№ 2505
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110200122 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *** срещу наказателно
постановление № 22-2100103 от 20.12.2021 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - София, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда (КТ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415,
ал. 1 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП, поради допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Твърди се, че имало незаконосъобразно
издадени няколко наказателни постановения за неизплатени заплати на едно и също
лице. Претендира се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за
отмяна на атакуваното НП. Представя писмени бележки, в които подробно анализира
показанията на лицето, чиито заплати се твърди да не са били заплатени и иска те да не
бъдат кредитирани. Сочи, че бил изтекъл едногодишният срок за съставяне на акта.
Претендира разноски.
Представителят на АНО оспорва жалбата и моли наказателното постановление
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението било
1
доказано по категоричен начин и същото не било маловажно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законовия срок, срещу
подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е
редовно образувано пред РС-София, поради което съдът я намира за процесуално
допустима.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
При извършване на 29.11.2021 г. на последваща проверка по спазване на
трудовото законодателство на „***“ ЕООД, било констатирано, че дружеството не е
изпълнило дадено му на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ с протокол за извършена
проверка на Дирекция „Инспекция по труда“ - София с Изх. № ПР2131218/22.10.2021
г. задължително предписание под № 11, а именно: „Работодателят да изплати на
В.С.А.., уговореното трудово възнаграждение за периода от месец септември 2020 г. до
месец ноември 2020 г., съгласно чл.128, т.2 от Кодекса на труда“. Срокът за
изпълнение на предписанието бил до 11.11.2021 г. До приключване на проверката на
29.11.2021 г. не били представени документи, удостоверяващи изплащането на
трудовото възнаграждение на В.С.А.. за периода от месец септември 2020 г. до месец
ноември 2020 г.
С оглед констатираното нарушение бил съставен АУАН № 22-2100103 от
29.11.2021 г. срещу дружеството-жалбоподател, а нарушението било квалифицирано
по чл. 415, ал. 1 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на управителя на
дружеството, който след запознаване със съдържанието му го подписал без
възражения. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление №
22-2100103 от 20.12.2021 г., с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда
(КТ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415,
ал. 1 от КТ.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
показанията на свидетелката Д.И. и приложените по делото писмени доказателства.
Показанията на свидетелката са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло
съответстват на изложеното в обстоятелствената част на съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП, поради което съдът ги кредитира напълно. От друга
страна те изцяло се подкрепят и от събрания писмен доказателствен материал –
2
протокол за извършена проверка № ПР2131218/22.10.2021 г. с дадените задължителни
предписания на дружеството, със срок за тяхното изпълнение; протокол за извършена
проверка № ПР2134765/29.11.2021 г. и ведомости за работна заплата. Свидетелката
подробно разказа за извършената проверка и констатациите от нея. Сподели, че към
момента на съставянето на акта предписанието все още не било изпълнено, като били
съставени и други актове за неизпълнение на дадени предписания за заплащане на
трудови възнаграждения, като актове били съставени за неизпълнение на всяко
отделно предписание. Съдът изцяло се довери на заявеното от свидетелката, тъй като
тя депозира показания за факти, които непосредствено е възприела и пресъздава в
разпита си.
По делото бяха разпитани също свидетелките Л. И. и Д.Ч.. Двете свидетелки са
служители на счетоводната фирма, която обслужва дружеството-жалбоподател и бяха
доведени за разпит от процесуалния представител на жалбоподателя. Техните
показания бяха съсредоточени в това, че са били заплатени трудовите възнаграждения
на служителя В.А. на ръка, но той отказал да се подпише във ведомостите за заплати.
Този отказ се дължал на наложени му запори от съдебен изпълнител, поради което А.
