Решение по дело №70824/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 юни 2025 г.
Съдия: Боряна Димчева Воденичарова
Дело: 20231110170824
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11605
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110170824 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Т С” ЕАД е предявило срещу А. С. П. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на
719, 06 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, община „В..“, жк „Б...“, бл. .., вх. А, ет. 9, ателие №... аб.№ ..., ведно със законна
лихва за период от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 57, 92 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2021 г. до 05.04.2023 г., сумата от 59, 21 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 10, 60 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
16.07.2020 г. до 05.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21159/2023 г. по описа на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира и разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
1
назначения му особен представител, с който исковете се оспорват като неоснователни.
Изложени са доводи за наличие на непоискана услуга във връзка с чл. 62, ал. 1 ЗЗП поради
липса на решение на общото решение за присъединяване на сградата към топлопреносната
мрежа. Моли се поисканите от ищеца експертизи да не бъдат допускани, тъй като
претенциите не се оспорват по размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника,
по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на
услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи
стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания
размер.
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК с
доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
за процесния имот за процесния период е доставена топлинна енергия в претендираните в
исковата молба размери.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
По делото е приет нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
14.01.2008 г., по силата на който ответникът А. С. П. е придобил правото на собственост
върху процесното ателие №... находящо се в гр. София, район „К..“, ул. „П..в“ № .., вх. А, ет.
9, в жск „Т...“, като съгласно приложеното на л. 19 по делото удостоверение от „Г...“ ЕООД,
стар адрес ул. „П..в“ № .. с вх. А, вх. Б, вх. В и вх. Г е идентичен с настоящ адрес жк „Б...“,
бл. .. с вх. А, вх. Б, вх. В и вх. Г. След придобиването на имота ответникът е подал до
ищцовото дружество и заявление-декларация (л. 17), с което е поискал да бъде открита
партида на негово име за заплащане на топлинната енергия за ателието. Предвид така
събраните доказателства съдът намира, че именно ответникът в качеството му на собственик
следва да отговаря за стойността на реално потребената в имота топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
2
По делото не се спори, че за процесния период в имота е била реално потребена
топлинна енергия на стойност 719, 06 лв., като видно от представените протоколи за
неосигурен достъп (л. 95) и за двата процесни отоплителни периода не е бил осигурен
достъп за отчитане на уредите в имота. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г.,
прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. По делото не са ангажирани доказателства за плащане на посочената
сума, поради което предявеният иск за главница следва да бъде уважен в пълния предявен
размер.
Доводите на ответника, че е налице непоискана услуга във връзка с чл. 62, ал. 1 ЗЗП
поради липса на решение на общото събрание за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа са неоснователни. По делото е прието заявление-декларация,
подадено лично от ответника, с което е поискал да бъде открита партида на негово име за
използваната в имота топлинна енергия, както и протокол от проведено общо събрание на
процесната етажна собственост, с който е избрано дружество, което да извършва дялово
разпределение. В тази връзка следва да се посочи още, че съгласно Тълкувателно решение
№ 2/2016 г. от 25.05.2017 г., ОСГК на ВКС за отношенията, възникващи при доставяне на
топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите
на Закона за енергетиката, като те не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с
пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. В мотивите на
решението е посочено, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова дори
титулярят на права върху отделни обекти да откаже да заплаща доставено против волята му
централно отопление в съответния обект, той не може да откаже заплащането на отдадената
от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката
на централно отопление в сградата.
По отношение на иска за дялово разпределение същият се явява основателен.
Услугата „дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал.
5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното
предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 1.. ЗЕ, каквото е третото
лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния
счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като
етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на
топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, какъвто е ответникът, заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и
обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР (не са наведени твърдения
или представени доказателства за оспорване на решенията по реда и в срока по ЗУЕС),
поради което ответницата дължи заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ
(ищецът) по силата на ОУ, които я обвързват и срещу които същата не е възразила, щом
предоставената услуга е осъществена. Ето защо, предявеният иск за главница за дялово
разпределение също следва да бъде изцяло уважен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния
период, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура.
3
В чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал.
4 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начисява само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Както беше посочено по-горе, по
делото не са ангажирани доказателства за извършено плащане, поради което и при
прилагане неблагоприятните последици от разпредЕ.та доказателствена тежест, искът за
сумата от 57, 92 лв. следва да бъде уважен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба. Следователно претенцията за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение следва да бъде изцяло
отхвърлена.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът е сторил разноски в размер на 75 лв. в заповедното производство, от които 25 лв. за
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а в исковото производство
разноски в размер на 475 лв., от които 175 лв. за държавна такса, 200 лв. депозит за особен
представител и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед уважената част от иска
за заповедното производство следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 74, 06, а за
исковото производство разноски в размер на 469, 05 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я...” № .., установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК, че А. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Б...“, бл. .., вх. А, ет. 9,
ателие №... дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я...” № .., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 50 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД: сумата
в размер на 719, 06 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. София, община „В..“, жк „Б...“, бл. .., вх. А, ет. 9, ателие №... аб.№ ..., ведно
със законна лихва за период от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 57, 92 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2021 г. до 05.04.2023 г., сумата от 59, 21 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
21159/2023 г. по описа на СРС, 71 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 10, 60 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
16.07.2020 г. до 05.04.2023 г.
ОСЪЖДА А. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Б...“, бл. .., вх. А, ет. 9,
ателие №... да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
4
гр.София, ул.”Я...” № .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното
производство в размер на 74, 06 лв. и разноски за исковото производство в размер на 469, 05
лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца –
„Т...“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5