Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин Пелин, 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 12 по описа за 2020
година на РС Елин Пелин и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.341 и следващите от
С исковата си молба ищецът Л.П.П., ЕГН **********
чрез пълномощника си адв.Ч. със съдебен адрес:***, офис 1 е предявил срещу
ответника В.К. Иванова, ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.341 от
Иска се съдът да допусне делба
между Л.П.П. и В.К. Иванова, които да получат по ½ ид.ч. от процесните
имоти - дворно място, заедно с
находящата се в него двуфамилна сграда и прилежащите й общи части, тавански
помещения и мазета, ведно с построените бетонови плочи на гърба на сградата,
преустроени в закрито стълбище.
Твърди
се, че съсобствеността по отношение на процесните имоти е възникнала между
ищеца и ответницата В.К. Иванова въз основа на разпоредителни сделки. Ищецът е
придобил процесния имот въз основа на постановление за възлагане на недвижим
имот от 11.01.2019 г. издадено от ЧСИ Стоян Лазаров с район на действие
Софийски окръжен съд, а ответницата В.К. Иванова се легитимира като
съсобственик на основание нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 145, том II, рег. № 2819, дело 285/2003 г. по
описа на нотариус Станимир Аврамов с район на действие Елинпелински районен съд
и въз основа на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 133, том IV рег. №
6464, дело № 629/2018 г. по описа на нотариус Л. *** действие РС Елин
Пелин.
На основание чл.131 от ГПК препис
от исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата В.К.
Иванова, която в срока по чл.131 от ГПК чрез пълномощника си адв.Н.Н. депозира
писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим, а ако съдът го счете за
допустим, то същия следва да се приеме за неоснователен. Твърди, че ищецът се
легитимира като собственик на ½ ид.ч. от дворното място и втори етаж от
двуетажната жилищна сграда, а ответницата е едноличен собственик на първи етаж
от двуетажната къща и на ½ ид.ч. от дворното място, в което е построена
къщата, поради което е налице етажна собственост по смисъла на чл.37 от ЗС. От
постановлението за възлагане на недвижим имот от 11.01.2019 г., с което ищецът
се легитимира като собственик е видно, че той е придобил само една идеална част
от дворното място и втори етаж от 114 кв.м. от построената в дворното място
двуетажна двуфамилна масивна жилищна сграда.
В него не са упоменати нито тавански помещения, нито мазета или други
обекти на собственост.
По силата на нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №
102, том I от 1976 г. на съдия при РС Елин
Пелин дядото на ответницата – Б. Владимиров С. става собственик на процесното
дворно място, а в последствие той и съпругата му построяват гаражите, втори
етаж и таванското помещение от процесната двуетажна къща, като на основание
заявление за отстъпено право на строеж дядото Б.С. дава право на сина си Костадин
С. да построи от свое име и за своя сметка първия етаж от къщата, който етаж в
последствие става собственост на ответницата.
Всичко изложено сочи, че между
страните в производството е възникнала етажна собственост, като в чл.38 ал.1 от
ЗС подробно са изброени кои общи части са неделими, общи по естеството си
части, без които сградата не може да съществува и такива по предназначението
си, без които сградата може да съществува. В случая подпокривното пространство
не може да се отнесе към общите части, без които сградата не може да
съществува. Към момента на възникване на режима на етажна собственост статутът
на това помещение е самостоятелен, тъй като така е определен от първоначалния
собственик на сградата Б.С.. В тази насока е и факта, че при ценообразуването на
закупения от ищеца имот не е включена каквато и да е част от подпокривното
пространство и следователно това помещение не е принадлежност към жилището,
което е придобил ищеца.
От заявлението за отстъпено право
на строеж става ясно, че Б. Владимиров С. е построил два гаража и две стаи
/работилници към гаражите с обща квадратура 114 кв.м., същия не се е разпоредил
с тази негова собственост, което е видно от представените в производството
писмени документи, а след неговата смърт тези обекти са станали собственост на
неговите наследници. По силата на чл.38 от ЗУТ и чл.98 и чл.102 от наредба № 7
гаражите, ателиетата и други са самостоятелни обекти и в настоящия случай не
могат да се третират като общи части, принадлежащи към самостоятелните жилищни
обекти на първи и втори етаж от къщата.
По отношение на дворното място, в което е
построена двуетажната жилищна сграда е ясно, че принадлежи на ищеца и
ответницата при квоти по ½ ид.ч. за всеки един от тях и същото попада в
хипотезата на чл.38 ал.1 от ЗС, а именно, че по своята правна същност
представлява обща част.
Всичко изложено обуславя извод,
че искането да бъде допусната до делба
двуетажна двуфамилна масивна жилищна сграда е недопустимо, тъй като ответницата
и ищеца са индивидуални собственици на самостоятелни жилищни обекти в сградата
и по отношение на първия и втория етаж не съществува идеална съсобственост,
която да бъде делена.
По отношение на иска до делба да
бъдат допуснати прилежащите части от сградата – тавански помещения и мазета,
същия е недопустим, тъй като таванското
помещение не е принадлежност към жилището собственост на ищеца, а построените
гаражи и работилници не могат да се третират като общи части принадлежащи към
самостоятелните жилищни обекти на първи и втори етаж от къщата, тъй като същите
са собственост на трети лица извън настоящото производство. В този смисъл
искането да бъде допуснато до делба бетонни плочи на гърба на сградата,
преустроени в закрито стълбище тези
обекти се явяват общи части на сградата, които не могат да бъдат делени по
силата на чл.38 от ЗС.
По отношение на иска до делба да
бъде допуснато дворното място, в което е построена двуетажна двуфамилна масивна
жилищна сграда, същия е недопустим защото по своята правна същност представлява
общи части по отношение на изградената в него сграда и попада в хипотезата на
чл.38, ал.1 от ЗС поради което е налице забраната на чл.38, ал.3 от ЗС и
делбата на дворното място е недопустима. Разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗС
установява изключение от нормата на чл.34, ал.1 от ЗС, като предвижда, че при
сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици
земята е обща собственост на всички лица, които притежават самостоятелни обекти
в сградата и представлява обща част, а
по силата на чл.28, ал.3 от ЗС земята като обща част не може да се дели.
Ответницата изразява становище,
че дори съдът да приеме, че иска по
чл.34 от ЗС за делба на процесните имоти е допустим, то същия е неоснователен
по изложените по-горе съображения, както и с оглед обстоятелството, че дворното
място е технически неделимо, тъй като от него не могат да се обособят отделни
УПИ в съответствие със законовите изисквания за лице и излаз на улица.
Районен
съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 145, том II, рег. № 2819,
дело № 285/2003 г. по описа на нотариус Станимир Аврамов – с район на действие
Елинпелински районен съд Костадин Боянов С. и Димитрина Стоянова С. са дарили
на дъщеря си В.К. Иванова лично и като
законен представител и майка на малолетния
К.В.И. следния свой собственост недвижим имот: ½ ид.ч. от поземлен
имот, находящ се в село Мусачево, Община Елин Пелин, Софийска област, целият с
площ от 1650 кв.м., който по регулационния план на селото съставлява имот пл. №
12 за който е отреден парцел Х в кв.4 заедно с първия етаж от построената в
имота двуетажна масивна жилищна сграда, заедно с ½ идеална част от
общите части на сградата.
От нотариален акт № 133, том ІV, рег. №
6464 дело № 629/2018 г. по описа на нотариус
Л. *** действие Елинпелински районен съд се установява, че К.В.И. е дарил на
майка си В.К.С. собствения си недвижим
имот, придобит чрез дарение: ¼ идеална част от урегулиран поземлен имот
с площ от 1650 кв.м., находящ се в с.Мусачево, Община Елин Пелин, Софийска
област, съставляващ УПИ Х-12 в кв.4 по плана на селото, заедно с ½
идеална част от първи етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда,
заедно с ¼ идеална част от общите части на сградата. Върху имота е
учредено право на ползване от Костадин Боянов С. и Димитрина Стоянова С..
Видно от протокол за принудително
отнемане на недвижим имот – въвод във владенение издаден по изпълнително дело №
2017927040016582017 г. по описа на ЧСИ Стоян Лазаров с район на действие
Софийски окръжен съд е, че на 14.11.2019
г. от длъжникът Б.К.С. е отнет и предаден на купувача Л.П.П. следния недвижим
имот: ½ идеална част от урегулиран поземлен имот с площ от 1650 кв.м.
находящ се в с.Мусачево, община Елин Пелин, област София, съставляващ имот
планоснимачен № 12, за който е отреден парцел Х в кв.4 по плана на селото,
одобрен със Заповед № 0-847/1969 г. заедно
с втория етаж с площ от 114 кв.м. от построената в имота двуетажна двуфамилна
масивна жилищна сграда.
С постановление за възлагане на
недвижим имот от 11.01.2019 г. издадено по изпълнително дело №
2017927040016582017 г. по описа на ЧСИ Стоян Лазаров с район на действие
Софийски окръжен съд във връзка с проведена публична продан от 07.12.2018 г. до
07.01.2019 г. на купувача Л.П.П. е възложен следния недвижим имот: ½
идеална част от урегулиран поземлен имот с площ от 1650 кв.м. находящ се в
с.Мусачево, община Елин Пелин, област София, съставляващ имот планоснимачен №
12, за който е отреден парцел Х в кв.4 по плана на селото, одобрен със Заповед
№ 0-847/1969 г. заедно с втория етаж с
площ от 114 кв.м. от построената в имота двуетажна двуфамилна масивна жилищна
сграда. Постановлението е влязло в законна сила на 19.06.2019 г.
Видно от нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 91, том VII, рег. № 8407, дело № 1117/2008 г. по описа на
нотариус Л. *** действие ЕПРС е, че Б.К.С. и Снежана Стоянова Гьошева са
сключили с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД
стандартен ипотечен кредит чрез договорна ипотека върху следния недвижим
имот: ½
идеална част от урегулиран поземлен имот с площ от 1650 кв.м. находящ се в
с.Мусачево, община Елин Пелин, област София, съставляващ имот планоснимачен №
12, за който е отреден парцел Х в кв.4 по плана на селото, одобрен със Заповед
№ 0-847/1969 г. заедно с втория етаж с площ
от 114 кв.м. от построената в имота двуетажна двуфамилна масивна жилищна
сграда.
Представен е нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 102 том I дело 102/1978 г. по описа на Районен съд Елин Пелин,
видно от който Владимир Кундов С. прехвърля на сина си Б. Владимиров С. следния
свой недвижим имот: дворно място с
плевня без построената в него къща,
цялото застроено и незастроено от 1650
кв.м. находящо се в село Мусачево, Софийски окръг, представляващо урегулиран
парцел № Х-12 в кв.4 по плана на селото.
Видно от заявление от Б. Владимиров С.
и Евгения Янкова С.,*** е, че
същите като собственици на
недвижим имот Х-12 в кв.4 по плана на с.Мусачево Софийски окръг цялото от 1470
кв.м. заедно с паянтова жилищна сграда две плевни е застроил помещения състоящи се от два гаража и две
помещения работилници към гаражите с обща квадратура 114 кв.м., като заявяват,
че са съгласни на основание чл.56 от
ЗТСУ синът им Костадин Боянов С. да построи от свое име и за своя сметка
жилищно помещение представляващо първи етаж над застроените от Б. Владимиров С.
и Евгения Янкова С. гаражи и работилници върху площ от 114 кв.м., съгласно
утвърдения архитектурен план, състоящ се от две стаи, хол и кухня. Правото на
строеж е отстъпено безвъзмездно.
Представено е удостоверение за наследници изх. № 201/31.03.2020 г.
издадено от кметство с.Мусачево, Община Елин Пелин Софийска област, от което се
установява че Б. Владимиров С. е починал на 06.02.2000 г. и е оставил като свои
наследници съпруга – Елена Янкова С. – починала на 26.02.2004 г., като синът му
Костадин Боянов С. е от кръга на неговите наследници по закон.
От
представената по делото скица № 42/02.01.2020 г. издадена от Община Елин Пелин е
видно, че УПИ Х-12 в кв.4 по плана на с.Мусачево за ½ ид.ч. от УПИ и за
втори етаж е записан на името на Л.П.П..
По
делото е представен архитектурен проект на процесната сграда.
С
писмо изх. № 02-37025-2825.02.2021 г. по описа на Община Елин Пелин са предоставени разрешение за строеж №
40/02.06.1976 г. за жилищна сграда заедно с одобрената проектна документация и
разрешение за строеж № 111/04.10.2995 г. за кафе-аперитив, както следва:
От
обяснителна записка от месец 04.1976 г. се установява, че същата е издадена към
проект за жилищна сграда - двуфамилна на
два етажа със застроена площ от 114 кв.м. на Б.К.С..
Видно от строително разрешение № 40/02.06.1974 г. е, че се позволява
строене на жилищна сграда на Б. Владимиров С.
на 114 кв.м. в собственото му място
съставляващо парцел Х-12 в кв.4 по плана на с.Мусачево, Софийски окръг.
Представеното разрешение за строеж № 111/04.10.2995 г. удостоверява, че на Костадин Боянов С. е
разрешено по одобрени проекти на 28.09.21995 г. да изгради кафе-аперитив в парцел Х-12 в кв.4 по плана
на с.Мусачево, Софийска област.
От удостоверение
за данъчна оценка № **********/09.01.2020 г. издадена от Община Елин Пелин е
видно, че данъчната оценка на процесния
имот – втори етаж възлиза на 6137,00 лева и е записан на името на Л.П.П..
От писмо изх. № 0890-49-033908/08.06.2021
г. по описа на УниКредит Булбанк се
установява, че Б.К.С. е клиент на банката. С писмото е представен доклад за
определяне пазарната стойност на обект втори етаж от двуетажна жилищна сграда с
адрес: с.Мусачево, община Елин Пелин УПИ Х-12 в кв.4 по плана на с.Мусачево
Представени са справки от Агенция по вписвания
на името на Б.К.С., К.В.И. и В.К. Иванова досежно вписвания, отбелязвания и
заличавания касаещи недвижими имоти.
По делото са разпитани
свидетелите Димитър Ангелов Донков и Василка Димитрова Апостолова, водени от
ответната страна. Свидетелят Димитър Ангелов Донков разказва, че му е известно,
че къщата в имота, за който се води делото няма мазе, а се състои от сутерен,
на който имало два гаража и работилница, които отдавна са преустроени на стаи.
Затова къщата има два етажа плюс сутерена който е бил гаражи и работилници и е преустроен
в жилище. Къщата била построена от Б.С., който е дядо на ответницата В. и баща
на Костадин Боянов. Твърди, че след построяването на къщата гаражите и
работилницата, които са на сутерена били превърнати в стаи за живеене и там
сега живее Костадин Боянов, като той обитава този сутерен повече от двадесет
години. Свидетелят сочи, че къщата има и таван, който се ползвал от М-тел за
поставяне на антена на тавана и покрива. Тавана не е предназначен за живеене, а
е подпокривно пространство, което било използвано от Костадин Боянов за хранилище за вода с хидрофор помпа, за да
може като спре водата да има вода. Сутерена от къщата, свидетелят сочи, че е
собственост на Костадин Боянов, който го има като наследство от баща си Б.С..
Освен тези имот в двора има и един сайван, в който се държат градинарски уреди, а пред къщата има едно
помещение, което Костадин Боянов искал
да прави на кафе или нещо друго за търговия, като смята, че това помещение е на
В., но не е съвсем сигурен, може и да е на Костадин Боянов – нейния баща, тъй
като те го правили не може да каже на
кого е точно. За първи и втория етаж на къщата се стига от едно общо стълбище,
което е с един вход, а сутеренния етаж, който е наравно със земята си има друг вход,
който е остъклено помещение.
Свидетелката Василка Димитрова
Апостолава твърди, че познава ответницата В.К. и имота й, тъй като са съседи от
1979 г., когато свидетелката отишла да живее в съседния имот. Известно й е, че В.
притежава първия етаж от двуетажната къща, която дядо й Б. построил. Къщата има и сутерен, който бил
гараж построен за гараж, а в последствие е пригоден за живеене, в който
помещения от едната страна живеели до
смъртта си дядо Б. и баба Ленче, а от другата страна живеел Костадин, защото
той приписал етажа на дъщеря си В.. В сутерена има баня, тоалетна, една кухня и
една стая за спане. Сутерена бил на дядо Б. и Баба Ленче те го строили,
ползвали и живеели в него до смъртта си, като свидетелката сочи, че не й е известно да са го прехвърляли на
някого, а след тяхната смърт Костадин като техен наследник продължил да живее там и да го ползва.
Свидетелката разказва, че къщата има и таван, на който в момента е поставена
антена на мобилните оператори. Този таван не е правен като място за живеене, а
е подпокривно пространство и е пригоден като багажно отделение. Тавана го
ползвали Костадин и жена му, където
съхранявали лични вещи. Свидетелката сочи, че в двора има и още едно
самостоятелно помещение, което не е залепено
за къщата и има излаз на улицата, което било построено от Костадин за фризьорски салон. Зад къщата
отново Костадин направил още едно помещение, което е наравно със сутеренния
етаж и там се намира парното на къщата,
а нагоре то продължава до първия етаж, където
Костадин направил една стая, в която спи майката на В., като постройката
продължава и нагоре до втория етаж, но тази постройка на втория етаж още е на
тухла. До пристроената стая, в която спи майката на В. може да се стигне само
ако се премине през първия етаж на къщата, а за допълнителната постройка, където
е парното има самостоятелен вход. В
двора има и една керпичена сграда, много стара, която се ползва за градински
инструменти. Сутерена почти веднага след
като къщата се построила и започнала да се използва бил
пригоден не за гараж, а за живеене и никой
друг освен дядо Б. и баба Ленче и Костадин и съпругата му не са живяли в
него. До втория етаж на къщата не може да се влиза от допълнителната
постройката, която е за парно и стая, а само от централния главен вход на
къщата. Има едно стълбище по което се стига до първия и втория етаж на къщата.
Твърди, че къщата всъщност е близнак, но не е разделена, а само сутерена е
разделен на две.
В открито съдебно заседание съдът
изслуша ищеца Л.П.П. по реда на чл.176 от ГПК, който отговори, че получава
месечен наем в размер на 220.00 лева, която сума се явява половината наем който
мобилния оператор заплаща за процесната сграда, във връзка с поставени съоръжения
на покрива и тавана. Наема получава от месец април 2020 г., като за периода от
19.06.2019 г. до април 2020 г. наема се е получавал от предишния собственик.
От заключението на изслушаната по
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният делбен имот
представлява УПИ Х-12 в кв.4 по КРП на с.Мусачево от 1969 г. с площ от 1650
кв.м., ведно с построената в него двуетажна двуфамилна масивна жилищна сграда
със застроена площ от 114 кв.м. и прилежащите общи части от сградата – таванско помещение и мазета. В двуетажната двуфамилна
масивна жилищна сграда има два самостоятелни обекта на собственост – първи и
втори етажи от същата. Застроената квадратура и на двата етажа е по 114 кв.м..
На всеки от етажите има стълбищна клетка, разпределително антре /коридор, две
спални, хол/дневна, кухня и сервизно помещение /баня и тоалетна. Жилищната
сграда, находяща се в процесния имот притежава общо едно таванско помещение. В
техническа служба, включваща и кадастъра на Община Елин Пелин няма отразени
данни дали таванското помещение е самостоятелен обект или индивидуални части
към общите части на сградата, прилежащи към всеки един етаж към процесния имот,
тъй като все още няма създадена кадастрална карта за с.Мусачево. Жилищната
сграда, находяща се в процесния имот притежава приземен етаж в който има шест
помещения, които не са избени, а са пригодени за живеене /жилищни. В техническа
служба включваща кадастъра на Община Елин Пелин няма отразени данни дали
приземния етаж/избените помещения е самостоятелен обект или индивидуални части
към общите части на сградата, преминаващи към всеки един етаж към процесния
имот, тъй като все още няма създадена кадастрална карта за с.Мусачево. Освен
жилищната сграда в момента на
огледа в имота има още три постройки -
пред къщата – сграда за магазин или работилница, постройка долепена до къщата и
северно на около 10 м. от къщата паянтова стопанска сграда. Няма построени
гаражи в дворното място. Останалите сгради, показани на скица № 2 от 02.02.2020
г. са премахнати. Изградената пристройка за къщата не е обща част на сградата. Тя представлява двуетажна
пристройка с приземно помещение със застроена
площ от 15,40 кв.м.. всяко от така обособените три помещения има връзка
– врата със съответните етажи. В нея няма стълбище. В имота няма изградени
гаражи. Сградата работилница е самостоятелен обект и не е обща част от
сградата. Жилищната сграда, находяща се в процесния имот притежава общо едно
подпокривно пространство и няма самостоятелни отделни помещения в подпокривното
пространство. Освен помещенията на първи етаж, има и други помещения в двуетажната
жилищна сграда, построена в процесния
имот – приземен етаж/избени помещения, пригодени за жилищни нужди, втори етаж –
жилищни помещения и таванско помещение. Помещенията, които не са част от първи
и втори етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в процесния имот са
избени помещения пригодени за живеене, таванското помещение, в което е
монтирана апаратура на мобилен оператор и входни антрета за достъп до първи и втори етаж.
От заключението на изслушаната по
делото допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява, че съгласно
одобрения архитектурен проект №
291/14.05.1976 г. и издаденото строително разрешение № 40/02.06.1976 г.
от техническа служба при ГНС Елин Пелин жилищната сграда е двуетажна двуфамилна
със застроена площ 114 кв.м. Съгласно проекта на приземния етаж има помещения
за два гаража и две мазета без да е конкретизирано кой от тях ще обслужва първи
и втория етаж на сградата, а са прилежащи части към нея. Общото таванско
помещение може да бъде обособено на две или повече отделни помещения, след
изработване и одобряване на архитектурен и конструктивен проект за
преустройството. След направените измервания
от вещото лице е установено, че приземния
етаж на жилищната сграда има осем броя помещения: два броя стълбищни клетки,
два броя бани с тоалетни, два броя спални и два броя кухни-дневни. При
изпълнение на строителството, приземния етаж е изцяло променен спрямо одобрения
проект и в момента е като за жилищна сграда – близнак. От северозападната
страна са помещения с квадратура и височина, както следва – спалня – 18,55
кв.м, h -2,13 м; кухня-дневна – 12,04 кв.м., h-12,17 м.; баня и тоалетна – 4,84 кв.м., h- 2,06 кв.м.; стълбищна клетка – 8,53 кв.м. От
югоизточната страна са помещения с квадратура и височина, както следва: спалня
– 11,96 кв.м., h-2,19 м; кухня-дневна – 18,54
кв.м., h-2,19 м; баня с тоалетна – 4,84 кв.м., h-2,03 кв.м.; стълбищна клетка – 8,47 кв.м.. Съгласно
чл.49, ал.1 от Наредба № 5 на ПНТСУ на МСА/1977 г. отменена, светлата височина
на жилищата е най-малко 2,50 м., а според чл.72, ал.3 от сега действащата
Наредба № 7 за ПНУСВТУЗ на МРРБ/2004 г. светлата височина на жилищните
помещения трябва да бъде най-малко 2,60 м., т.е. нито едно от описаните помещения
не отговарят на нормалните за жилища, поради което са обслужващи складови
помещения.
От
заключението на втора допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява,
че първият и вторият етаж на процесната жилищна сграда, чиято делба се иска не
са построени съгласно представения по
делото одобрен архитектурен проект на сградата. Разликите са следните: на
мястото на предвидената в проекта „столова“ в североизточния ъгъл на сградата е
изградено второ стълбище – от сутерена до тавана. Предвидената на югоизточната
страна фасада голяма тераса не е изградена, част от нея е включена в
застроената площ на етажите към дневната. Предвидените към югозападната спалня
изолационно антре и баня не са изпълнени. Приобщени са към спалнята.
Изолационното антре и помещението тоалетна са оставени за проход към
направената допълнително пристройка на североизточната страна на жилищната
сграда. Тези различия между проекта и изпълнението на сградата се отнасят и за
двата етажа на къщата. Има и констатирани други по-малки изменения. Към
експертизата е приложена схема, на която са изобразени всички помещения на
приземния етаж сутерена на двуетажната жилищна сграда със тяхното
предназначение и площ.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е иск за делба на недвижим имот с правно
основание чл.34 от Закона за собствеността вр.
с чл.341 от ГПК.
Съгласно чл.34, ал.1 от Закона за собствеността всеки съсобственик може
да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
В случая предмет на делбата е урегулиран поземлен имот с площ от 1650 кв.м. находящ
се в с.Мусачево, Община Елин Пелин, Софийска област, съставляващ имот пл. №
Х-12, находящ се в парцел 4 по плана на селото, ведно с построената в имота
двуетажна двуфамилна масивна жилищна сграда, ведно с прилежащите общи части от
сградата, тавански помещения и мазета, ведно с построените бетонови плочи на
гърба на сградата, преустроени в закрито стълбище, доколкото ищецът сочи, че по отношение на посочените обекти е налице
съсобственост, която следва да бъде прекратена.
Противоречивите правни и фактически твърдения на съделителите се
концентрират досежно обема на делбената маса и в частност включването на
приземния етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, общите части, бетонните
плочи на гърба на сградата и таванското помещение в предмета на делба.
Ищецът по делото се легитимира като съсобственик на процесния имот въз
основа на постановление за възлагане на недвижим имот от 11.01.2019 г. издадено
от ЧСИ Стоян Лазаров, въз основа на което е придобил собствеността на ½ идеална част от урегулиран поземлен
имот, заедно с втория етаж с площ от 114 кв.м. от построената в имота двуетажна
двуфамилна масивна жилищна сграда.
Ответницата от своя страна също надлежно се легитимира като собственик
на ½ ид.ч. от дворното място, заедно с първи етаж от построената в имота двуетажна масивна
жилищна сграда, заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата.
От събраните в хода на съдебното дирене доказателства се установи, че
процесната масивна двуетажна двуфамилна жилищна сграда, чиято делба се иска
притежава и приземна част, която първоначално е била изградена като гаражи и
работилници от собственика Б.С., които в
последствие са превърнати от него в
помещения, които са устроени като жилищни такива. В тази насока са събраните по
делото доказателства чрез разпит на свидетелите Донков и Апостолова, които
сочат, че Б.С. – дядо на ответницата
построил гаражите и работилниците и след построяването на къщата започнал да ги
преустройва за жилищни нужди, настанил се да живее там със съпругата си и ги
ползвал чак до смъртта си. В последствие
неговите наследници – синът му Костадин Боянов С. и съпругата му продължили да владеят непрекъснато и
необезпокоявано гаража и работилниците в къщата, но също като жилище и към момента продължават да
живеят и ползват приземната част на
недвижимия имот. Отделно от това Костадин С. построил до къщата отделно
помещение за парното, над него едно помещение от тухли и бетон, което стига до
първия и втория етаж на къщата, като в допълнително построеното помещение към
първия етаж се настанила да живее майката на Костадин, а това което стига до
втория етаж още е на тухла и бетон. В тази насока освен свидетелските
показания, доказващи тези факти, съдът кредитира и заявлението по чл.56 от ЗУТ,
в което е отбелязано, че Б. Владимиров С. и Еленка Янкова С. са построили
помещения състоящи се от два гаража и две помещения за работилници към гаражите
с обща квадратура от 114 кв.м. и заявяват, че са съгласи синът им Костадин
Боянов С. да построи от свое име и за
своя сметка жилищно помещение представляващо първи етаж над застроените от тях
гаражи и работилници.
Констатираните обстоятелства несъмнено сочат, че строителят на приземния
етаж Б.С. и съпругата му Еленка С. са имали ясното съзнание, че разрешавайки на
сина си Костадин С. да построи първия етаж от сградата над изградените от тях
гаражи и работилници, /по-късно превърнати от тях в помещения за живеене/, са
тяхна изключителна собственост и не са прилежаща част към първия етаж от
жилищната сграда, за който са дали изрично съгласие на сина си да го построи за
своя сметка.
В хода на производството не се установи първоначалните собственици на помещенията на приземния етаж – Б. и
Еленка Спаскови да са извършвали и разпоредителни сделки с тях, поради което
след тяхната смърт, приземния етаж първоначално построен за гараж и
работилници, а в последствие преустроен в помещения за живеене е станал
собственост на техните наследници, в частност на сина им Костадин Боянов С., за който се
събраха гласни доказателства, че и приживе и след смъртта на родителите си Б. и
Еленка Спаскови е владял, ползвал и живял в приземния етаж от сградата заедно
със съпругата си, без някой да е оспорвал собствеността му върху тях.
Съгласно определението на Закона за
кадастъра и имотния регистър, самостоятелен обект в сграда е етаж или част от етаж в сграда
(апартамент, магазин, ателие, гараж и др.), който има самостоятелно
функционално предназначение и собствеността върху него се удостоверява с
документ за собственост или друго вещно право. Не са самостоятелни обекти
общите части и помещения в сградата, паркоместата, мазета, тавански, складови и
други помещения, обслужващи самостоятелните обекти в сградата. В този смисъл
настоящият състав намира, че приземният етаж изграден в двуфамилната жилищна
сграда е самостоятелен обект на собственост, доколкото към момента на
построяването му е бил с предназначение за
гаражи и работилници и макар в последствие да е преустроен в зона за
живеене, към момента на изграждането му е имал статут на самостоятелен обект в
сграда, тъй като съгласно легалната дефиниция на законодателя гаража и
работилниците са самостоятелни обекти в сграда.
От заключението на вещото лице по
изслушаната първа допълнителна
съдебно-техническа експертиза се установява, че целият приземен етаж е изцяло
променен спрямо одобрения проект и вместо гаражи и мазета в момента е изграден като за жилищна сграда-близнак и
съдържа от северозападната страна
спалня, кухня-дневна, баня с тоалетна и стълбищна клетка, а от югоизточната
страна са установени спалня,
кухня-дневна, баня с тоалетна и
стълбищна клетка, но тъй като нито едно от посочените помещения не отговаря на
изискванията за задължителна височина, не отговарят на нормативите за жилища, а
са обслужващи складови помещения. Сочи се също така, че в техническа служба,
включваща и кадастъра на Община Елин Пелин няма отразени данни дали приземния
етаж е самостоятелен обект или е индивидуални
части към общите части на сградата, прилежащи към всеки един етаж към процесния
имот, тъй като все още няма създадена кадастрална карта за с.Мусачево
Следва да се отбележи обаче, че нанасянето
на самостоятелните обекти в жилищната сграда и другите постройки в дворното
място в кадастралната карта, няма правопораждащи последици, а само отразяване
на актуалното състояние на имота с нанасяне на обектите в него. Самостоятелните
обекти в съсобствения имот са възникнали с построяването им и от този момент те
са годен обект на правото на собственост, както и на иск за прекратяване на
съсобствеността върху тях, ако съсобствениците формират воля за това.
В
този смисъл, настоящият състав приема, че приземният етаж от двуфамилната
жилищна сграда, изграден от Б. и Еленка Спаскови изграден от тях като
работилници и гаражи /каквато воля са изразили в представеното по делото
заявление за отстъпване право на строеж по реда на чл.56 от ЗУТ/, макар и в
последствие да са преустроени за жилищни нужди, не могат да бъдат квалифицирани
като общи части на двуфамилната сграда, които да бъдат предмет на делбената
маса в настоящото производство, а доколкото нито ищецът, нито ответницата по
делото се установи да са придобили собствеността върху тях, същите не могат да
бъдат предмет на настоящата делба, тъй като собствеността върху приземния етаж,
находящ се в двуетажната жилищна сграда след смъртта на Б. и Еленка Спаскови е
станала собственост на техните наследници по закон.
Отделно от това, в разглеждания случай процесният урегулиран поземлен
имот, както се установи от събраните по делото доказателства е застроен освен с
двуетажната жилищна сграда и с други
сгради, които по своята същност са самостоятелни обекти на основно застрояване.
Такава е стопанската сграда, за която нито ищеца, нито ответницата са заявили
собственически права, но същата съществува в процесния имот, доколкото и вещото
лице е констатирало този факт в изготвеното заключение. Установи се, че в
парцела е построена и сграда с надлежно
издадено разрешително за строеж на кафе-аперитив от трето неучастващо в
настоящото делбено производство лице – Костадин Боянов С., собствеността на
която сграда не принадлежи на съсобствениците на дворното място, тъй като по
делото не е спорно, че само ищецът и
ответницата притежават по ½ ид.ч. от поземления имот. По отношение на
този обект на собственост находящ се пред къщата и представляващ според вещото
лице сграда за магазин или работилница, също не се установява ищецът и
ответницата да притежават или да заявяват собственически права спрямо този
имот. От разпитаните по делото свидетели се установи, че тази постройка е
построена от Костадин Боянов С., който е построил в имота и пристройката зад
къщата, която представлява помещение за парното на приземния етаж и над нея
двуетажна пристройка със застроена площ
от 15,40 кв.м..
В този смисъл по делото се установи, че към настоящия момент съществува
един урегулиран поземлен имот, в който са разположени различни обекти на
собственост освен претендираните от ищеца, които не са заявени за включване в
делбената маса и по отношение на които се установи, че принадлежат и са
изградени от лица, които не са конституирани
като страни в настоящото производство.
Не се установи по делото нито от свидетелските показания, нито от
заключението на вещото лице в имота да има мазета и бетонни плочи на гърба на сградата
преустроени в закрито стълбище, а се установи, че сградата въобще не притежава
мазета, както е посочено в архитектурния проект, а сочените от ищеца бетонни
плочи на сградата, всъщност представляват изградени допълнителни стаи към първи
и втори етаж и помещение за отоплителната инсталация
При
така изложените твърдения от страните и установените по делото обстоятелства,
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки – 1. основанието за възникване на съсобствеността,
респ. съсобствениците да са носители на съответна идеална част от правото на
собственост върху включените в делбената маса имоти; 2. предметът на делбата да
бъде годен обект на правото на собственост и 3. в производството по делба да
участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването
на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно по
аргумент на чл.75, ал.2 от Закона за
наследството.
В случая както бе посочено и по-горе по делото се констатираха и други
обекти на собственост, находящи се в делбения имот, за които се установи, че не
са собствени на ищеца и ответницата, не се установи ищецът и ответницата да са
единствени съсобственици на всички находящи се в процесния имот обекти на собственост,
поради което и с оглед необходимостта при допускането на делбата да бъдат
включени всички участници в съсобствеността, то предявеният иск се явява
неоснователен и недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При отхвърляне на иска за делба с
решението по чл.344 от ГПК съгласно чл.9 от Тарифата към ГПК се събира държавна
такса в размер до 100.00 лева, но не по – малко от 25 лева. Съдът намира, че
следва да определи държавна такса в размер на 100.00 лева, която следва да се
възложи в тежест на ищеца, платима по сметка на РС Елин Пелин.
Предвид изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът Л.П.П.
следва да заплати на ответницата разноски в размер на 1000.00 лева заплатен
адвокатски хонорар, както и 519.00 лева разноски за вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.П.П., ЕГН ********** чрез пълномощника си адв.Ч. със
съдебен адрес:***, офис 1 срещу ответника В.К. Иванова, ЕГН ********** *** иск
с правно основание чл.341 от ГПК за делба на следния недвижим имот: урегулиран
поземлен имот, с площ от 1650 кв.м., находящ се в с.Мусачево, Община Елин
Пелин, Софийска област, съставляващ УПИ Х-12, в кв.4 по плана на селото,
утвърден със заповед № 0847/1969 г. при граници и съседи по скица: улица; УПИ
ХI-8; УПИ ХIII-9; УПИ III-11; УПИ VI-13; УПИ VII-13 и УПИ IХ-13, заедно с
построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда и прилежащите й общи
части, тавански помещения и мазета, ведно с построените бетонови плочи на гърба
на сградата, преустроени в закрито стълбище.
ОСЪЖДА Л.П.П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА В.К. Иванова, ЕГН ********** *** сумата от 1519.00
лева /хиляда петстотин и деветнадесет лева/ сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: