Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 16.10.2018 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Надя Борисова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
АНДело № 826
по описа за 2017 година,
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Х.И.Ш. против наказателно постановление № .....2017
г. на
началника на РУ на МВР К...., с което за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП
на осн. чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДвП са му наложени административно наказание
“глоба” в размер на 1000 лв. и административно наказание “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно.
Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Ихтиманският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На ....2017 г. около …….ч. в гр. К...., при управление на МПС – лек
автомобил “О..А..”“ с рег. № С...., по ул. „К....“, жалбоподателят бил спрян за
проверка от контролните органи по ЗДвП. Ш. бил изпробван за употреба на алкохол
с “Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARBA ……., електронната скала на който отчела наличие на
0,89 промила алкохол в издишания от него въздух. Бил издаден и талон за
медицинско изследване с бл. № ...., който бил връчен на водача. За така
установеното, като приел, че Ш. е извършил нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП,
актосъставителят – св. М., съставил АУАН с бл. № ...., който бил предявен и подписан
от жалбоподателя. Въз основа на акта, било издадено и атакуваното НП, в което
се сочи, че на посочената по – горе дата и място, жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил “О..К..” с
рег. № С...., след употреба на алкохол, с концентрация от 0,89 промила,
установена с техническо средство. При така извършеното описание на нарушението,
административнонаказващият орган е квалифицирал същото, като такова по чл. 5
ал.3 т.1 от ЗДвП, и на основание чл. 174
ал.1 т.2 от ЗДвП е ангажирал отговорността на жалбоподателя с налагане на
административни наказания “глоба” в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
В хода на съдебното производство, като свидетели са разпитани
актосъставителя М. и свидетеля по акта Б.,
които с показанията си установяват идентична с описаната в постановлението
фактическа обстановка. Свидетелите сочат още, че преди тестването на Ш. за
употреба на алкохол, мундщукът на „Дрегер“ –а е бил сменен, че жалбоподателя е
заявил пред тях, че вечерта преди проверката е употребил алкохол и че са разяснили на същия, че може да даде кръв
за изследване на концентрацията на аллкохол в гр. И….., или гр. С.....
Свидетелят М. сочи, че пътуващия в автомобила свидетел И. Ш./баща на жалбоподателя/, заявил, че
двамата със сина си нямат време, тъй като отиват за стока. Последното било
определящо и за актосъставителя да определи местонахождението на ФСМП, в което
жалбоподателя може да даде кръв в най-близкото населено до проверката място –
гр. И……. Последно посоченото обстоятелство се потвърждава от съдържанието на
издадения талон за медицинско изследване с бл. № ...., в който е посочено, че
водача може да се яви във ФСМП И….. до 50,00 минути от часа на връчване на
талона – 3,50 ч. на ....2017 г. Представената разпечатка от паметта на
техническото средство, установява, че на ....2017 г., в 3,34 ч., същото е
отчело употреба на алкохол от 0,89 промила.
Свидетели
И. Ш./баща на жалбоподателя/ и П. Ш./брат на жалбоподателя/, заявяват, че
жалбоподателя действително се е явил във ФСМП И…., за да даде кръв за
лабораторно изследване на концентрацията на алкохол, но това му било отказано,
тъй като не бил придружен от полицейски служител. Липсва нормативно установено
изискване за придружаване на водачите от длъжностните лица от службите за
контрол до лечебните заведения, поради което и единствено въз основа на
свидетелските показания на небезпристрастни и пряко заинтересовани от изхода
на производството свидетели, които са
роднини на жалбоподателя, според настоящия съдебен състав, посоченото
обстоятелство не може да бъде прието за доказано.
Евентуалното
явяване на жалбоподателя, за да даде кръв в медицинско заведение в гр. С....
пък /за което отново липсват други доказателства освен твърденията на двамата
посочени по – горе свидетели/, е ирелевантно при преценка съставомерността на
нарушението, доколкото органите на МВР не са посочили писмено такова заведение,
за място където е допустимо извършването на лабораторно изследване в издадения
при извършване на проверката медицински талон.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна , по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това орган по реда и във формата,
предвидени от Закона, атакуваното наказателно постановление се явява
законосъобразно от формална страна.
Шо се отнася до това осъществено ли е санкционираното административно
нарушение от жалбоподателя и извършено ли е то виновно от него, то също
безспорно доказани се явяват всички елементи от състава на нарушението по чл. 5
ал.3 т.1 от ЗДвП. При управлението на МПС - лек автомобил “О..К..”“ с рег. № С……………….., на
посочената в НП дата, в нарушение на забраната въведена с чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, жалбоподателят е бил под въздайствие на алкохол. Последното обстоятелство
е установено по предвидения в чл.174 ал.1 от ЗДвП и Наредба № 30 от 2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства/отм./,
нормативен ред - посредством резултатите от техническото средство “Алкотест
Дрегер 7510”, установяващи концентрацията на алкохол в кръвта му от 0,89 промила. Определящи за съставомерността на
нарушението, съгласно разпоредбата на чл. 6 от Наредбата, са именно показанията
на техническото средство, доколкото жалбоподателя не се е явил да даде кръв за лабораторно
изследване в индивидуализираното от контролните органи по реда на чл. 3 ал.3 от
подзаконовия нормативен акт, лечебно заведение. И доколкото установените
стойности са в границите на съставомерните за деянието наказуемо по
административен ред от 0,5 до 1,2 на хиляда, то следва да се приеме че
поведението на жалбоподателят осъществява от обективна страна посочения за
виновно нарушен от административнонаказващия орган текст от закона. Същото е
съставомерно и от субективна страна, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че е
употребил алкохол под чието въздействие управлява МПС. Законосъобразно е ангажирана от административнонаказващият
орган и отговорността на Ш. въз основа на приложимата санкционна разпоредба на
чл. 174 ал.1 т.2 от Закона, предвиждащ вида и размера на следващото се
административно наказание при нарушение на разпоредбата на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Що се отнася до размера на наложените наказания. Нарушението е
осъществено и санкционирано при действие на разпоредбата на чл.174 ал.1 от ЗДвП
в редакцията й на ДВ бр. 101/2016 г. в сила от 21.01.2017 г., в която размерите
на следващите се административни наказания за нарушения от вида на процесното,
са разделени в две групи/т.1 и т.2 на чл. 174 ал.1 от ЗДвП/ в зависимост от
установената концентрация на алкохол в кръвта на водача. Така при концентрация
между 0,8 и 1,2 на хиляда, каквато е установената у жалбоподателя, се следва налагане
на административно наказание „глоба“ в абсолютен размер от 1000 лв. и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ в абсолютен размер от 12 месеца. Ето защо,
липсва законова възможност в съдебните производства по обжалване на
наказателните постановления размерите на административните наказания за
нарушения от посочения вид да бъдат намалявани, при съобразяване на посочените
в чл. 27 от ЗАНН смегчаващи вината обстоятелства и имотно състояние на
нарушителите.
По
изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено изцяло, като законосъобразно.
Воден от изложеното до тук, на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № .....2017 г. на
началника на РУ на МВР К...., с което за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДвП на Х.И.Ш. са наложени административно
наказание “глоба” в размер на 1000 лв. и административно наказание “лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС София област в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