Решение по дело №255/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба, подадена от И. С. Б., [ЕГН], с адрес за призоваване [населено място], [улица], вх. Г, ет.1, ап. №1 срещу Заповед № 298-197/27.09.2023г. на началника на РУ-М. при ОДМВР-[област]. С оспорената заповед на основание чл. 83, ал.5, чл. 58, ал.1,т.10 вр. чл. 155, ал.1 ЗОБВВПИ и чл. 59, ал.1, предл. второ АПК е отказано на жалбоподателя преиздаване на разрешенията му за съхранение, носене и употреба за дейността „Самоотбрана“ на притежаваното от него късоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев, [Марка], модел ZHR 820, тип револвер, 38 калибър Special, № 1** и боеприпаси за него. Със същата заповед е постановено изземане на така описаното оръжие. В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на така издадената заповед. Твърди се, че тя е крайният акт от една незаконосъобразно проведена процедура за подновяване на вече издаденото му през 2022г. разрешение с такава цел.Сочи се в жалбата, че това разрешение е със срок на валидност 5 години, но бил подведен да поиска преиздаването му. Твърди още, че при издадено разрешение за такива дейности, заповедта следвало да съдържа мотиви за отнемането му, а не за отказ за издаване. Излагат се аргументи, че за да се направи преценка дали е отпаднала необходимостта от вече издадено по установения ред разрешение за носене на оръжие следва да се установи каква е била тази необходимост, наложила издаването му. От административния орган не било установено в оспорената заповед отпадане на причината за издаване на разрешението. Жалбоподателят сочи, че за него не съществувало задължение да доказва наличието на основателна причина във всеки един момент от получаване на разрешението до изтичане на неговия срок. В тежест на административният орган било да установи, че основателната причина вече е отпаднала, като на практика началникът на РУ-М. преразгледал акта си, с който било дадено разрешение, без да са налице предпоставките за това.

Предвид изложеното моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален представител. От адв. П. са постъпили писмени бележки по съществото на спора. Заема становище, което в своята същност възпроизвежда мотивите на Решение №2620/14.03.2023г. на ВАС по адм.д. № 6914/2022г., VІІ отд. В него са изложени мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. Видно от разпоредбата, случаите на отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ представляват самостоятелно основание за отнемане на издаденото разрешение по смисъла на чл. 155, ал. 1 с. з., преди да е изтекъл срокът на действието му, но само ако се установи, че обстоятелствата, обосновали нуждата от неговото издаване, вече не съществуват (т. е. констатирани са новонастъпили правопогасяващи факти).

Ответникът по делото се представлява от гл. юриск. Ш., който оспорва подадената жалба. Счита, че Заповед № 298-197/27.09.2023г. е издадена при спазване на материалноправните изисквания на ЗОБВВПИ и при напълно изяснена фактическа обстановка. Претендира присъждане на разноски.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът направи следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Тя е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт. Спорът е подсъден местно и функционално на АССм. Не са налице отрицателни процесуални предпоставки, тя е процесуално допустима и по нея съдът дължи произнасяне по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Това е така по следните съображения:

По фактите:

1. На 24.08.2023г. жалбоподателят Б. е депозирал заявление за подновяване на разрешението до началника на РУ на МВР гр. [община], с приложено мотивационно писмо и документите, посочени в нормата на чл. 87, ал.1, т.1-3 ЗОБВВПИ. Изложените от него основания са свързани с работата му като шофьор на такси и служител на "Горубсо [община]" АД в минно-спасителна станция на дружеството.

2. За установяване на изложените обстоятелства, свързани с необходимостта от притежаване на лично късоцевно огнестрелно оръжие административният орган е събрал допълнителна информация по наведените от Блатев факти, обуславящи нуждата от самоотбрана.

3.Установено е при направена допълнителна проверка по запитване с писмо рег. № 298000-3782/31.08.2023г.до директора на "Горубсо [община]" АД, че няма данни за установени случаи в дружеството за работници, употребили алкохол преди и по време на работа, които да са били отстранявани, уволнявани или наказвани. Няма информация по време на работа и във връзка с нея жалбоподателят да е получавал заплахи или закани, да е застрашен от саморазправа. Съдът отбелязва, че в мотивационното му писмо това изложение е твърде общо. Посочено е следното: " ....и съм залавял употребили алкохол работници след което съм получавал различни закани". В този мотив липсва каквато и да било конкретика, свързана с лица, дати, конкретни заплахи. Самият той е в противоречие и с установеното от дружеството, че няма случаи на установени работници с употреба на алкохол, още по-малко установени от Б..

4.От извършената допълнителна проверка не са установени и останалите твърдения в мотивационното писмо, свързани със заплахи като шофьор на таксиметров автомобил.

При така установените факти е издадена оспорената заповед. Правното основание, посочено в нея е чл. 58, ал.1,т.10 ЗОБВВПИ.

От съдържанието на оспорената заповед става ясно, че мотивите на административния орган са свързани с констатацията от фактическа страна, че в случая не е налице основателна причина-самоотбрана, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.

Издадената заповед е законосъобразна и правилна, а жалбата срещу нея е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Не е спорно по делото, а от приложените от процесуалния представител на ответника доказателства несъмнено е установено, че гл. инспектор Диев е началник на РУ-Мадан при ОДМВР-[област] и има правомощия да издаде заповед от категорията на оспорената.

Съдът се съзира и порок в диспозитива на заповедта. Правилно е отбелязано, че се отказва издаване на жалбоподателя на преиздаване на разрешенията му за съхранение, носене и употреба за дейността „Самоотбрана“ на притежаваното от него късоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев, [Марка], модел ZHR 820, тип револвер, 38 калибър Special, № ** и боеприпаси за него.

Цитираната правна норма съдържа императивна правна регламентация, че разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, за което не са налице предвидените в закона предпоставки-в случая самоотбрана.

Цитираната от процесуалния представител на жалбоподателя съдебна практика е неотносима в обсъждания казус, тъй като не се касае за настъпване на някое от а основанията по чл. 58, ал.1 т.2-8, а за нова преценка и анализ на обстановката, при която е издадено първоначално разрешение на придобиване, съхранение и употреда на това оръжие.

В мотивационното писмо на жалбоподателя на л. 19 от делото са налице единствено твърдения за факти, които не са доказани по никакъв начин. Не е установена нито една причина, която да индицира дори основание за носене на оръжие. Не може в случая да не бъде коментиран факта, имплицитно засегнат и в мотивите на оспорената заповед, че на територията на [област] не е известен факт, свързан със застрашаване живота или здравето на таксиметров шофьор. В писмената защита на ответника се коментира факта, че на територията на страната е имало такива случаи в миналото, но не и към настоящия момент. Съдът отбелязва, че дори и тези твърдения в мотивацията на Блатев са абстрактни, лишени от каквато и да било конкретика, неподкрепени с никакви доказателства. При тези доводи правилен и законосъобразен е извода на административния орган, че в случая не е налице основателна причина-самоотбрана, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение на И. Б.. Тази преценка се извършва към момента на издаване на заповедта, а не визира предходен или бъдещ момент. При промяна на обстоятелствата съществува правна възможност за различна правна преценка.

По делото се установи каква е била необходимостта, наложила издаването на разрешение за носене на оръжие и тя е посочена в оспорената заповед.

В тежест на органа бе да установи, че основателната причината, която е съществувала в предходен момент, към момента на произнасяне с правопрекратяващия административен акт (за отнемане на съответното разрешително на извършване на дейности под режима на специалния закон) вече не е налице. В конкретния случай административният орган доказа наличието на отпаднало основание.

В коментираното от процесуалния представител на жалбоподателя решение е прието, че той няма задължение да доказва наличие на основателна причина във всеки един момент от получаване на разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси до изтичане на неговия срок на валидност. Той трябва да докаже, че има основателна причина единствено към момента, в който подава заявление за издаване или за продължаване на срока на такова разрешение. В тежест на административния орган, в случаите, когато вече е издал разрешение, и неговия срок на валидност не е изтекъл, е да установи, че основателната причина вече е отпаднала. Именно това обаче е установено по несъмнен начин в това производство- че към 27.09.2023г., а и в предходен момент за И. Б. изобщо не съществува необходимост от самоотбрана, тъй като животът и здравето му не са застрашени по никакъв начин, няма каквото и да било доказателство, което разколебава този извод.

При тези мотиви жалбата следва да бъде отхвърлена, като на ответника бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 120 лв. за юриск. възнаграждение.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. С. Б., [ЕГН], с адрес за призоваване [населено място], [улица], вх. *** срещу Заповед № 298-197/27.09.2023г. на началника на РУ-М. при ОДМВР-[област], с която на основание чл. 83, ал.5, чл. 58, ал.1,т.10 вр. чл. 155, ал.1 ЗОБВВПИ и чл. 59, ал.1, предл. второ АПК е отказано преиздаване на разрешенията за съхранение, носене и употреба за дейността „Самоотбрана“ на притежаваното късоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев, [Марка], модел ZHR 820, тип револвер, 38 калибър Special, № ** и боеприпаси за него и е постановено изземане на така описаното оръжие.

ОСЪЖДА И. С. Б., [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-[област] юриск. възнаграждение в размер на 120 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок, считано от съобщението на страните.