РЕШЕНИЕ
№ 2710
гр. Пловдив, 17.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330119230 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от К. М. К., ЕГН ********** против „Сити
Кеш“ ООД, ЕИК *********, с която са предявени установителни искове с правна
квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.5, чл.11, чл. 19, чл. 33 ЗПК.
Ищецът твърди сключване на договор за кредит № ***, с предоставена сума от
1500 лева, лихвен процент 40,05 и ГПР 48,41 %. Поддържа клаузите за дължимост на
възнаградителна лихва и неустойка да са нищожни, поради противоречие с добрите
нрави, несъответствие с материалния закона, излизане извън присъщи функции, като
поради недействителност на договора – предвид нарушения на чл. 11, ал. 1, т.9, т.10,
т.11 ЗПК, на връщане подлежала само главницата.
Моли за установяване нищожността на клаузите от договора за дължимост на
възнаградителна лихва и неустойка. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете. Възнаградителната лихва била във фиксиран размер, ограничението да не
надвишава три пъти законната лихва не следвало да се прилага. Изискванията на ЗПК
били спазени, а неустойката не излизала извън присъщите й функции, целяла да
обезщети вредите от неизпълнението на задължение за непредоставено обезпечение.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
1
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е
подписан договор за кредит № ***, с предоставена сума от 1500 лева, която е усвоена
/вж. Определение по чл. 140 ГПК № 2082/24.02.2022 г. – л.26-27/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите
писмени доказателства.
Относно договорната лихва:
В договора е уговорен ГЛП – 40,05 %, при което е налице нищожност на
клаузата за начисляването й, поради противоречие с добрите нрави.
При формиране размера на лихвата по заема, обективен критерий може да бъде
размерът на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален. В
съдебната практика се приема, че максималният размер, до който съглашението за
плащане на възнаградителната лихва е действително, е, ако тя не надвишава с повече
от три пъти законната такава /за обезпечени – два пъти, в този смисъл Решение № 378
от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о. Решение № 906/30,12,2004 г.
по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005 г.
на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.;
Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о., както и
практиката на ПОС: Решение № 526 от 2.05.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
393/2017 г. Решение № 1210 от 12.10.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1426/2018
г.Решение № 943 от 5.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2018 г.; Решение
№ 85 от 16.01.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2272/2018 г./. В настоящия случай
договорената между страните лихва - в размер на 40,05 % годишно, както и годишен
процент на разходите от 48,41 %, надхвърлят законната, което представлява нарушение
на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/, тъй като
надхвърлят трикратния размер на законната лихва, като същевременно предвиждат и
повече от едно възнаграждение при ползване на финансовия ресурс. Клаузата на
договора, установяваща размера на договорната лихва, накърнява договорното
равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето, поради което се явява нищожна. Поради това, че
нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва
не е уговорена и такова задължение не е възникнало за ищеца.
Относно неустойката:
Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с
добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
2
ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването
на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи и служебно.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение;
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи;
вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена;
съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.
о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може
да изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури обезпечение на кредитора в тридневен
срок от сключване на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка.
Размерът й е 1673,01 лева – надвишаващ предоставения кредит от 1500 лева.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на заетата сума. Размерът на неустойката представлява над 100 % от
предоставения кредит. Предвидено е предварително, че ще се заплаща разсрочено,
заедно с всяка вноска.
Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката. Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това
надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на
вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за
обезпечаване на главното задължение. Т.е. и санкционната функция е вън от предмета
на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да
дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и
до увеличаване на подлежаща на връщане сума с двоен размер, което е в контраст с
всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя нарушава
принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението /в
т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.
3
При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова
доказателствената тежест да установи валидността на клаузата за неустойка. У него
лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно този
факт.
Тъй като противоречието между неустойката и добрите нрави е налице още при
сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал
правно действие. Нищожността е пречка за възникване на задължение.
С оглед горното, предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл.
80 ГПК и доказателства за плащане на 116,92 лева - ДТ.
Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено
защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно
ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер,
съобразно чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ, възлиза на 446,52 лева с ДДС, която следва да се
присъди лично на пълномощника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните К. М. К., ЕГН
********** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, че клаузите на - чл. 3, т.7 за
дължимост на възнаградителна /договорна/ лихва и чл. 8, вр. с чл. 6 – за дължимост на
неустойка, от сключения помежду им договор за потребителски кредит № ***, са
недействителни.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 да плати на К. М. К., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата от 116,92 лева /сто и шестнадесет лева и деветдесет и
две стотинки/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1,
т.2 ЗАдв., да плати на Адвокатско дружество „***“, Булстат ***, сумата от 446,52 лева
с ДДС /четиристотин четиридесет и шест лева и петдесет и две стотинки/ - разноски за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца К. М. К. в
4
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
5