№ 7724
гр. София, 14.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110168592 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Х. К. К., ЕГН **********, срещу “*******” ООД, ЕИК ********,
която е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който се оспорва предявения иск.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими
представените от страните писмени доказателства.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи цялото кредитно досие на ищеца, включително договора за
потребителски кредит, договора за гаранция, всички прилежащи към тези
договори приложения и анекси, общите условия за отпускане на процесния
потребителски кредит, погасителния план към него и извлечение за всички
платени от ищеца суми, следва да бъде оставено без уважение, доколкото
ищецът не е посочил какво цели да установява с тях, като в същото време не
излага твърдения, че не разполага с преписи от същите. В случая се касае за
документи, с които ищецът би следвало да разполага, за което свидетелства и
фактът, че заверени преписи на част от тях са представени с исковата молба.
Следователно ищецът би могъл да представи посочените документи по
делото, ако желае същите да бъдат приети като писмени доказателства,
съответно непредставянето им от негова страна при наличие на такава
възможност, не може да обоснове основание за задължаване на насрещната
страна да ги представи.
По отношение искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, съдът намира, че същата не е необходима.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца по чл. 190 ГПК и искането за
изслушване на съдебно-счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.04.2025 гот 10.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца
– и препис от писмения отговор, ведно с приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО , както следва:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване за нищожен на договор за
потребителски кредит № ******* от 07.11.2024 г., сключен между ищеца Х. К.
К., ЕГН ********** и ответника “*******” ООД, ЕИК ********, а в
условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1
ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11 от договор за
потребителски кредит № ******* от 07.11.2024 г., предвиждаща задължение
за заплащане на неустойка в размер на 1 419,07 лв. за непредоставяне на
обезпечение.
Ищецът твърди, че на 07.11.2024 г. сключил с ответника договор за
потребителски кредит № *******, по силата на който ответникът му
предоставил в заем сума в размер на 2 500 лв., при фиксиран ГЛП - 50% и ГПР
- 65,61%. Счита договора за нищожен по подробно изложени в исковата молба
съображения. Твърди, че уговорената в договора възнаградителна лихва е
прекомерна и противоречи на добрите нрави, което обуславя извод за
нищожност на клаузата по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Посочва, че съгласно чл.
5 от договора заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от
обезпеченията, изброени в посочената клауза, а чл. 11 предвижда начисляване
на неустойка на кредитополучателя в размер на 1 419,07 лв. при
непредоставяне на обезпечение. Твърди, че посоченият ГПР от 65,61% е
увеличен по скрит начин, тъй като в него не е включена дължимата неустойка.
Твърди, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като посочва, че
в договора липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита –
кои компоненти са включени в него и как се формира същият. Навежда
твърдения, че клаузата за неустойка е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което е
нищожна поради накърняване на добрите нрави. Твърди, че неустоечната
клаузата е нищожна, тъй като противоречи на императивни разпоредби на
ЗПК и има за цел заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
2
Поддържа, че единствената цел на посочената клауза е постигането на
неоснователно обогатяване на кредитора. Посочва, че по нищожен договор
заемателят следва да върне единствено главницата, какъвто твърди да е
настоящият случай. Поддържа, че всички надвнесени суми следва да му бъдат
върнати обратно, като дадени по нищожен договор, респ. поради нищожност
на неустоечната клауза следва да му бъдат върнати всички внесени суми за
неустойка. Претендира разноски.
Ответникът “*******” ООД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Посочва, че нищожността
на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор,
доколкото същият може да се прилага и без нея. Поддържа, че неустоечната
клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, като същата
цели да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.
Оспорва твърдението за нищожност на целия договор поради невключване на
неустойката в ГПР. Поддържа, че клаузите от договора са съобразени с всички
изисквания на ЗПК. Твърди, че клаузата, с която е определена приложимата
лихва, е индивидуално уговорена, съставена по ясен и разбираем начин, като
оспорва ГЛП да противоречи на добрите нрави. Твърди още, че лихвеният
процент е константен за целия период на договора, поради което счита за
несъстоятелни твърденията за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Оспорва да
е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като твърди, че ГПР не надхвърля
пет пъти размера на законната лихва. Не оспорва, че уговорената неустойка не
е включена в ГПР. Предвид, че плащането на неустойка е уговорено в случай,
че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на
кредитодателя след сключване на договора, поддържа, че е изначално
невъзможно неустойката да бъде включена в ГПР. Твърди, че параметрите на
договора са индивидуално уговорени и потребителят предварително е бил
наясно с тях, като е имал право да се откаже от договора без каквито и да било
последици както при сключването му, така и след това. Твърди, че ищецът
изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, като целта му била
да се обогати неоснователно от кредитодателя си. Поддържа, че ищецът е
договарял недобросъвестно, в нарушение на чл. 12 ЗЗД. Оспорва неустоечната
клауза да противоречи на добрите нрави. Оспорва да е налице нарушение на
чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП при твърдение, че всички клаузи са уговорени
индивидуално с потребителя, съставени са на ясен и разбираем език по
смисъла на чл. 147 ЗЗП и дават на потребителя яснота и предвидимост за
всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Поддържа, че
на самостоятелно основание всички твърдения за нищожност на договора и на
отделни негови клаузи се оборват от факта, че в периода 2018 г. – 2024 г.
ищецът е сключил общо 25 идентични договора, съдържащи уговорка за
плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредит. Счита,
че процесният договор следва да се тълкува в контекста на трайните
отношения между страните, създадени на база 25-те договора за кредит,
съдържащи една и съща уговорка и предоставящи идентични кредитни
3
продукти при идентични условия. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски и релевира възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 от ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните
обстоятелства: наличието на валидно възникнало облигационно отношение по
договор за потребителски кредит № ******* от 07.11.2024 г., сключен между
ищеца Х. К. К., ЕГН **********, и ответника “*******” ООД, ЕИК ********;
неустойката в размер на 1 419,07 лв., предвидена в чл. 11 от договора, не е
включена при изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) по
кредита; ищецът е усвоил заемна сума в размер на 2 500 лв.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК е да установи пълно и главно твърдените основания
за нищожност на договор за потребителски кредит № ******* от 07.11.2024 г.,
като установи, че същият е сключен в противоречие със ЗПК съобразно
изложеното в исковата молба.
По предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл.
146, ал. 1 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит
№ ******* от 07.11.2024 г. със соченото в исковата молба съдържание, както и
че клаузата на чл. 11 от процесния договор, предвиждаща заплащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение, противоречи на закона, води
до неговото заобикаляне, респ. накърнява добрите нрави.
В тежест на ответника е да установи, че неустоечната клауза е
индивидуално уговорена, както и че е изпълнил задължението си да представи
необходимата преддоговорна информация на ищеца.
СЪДЪТ указва на страните на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, че ще
изследва и служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи
в процесния договор за кредит, съгласно задължителните указания, дадени в
ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като им дава
възможност в срок до о.с.з. да изразят становището си в тази насока.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
4
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да иска постановяване на неприсъствено
решение срещу него или да оттегли иска.
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може
да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5