70,37 лв. за държавна такса и 480 лв. за адвокатско възнаграждение. В законоустановения срок ответникът е подал възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта. На 23.10.2020 г. заявителят е получил указания, да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба, изпратена чрез куриер на 19.11.2020 г., постъпила в съда на следващия ден.

                При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, срок и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява частично основателен и доказан. С предявяване на настоящия специален установителен иск се цели да се установи със сила на пресъдено нещо наличието на вземането, за което именно е била издадена заповедта за изпълнение, т.к. подаденото срещу нея възражение пречи за влизането й в сила. В тази връзка, на изследване в настоящото производство подлежи преди всичко въпросът, дали е налице идентичност между заповедното и исковото производства – и от субективна и от обективна страна, в т.ч. и що се отнася до техния предмет. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят задължително следва да опише, от какво произтича вземането му, предвид чл.410 ал.2, вр. чл.127 ал.1 и 3 от ГПК. Съдът задължително следи за наличие на достатъчно описание на вземането, като целта е, длъжникът да може да формира виждане, кое вземане се претендира, за да може да прецени оспорва ли го или не. Вземането трябва да бъде индивидуализирано по начин, който да позволява и извършването на проверка, целяща да установи, дали заявителят по заповедното производство предявява иск за същото вземане. В настоящия случай, в заявлението си до съда заявителят е основал вземането си на процесните четири фактури, които обективирали задължения за неплатен наем за строително оборудване; както и на задължение за договорна неустойка за забава от 0,2% на ден по чл.19 ал.4 от процесния договор за наем. В заявлението не се сочи процесното допълнително споразумение, към него не са били приложени никакви писмени доказателства за вземанията на заявителя, каквото законово изискване и не съществува. Въз основа на твърденията на заявителя, е била издадена процесната заповед за изпълнение, като претендираните суми са били присъдени именно като представляващи дължим наем на строително оборудване и неустойка за забава за периода 31.08.2019 г. – 16.03.2020 г., начислена по чл.19 т.4 от сключения помежду им договор за наем на строително оборудване № ДХ2000000264/ 09.08.2019 г. Едва в исковата си молба, ищецът сочи, че всъщност търсените суми по последните две фактури от 600 лв. и от 360 лв. представлявали транспортни разходи за отдаденото под наем оборудване, като отново настоява, че върху тях е дължима и търсената неустойка на посоченото договорно основание. В отговора на исковата молба, ответникът призна претенцията, основана на първите две процесни фактури, но оспори тази по последните две фактури, които не му били известни. По повод това оспорване и на основание чл.145 ал.2 от ГПК, съдът указа на ищеца - да конкретизира твърденията си, като изрично посочи - на какво основание от процесните договор и допълнително споразумение към него, или друго основание, претендира сумите по вторите две фактури – за извършен транспорт на отдаденото оборудване, както и неустойките върху тях, в т.ч. кога, от къде и до къде е извършен транспортът, на какво именно оборудване, как е формирана цената му, кога е падежът на плащането й, къде и как е уговорена неустойка за забавата. В изпълнение на тези указания, ищецът депозира уточняваща молба, че транспортните разходи претендира на основание т.3 ал.3 от допълнителното споразумение, вр. чл.12 от договора; като претенцията за неустойки за забава следвало да се счита на основание чл.86 от ЗЗД, като се иска присъждане на законната лихва. Изложената ищцова позиция категорично се различава от тази му като заявител в заповедното производство. В този смисъл, процесуалното поведение на ищеца не е последователно от момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК и до даване ход на устните състезания в настоящото производство. Това е достатъчно основание за отхвърлянето като неоснователен на предявения иск в частта на главниците и неустойките по следните фактури:

- № **********/16.09.2019 г. за външен транспорт едра механизация на стойност от 600 лв., с ДДС, с посочена крайна дата на плащане 21.09.2019 г.; с неустойка за забава в размер на 212,40 лв. за периода 21.09.2019 г. – 16.03.2020 г.; и

- № **********/20.09.2019 г. за външен транспорт едра механизация на стойност от 360 лв., с ДДС, с посочена крайна дата на плащане 25.09.2019 г.; с неустойка за забава в размер на 124,56 лв. за периода 25.09.2019 г. – 16.03.2020 г.

Що се отнася до тези два акцесорни иска, от една страна, те следват съдбата на главните; а от друга, не се установи страните да са уговорили сочената неустойка за забава, да се отнася и до дължими от наемателя транспортни разходи за наетото оборудване. Същевременно, съдът се съобразява с трайната съдебна практика, че въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, не води до недопустимост на исковия процес /решение № 281/ 06.01.2016 г. по дело № 1589/2015 г. на ВКС, ГК, III г.о., вр. т.11.б. от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК/. В този смисъл, произнасянето следва да е по същество. Предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. Вземането на кредитора съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта, съгласно чл.412 т.6 ГПК. Що се отнася до неговото основание, посочването му е необходимо съдържание на исковата молба съгласно чл.127 ал.1 т.4 ГПК, като в производството по реда на чл.422 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.

