№ 56
гр. Д* 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д* V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20221510102022 по описа за 2022 година
В. В. Г., ЕГН: **********, Д. Л. Г., ЕГН: **********, двете с постоянен адрес: с. С*
общ.Д* ул. „*“ № 2, и И. Л. М., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Д* ул. „П*“ № 22, са
предявили срещу Г. И. Г., ЕГН: **********, и Й. Т. Г. , ЕГН: **********, двамата с адрес:
с. С* общ. Д* ул. „С. Г.“ №1, иск с правно основание чл. 64 от ЗС.
Ищците твърдят, че са собственици по наследство от Л. И. Г. (съпруг на първата и
баща на втората и третата) на 1/12 (една дванадесета) идеална част от Поземлен имот с
идентификатор № 65245.2.582 по КК на с. С* общ. Д* одобрена със Заповед № 300-5-
61/2004 година на Агенцията по кадастъра, с адрес на поземления имот с. С* ул. „С. Г.“ № 1,
с площ от 917 кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор № 65245.2.582.2,
със застроена площ от 87 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни, предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна.
Сградата е построена в процесния имот на основание отстъпено право на строеж
учредено с Нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда земя /суперфиция/
№151, том І, д. № 310/26.02.1973 година. Свлязло в сила решение по гр.д. № 174/2010
година по описа на ОС-Кюстендил е постановено, че те (ищците) са собственици по
наследство на 1/12 /една дванадесета/ идеална част от процесния поземлен имот, както и
собственици на построената в него, въз основа на отстъпено право на строеж, жилищна
сграда с идентификатор № 65245.2.582.2, на един етаж, със застроена площ от 87 кв.м., както
и че ползват североизточната част от имота с площ от 391 кв.м., а между двете части на
имота съществува ограда на бетонни основи с бетонови колове и оградна мрежа.
С решение по гр. д. № 149/2021 година по описа на ОС-К* първата от ищците и
техният наследодател били осъдени да заплатят обезщетение за ползването на по-голяма
1
част от процесния имот, отколкото притежаваната от тях, независимо че ползват имота само
колкото им е необходимо да си обслужват къщата, а ответниците не са правили никакви
постъпки да си ползват частта от имота. Твърдят, че в имота съществува ограда, която, ако
бъде развалена, ответниците биха могли да си използват имота в пълен обем.
В момента е образувано ново гражданско дело под № 1716/2022 година по описа на
ДРС, с което ответниците отново претендират да им се заплати обезщетение за нов период,
затова че не могат да ползват имота си, въпреки че ищците не им пречат по никакъв начин
да ползват собствената им част, като е достатъчно да развалят съществуващата в имота
ограда.
На 17.03.2022 година ищците изпратили на ответниците Нотариална покана, в която
им заявили, че са им предоставили достъп до процесния имот, чрез разваляне на оградата,
като не възразяват ответниците да предприемат нужните действия по развалянето й, както и
да си ползват частта от имота.
За да предотвратят по-нататъшни опити от ответниците да предявяват претенции да
им заплащат обезщетение за ползване на имота, ищците искат съда да постанови решение, с
което да определи площта, необходима за нормалното ползване на собствената им сграда с
идентификатор № 65245.2.582.2 а именно, колко е зоната за достъп, ползване и обслужване,
съгласно разпоредбата на чл. 64 от Закона за собствеността. Претендират разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който същите
изразяват становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Не оспорват
изложеното в исковата молба, че ищците са собственици по наследство на 1/12 ид.ч. от
Поземлен имот с идентификатор № 65245.2.582 по КК на с. С* с площ от 917 кв.м., както и
на построената в имота сграда с идентификатор № 65245.2.582.2, която сграда е построена в
процесния имот на основание отстъпено право на строеж, учредено с Нотариален акт за
учредяване право на строеж върху чужда земя /суперфиция/ №151, том І, д. №
310/26.02.1973 година.
Ответниците оспорват твърдението на ищците, че ползват недвижимия имот само
колкото им е необходимо за да ползват по предназначение собствената си жилищна сграда,
както и че са предоставили достъп на ответниците чрез разваляне на оградата, деляща имота
на две части. Отделно от това твърдят, че собствената на ищците сграда не е построена
съгласно утвърдения архитектурен план и издаденото строително разрешение, съобразно
които площта на сградата трябва да е 79 кв.м., а останалите сгради, находящи се в имота,
които ползват ищците: сграда с идентификатор 65245.2.582.3, сграда с идентификатор
65245.2.582.4 и сграда с идентификатор 65245.2.582.6, са незаконни. Претендират разноски.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните, а и от събраните по
делото писмени доказателства: Нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда
земя /суперфиция/ №151, том І, д. № 310/26.02.1973 година, решение по гр.д. № 174/2010
2
година по описа на ОС-Кюстендил и решение по гр. д. № 149/2021 година по описа на ОС-
К* се установява, че ищците са собственици по наследство от Л. И. Г. (съпруг на първата и
баща на втората и третата) на 1/12 (една дванадесета) идеална част от Поземлен имот с
идентификатор № 65245.2.582 по КК на с. С* общ. Д* одобрена със Заповед № 300-5-
61/2004 година на Агенцията по кадастъра, с адрес на поземления имот с. С* ул. „С. Г.“ № 1,
с площ от 917 кв.м., както и на построената в поземления имот сграда с идентификатор №
65245.2.582.2, със застроена площ от 87 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна. Сградата е построена
в процесния имот на основание отстъпено право на строеж учредено с Нотариален акт за
учредяване право на строеж върху чужда земя /суперфиция/ №151, том І, д. №
310/26.02.1973 г.
Ответниците са собственици на 11/12 ид.ч. от гореописания поземлен имот, ведно с
построените в него сграда с идентификатор № 65245.2.582.1 и сграда с идентификатор №
65245.2.582.5.
По делото е прието заключение на назначената съдебно – техническа експертиза,
изготвено от в.л. Й. А., което дава вариант за необходимата площ за ползването на сграда с
идентификатор № 65245.2.582.2, като е изчертала и скица.
От показанията на свидетелката М. Д. З.съсед на имота, се установява, че ищците
ползват само площ около жилищната сграда, която им е необходима да излизат и да влизат в
сградата.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 64 ЗС изрично установява право на собственика на постройка да
ползва земята доколкото това е необходимо за използването й според нейното
предназначение /да складира строителни материали върху мястото и да го използва като
строителна площадка през време на строежа, да го използва при ремонт на постройката, да
преминава през това място, да прекара през него водопровод, канализация, тръби за
отопление и др., както и да го използва като дворно място за домакински нужди, за отдих, за
засаждане на декоративни цветя и др./. Следователно вещното право на строеж не се
ограничава само до земята, която се намира под основите на сградата. Вещното право на
строеж, ако друго не е уговорено в акта за учредяването му, поражда действие и спрямо
останалата част от поземления имот. Нормалното използване на дадена постройка не може
да се осъществи без известно използване и на мястото в поземления имот около нея, в който
е построена. По този начин се установява ограничаване на правата на собственика на терена,
но само до такъв обем от правото, който е достатъчен за осигуряване възможността на
собственика на сградата да я ползва. Това ползване се ограничава само до достъп до
сградата, доколкото това е необходимо за ползването с оглед на физическите
характеристики на постройката, като елемент на градоустройството. Правата на собственика
на земята трябва да се ограничават в минимална степен, тъй като това право на ползване
3
върху терена е безсрочно и безвъзмездно, а последният не може да има подчинено на
сградата предназначение. Ползването от мястото извън сградата, за нуждите на нормалното
използване на постройката, е необходим акцесориум към основните елементи от вещното
право на строеж /в този смисъл е Решение № 300/07.05.2009 г., ГД № 30/2008г., по описа на І
г. о. ВКС/. Останалата част остава в разпореждане и ползване на собственика на земята. По
същество се обособява за ползване част от чуждия имот, но тъй като суперфициарния
собственик няма права в собствеността на терена, неговото право е със статут на сервитут,
като ограничение на собствеността, за разлика от правото на съсобственика по смисъла на
чл. 32, ал. 2 ЗС. /В този смисъл Опр. № 259/10.03.2011 г., по ГД № 1310/2010 г., 2 г. о. на
ВКС/. Съдебната практика приема, че при спор за ползването на терена със собственика на
земята, собственикът на постройка върху чужда земя може да предяви иск по чл. 64 ЗС,
доколкото ползване на терена е необходимо за използването на постройката. С иска по чл.
64 ЗС собственикът на постройка може да претендира и достъп до нея, ако не му е осигурен
такъв.
В настоящия случай се установява, че ищците са собственици по наследство от Л. И.
Г. (съпруг на първата и баща на втората и третата) на 1/12 (една дванадесета) идеална част
от поземления имот, както и на построената в него сграда с идентификатор № 65245.2.582.2,
със застроена площ от 87 кв.м. Сградата е построена в процесния имот на основание
отстъпено право на строеж учредено с Нотариален акт за учредяване право на строеж върху
чужда земя /суперфиция/ №151, том І, д. № 310/26.02.1973г. След като носителят на право
на строеж има право да ползва земята доколкото това е необходимо за използването й
според нейното предназначение, без да е носител на правото на собственост върху замята, за
ищците в настоящото производство, които притежават и идеална част от поземления имот, в
който е построена сградата, на още по-голямо основание следва да се признае правото им да
ползват терена, доколкото това им е необходимо за нормалното ползване на собствената им
жилищна сграда.
С оглед на изложеното, съдът счита предявения иск по чл.64 от ЗС за основателен,
поради което следва да се определи прилежаща към съсобствената на страните сграда
площ от имота на ответника, достатъчно необходима за нормалното ползване и поддържане
на сградата, съобразно заключението на вещото лице, по скица на лист 46 от делото,
която скица, приподписана от съда, представлява неразделна част от настоящото решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищците направените по делото разноски, в общ размер на 980.00 лева, за които е представен
списък по чл.80 ГПК и надлежни доказателства, от които 600.00 лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение, 300.00 лв.-внесен депозит за вещо лице и 80.00 лв.-платени държавни такси
за образуване на делото и вписване на исковата молба.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищците В. В. Г., ЕГН: **********, Д. Л. Г., ЕГН:
**********, двете с постоянен адрес: с. С* общ.Д* ул. „*“ № 2, и И. Л. М., ЕГН:
**********, с пост. адрес: гр. Д* ул. „П*“ № 22, право на ползване върху част от
Поземлен имот с идентификатор № 65245.2.582 по КККР на с. С* общ. Д* обл. К*
одобрена със Заповед № 300-5-61/05.08.2004 година на Изп. директор на АГКК, с адрес на
поземления имот с. С* ул. „С. Г.“ № 1, трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 425, при съседи: ПИ с №№ 65245.2.782;
65245.2.806; 65245.2.577; 65245.2.580 и 65245.2.755, съсобствен с ответниците Г. И. Г.,
ЕГН: **********, и Й. Т. Г. , ЕГН: **********, двамата с адрес: с. С* общ. Д* ул. „С. Г.“
№1, която част В. В. Г., Д. Л. Г. и И. Л. М. да ползват за упражняване правото им на
собственост върху построената в поземления имот сграда с идентификатор №
65245.2.582.2, със застроена площ от 87 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, А ИМЕННО: върху
площ от 109 кв.м. кв.м., която част е очертана в скицата към заключението на вещото
лице, находяща се на лист 46 от делото, която скица, приподписана от съда,
представлява неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г. И. Г., ЕГН: **********, и Й. Т. Г. ,
ЕГН: **********, двамата с адрес: с. С* общ. Д* ул. „С. Г.“ №1, да заплатят на В. В. Г.,
ЕГН: **********, Д. Л. Г., ЕГН: **********, двете с постоянен адрес: с. С* общ.Д* ул. „*“
№ 2, и И. Л. М., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Д* ул. „П*“ № 22, сумата от 980.00
(деветстотин и осемдесет) лева, представляваща сторени разноски в производството, от
които 600.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, 300.00 лв.-внесен депозит за вещо
лице по назначената СТЕ и 80.00 лв.-платени държавни такси за образуване на делото и
вписване на исковата молба.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5