Определение по дело №1024/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3265
Дата: 21 октомври 2020 г.
Съдия: Анета Илинска
Дело: 20201200501024
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 326520.10.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – БлагоевградПърви въззивен граждански състав
На 20.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева

Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20201200501024 по описа за 2020 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 396 ГПК.
Постъпила е частна жалба от адвокат Иванка Георгиева Кехайова -
пълномощник на В. А. Ж. с ЕГН:**********, действащ лично и като собственик и
представляващ ЕТ”Васил Желязков - Шанс”, със седалище и адрес на управление
гр.Гоце Делчев, ул.”Потока” №32 - ищец по гр.д.№ 1628/2019 година по описа на РС -
Гоце Делчев, насочена срещу определение №7600/10.08.2020 год., постановено по
същото гр.д.№1628/2019 год. по описа на PC - Гоце Делчев, с което е оставено без
уважение искането му за обезпечаване на предявените искове по делото, чрез налагане
на обезпечетилна мярка „Спиране на изпълнението но изпълнително дело
№20167010400235 по описа на ЧСИ Александър Цанковски“.
Твърди се, че така атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно,
като направените изводи на районния съд били неправилни и не били съобразени с
доказателствата, намиращи се в кориците на делото.
Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване вместо него на
друго, с което се допусне обезпечението.
Предвид разп.на чл.396, ал.2, пр.2 ГПК препис от частната жалба не е изпращан
на противната страна по делото.
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 вр.чл.396 ГПК.
Окръжен съд Благоевград, като взе предвид изложените в частната жалба доводи
и съображения и доказателствата по делото,приема за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок по
чл.396 ал.1 ГПК,от страна,имаща право и интерес от обжалване и против акт на
съда,подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба се явява частично основателна.
1
Съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по подадена искова молба от
В. А. Ж. , лично и в качеството му на собственик и представляващ ЕТ“Васил
Желязков-Шанс“ гр.Гоце Делчев против А. А. Т. от с.Долен, община Сатовча, област
Благоевград, Е. К. Т. от с.Долен, община Сатовча, област Благоевград, Ю. К. Т. от
с.Долен, община Сатовча, област Благоевград и Наталия Красимирова Тушинова от
с.Кочан, община Сатовча, област Благоевград.
Въззивният съд приема, че се иска да бъде признато по отношение на
ответниците по предявен отрицателен установителен иск по чл.439 вр. чл.124, ал.1
ГПК, че ищецът не дължи вземането, посочено в изпълнителния лист и изчислено в
поканата за доброволно изпълнение, представляващо законна лихва в размер на 4
951,68 лева за периода от 25.09.2007 година до 24.08.2017 година по изп.д.
№20167010400235 по описа на ЧСИ Ал.Цанковски, като погасени по давност, както и
на основание чл. да се осъдят ответниците, на осн. чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД солидарно да
му заплатят сумата от 15 000 лева, представляващи обезщетение за неправомерното
задържане на вещта - автомобил “Шкода Европа 100”, с рег.№Е3901 АХ, № на рама
11005400343391021, № на двигател С16581366 и загубите, които търпи ежедневно.
Става ясно от обстоятелствената част на исковата молба, че отрицателният
установителен иск ищецът го предявява в лично качество, а осъдителният –
действайки лично и като собственик и представляващ ЕТ. Ноторно е, че признаването
на търговско качество на едно физическо лице разширява неговата правоспособност,
разкривайки пред него възможността то да бъде страна и по правоотношения в
областта на търговското право, но без да е налице нов правен субект, т.е. единствено в
пределите на собствения му персоналитет. Така всеки един едноличен търговец, като
носител едновременно и на търговски, и на граждански права и задължения, винаги
отговаря с едно и също свое имущество по задълженията, придобити в резултат от
упражняване на търговската си дейност, както и по всякакви други имуществени
отношения, в които той влиза в частния си живот.
Видно обаче освен от направеното изложение в исковата молба, така и от
доказателствата по делото, конкретното правоотношение по отрицателния
установителен иск - предмет на спора – касае физическото лице, с последици, които не
са относими към търговското му предприятие, а всъщност са такива спрямо частния му
живот, доколкото в изпълнителния лист ищецът фигурира като длъжник в частното си
качество, а не като търговец.
В хода на производството е подадена молба за обезпечение, по това висящо
гражданско дело, като се иска съдът да допусне обезпечение на исковете, чрез налагане
обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп.д. № 20167010400235 по описа
на ЧСИ Ал.Цанковски.
Първоинстанционният съд приел молбата за обезпечение за неоснователна и
недоказана, и я отхвърлил. Изложил е, че исканата обезпечителна мярка не бива да
засяга правната сфера на ответника неоправдано. В този смисъл, ако бъде допуснато
исканото от ищеца спиране на изпълнението, ответниците на практика щели да бъдат
лишени от възможността да упражняват признатите им права съгласно влезло в сила
осъдително съдебно решение, а доколко се твърди, че вземането на ответниците е
погасено по давност, съдът щял да се произнесе със съдебното решение. Спирането на
изпълнението по посоченото изпълнително дело, като обезпечителна мярка по
2
предявен иск, по съществото си съставлявало привременна мярка, даваща по-
интензивна защита от самото решение и позволяваща упражняването на едно право
преди то да е съдебно потвърдено, поради което не било адеквато на обезпечителната
нужда.Отделно от това, ищецът не конкретизирал по кой от двата иска се иска
обезпечението.
Въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния съд, в частта им
относно исканото обезпечение на предявения отрицателния установителен иск с
правно основание чл. 439 ал. 2 вр. чл.124, ал. 1 от ГПК, с който се иска,както се
изложи - да бъде призната недължимост на сумите за законна лихва по издадения
изпълнителен лист, като се твърди, че вземането на ответниците, установено със
съдебно решение е погасено по давност.
Окръжен съд Благоевград, констатира, че молбата е редовна и допустима.
Разгледана по същество, молбата се явява основателна досежно този иск и следва да
бъде уважена.
Съгласно чл.389 ГПК, във всяко положение на делото до приключване на
съдебното дирене във въззивното производство, ищецът може да поиска от съда, пред
който делото е висящо, да допусне обезпечаване на иска. Обезпечението цели
защитата на спорното материално право докато трае висящността на процеса, като за
да бъде допуснато, следва да са налице кумулативните предпоставки по чл.391,
ал.1 ГПК – искът да е допустим, да е вероятно основателен и да съществува
обезпечителна нужда – когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението, както и предложената обезпечителна мярка
да е подходяща - т.е. да е в състояние да охрани интересите на молителя.
Предявеният иск, който се обсъжда и чието обезпечение се иска, е отрицателен
установителен, с правно основание чл. 439 ал. 2 вр. чл.124, ал. 1 от ГПК, с който се
иска, както се изложи да бъде призната недължимост на суми за законна лихва по
издаден изпълнителен лист поради погасяване на вземането по давност. Съгласно чл.
299, ал.1 ГПК, спор, разрешен от съда с влязло в сила решение, не може да бъде
пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Влязлото в сила
решение подлежи на изпълнение. Това изпълнение може да бъде оспорвано от
длъжника само при условията на чл. 439 ГПК, чрез иск, основан на факти, които са
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Тези факти не са преклудирани от силата на
присъдено нещо по постановеното предходно решение Тези факти не са преклудирани
от силата на пресъдено нещо по постановеното предходно решение. Предмет на делото
ще бъде недължимостта на престацията, за която длъжникът е осъден с влязлото в сила
решение. При уважаване на този иск, изпълнителното производство ще бъде
прекратено досежно оспореното вземане.
Съдът намира, че исковата молба касаеща този иск удовлетворява формалните и
съдържателни изисквания за редовност и че предявеният иск е допустим.
На този етап, задълбочена преценка за вероятна основателност на иска от
настоящия съд би довело до предварително произнасяне по спора, което е
недопустимо, като съдът прави извода си за вероятна основателност на този иск
вземайки предвид приобщените доказателства и данните, касаещи датата на влизане в
сила на съдебното решение, по което е издаден изпълнителен лист за вземането, което
се оспорва с този иск и датата на образуване на изпълнителното дело, с оглед
разпоредбата на чл. 117, ал.2 ЗЗД. Характерът на претенцията /установяване
3
недължимост на претендираните в изпълнителното производство суми за лихви/
предполага наличието на обезпечителна нужда, доколкото реализирането на
принудителното изпълнение би довело до затрудняване осъществяването на правата по
решението по предявения иск.Фактът, на който се позовава ищеца с исковата молба,
дали е изтекла погасителната давност за събиране на вземането, не може да се
обсъжда в настоящото обезпечително производство, а в исковото производство, което е
образувано по предявения иск с правно основание 439 ГПК, в което ще се преценяват
твърденията и възраженията на страните по отношение на основателността.
Налице е обезпечителна нужда, тъй като без допускане на поисканата
обезпечителна мярка – спиране на изпълнителното дело по отношение принудителното
удовлетворяване на удостоверените в процесния изпълнителен лист парични
притезания за лихви, би се достигнало до осребряване на имуществено право на
длъжника и превеждане на недължими суми на взискателя след извършеното
разпределение, в случай че с влязло в сила решение се отрече правната възможност
процесното изпълняемо право да бъде удовлетворено чрез помощта на държавната
принуда.
Следователно, поисканата обезпечителна мярка е подходяща с оглед охраняване
интересите и на ответниците, но следва да се наложи така както е поискана - само
досежно вземането за законна лихва, посочено в изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано изпълнителното дело. Искът е свързан само с това вземане, и не
касае вземането за главница, поради което обезпечителната мярка „спиране на
изпълнението“ ще касае единствено вземането за законна лихва, а не останалите
вземания по изпълнителния лист, които не са оспорени по исков ред.
