№ 20901
гр. С., 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 202411***42107 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И.,
срещу П. Д. С., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че П. Д. С. дължи на „Топлофикация С.” ЕАД следните
суми: 4 721,58 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
06.11.2023 г. до изплащане на вземането; 761,65 лв., представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 17.10.2023 г.; 41,52 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 06.11.2023 г. до изплащане на вземането; 9,45 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2021 г. до 17.10.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.12.2023г. по
ч.гр.д. № 60985/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.11.2020 г. – м.04.2022 г. топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Н.-2“, бл. ***, вх. „А“, ет. 2, ап. 4, която не
била заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което
изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Х., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за
настъпила погасителна давност. Поддържа, че не е собственик или ползвател на процесния
имот. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице – помагач „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО” ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по съществото на спора.
1
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през исковия период, в т.ч., че
ответникът е собственик на процесния недвижим имот; използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том I,
рег. № ****, дело № 97 от ДАТА г., се установява, че на посочената дата А.Т.И. продал на П.
Д. С. собствеността върху процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Н.-2“, бл.
***, вх. „А“, ет. 2, ап. 4, като прехвърлителят запазил за себе си и съпругата си С.Т.И.
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота. По делото не са налице
доказателства за извършени разпоредителни сделки с имота преди или по време на
процесния период. Същевременно, от представените по делото писмени доказателства се
установява, че прехвърлителят А.Т.И. и съпругата му С.Т.И., които си запазили правото на
ползване върху процесния недвижим имот, са починали съответно на 13.03.2006 г. и на
27.10.2020 г. Ето защо и на основание чл. 59 ЗС правото на ползване върху процесния
недвижим имот е било погасено със смъртта на прехвърлителите. При това положение, въз
основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответникът П. Д. С. e бил
потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период.
В този смисъл доказано е основанието /източниците/ на вземанията, предмет на предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника П. Д.
С. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди
с включените в него права и задължения.
2
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО” ЕООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: за отчетен период 2020/2021 г. е осигурен
достъп за отчет на 02.06.2021 г., като в отчетния формуляр с подпис на потребител е
представен на вещото лице и същите отчетни стойности фигурират в изравнителната сметка
за същия период; за отчетен период 2021/2022 г. не е осигурен достъп, за което са
представени констативни протоколи от 28.05.2022 г. и 05.06.2022 г., като за този период има
служебно изчислена ТЕ за 3 броя отоплителни тела; през процесния период ТЕ за отопление
отдадена от сградната инсталация е изчислявана по формула, приложена в съответната
наредба върху пълната отопляема кубатура 138 куб.м., съгласно списък с разпределение на
кубатурите в сградата; за исковия период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части,
тъй като радиаторите в стълбището са били демонтирани на 01.09.2002г.; в процесния имот
има поставен един брой водомер за топла вода, като за отчетен период 2020/2021 г. е
осигурен достъп за отчет на 02.06.2021 г., а отчетният формуляр с подпис на потребител е
представен на вещото лице; за отчетен период 2021/2022 г. не е осигурен достъп, за което са
представени констативни протоколи от 28.05.2022 г. и 05.06.2022 г., поради което за същия
период има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител; технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлофикационното дружество.
На следващо място, не е спорно по делото, че сумите за топлинна енергия и дялово
разпределение, касаещи процесния период не са били погасявани.
3
По отношение на размера на действително потребеното количество топлинна енергия
за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по
допуснатата СТЕ, същият възлиза на 4 715,27 лв., вместо претендираните от ищеца 4 721,58
лв., поради което настоящият съдебен състав приема, че дължимата от ответника главница за
ТЕ за процесния период възлиза в размер на 4 715,27 лв., както и сумата от 41,52 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите. За
разликата на сумата от 4 715,27 лв. до пълния претендиран размер от 4 721,58 лв.
предявеният иск за главница за топлинна енергия е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
размери, следва да бъде разгледано наведеното от процесуалния представител на ответника
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът приема
следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 06.11.2023 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл.
422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. За процесния период са приложими Общите условия,
одобрени с решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В случая претендираните от ищеца главници са за периода от
01.11.2020 г. до 30.04.2022 г. Ето защо и с оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 06.11.2023 г., давността за посочените вземания не е изтекла. Предвид
гореизложеното, възражението на процесуалния представител на ответника за настъпила
погасителна давност е неоснователно.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в установения общ
размер от 4 715,27 лв., изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на 760
лв. за периода от 15.09.2021 г. до 17.10.2023 г., до която сума предявеният иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 761,65 лв. следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
4
част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 160,68 лв. – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство, 228,18 лв. – държавна такса в исковото производство, 350 лв. – депозит за
СТЕ, като претендира и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което
съдът определя в размер на 100 лв., т.е. общо 838,86 лв. за заповедното и исковото
производство. Намалени съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 836,22 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, като съобразно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В
частност, ответникът е представил доказателства за сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 860 лв., съгласно представения договор за правна защита и
съдействие от 14.08.2024 г. Неоснователно е релевираното с исковата молба възражение на
процесуалния представител на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение е в минимален размер. Намалено съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 2,70 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н.-2“,
бл. ***, вх. „А“, ет. 2, ап. 4, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, следните суми: 4 715,27 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до
30.04.2022 г. в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к.
„Н.-2“, бл. ***, вх. „А“, ет. 2; 760 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 17.10.2023 г., както и 41,52 лв.
– главница, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.11.2023 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 01.12.2023г. по ч.гр.д. № 60985/2023 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за установяване на вземане за
главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 4
715,27 лв. до пълния предявен размер от 4 721,58 лв.; за установяване на вземане за
мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 760 лв. до пълния предявен размер от 761,65 лв. и изцяло за сумата от
9,45 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.01.2021 г. до 17.10.2023 г.
ОСЪЖДА П. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н.-2“, бл. ***, вх. „А“, ет. 2,
ап. 4, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 836,22
5
лв. – разноски за исковото и заповедното производство пред СРС, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, да заплати на П. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ж.к. „Н.-2“, бл. ***, вх. „А“, ет. 2, ап. 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на
2,70 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред
СРС, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6