№ 725
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Колев
при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №
20211100901835 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.517, ал.4 от ГПК.
Ищецът Н. Н. МЛ., с ЕГН ********** твърди, че е взискател по изпълнително дело №
20209200400508 по описа на ЧСИ Й.М., с peг. № 920 и район на действие - Софийски
градски съд.
Сочи, че изпълнителното дело е образувано въз основа на Изпълнителен лист от 05.10.2020
г., издаден от СРС по НОХД № 13830/2018 г., по което К.Р.Я., ЕГН ********** е осъден да
заплати на ищеца направените в съдебното производство разноски в размер на 4 000 лв.
Излага, че по същото изпълнително дело впоследствие се присъединил като взискател и
НАП.
Поддържа, че вземане му не е удовлетворено, а за обезпечаването му, на основание чл. 517,
ал. 3 от ГПК, на 12.10.2020 г. съдебният изпълнител наложил запор върху дружествените
дялове на длъжника - едноличен собственик на капитала в „Б.П.“ ЕООД, ЕИК *******3, за
сумата от 4 516 лева. Сочи, че наложеният запор е вписан с вх. № 20201016161047 в
ТРРЮЛНЦ. Твърди, че подал молба до съдебния изпълнител с вх. № 01249/04.03.2021 г., въз
основа на която бил овластен с Постановление с изх. № 3386/ 07.07.2021 г. на основание чл.
517, ал. 4 от ГПК да предяви иск за прекратяване на дружеството „Б.П.“ ЕООД.
Счита, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск, поради което
моли на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК да бъде постановено решение, с което дружеството
„Б.П.“ ЕООД, ЕИК *******3, да бъде прекратено и да бъде разпоредено вписването на
съдебния акт в ТРРЮЛНЦ.
С отговора на исковата молба ответникът „Б.П.“ ЕООД оспорва предявения иск като
недопустим и неоснователен.
1
Счита, че в постановлението по чл. 517, ал. 4 ГПК не е посочено какъв е непогасеният
размер на дълга към него, което представлява пречка за установяване на материалния
интерес, за организиране на защитата срещу иска, както и за определяне на дължимата
държавна такса.
Твърди липса на правен интерес на ищеца поради неизпълнение на предвидените в чл. 517
ГПК предпоставки. Счита, че след като дружеството е с регистриран капитал от 100 лв.,
ищецът няма правен интерес от прекратяването му, защото сумата не би удовлетворила
вземането му. Поддържа, че съдебния изпълнител не е връчил на дружеството изявление на
кредитора по чл. 517, ал. 3 ГПК.
Твърди, че в рамките на изпълнителното производство са налице плащания от К.Я. и е
извършвано разпределение на суми. Излага, че К.Я. е предложил доброволно изпълнение и
погасителен план, който е бил приет от ЧСИ и срещу който ищецът не е възразил, поради
което счита, че го е приел. Намира, че липсва основание да се иска прекратяването на
дружеството по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК.
Претендира разноски.
С допълнителната искова молба ищецът пояснява, че приложимата процесуална норма в
случая е чл. 517, ал. 4 от ГПК, а сочената от ответника ал. 3 касае хипотеза на ограничено
отговорен съдружник в ООД и не е приложима, когато длъжникът е едноличен собственик
на капитала на ЕООД. Сочи, че разпоредбата на чл. 517, ал. 4 от ГПК регламентира, че
когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството (какъвто е случаят при
ЕООД), искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без
да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, без връчването на изявление
за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството.
Твърди, че споразумение за разсрочване на задължението не е сключвано, поради което са
неверни твърденията на ответника, че задължението е било разсрочено или че предложеният
от него погасителен план е бил приет от взискателя.
Допълнителен отговор от ответника не е постъпил по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Съобразно представеното Постановление с изх. № 3386/ 07.07.2021 г. изпълнително
дело № 20209200400508 по описа на ЧСИ Й.М. е образувано въз основа на Изпълнителен
лист от 05.10.2020 г., издаден от СРС по НОХД № 13830/2018 г., по което длъжникът К.Р.Я.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на ищеца и НАП сума в общ размер на 26 112,72 лв.,
включваща разноски и публични задължения към 07.07.2021 г. ЧСИ е овластил ищеца на
основание чл. 517, ал. 4 от ГПК да предяви иск за прекратяване на дружеството „Б.П.“
ЕООД
Видно от вписването в ТРРЮЛНЦ К.Р.Я., ЕГН ********** е едноличен собственик на
капитала на ответното дружество, като върху всички дялове на търговското дружество е
вписан запор с вх. № 20201016161047 за сумата 4516 лв. в полза на ищеца Н. Н. МЛ.
2
Ответникът е представил молба до ЧСИ за разсрочване на задължението, като по делото не
се установи наличието на изразено съгласие от взискателите.
Представени са и платежни нареждания за сума в общ размер на 1 101,90 лв., преведени от
К.Р.Я. по и.д.№ 508/2020 г.
По делото е била допусната ССЕ, която да установи размера на задълженията на К.Р. Я. по
изпълнителното дело, която не е била изготвена, тъй като ответникът не е внесъл
определения от съда депозит.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 517, ал.1 и 4 от ГПК, запор върху дял от търговско дружество се
налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се
вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от
вписването му. Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор. Когато
изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му
може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96,
ал. 1 от Търговския закон, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или
на участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че
вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по
делото. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се
вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
Следователно за основателността на предявения конститутивен иск, с който се упражнява
потестативното право на кредитора на едноличния собственик на капитала в ЕООД да
прекрати търговското дружество, за да удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на
длъжника, той следва да установи: наличие на негово неудовлетворено в хода на
изпълнителния процес вземане; наложен запор върху дружествените дялове и овластяване от
ЧСИ да предяви иска.
Съдът намери, че законовите предпоставки на чл.517, ал.4 ГПК са налице.
Ищецът е взискател по изпълнителното дело, чието неизпълненото задължение е било в
размер на 4516 лв., съгласно постановлението за налагане на запор върху дружествените
дялове, при общо задължение към всички кредитори от 26 112,72 лв., видно от
постановлението за овластяване.
Релевантни за делото са плащанията осъществени преди първото по делото заседание. Те са
в размер на 1 101,90 лв. Дори те да се отнесат изцяло към задължението на длъжника К.Р.Я.,
то не е погасено изцяло.
При наличието на овластяване от ЧСИ, осъществено в хода на изпълнителния процес, като и
непогасено задължение на длъжника – едноличен собственик на капитала на ответното
дружество, искът за прекратяване на последното се явява основателен.
Воден от горното, Софийският градски съд
3
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл.517, ал.4 от ТЗ „Б.П.“ ЕООД, ЕИК *******3, гр.София,
бул./ул.обект идентификатор 68134.405.115.2.212, оф.12(в комбинираната скица на
„М.”ЕАД) по иск предявен от Н. Н. МЛ., с ЕГН **********.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се изпрати за вписване в
търговския регистър на Агенция по вписванията и откриване на производство по
ликвидация.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4