Ако обаче се установи със сила на пресъдено нещо, че предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен, за обезпечаване на обезщетението от причинени
имуществени вреди на ответника обезпечителната мярка следва да бъде допусната под
условие, а именно при внасяне от молителя на гаранция в размер на сумата от 500.00
лв. (приблизително 10% от размера на паричните вземания, предмет на предявения
отрицателен установителен иск).
Съдът ще задължи ищеца по бъдещия иск да внесе по сметка на ОС Благоевград
парична гаранция при условията на чл. 391, ал.2 ГПК, в размер на 500.00 лв., като
заповедта за допуснатото обезпечение ще бъде издадена след внасяне на определената
гаранция. Доколкото разп. на чл. 395, ал. 3, изр. 2-ро ГПК не предвижда срок, в който
да бъде внесена гаранцията – съдът няма да определи такъв за молителя, но без
внасянето и няма да издаде заповед.
В останалата част атакуваното определение като правилно следва да бъде
потвърдено. Исканата обезпечителна мярка не е подходяща досежно предявения иск с
правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД, който следва да бъде и уточнен досежно
претендираното обезщетение като период и сума, доколкото в обстоятелствената част е
посочена сума в размер на 5000 лв., а е отправено искане за присъждане на
обезщетение за 15 000 лв.

Водим от горното и на основание чл.389 , във вр. с чл.397, ал.1, т.3 и чл.391, ал.2
от ГПК, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №7600/10.08.2020 год., постановено по гр.д.№1628/2019
год. по описа на PC - Гоце Делчев, в частта, в която е оставено без уважение искането
на В. А. Ж. с ЕГН:**********, от гр.Гоце Делчев, ул.”Потока” №32 за обезпечаване на
предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с
чл. 124 ал.1 ГПК срещу А. А. Т. от с.Долен, община Сатовча, област Благоевград, Е.
К. Т. от с.Долен, община Сатовча, област Благоевград, Ю. К. Т. от с.Долен, община
Сатовча, област Благоевград и Наталия Красимирова Тушинова от с.Кочан, община
Сатовча, област Благоевград, чрез налагане на обезпечетилна мярка „Спиране на
изпълнението по изпълнително дело №20167010400235 по описа на ЧСИ Александър
Цанковски“,
вместо което ПОСТАНОВИ:
ДОПУСКА обезпечение на предявения от В. А. Ж. с ЕГН:**********, от
гр.Гоце Делчев, ул.”Потока” №32 отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК срещу А. А. Т. от с.Долен, община Сатовча,
област Благоевград, Е. К. Т. от с.Долен, община Сатовча, област Благоевград, Ю. К. Т.
от с.Долен, община Сатовча, област Благоевград и Наталия Красимирова Тушинова от
с.Кочан, община Сатовча, област Благоевград, по който е образувано гр. дело № 1628 /
2019 г. по описа на РС Гоце Делчев, за недължимост на посочената законна лихва
/изчислена от ЧСИ в покана за доброволно изпълнение от 24.08.2017 г. в размер на
4 951.68 лв. / върху главница в размер на 4500 лв., дължима от 25.09.2007 г. по
изпълнителен лист, издаден на 01.04.2015 година от Районен съд Гоце Делчев по гр.
дело № 1628 / 2019 г. по описа на РС Гоце Делчев и въз основа на който е образувано
изпълнително дело номер 235 от 2016 година по описа на Частен съдебен изпълнител
Александър Цанковски, рег.№ 701 към КЧСИ, с район на действие ОС Благоевград,
поради погасяването им по давност,
чрез налагане на обезпечителна мярка „СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО“ по
изпълнително дело 235 от 2016 година по описа на Частен съдебен изпълнител
Александър Цанковски, рег.№ 701 към КЧСИ, с район на действие ОС Благоевград, по
отношение вземането за тези законни лихви.
За така допуснатото обезпечение на молителя да бъде издадена обезпечителна
заповед, след внасяне на определената гаранция в размер на 500.00 лв. /Петстотин
лева/, за което следва да представи пред съда и надлежни доказателства .
Потвърждава в останалата част обжалваното определение, в която е оставено без
уважение искането на В. А. Ж. с ЕГН:**********, действащ лично и като собственик и
представляващ ЕТ”Васил Желязков - Шанс”, със седалище и адрес на управление
гр.Гоце Делчев, ул.”Потока” №32 за обезпечаване на предявения иск по чл. 55, ал.1,
пр.3 ЗЗД, чрез налагане на обезпечетилна мярка „Спиране на изпълнението по
изпълнително дело №20167010400235 по описа на ЧСИ Александър Цанковски“.

Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчване му, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 и
ал.2 ГПК .
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6