№ 50037
гр. София, 09.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110125831 по описа за 2023 година
С молба с вх. № 380015/25.11.2024г., ответниците молят
разпределената доказателствена тежест, свързана с направените оспорвания
по чл. 42, б. „б“ ЗН във вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и чл. 43, б. „а“ ЗН по отношение на
завещание от 02.12.2002г. от Л Г., да бъде изменена, като доказателствената
тежест да бъде възложена в тежест на ответниците.
Съдът съобрази, че завещание от 20.02.2021 г., представлява завети в
полза на наследниците М. К., К. Г. и С. И. и завети на лица, които не са от
кръга на преките наследници, а именно Н. Н. К. и М. Н. К., внуци на
покойната и деца на наследницата М. К..
С последното, наследодателя прави четири завещателни
разпореждания (завета), а именно:
завещава 1/2 ид.част, съответно по 1/4 ид.част на Н. и М. К.и
(ответници) от АПАРТАМЕНТ ***, находящ се в гр. ***“, в ***;
завещава на дъщеря си С. И. (ищца) - 1/3 ид.част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
в село ***, с урегулирана площ на имота от 466 кв.м, ведно с построената
в гореописания поземлен имот ДМЖС;
завещава на дъщеря си М. К. (ответница) наследствен имот в землището
на гр. *** и
на съпругът си К. Г. (ищец), завещава правото на ползване и
плодоползването на завещаните имоти.
Основния принцип е, че в тежест на страната, която се ползва от
завещанието е да доказва неговата автентичност.
В случая завещанието от 20.02.2021 г. е в полза на двама от ищците и в
полза на всички ответници.
Въпреки по-особената хипотеза, доколкото лицето, което прави
оспорването, се ползва от завещанието и има интерес от оспорването, върху
него лежи доказателствената тежест и то ще трябва да проведе и пълното и
главно доказване на твърденията си. Този извод се обуславя не само от
логиката на чл. 193, ал. 3 ГПК, но и от общата разпоредба на чл. 154, ал. 1
1
ГПК, според която всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. От логическа и гледна точка този
извод не буди никакви съмнения, тъй като след като една страна повдига спор
за определени обстоятелства, то именно тя следва да ги докаже. Да се възложи
доказателствената тежест на другата страна, би означавало тя да действа
против интересите си. В случай, че единият наследник има интерес
завещанието да е автентично, не означава, че на него трябва да му бъде
възложена доказателствената тежест да установи този факт. След като това
лице не оспорва завещанието, то очевидно смята, че последното е автентично.
Обстоятелството, че това лице се ползва от завещанието би могло единствено
да го мотивира да провежда насрещно доказване, което по правило не е пълно
и главно, но може да се окаже достатъчно, за да разколебае доказателствата,
които са ангажирани от оспорващата страна.
С оглед изложеното, съдът намира, че не следва да изменя по реда на
чл. 253 ГПК Определение от 09.10.2024г., с което на ищците е възложена
доказателствената тежест във връзка направените от тях оспорвания по реда
на чл. 42, б. „б“ ЗН във вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и чл. 43, б. „а“ ЗН.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение молбата с вх. № 380015/25.11.2024г. на
ответниците, с която се иска по реда на чл. 253 ГПК да бъде изменено
Определение от 09.10.2024г., в частта касаеща разпределението на
доказателствената тежест по направените оспорвания по чл. 42, б. „б“ ЗН във
вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и чл. 43, б. „а“ ЗН.
Определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2