не желаел заплатата му да се превежда по банков път и не искал да се подписва във
ведомостите. Отделно от това беше разпитан и самият В.А., който сподели, че
категорично не му е било заплатено трудовото възнаграждение за месеците септември,
октомври и ноември 2020 година. Освен това заяви, че не му било плащано за период
от две години от септември 2019 г. до септември 2021 г., когато спрял да ходи на
работа. Заявява, че се е подписвал на ведомостите, когато му е била плащана заплата и
действително имал запори от съдебен изпълнител, но възнагражденията му били в
минимален размер и нямало да му удържат нищо от заплатата. Вземайки предвид
показанията и на тримата свидетели, съдът не кредитира казаното от свидетелките
доведени от жалбоподателя за действително заплащане на възнагражденията, поради
няколко причини. На първо място свидетелките Л. И. и Д.Ч. са служители на
счетоводната фирма, която обслужва дружеството-жалбоподател и са заинтересовани
техният клиент да избегне административнонаказателна отговорност, която пряко е
свързана с тяхната дейност по счетоводното обслужване на фирмата. Освен това двете
бяха доведени за разпит от процесуалния представител на жалбоподателя и има голяма
вероятност предварително да е уговорено, какво следва да кажат пред съда. На
следващо място техните показания противоречат на казаното от самия служител В.А. и
актосъставителя Д.И., като показанията на последните двама се подкрепят и от
приложените по делото писмени доказателства – ведомости за заплати, тоест
писмените доказателства не подкрепят думите на Л. И. и Д.Ч.. Принципно няма и
житейска логика да бъдат дадени на ръка заплатите на служителя А., преди той да
положи подписа си във ведомостите за заплати, тъй като това са документите
доказващи изплащането на трудовото възнаграждение. От друга страна, дори това да е
3
станало веднъж, то нелогично е да се повтаря многократно и всеки път заплатите да се
дават без подпис на ведомостта. След като за месец септември служителят не се е
подписал, че е получил заплатата си, то логично е следващия месец октомври
счетоводителят да не повтаря същата грешка, а да му даде заплатата едва след
полагането на подпис, което се твърди да се е повторило и през месец ноември, тоест
няма никаква логика в това поведение на счетоводителите. Процесуалният
представител на дружеството-жалбоподател иска да не бъдат кредитирани показанията
на свидетеля А. само на база нелогичност в това да е работил две години без да
получава заплата, както самият той твърди, но след като доказателствата са
еднопосочни, то няма как те да бъдат пренебрегнати само на база житейската логика.
Освен това и както беше отбелязано по-горе, житейски логично е заплатата да се даде
на ръка от счетоводителя едва след полагане на подпис в платежната ведомост. Именно
позовавайки се на житейската логика, съдът обърна внимание, че нито в депозираната
до съда жалба, нито във възраженията срещу съставения АУАН има твърдения, че
заплатите са били платени на служителя, а той е отказал да се подпише във
ведомостите. Тези възражения се правят едва в хода на съдебното производство и се
водят двама свидетели за доказването им, а в същото време във възражението срещу
съставения АУАН изрично се твърди, че А. не е полагал труд и затова не му били
заплатени възнагражденията. Ако е вярно, че заплатите са били платени, а той не е
положил подпис във ведомостите, то тогава се поставя логичният въпрос, защо такива
доводи не са наведени в жалбата до съда и във възраженията срещу акта, а в
последните управителят е твърдял, че А. фактически не е ходил на работа и затова не
му е плащано. С оглед на изложеното до тук, съдът не кредитира показанията на
свидетелките Л. И. и Д.Ч., като намира, че действително на служителя В.А. не е било
заплатено трудово възнаграждение за периода от месец септември 2020 г. до месец
ноември 2020 г., когато той се е водел на работа в дружеството и са му били плащани
осигуровки.
В допълнение трябва да бъде посочено, че свидетелските показания на Л. И. и
Д.Ч. по същество касаят правилността на дадените задължителни предписания, а в
настоящото производство съдът не следва да преценява законосъобразността на тези
предписания. Те могат да се оспорват по реда на чл. 145 и сл. от АПК пред
административния съд, който да прецени дали са правилни или не. След като същите
вече са влезли в сила, независимо правилни или не, то те подлежат на изпълнение и
съдът няма правомощието да ги ревизира, понеже актът, с който те са дадени е влязъл в
законна сила. Единствената роля на съда в настоящото производство е да прецени,
дали е имало дадени задължителни предписания, влезли ли са те в сила, тоест
подлежат ли на изпълнение или евентуално са били отменени и ако подлежат на
изпълнение, дали са били изпълнени. В случай на неизпълнение ще е налице
административно нарушение. Вече дали предписанията са били правилни и
4
законосъобразни, това е следвало да бъде оспорено пред административния съд по
реда на чл. 145 и сл. от АПК и там да се наведат възраженията за плащане и
неподписване на ведомостите, или за липса на положен труд от служителя, но след
като такова оспорване не е направено и те са влезли в сила, или е направено и същите
са потвърдени, то настоящият състав няма правомощия да ги ревизира и да преценява
отново тяхната законосъобразност.
Предвид изложеното, съдът намира за категорично доказана описаната по-горе
фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, прие от правна
страна следното:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити -
описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата
и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и
нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл. 34
от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. Нарушението е било извършено на
12.11.2021 г., а АУАН е съставен на 29.11.2021 г. НП е издадено в шестмесечен срок от
съставянето на акта. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща
основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда
спора по същество.
Неоснователно е възражението, че бил изтекъл едногодишният срок по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН за съставяне на акта, понеже неплатените възнаграждения били за
периода от месец септември 2020 г. до месец ноември 2020 г. Според чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Тази една
година се брои от извършване на нарушението, а настоящото нарушение се изразява в
неизпълнение на дадено задължително предписание. Срокът за изпълнение на това
предписание е бил до 11.11.2021 г. включително (четвъртък – работен ден), тоест
нарушението се явява извършено на 12.11.2021 г. – в първия ден след изтичането на
посочения срок. Именно от този момент нататък започва да се брои едногодишният
5
срок за съставяне на акта.
Неоснователно е и възражението, че били издадени девет отделни АУАН, все за
неплащане на трудови възнаграждения на В.А.. В случая нарушението се изразява в
неизпълнение на дадено задължително предписание и неизпълнението на всяко
отделно предписание съставлява самостоятелно административно нарушение. Няма
как предписанията да се разглеждат анблок, тъй като може да се стигне до изпълнение
на някое от тях и неизпълнение на друго, тоест санкционира се неизпълнението на
всяко едно отделно предписание. Не може самото предписание да бъде разделяно,
тоест след като в него е указано да се плати заплата за три месеца – септември,
октомври и ноември 2020 г., няма как да се налага отделно наказание за неплащането
на всеки един от посочените три месеца, тъй като предписанието е едно. Дружеството
обаче е наказано за неизпълнение на конкретното предписание, а след като с протокола
за проверката са били дадени общо 22 предписания, то могат да бъдат съставени 22
АУАН и издадени 22 отделни НП за неизпълнение на всяко едно от тези предписания,
ако всичките не са били изпълнени. Задължителните предписания не са едно цяло и
може да се налага отделно наказание за неизпълнението на всяко едно от тях. В случая
има едно наказание за неизпълнението на задължението по точка 11. Приемането на
обратното становище би означавало да се издава отделен протокол за всяко едно
самостоятелно предписание, което е абсурдно и вместо с един протокол да се дадат 22
предписания, то да се издават 22 отделни протокола. Противното схващане и
разглеждането на предписанията анблок, би дало възможност на работодателя
примерно да не плаща възнаграждение на всички свои работници за множество месеци
и накрая да бъде санкциониран по административен ред само за едно единствено
нарушение за неизпълнение на предписания по чл. 415, ал. 1 от КТ, което не е целта на
закона.
Според разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, който не изпълни принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10
000 лева. Според чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на
нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с
държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици
от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401
по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да
прилагат следните принудителни административни мерки - да дават задължителни
предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването
и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство,
на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията
по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за
информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона
6
за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални
предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на
недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.
Следователно една от принудителните административни мерки е даването на
задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на
трудовото законодателство, какъвто е настоящият случай. Съгласно предписание № 11
от връчения на 22.10.2021 г. на управителя на дружеството-работодател протокол за
извършена проверка, то същото е следвало до 11.11.2021 г. да заплати уговореното
трудово възнаграждение на служителя В.С.А.. за извършената от него работа в периода
от месец септември 2020 г. до месец ноември 2020 г. От представените доказателства
не се установи изплащане на трудовото възнаграждение от работодателя на посоченото
лице в указания срок, поради което съдът счита, че дружеството-жалбоподател е
нарушило чл. 415, ал. 1 от КТ и правилно на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1
от Кодекса на труда е ангажирана отговорността му за това, че към 12.11.2021 г. не е
изпълнило в предоставения му срок дадено задължително предписание.
За да е съставомерно посоченото нарушение трябва да са налице две
обстоятелства: да са били дадени задължителни предписания от съответните
длъжностни лица на дружеството-жалбоподател и тези предписания да не са били
изпълнени от последното в указания му срок. Настоящият състав няма правото и
компетентността да проверява законосъобразността и правилността на дадените
задължителни предписания, понеже не това е предметът на настоящото производство.
Дадените задължителни предписания подлежат на обжалване пред съответния
административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК и той е единственият
компетентен да се произнесе по тяхната законосъобразност. След като дадените
задължителни предписания не са били обжалвани по надлежния ред пред съответния
административен съд, то същите стават задължителни за изпълнение, независимо
правилни ли са или не, а настоящият състав следва да прецени само и единствено дали
те са били изпълнени.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, която е обективна и безвиновна, то не следва да бъде обсъждан
въпросът за субективната страна на деянието, към която спадат освен наличието на
вина, така също причините и мотивите за извършване на нарушението.
В конкретния случай не може да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ,
тъй като посоченият нормативен текст изисква нарушението да е било отстранено
веднага след установяването му и да не са произтекли вредни последици за работника
или служителя. Нарушението е било установено на 29.11.2021 г., но и към настоящия
момент не са представени доказателства от страна на работодателя за изпълнение на
даденото задължително предписание, чрез изплащане на дължимото възнаграждение,
7
поради което не може да се приеме, че нарушението е било отстранено веднага след
установяването му и няма как да бъде приложен чл. 415в от КТ. Освен това с
неплащане на трудовото възнаграждение възникват вредни последици за служителя,
тъй като той е лишен от паричните средства необходими за ежедневната издръжка на
него и неговото семейство, тоест той е лишен от полагащото му се възнаграждение за
положения труд.
Нарушението не може да бъде квалифицирано и като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Целта на дадените задължителни
предписания е да се защитят правата на служителите и те да получат дължимото им
възнаграждение за вече положения труд в полза на работодателя. Касае се за
резултатно нарушение, тъй като неизпълнението на задължението води до лишаване на
служителя от средства необходими за ежедневната му издръжка, а негово основно
право е да получи възнаграждение за положения труд. Работодателите следва да бъдат
дисциплинирани и да изпълняват стриктно законовите разпоредби и задължителните
предписания на контролните органи, а това може да стане само и единствено чрез
налагане на ефективни наказания. Освен това се касае за неплащане на трудово
възнаграждение за три поредни месеца.
Материалният закон по определяне размера на имуществената санкция е
приложен правилно, като е съобразено цялостното поведение на нарушителя.
Наложената имуществена санкция е в минимален размер от 1500 лева, поради което
съдът не може да я намалява повече.
С оглед на изложеното, атакуваното наказателно постановление се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв. Съдът намира, че следва да се присъди такова около средния размер, а именно 120
лева, тъй като по делото бяха проведени пет открити съдебни заседания и
юрисконсултът се яви във всяко едно от тях, бяха разпитани четирима свидетели и
събрани множество писмени доказателства, поради което възнаграждението не трябва
8
да е в минимален размер.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2100103 от 20.12.2021 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което за
нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), на „***“ ЕООД, ЕИК *** е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ - София сумата от 120 /сто и двадесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9