№ 663
гр. гр. Добрич, 25.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и пети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500485 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Изи Финанс” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Балша”
№ 17, партер против разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на
парично задължение №827 от 27.06.2022г. на ДРС по ч. гр. д. №1829/2022г.
по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявлението на кредитора за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
против длъжника М. П. М., ЕГН *** от гр. Д. за следните суми: 482,64 лева -
договорна лихва за периода от 24.09.2019г. до 13.09.2021г. по договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 266782 от 24.09.2019г. и 592,50 лева
– неустойка по чл. 3 от договора.
Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане,
като се настоява за отмяната му и за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение.
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес
от обжалване и в законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното
производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
По подадено заявление от „Изи Финанс” ЕООД в развилото се
производство по ч. гр. д.№1829/2022г. по описа на РС Добрич е издадена
Заповед №827/27.06.2022г. за изпълнение на парично задължение, с която
1
е разпоредено длъжникът М. П. М., ЕГН *** от гр. Д., да заплати на заявителя
следните вземания, дължими по договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 266782 от 24.09.2019г.: 1500 лева – главница, ведно със
законната лихва, считано от 23.06.2022г. до окончателното плащане; 15,83
лева – лихва за забава от 13.09.2021г. до 20.10.2021г.; разноски по делото:
29,25 лева – държавна такса и 32,07 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за
изпълнение за следните суми: 482,64 лева - договорна лихва за периода от
24.09.2019г. до 13.09.2021г. и 592,50 лева – неустойка по чл. 3 от договора.
Обстоятелството, че разпореждането за отхвърляне е обективирано в
издадената заповед за изпълнение не представлява нарушение на
процесуалните правила в какъвто смисъл излага доводи жалбоподателя.
Разпореждането е изготвено в писмена форма и съдържа всички
задължителни реквизити по чл.254, ал.2 от ГПК, включително и мотиви,
което позволява да се изведе волята на съда, както за причините за неговото
постановяване, така и за разпореждането, което се дава с него.
Правилно, при решаване на делото заповедният съд се е позовал на
разпоредбата на чл.411, ал.2 т.2 и 3 от ГПК, съгласно които съдът е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и
добрите нрави, а в контекста на потребителската защита, доколкото
длъжникът е с очевидно качество на потребител, и дали договорът
съответства на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Още на фаза
заповедно производство следва да осъществи защита на по-слабата страна в
договорните правоотношения – потребителя, а чл.411, ал.2, т.2 от ГПК,
предвижда възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение
поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави, като по този начин
гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на
кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково
производство (така Решение на СЕС по дело С448/17 и други).
Видно от съдържанието на договора, страните са уговорили заплащането на
възнаградителна лихва в размер на 41,00 % годишно. Съобразно
разпоредбата на чл.240, ал.2 ЗЗД и чл.10, ал.2 ЗЗД, лихви могат да се уговарят
до размер, определен от МС, а съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода на
договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи
на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите
2
нрави определят максималния размер, до който може да се
уговаря възнаградителна парична лихва. Уговореният лихвен процент на
възнаградителната лихва следва да компенсира заемодателя за това, че се е
лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето
лице /кредитополучателят/, но да не води до неоснователното му обогатяване
за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се
прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички
относими обстоятелства.
Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на
ВКС, противоречива на добрите нрави се явява уговорката
за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено
задължение - надвишаващата двукратния размер на законната лихва,
определен с акт на МС. В процесния случай задължението по договора за
кредит не е обезпечено и договорената възнаградителна лихва надхвърля
трикратния размер на законната лихва за претендирания период. При това
изводът на районния съд, че договореното възнаграждение противоречи на
добрите нрави е правилен.
Съдът намира за правилен и извода на първоинстанционния съд, че
претендираната неустойка за непредставяне в срок на обезпечение излиза
извън присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции и цели
неоснователно обогатяване на кредитора, което я прави нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Противно на посоченото в жалбата, се
констатира, че ДРС е изложил мотиви в обжалваното разпореждане касателно
отхвърлените претенции, които настоящата инстанция изцяло споделя и към
които препраща на основание чл.272 от ГПК.
С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане не страда от визираните
в жалбата пороци и следва да се потвърди.
Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на
парично задължение №827 от 27.06.2022г. на ДРС по ч. гр. д. №1829/2022г.
3
по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявлението на кредитора „Изи
Финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Балша” № 17, партер за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника М. П. М., ЕГН *** от
гр. Д. за следните суми: 482,64 лева - договорна лихва за периода от
24.09.2019г. до 13.09.2021г. по договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 266782 от 24.09.2019г. и 592,50 лева – неустойка по чл. 3 от
договора.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4