Искът в останалата му част като основателен и доказан, както и предвид неоттегляемото признание от ответника на тази част от исковете /чл.237 ал.4 от ГПК/ следва да се уважи изцяло, а именно в частта на главниците и неустойките по следните фактури:

- № **********/26.08.2019 г. за наемен период 19.-26.08.2019 г. на стойност от 1 239 лв., с ДДС, относно наема на телескопичен челен товарач – 17м и кофа за телескопичен товарач, с посочена крайна дата на плащане 31.08.2019 г.; с неустойка за забава в размер на 490,64 лв. за периода 31.08.2019 г. – 16.03.2020 г.; и

- № **********/29.08.2019 г. за наемен период 26.-28.08.2019 г. на стойност от 354 лв., с ДДС, относно наема на телескопичен челен товарач – 17м и кофа за телескопичен товарач, с посочена крайна дата на плащане 03.09.2019 г.; с неустойка за забава в размер на 138,06 лв. за периода 03.09.2019 г. – 16.03.2020 г.;

ведно със законната лихва върху главниците от претендираната от ищеца дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 17.03.2020 г. /следваща крайната дата на неустойките за забава/ до окончателното изплащане. Относно тези вземания, по категоричен начин по делото се установи търговската сделка, от която ищецът черпи заявените от него в настоящото производство права. На 09.08.2019 г. между ищеца, като наемодател, и ответника, като наемател, е сключен договор за наем на строително оборудване, уточнен с допълнително споразумение от 12.08.2019 г., с предмет – предоставянето за временно и възмездно ползване на строително оборудване и механизация, срещу заплащането на наемна цена, посочена в допълнително споразумение или в издадената фактура. Наемодателят е изпълнил задължението си и е предал същия ден за временно възмездно ползване при условията на договора, както следва:  телескопичен челен товарач – 17м, кофа за телескопичен товарач и вилици за телескопичен товарач, всичко с наемна цена за период от 7 дни от 1 046,50 лв., без ДДС, като ако наемателят продължи ползването след изтичане на минималния период от 7 дни /12.-19.08.2019 г./, наемът автоматично се продължава за неопределен срок при същите условия. За ответника, като наемател, е възникнало задължението за заплащането на уговорената наемна цена в срока по фактурата. Не е спорно по делото, че ответникът е допуснал забава на това си задължение по отношение на цитираните по-горе две фактури, при което и на основание чл.19 т.4 от договора дължи на ищеца и неустойки в търсения размер, с обезщетителен характер за неизпълнение в размер на 0,2% върху стойността на дължимата неплатена сума за всеки просрочен ден до окончателното плащане, като размерът на неустойката не може да надхвърля 150% от стойността на неплатената сума. Както се посочи, така изложените обстоятелства ответникът призна.

Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК. Съобразно уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 1 005,27 лв. за двете производства, включваща съразмерни части от заплатените от него суми за държавни такси и за адвокатски възнаграждения. Съобразно отхвърлената част от иска /чл.78 ал.3 от ГПК/, право на разноски има и ответникът. Такива обаче не следва да му бъдат присъждани, доколкото няма доказателства по делото, уговорените адвокатски възнаграждения за пълномощника на ответника в заповедното производство от 300 лв. /л.21/ и в настоящото производство от 500 лв. /л.70/ действително да са му били изплатени. 

             Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

           

  ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Кей Ви Джи“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Х., бул. „***“ № ***, представляван от управителя Ж. Г. Ж.; ДЪЛЖИ на „Стройрент“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район П., бул. „*****” № ***, представляван от управителя Г. Х. Г.; по сключени помежду им договор за наем на строително оборудване № ДХ2000000264/ 09.08.2019 г., с допълнително споразумение № 20001881/ 12.08.2019 г. и приемо-предавателен протокол № 201449/ 12.08.2019 г. – сумата от общо 2 221,70 лева, включваща главниците и неустойките по следните фактури:

- № **********/26.08.2019 г. за наемен период 19.-26.08.2019 г. на стойност от 1 239 лв., с ДДС, относно наема на телескопичен челен товарач – 17м и кофа за телескопичен товарач, с посочена крайна дата на плащане 31.08.2019 г.; с неустойка за забава в размер на 490,64 лв. за периода 31.08.2019 г. – 16.03.2020 г.; и

- № **********/29.08.2019 г. за наемен период 26.-28.08.2019 г. на стойност от 354 лв., с ДДС, относно наема на телескопичен челен товарач – 17м и кофа за телескопичен товарач, с посочена крайна дата на плащане 03.09.2019 г.; с неустойка за забава в размер на 138,06 лв. за периода 03.09.2019 г. – 16.03.2020 г.;

ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 17.03.2020 г. до окончателното изплащане; като искът в останалата му част за главниците и неустойките по следните фактури:

- № **********/16.09.2019 г. за външен транспорт едра механизация на стойност от 600 лв., с ДДС, с посочена крайна дата на плащане 21.09.2019 г.; с неустойка за забава в размер на 212,40 лв. за периода 21.09.2019 г. – 16.03.2020 г.; и

- № **********/20.09.2019 г. за външен транспорт едра механизация на стойност от 360 лв., с ДДС, с посочена крайна дата на плащане 25.09.2019 г.; с неустойка за забава в размер на 124,56 лв. за периода 25.09.2019 г. – 16.03.2020 г.; ОТХВЪРЛЯ;

за които суми е била издадена заповед № 288 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.04.2020 г. по ч.гр.дело № 722/2020 г. на ХРС.

ОСЪЖДА „Кей Ви Джи“ ЕООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Стройрент“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 1 005,27 лева за деловодни разноски.

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на ел.адреси от л.41 и л.42, като им се изиска незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото да се докладва.

СЪДИЯ :/п/ не се чете.

 

Вярно с оригинала!

Секретар:Г.С.