Р А З П О
Р Е Ж Д А Н Е
гр.
София, 03.08.2018 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в закрито заседание на трети
август две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като се запозна с т. дело № 656 по описа
на СГС, ТО за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С
разпореждане от 11.04.2018 г. на ищеца е дадена възможност да отстрани нередовности
на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК и чл. 130 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщението. На ищеца е указано да представи доказателства
за представителната власт на подалото от негово има исковата молба лице
/представеният препис на пълномощно към исковата молба не установява
упълномощаване от страна на ищеца на адв. С. да предяви иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ срещу „К.с.“ ЕООД/ или да подпише лично исковата молба /в този случай
подписът да бъде положен в присъствието на деловодител, като последният
удостовери това обстоятелство и впише датата, на която е изпълнено указанието/.
С писмена молба, с препис за ответната страна, да изложи конкретни фактически
твърдения за правния си интерес от предявяване на иск за установяване порок на
вписването, а именно да посочи по какъв начин процесното вписване, евентуално
неговото заличаване ще се отрази върху правното му положение, съответно върху
както негово субективно материално право или задължение се отразява процесното
вписване; да изложи конкретни и непротиворечиви фактически твърдения какъв е
порокът на вписването и коя от установените в разпоредбата на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ три самостоятелни хипотези твърди да е налице по отношение на това
вписване /нищожност или недействителност на вписването или несъществуването на
вписаното обстоятелство/. При уточняване на хипотезата да съобрази, че нищожно
е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и допускане на
вписване с акт, който не отговаря на изискванията за валидност; недопустимо е
вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното
производство лице или вписване, по което регистърният орган се е произнесъл без
да е бил сезиран; вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е
вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно, като възможните хипотези
са две: когато е допуснато вписване на
липсващо обстоятелство, което не е съществувало към датата на удостоверяването,
или когато е вписано съществуващо обстоятелство, чиято нищожност е установена
по-късно. Уточняването на хипотезата следва да е съпроводено с излагане на
съответни фактически твърдения за наличието на тази хипотеза. Следва да се
изложат и конкретни фактически твърдения за нищожност на взетото от едноличния
собственик на капитала решение от 01.03.2018 г., въз основа на което е извършено
процесното вписване, като тези твърдения следва да попадат в установените в ТР
№ 1/2002 г. на ОСГК на ВКС хипотези на нищожност на решенията. При уточняване
на горните обстоятелства ищецът следва да съобрази, че в настоящето
производство не може да бъде установявана валидността на решения на органи на
юридически лица, които не участват като страна в настоящето производство. Съдът
посочва, че след отстраняване на тези нередовности на исковата молба и
уточняване предмета на делото, ще определи дължимата държавна такса по делото,
съответно ще даде указания за внасянето на такава.
В срока за
изпълнение на указанията е подадена молба от 24.04.2018 г., с която указанията
на съда, касаещи уточняване предмета на делото са останали неизпълнени. В тази
молба ищецът не излага фактически твърдения за правния си интерес от
предявяване на иска, нито уточнява
основанието на претенцията си, тъй като не сочи конкретни фактически твърдения,
които могат да се отнесат към някоя от установените в чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ
хипотези. Ищецът не излага и никакви фактически твърдения, които по същество да
съставляват такива за нищожност на взетите решения на ОС, доколкото с посоченото ТР са изяснени подробно критериите за
разграничаване на нищожните и на незаконосъобразните, съответно несъответстващи
на устава, решения на органите на търговско дружество. В т. 1 от цитираното решение е прието, че
решение, взето извън пределите на определената от закона и учредителния акт
компетентност на общото събрание и на другите органи на дружеството, е нищожно.
Като незаконосъобразни са квалифицирани решенията на дружествените органи,
които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на закона
/извън тези, уреждащи компетентостта/, и е разяснено, че за разлика от нищожните
решения, незаконосъобразните подлежат на отмяна, която може да се постигне чрез
предявяване на конститутивен иск. В този смисъл нищожни решения на ОС ще бъдат,
само тези, изрично посочени в чл. 75, ал. 2 от ТЗ; липсващите /невзети/ решения, които са
отразени в протокола и решенията, взети извън пределите на компетентност на ОС,
определена с устава или закона, а ищецът не излага никакви фактически твърдения
за наличието на тези хипотези. Всичко това прави невъзможно за Съда да изпълни задължението си да администрира делото, като определи предмета
на искането по чл. 29 от ЗТР, с което е сезиран и изготви доклад по реда на чл. 146 ГПК, съответно да определи
кои са релевантните за спора факти и
доказателства и предостави възможност на ответника да организира и
проведе защитата си.
Освен
това активно легитимирано да предяви иск по чл. 29 от ЗТР е лице, което има
правен интерес от това /в случая ищецът твърди,
че е акционер, притежаващ 1 бр. акция от капитала на дружеството, което е
едноличен собственик на капитала на дружеството, по партидата на което е
направено атакуваното с исковата молба вписване/. Правният интерес от предявяване на иск е
налице, ако искът е предявен от лице, чието правно положение се засяга от
процесното решение, зависи от него и би се променило вследствие на решението. В
случая съдът намира, че ищецът не излага никакви твърдения за наличие на такъв
интерес. Ищецът не е съдружник в ответното дружество и не е лице, чието правно
положение е засегнато от решенията на едноличния собственик на капитала на
ответника, тъй като решенията не се отразяват върху някакво субективно
материално право или задължение на ищеца. Извод в противен смисъл не може да
бъде обусловен от притежанието на 1 бр. акция от капитала на дружеството
едноличен собственик на капитала на ответника. Това обстоятелство може да бъде индиция
за наличието на икономически интерес, но не и правен такъв по смисъла на чл.
124, ал. 1 от ГПК /така определение № 680/24.02.2017 г. на САС, по ч.гр.д. №
714/2017 г./. Предполагаемият икономически интерес /при евентуално влошаване на
финансовите показатели от търговската дейност на ответника, не е равнозначен на
правен интерес от предявяване на установителния иск, за наличието на който
Съдът следи служебно. Обстоятелството, че е допуснато вписване на решението на
едноличния собственик на капитала по партидата на ответното дружество в
търговския регистър само по себе си не обосновава извод за наличие на
правен интерес за ищеца, доколкото видно от гореизложените мотиви решението не поражда последици в правната
сфера на ищеца, а вписаните обстоятелства нямат пряко, нито косвено значение за
негови субективни материални права или задължения.
Предвид
обстоятелството, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска, за която съдът следи служебно по време на цялото
производство, то при констатираната й липса предявеният иск се явява недопустим и
исковата молба следва да бъде върната – по арг. от чл. 130, изр. 1 ГПК.
Съгласно
определение на САС № 3188/27.09.2016 г., по ч.гр.д. № 4011/2016 г., нормите на чл. 129 и чл. 130 ГПК, уреждащи
различни хипотези на процедиране при недопустим иск – първата при нередовност
на исковата молба /редовната ИМ е положителна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска/, а втората – за други хипотези на недопустимост, не
изискват задължителна поредност на визираните в нормите процесуалните действия.
При положение, че искът е недопустим в хипотезите на чл. 130 ГПК е безпредметно
да се отстраняват неговите нередовности по реда на чл. 129 ГПК. Затова и при
констатирана от съда недопустимост на иска по чл. 130 от ГПК е ненужно да се
дават последващи указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, а исковата молба
следва да бъде директно върната по чл. 130 от ГПК.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р А З П О Р Е Д
И:
ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 ГПК,
исковата молба с вх. № 48410/04.04.2018 г., във връзка с която е
образувано т. дело № 656/2018 г. по
описа на СГС, ТО, VІ-22 състав.
Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца, с частна
жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия: