МОТИВИ към присъда
от 05.01.18 г. по НОХД№1131/17 г. на ВРС:
Настоящето съдебно производство е образувано
по внесен от ВРП обвинителен акт против подсъдимия Н.Д.В. *** с повдигнато обвинение
за това, че на 21.03.2017 г. около 10.30 ч. в гр.В. на кръстовището
на ул.”Д.” и ул.”***”, при управление на л.а.”Нисан Кашкай”, с рег.№ *** в
нарушение на правилото за движение по чл.119, ал.1 ЗДвП, при маневра завой на
дясно на пешеходна пътека сигнализирана с пътен знак Д 17, находяща се на ул.”Д.”
не е пропуснал стъпилата на пешеходната пътека пешеходка А.К.А. *** с ЕГН:**********,
вследствие на което й е причинил по непрезпазливост средна телесна повреда,
изразяваща се в двуглезно счупване на лява подбедрица, довело до трайно
затруднение движението на долен ляв крайник- престъпление по чл.343, ал.3,
пр.последно, б.”а”, пр.2, вр.ал.1,б.”б”,пр.2, вр.чл.342, ал.1 от НК.
В открито
разпоредително заседание на 05.01.18 г. и по искане на защитата, съдът е дал
ход на съдебното следствие по реда и условията на чл.371,т.2 и сл. НПК. Подсъдимият
е признал изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като на
основание чл.372, ал.4 НПК, съдът е одобрил това съгласие.
Участващият
по делото прокурор поддържа внесеното обвинение без изменение и пледира за
постановяване на осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от свобода
при условията на чл.58а, вр.чл.54 НК в размер на една година лишаване от
свобода, с последваща редукция с 1/3 и последващо приложение на чл.66, ал.1 НК
за срок от три години.Иска се и налагане на кумулативното наказание лишаване от
правоуправление на МПС в същия размер.
По делото
е конституирана като частен обвинител пострадалата свидетелка А.А., чийто
упълномощен повереник се присъединява
към искането за налагане на справедливо
наказание лишаване от свобода, както и кумулативно предвиденото наказание
лишаване от право на управление на МПС в размерите, посочени от държавното
обвинение.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия-адв.И.М. не оспорва фактите и правната
квалификация на престъплението, за което е повдигнато обвинение. Изтъква
наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства като основание за
индивидуализация на наказанията, които следва да се наложат на подсъдимия при
условията на чл.55 НК, а именно лишаване от свобода и лишаване от право на
управление на МПС във възможните по закон минимални размери.
След
преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и
исканията на страните и в рамките на обстоятелствената част на обвинителния
акт, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Н.В. е роден на 08.11.54 г., женен, със средно образование, неосъждан, с добри
характеристични данни по местоживеене, управител на собствена фирма, занимаваща
се с търговска, транспортна и т.н.
дейност на стоки на едро и дребно. Същият е дългогодишен правоспособен водач на МПС и е собственик
на л.а. „Нисан Кишкай” с ДК№ ***.
На 21.03.17 г.
около 10.25 ч., подс.В. и съпругата му-св.Н.А.тръгнали с горепосочения лек
автомобил на медицински преглед в клиника, находяща се в гр.В., ул.”Д.”.
Подсъдимият минал по ул.”***” и завил по ул.”***”, която води към ул.”Д.”.Точно
преди ул.”Д.” имало знак „Стоп”/Б2/ и знак „Пешеходна пътека”/Д17/, като на
кръстовището на платната за движение и на двете улици имало поставени пешеходни
пътеки М8.1 с ширина 3 метра.Подсъдимият
спрял на знака „Стоп”, огледал се в двете посоки и след като не забелязал
приближаващи автомобили и пешеходци, бавно потеглил, предприемайки десен
завой.В същото време св.А.А. стояла на тротоара точно преди поставената на ул.”Д.”
пешеходна пътека, като в дясно от нея имало голямо крайпътно дърво.След като се
огледала в двете посоки и виждайки, че няма никакви автомобили, св.А. *** по
пешеходната пътека. В момента в който била стъпила на пешеходната пътека, от
лявата й страна се появил автомобилът на подсъдимия, който в същото време
правел десен завой и я ударил в левия крак с предната дясна гума. От
съприкосновението с автомобила свидетелката паднала на пътното платно. Това
било забелязано от пътуващата в автомобила св.Н.А., която веднага предупредила
съпруга си и той мигновено спрял автомобила. Двамата излезли от автомобила,
вдигнали св.А. от пътното платно, натоварили я в автомобила и я откарали в
ЦСМП-В..Там също продължили да й оказват помощ, като я придружили до рентгена,
след това до ортопедичното отделение, закупили консумативи за нуждите на
хоспитализирането й, а след това заплатили и разходи във връзка с
ортопедичното, оперативно лечение. След оказването на помощ на пострадалата,
подс.В. сигнализирал за случилото се на тел.112 и посетил КАТ-В., където също
съобщил за настъпилото ПТП и по този повод започнало настоящето наказателно
производство.
Според приобщените
по делото заключения на авто-техническа и комплексна авто-техническа и
съдебно-медицинска експертизи, които съдът цени като компетентни и обективни, достигайки
до мястото на удара със скорост от около 7 км/ч, управляваният от подсъдимия лек
автомобил е блъснал с дясната предна ъглова част пешеходката А.. В конкретния
случай подсъдимият е имал перфектна видимост, както към пешеходната пътека,
така и към движещата се успоредно на него по тротоара пешеходка преди да
достигне кръстовището и да предприеме пресичането на пешеходната пътека. От техническа
гледна точка причината за настъпване на
произшествието са действията на подсъдимия В., който при маневрата „завой на
дясно” и преминаване на пешеходната пътека не е осигурил предимство на пешеходката,
с което сам е поставил себе си в невъзможност да предотврати ПТП-то, като не е
спрял и осигурил предимството й.
Съгласно приобщеното
заключение на КАТСМЕ, вследствие на удара от автомобила на св.А.А. е причинено
двуглезенно счупване на лява подбедрица, довело до трайно затруднение на
движенията на долен ляв крайник с оздравителен период около 8-10 месеца, при
липса на усложнения и нормален оздравителен процес, както и оток и
кръвонасядане в областта на дясна китка, причинило болка и страдание.Според
експертите началния удар с автомобила е бил в областта на външната повърхност
на долния ляв крайник на пешеходката с последващо падане на дясно и
инстинктивно „подпиране” на горния десен крайник с отворена длан.
Така изложеното от
фактическа страна се установява категорично и несъмнено от всички събрани по
делото доказателства, а именно : самопризнанието на подсъдимия, подкрепено
пряко и от св.показания на А.А., Н.А.и Е.И.; заключения на СМЕ, АТЕ, КАТСМЕ и
писмените доказателства-протокол за оглед на местопроизшествие със скица и
фотоалбум, документи за собственост и регистрация на МПС, медицинска
документация, справка от КАТ, характеристика и справка за съдимост на
подсъдимия.Цитираните доказателства са в пълна последователност и логическа
кореспонденция, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
При така възприетата
фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Подсъдимият В. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по транспорта по чл.343,
ал.3, б.”а”, вр.ал.1,б.”б”, вр.чл.342,
ал.1 НК, тъй като на 21.03.2017 г. в гр.В., на кръстовището на ул.”Д.” и ул.”***”
при управление на л.а.”Нисан Кашкай”, с рег.№ ***, в нарушение на правилото за
движение по чл.119, ал.1 ЗДвП не е пропуснал стъпилата на наличната пешеходна
пътека пешеходка-св.А.А., вследствие на което й е причинил по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в двуглезенно
счупване на лява подбедрица, довело до трайно затруднение движението на долен ляв
крайник.
От субективна страна,
деянието е осъществено от подсъдимия непредпазливо под формата на небрежност по
смисъла на чл.11, ал.3,пр.1 НК.Същият не е предвиждал настъпването на
произшествието като общественоопасна
последица на поведението си, но с оглед конкретните условия на движение и
предприето движение в нарушение на правилото на чл.119, ал.1 ЗДвП, като
правоспособен водач е бил длъжен и е могъл да го предвиди.
При индивидуализация
на следващите се за извършеното престъпление наказания, съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите
му характеристични данни по местоживеене, оказаното съдействие за изясняване на
случая още на досъдебното производство, изразеното съжаление за случилото се,
социалния му и семеен статус.Като смекчаващо вината обстоятелство със
значителен положителен знак, се отчете и оказаната от подсъдимия помощ на
пострадалата, която в случая надхвърля традиционните рамки на осигуряване на
медицинска помощ чрез закарването й до ЦСМП, но и последваща грижа, съдействие
и парична помощ при хоспитализацията и лечението й. Взеха се предвид и
писмените данни от КАТ, според които като дългогодишен правоспособен водач на
МПС, подсъдимият не е системен нарушител на ЗДвП, допускайки само инцидентни,
„леки” нарушения, глобите за които е заплащал своевременно. Все в аспекта на
смекчаващи обстоятелства се отчете по-ниската степен на обществена опасност на
конкретното деяние, спрямо обичайната за този вид престъпления откъм конкретен
механизъм, условия и причини за произшествието, свързани с много ниска скорост
на движение; липса на други нарушения и квалифициращи обстоятелства, стоящи в
причинна връзка с настъпването му; броя и вида на причинените на пострадалата
телесни увреждания; липсата на причинени други, несъставомерни вредни последици, в това число на поставяне в
опасност живота и здравето на други участници в движението. Наличие на
отегчаващи вината обстоятелства не се констатира.
Така отчетените смекчаващи вината
обстоятелства, съдът счете за многобройни, при което и най-лекото, предвидено в
особената норма на НК наказание /от една година лишаване от свобода/, би се
явило несъразмерно и неадекватно спрямо извършеното от подсъдимия. Затова и на
основание чл.55, ал.1,т.1, вр.чл.58а, ал.4 НК, съдът излезе от предвидения
законов минимум и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер
на 7 месеца.
При последващата
преценка относно изпълнението на това наказание, съдът счете, че не е
необходимо отделяне и изолиране на подсъдимия от обществото, поради което и при
липса на други формални законови пречки по чл.66, ал.1 НК, на това основание
отложи изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът наложи на
подсъдимия и кумулативно предвиденото в чл.343г НК наказание лишаване от
правоуправление на МПС, със същата продължителност като на наложеното наказание
лишаване от свобода, а именно от седем месеца. При фиксацията на този срок в
рамките на лимитативните предели по чл.49, ал.2 НК, съдът отново отчете
горепосочените смекчаващи вината обстоятелства, с акцент върху тези
характеризиращи подсъдимия като обществено неопасна личност, в това число и
като правоспособен водач на МПС, както и данните за осъществяваната от него
трудова и търговска дейност, свързана с тази му правоспособност и
представляваща източник за препитание и доходи на него и семейството му.
Така наложените по
вид, размер и начин на изтърпяване наказания, съдът намери за необходими и достатъчни
за постигане целите и изискванията на специалната и генерална превенция по
чл.36 НК и за запазване на баланса между тях. Във връзка с аргументите и
исканията на страните, тук е мястото да се напомни на защитата, че в контекста
на съвремените обществени отношения транспортните престъпления се третират като
такива с все по-висока степен на обществена опасност, а обществената
чувствителност и нетърпимост към тях, намира израз в непрекъснати законодателни
промени и завишаване на предвидените за тях наказания. Затова и налагане на
кумулативните наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление на
МПС в размери по-ниски от наложените от съда и искани от защитата, би се явило
проява на неоправдана снизходителност, с демотивиращ и недисциплиниращ ефект,
както за самия подсъдим, така и за останалите членове на обществото.
На основание чл.189,
ал.3 НПК, в тежест на подсъдимия съдът възложи да заплати направените по делото
разноски на досъдебната фаза в общ размер на 949.24 лв., платими по сметка на
ОДМВР-В..
При горните
мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: