Решение по дело №51364/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 април 2025 г.
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20241110151364
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6284
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110151364 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.430,ал.2 ТЗ.
Производство е образувано по искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД против Ю. С.
М., с която са предявени обективно съединени установителни искове за сумите, както
следва: за сумата от 11 148,26 лева, представляваща договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 09.03.2018 г. до 28.10.2021 г. и за сумата от 2 276,34 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 09.04.2018 г. до 28.10.2021 г.,
дължими поради неизпълнение на договор за кредит Експресо № 431752/15.01.2016 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 15.01.2016 г. между Експресбанк АД /с
предходно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД/, чиито универсален
правоприемник е Банка ДСК АД и Ю. С. М. – настоящ ответник, бил сключен договор
за кредит Експресо № 431752/15.01.2016 г., с разрешен общ размер на потребителския
кредит – 49 000 лева, със срок на издължаване -120 месеца, с краен срок на договора -
09.02.2026 г. Сочи, че предоставеният потребителски кредит се олихвявал с номинален
лихвен процент в размер на 7,65 % на година, за целия срок на договора, като
лихвения процент на ден бил в размер на 0,0212 %, изчислен към датата на сключване
на договора за кредит. При сключване на договора наказателната лихва за забава била
6 процентни пункта над номиналния лихвен процент – 7,65 %, или лихвеният процент
върху просрочени погасителни вноски бил в размер на 13,65 %. Годишния процент на
разходите по кредита бил в размер на 8,93 %, а общо дължимата сума, изчислена към
датата на сключване на договора за кредит била в размер на 72 846,22 лева. Ищецът
поддържа още, че поради липса на погасяване от страна на кредитополучателя на
1
дължимите суми по кредита, същият бил обявен за предсрочно изискуем на 29.10.2021
г. по реда на чл.47, ал.5 ГПК, след което подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК. Въз основа на предходното било
образувано ч.гр.д.№ 54299/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав, в хода на което била
издадена заповед по чл.417 ГПК за сумата от 42 139,97 лева, представляваща главница
по договор за кредит Експресо от 18.01.2016 г., ведно със законна лихва, считано от
06.10.2022 г. до изплащане на вземането, за сумата от 11 148,26 лева, представляваща
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 09.03.2018 г. до 28.10.2021 г., за
сумата от 2 276,34 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
09.04.2018 г. до 28.10.2021 г., за сумата от 3 979,89 лева, представляваща законна лихва
за забава за периода от 29.10.2021 г. до 10.10.2022 г., както и за сумата от 60,00 лева
(шестдесет лева), представляваща направени разходи при изискуем кредит. Сочи, че
издадената заповед била оспорена от длъжника единствено по отношение на
претендираните суми за лихви, предмет на исковото производство, с доводи, че били
погасени по давност. Поддържа, че в останалата част издадената заповед не е оспорена
от длъжника и е влязла в законна сила. Предвид гореизложеното, ищецът обосновава
правния си интерес от предявените в настоящото производство искови претенции,
моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответника се изразява становище
за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Поддържа се становище,
че претендираните лихви са погасени по давност, тъй като съгласно твърденията в
исковата молба, плащанията по договора за кредит са преустановени на 09.03.2018 г.,
докато заявлението по чл.417 ГПК е подадено в съда през м.октомври 2022 г., т.е. след
4 години и 7 месеца. Датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем била
неотносима, тъй като давността започва да тече от датата на падежа. На следващо
място се твърди липсата на подписан от ответницата погасителен план, независимо, че
такъв бил посочен в договора като Приложение № 1. Поддържа се още, че платената
към 07.03.2018 г. договорна лихва в размер на 4215,89 лева, надвишава договорената
такава от сключения между страните договор, съгласно който при договорна лихва в
размер на 7,65 % върху главницата, размера на договорната лихва възлиза на 3748,50
лева годишно. На последно място се твърди, че в нарушение на ЗПК ищецът не е
посочил в договора точния еквивалент на лева на ГПР, а само процента, който в
погасителния план и в договора бил различен. По изложените в писмения отговор
доводи и съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове и присъди
сторените разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 54299/2022 г. по
2
описа на СРС е, че по заявление на „Банка ДСК” АД /в качеството на правоприемник
на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД/ е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът –
настоящ ответник Ю. С. М. да заплати на кредитора сумите, както следва: сумата от 42
139,97 лева, представляваща главница по договор за кредит Експресо от 18.01.2016 г.,
ведно със законна лихва, считано от 06.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
от 11 148,26 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от
09.03.2018 г. до 28.10.2021 г., сумата от 2 276,34 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 09.04.2018 г. до 28.10.2021 г., сумата от 3 979,89 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 29.10.2021 г. до 10.10.2022 г.,
както и за сумата от 60,00 лева (шестдесет лева), представляваща направени разходи
при изискуем кредит.
С подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение длъжникът – настоящ
ответник е оспорил дължимостта на сумата от 11 148,26 лева, представляваща
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 09.03.2018 г. до 28.10.2021 г., както и
на сумата от 2 276,34 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
09.04.2018 г. до 28.10.2021 г., поради което с разпореждане от 10.06.2024 г. по ч.гр.д.№
54299/2022 г. по описа на СРС, съдът е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да
предяви иск за установяване на оспореното вземане. В предоставения му едномесечен
срок ищецът е подал искова молба.
Между страните не се спори, че на 15.01.2016 г. между „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД от една страна като кредитор и ответника Ю. С. М., е сключен
договор за кредит експресо № 431752, по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 49 000 лева, със срок на
погасяване – 25.02.2026 г. Видно още от договора е, че страните са постигнали
съгласие кредитът да бъде погасен на 120 месечни погасително вноски, всяка в размер
на 601,52 лева, с падеж на вноската – 9-то число на съответния месец. Съгласно чл.4 от
договора, главницата по кредита се олихвява с номинален годишен лихвен процент,
определен в част I, т.8, а именно – 7,65 % на година за целия срок на договора. В част
I, т.9 от договора са предвидени наказателни надбавки, както следва: т.9.1 върху
просрочени погасителни вноски : 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8 или
общо лихвеният процент върху просрочени погасителни вноски е в размер на 13,65 %;
т.9.2 – върху цялата главница след настъпване на предсрочна изискуемост: 6 пункта
над номиналния лихвен процент по т.8. Съгласно част I, т.11 от договора годишният
процент на разходите по кредита /ГПК/, изчислен към момента на сключване на
договора е 8,93 %. В клаузата на чл.11 са предвидени обстоятелствата, при наличие на
които банката има право да обяви кредитът за предсрочно изискуем.
По делото е приложен погасителен план, като неразделна част от договора за
кредит, в който са посочени дължимите от ответника 120 броя месечни вноски по
3
кредита.
По делото е представено извлечение от счетоводните книги на Банка ДСК АС
към 04.10.2022 г., от което е видно, че през периода от 09.04.2018 г. до 09.10.2022 г. са
просрочени 43 вноски по кредита в общ размер на 25 846,45 лева, общия размер на
договорната (възнаградителна) лихва за периода от 09.03.2018 г. до 28.10.2021 г.
възлиза на 11 148,26 лева, размера на обезщетението за забава (лихвена надбавка за
забава) до датата на настъпване на изискуемост за периода от 09.04.2018 г. до
28.10.2021 г. е 2276,34 лева, а размера на обезщетението за след датата на настъпване
на изискуемост за периода от 29.10.2021 г. до 03.10.2022 г. – 3 979,89 лева.
Представеното извлечение не е оспорено от ответника, като същото има харктер на
извлечение от вписвания в счетоводните книги на банката и съгласно чл.182 ГПК
може да служи като доказателство на лицето, което ги е водило.
По делото е представена покана-уведомление с изх.№ 0010-20-03776/08.06.2021
г. от банка ДСК АД до ответника, с която последната се уведомява, поради неплащане
на дължими вноски по процесния договор за кредит, банката обявава кредита за
предсрочно изискуем. Видно от приложения по делото проколол за връчване на
съдебни книжа е, че уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на длъжника
– настоящ ответник чрез ЧСИ по реда на чл.47, ал.1 ГПК – на 05.10.2021 г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
в което вещото лице след извършване на проверки в счетоводството на ищеца и
запознаване с документите по делото е посочило, че постъпилите суми за погасяване
на задълженията по процесния кредит са в общ размер на 23 036,57 лв., както следва:
14 837,49 лева – внесена сума за периода 09.02.2016 г. - 09.03.2018 г., вкл. и 8 199,08
лева – внесена сума чрез ЧСИ за периода 21.06.2024 г.-21.01.2025 г. От извършената
проверка в счетоводството на ищеца и предоставените документи вещото лице е
установило, че плащането на суми за погасяване на задълженията по процесния кредит
от страна на ответника е преустановено след 09.03.2018 г. След тази дата, сумите в
размер на 8 199,08 лв. са внесени от ЧСИ р.в., като последната сума е внесена на
21.01.2025 г. Съгласно заключението непогасените задължения от Ю. С. М. по Договор
за кредит Еспресо № 431752 от 15.01.2016г. към датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист са в размер на 59 604,46 лв.,
както следва: 42 139,97 лева – главница; 11 148,26 лева - възнаградителна лихва
(09.03.2018г.-28.10.2021г.); 2 276,34 лева - лихва при просрочие (09.04.2018г.-
28.10.2021г.); 3 979,89 лева - законна лихва след датата на настъпване на
изискуемост и 60,00 лева - разходи при изискуем кредит. При извършената
проверка вещото лице е установило, че постъпила сума от ЧСИ р.в. в размер на
8 199,08 лв., банката е погасила само главница.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
4
изводи:
За успешното провеждане на предявените исковете, при условията на пълно и
главно доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти: 1/ че е
сключил с кредитополучателя /настоящ ответник/ валиден договор за кредит, по
силата на който е поел задължението да предостави на кредитополучателя определена
сума пари, а последния е поел задължението да издължава главницата и лихвите по
кредита, съгласно договора; 2/ че е изпълнил поетите с договора задължения точно и в
срок и 3/ размера на претендираните вземания за лихви /поотделно/.
С оглед твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на кредита
в негова тежест е да установи факта на осъществяване на всички предпоставки по
договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за
предсрочно изискуем и надлежното уведомяване на длъжника за последното.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Както бе посочено и по-горе, между страните не се спори, а и от приложения по
делото договор за кредит се установява, че по силата на договор за кредит експресо №
431752/15.01.2016 г., „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД /чиито правоприемник е
настоящата банка-ищец/ е предоставила на ответника Ю. С. М. потребителски кредит
в размер на 49 000 лева. Не е спорно, а и от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че процесната сума е била усвоена на 18.01.2016 г. по сметка
на ответника, открита в същата банка.
С оглед предходното, по делото безспорно се установява, че ищецът е изпълнил
основното си задължение по договора за банков кредит, а именно – да отпусне
парична сума в размер на 49 000 лева, при уговорените в договора условия и краен
срок за погасяване.
От приложената по делото покана се установява, че ответникът е надлежно
уведомен за предсрочната изискуемост на процесния договор, поради просрочени
вноски по кредита.
Настоящият съд намира, че при сключване на договора не са налице нарушения
по чл.11 ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт; Посочен е общият размер на кредита при
съответните допускания и условията за усвояването му; посочен е лихвения процент
по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент; посочен е
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в договора и погасителния план начин. Предоставянето, респ.
получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което
обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора.
5
При служебно извършената проверка съдът намира, че процесният договор не
съдържа неравноправни клаузи, вкл. и касателно договорените и претендирани от
банката-ищец лихви. В случая клаузите по договора са индивидуално договорени, като
ответникът е разполагал с възможност да се запознае предварително със съдържанието
на договора, включително и със съдържанието на клаузите, уреждащи размера на
лихвения процент.
Неоснователно съдът намира възражението на ответника, че приложения по
делото погасителен план не е подписан от него. За да достигне до този извод съдът взе
предвид постановеното от ВКС, ГК, III г.о. решение № 106/03.06.2022 г. по гр. д. №
3253/2021 г., с което е разяснен въпросът за значението на погасителния план към
договора за кредит и какво трябва да съдържа той. В мотивите на решението е
посочено, че в договорът за кредит трябва да съдържа уговорка относно размера, броя
и периодичността на дължимите погасителни вноски и, когато е уместно, редът за
разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти. Решението е постановено при зачитане на извършеното от СЕС
тълкуването на Директива 2008/48/ЕО, която в чл. 10, §2, б. „и“ и §3 предвижда, че
само при погасяване на главницата и наличие на искане от потребителя кредиторът е
длъжен безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план. В
решение по дело С-42/15 и в решение по дело С-331/18 СЕС е изяснил, че
погасителният план не е задължителен реквизит на договора за кредит, а той
представлява структурирана разбивка на погасителните вноски по кредита, размерите,
периодите и броя на които следва да са посочени в договора. Всяка форма на
структурирана разбивка на погасителните вноски по кредита, която показва погасяване
на главница, лихви и евентуално допълнителни разходи, може да се счита за
погасителен план. Не е необходимо при срочен договор за кредит, предвиждащ
погасяването на главницата чрез последователни вноски и когато не са приложими
различни лихвени проценти, да се уточнява под формата на погасителен план каква
част от съответната вноска е предназначена за погасяването на главницата, лихвите и
другите разходи.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че предявените установителни искове
са основателни, поради което следва да разгледа възражението на ответника за изтекла
погасителна давност.
С оглед задължителните указания, дадени с ТР № 3/2023 г. от 24.11.2024 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно които при уговорено погасяване на паричното задължение
на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната
част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114
ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска, то възражението е
основателно.
При съобразяване със заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
6
съгласно което плащането на суми за погасяване на задълженията по процесния
договор за кредит е преустановено на 09.03.2018 г., както и че заявлението по чл.417
ГПК е подадено в съда на 06.10.2022 г. /на която дата давността е прекъсната/, то
вземането за възнаградителна лихва, съставляваща част от анюитетните вноски за
периода от 09.03.2018 г. до 06.10.2019 г. следва да се счита погасено по давност. На
основание чл.162 ГПК и при съобразяване със заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, съдът изчисли, че непогасеното задължение за възнаградителна лихва,
дължимо за периода след 06.10.2019 г. до 28.10.2021 г. възлиза на сумата от 6 526,82
лева. В останалата част до пълния предявен размер от 11 148,26 лева искът за
възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлен.
Аналогични са и мотивите за настъпила давност по отношение на
претендираното обезщетение за забава. Непогасената част от вземането за периода
след 06.10.2019 г. възлиза на стойност от 1554,70 лева. В останалата част до пълния
предявен размер от 2289,15 лева и за периода от 09.04.2018 г. до 06.10.2019 г. този иск
следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Заявеното за първи път в хода на устните състезания искане по чл.241 ГПК,
съдът намира за неоснователно, тъй като по делото не са представени доказателства,
от които да се обоснове извод за имотното състояние на ответника или други
обстоятелства, обуславящи приложението на тази правна норма.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от приложения по делото
списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищецът
претендира и е направил разноски в размер на 500,00 лева – възнаграждение за вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза. Следва да се има предвид, че съгласно
чл.78, ал.8 ГПК определяне размера на юрисконсултското възнаграждение е изцяло в
правомощията на съда, който не е обвързан от претендирания от страната размер. С
оглед предходното и на основание горепосочената правна норма, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева, тъй като делото
не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в едно открито съдебно
заседание, без да се събират допълнително доказателства. С оглед предходното
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в исковото производство в общ
размер на 361,20 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове. По делото няма доказателства за направени
разноски от ответника, поради което съдът не присъжда такива. Видно от приложения
по делото договор за правна защита и съдействие е, че ответникът и проесуалния му
представител са договорили безплатно процесуално представителство съгласно чл.38,
ал.1, т.2 ЗА. С оглед предходното и на основание чл.38, ал.2 ЗА съдът определя
7
възнаграждение на процесуалния предтавител на ответника в исковото производство в
размер на 400,00 лева. При определяне на този размер съдът взе предвид, че делото не
е от фактическа и правна сложност и е приключила само в едно открито съдебно
заседание. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът следва да заплати на
адв.Д. сумата от 159,20 лева.
С оглед ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът
по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от ТР, това следва
да стане с осъдителен диспозитив. С оглед предходното, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство,
които съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата от общо 747,73
лева.
В заповедното производство не са представени доказателства за направени от
длъжника-настоящ ответник разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в
тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.430, ал.2
ТЗ по отношение на Ю. С. М., ЕГН ********** съществуването на вземане на Банка
ДСК АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Московска“ № 19 за сумите, както следва: сумата от 6526,82 лева, представляваща
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 06.10.2019 г. до 28.10.2021 г. и
сумата от 1554,70 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
06.10.2019 г. до 28.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска договорна (възнаградителна)
лихва за сумата над 6526,82 лева до пълния предявен размер от 11 148,26 лева и за
периода от 09.03.2018 г. до 05.10.2019 г. вкл., както и иска за обезщетение за забава за
сумата над 1554,70 лева до пълния предявен размер от 2 276,34 лева и за периода от
09.04.2018 г. до 05.10.2019 г. вкл.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ю. С. М., ЕГН ********** да заплати
на Банка ДСК АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Московска“ № 19 сумата от 361,20 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред първоинстанционния съд и сумата от 747,73 лева, представляваща
разноски по производството по ч.гр.д. № 54299/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Банка ДСК АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Московска“ № 19 да заплати на основание чл.38, ал.2,
вр.ал.1, т.2 ЗА на адвокат К. Н. Д., с адрес на кантората: ************ сумата от
8
159,20 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно правна
помощ и съдействие на ответника в исковото производство пред първоинстанционния
съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9