№ 3
гр. Кубрат, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20233320100527 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ.
Ищецът Ф. А. Х., ЕГН ********** с адрес в ***, твърди, че работи по трудово
правоотношение във „Водоснабдяване Дунав“ ЕООД гр. Разград на длъжност
„водопроводчик аварийна група“ и че на 03.04.2023 г. при изпълнение на трудовите си
задължения – разчиствал и отстранявал дървета в полезащитен горски пояс, през който
преминава трасето за частична подмяна на водопровод, е претърпял злополука – едно вече
отрязано дърво, което било оплетено в клоните на съседно такова, се откача и пада върху
пострадалия, причинявайки му средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дясна
тибия дистално и на дясна фибула проксимално. Твърди, че злополуката е призната за
трудова, поради което съгласно чл. 200 от КТ ответникът в качеството на работодател му
дължи заплащане на претърпените вреди. Ето защо моли съдът да се произнесе с решение и
осъди „Водоснабдяване Дунав“ ЕООД гр. Разград да заплати на ищеца сумата 50 000.00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания
в следствие на настъпилата на 03.04.2023 г. трудова злополука, ведно със законната лихва
върху сумата считано от датата на инцидента до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата 123.91 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
разноски за лечение, ведно със законната лихва от 10.04.2023 г. (датата на най-късно
направения разход) до окончателното изпълнение на задължението. Претендира и
направените по делото разноски.
В едномесечния срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД гр. Разград с ЕИК: ********* чрез процесуален
1
представител адв.Н. Й. от АК – Разград, с който ангажира становище, че така предявеният
иск е допустим и частично основателен, но недоказан в така предявените размери. Признава,
че ищецът работи в дружеството по трудов договор на длъжност „водопроводчик аварийна
група“; че Х. е завършил успешно професионално обучение за работа с моторни машини, за
което му е издадено свидетелство за правоспособност; на 03.04.2023 г. ищецът е започнал
работния си ден след разпределяне на дейностите за деня и проведен ежедневен инструктаж,
когато в полезащитен пояс в гр. Кубрат започнал да извършва дейности по рязане на
дървета, непосредствено до водопровод, който следвало да бъде подменен; при рязането
първото дърво не било повалено напълно, тъй като короната му се оплела в друго дърво, при
което когато продължил дейностите по рязане, първото непълно повалено дърво паднало
изведнъж и затиснало десния крак на Х.; че вследствие на удара на ищеца е причинено
счупване на десния крак на две места под коляното; че претърпяната злополука е
квалифицирана като трудова на основание чл.60, ал.1 от КСО с Разпореждане №
11/30.05.2023 г. на ТП на НОИ – Разград, което не е обжалвано; че вследствие на
злополуката ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност с оглед
проведеното болнично лечение в УМБАЛ „Канев“ гр. Русе и домашно лечение; че
вследствие на злополуката ищецът е претърпял вреди – имуществени и неимуществени.
Оспорва иска по размер като прекомерно завишен с оглед принципа за справедливост по
чл.52 от ЗЗД, с оглед на което оспорва и претендираното от ищеца обезщетение за
причинени неимуществени вреди като прави възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ за допусната
груба небрежност от страна на ищеца при изпълнение на възложената му работа, в
нарушение на основни изисквания за безопасност и технологични правила при рязане на
дърва. Моли след определяне на обезщетението, размерът на същото да бъде намален
поради допуснатото от ищеца съпричиняване на вредите. Твърди, че ответното дружество е
изпълнило всички свои задължения на безопасни условия на труд като е провело
съответните инструктажи и спазило всички нормативни и технологични правила. Оспорва
иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 123.91 лв. Сочи, че
доколкото ищецът е бил застрахован, както всички работници и служители от дружеството,
за риска „трудова злополука“, изплатените застрахователните суми от застрахователя
„Дженерали застраховане“ АД са покрили всички имуществени вреди, поради което моли
този иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалният си представител адв. Д. Н. от АК –
Русе поддържа исковата молба. Оспорва възражението на ответното дружество по чл. 201,
ал. 2 КТ относно съпричиняващо поведение от страна на ищеца.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Н. Й. от АК – Разград, която
поддържа подадения отговор на исковата молба.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становището на страните, прие за установено следното:
Не се спори между страните, че „Водоснабдяване Дунав“ ЕООД е вписано в
Търговския регистър, представлява се от управителя С. Р. И. и е с предмет на дейност
2
водоснабдяване, канализация и пречистване на водите, инженерингови услуги в страната и в
чужбина.
Не е спорно, а се установява и от представеното по делото Допълнително
споразумение № ТЗ-10-095/28.02.2019 г. към трудов договор, че ищецът е бил преназначен в
ответното дружество на длъжността „водопроводчик аварийна група“, както и че е завършил
успешно професионално обучение за работа с моторни машини, за което му е било издадено
свидетелство за правоспособност категория „Тпс“ (л.18 от делото).
Страните не спорят, че на 03.04.2023 г. Ф. А. Х. се явил на работното си място в
район Кубрат на „Водоснабдяване Дунав“ ЕООД като по план на този ден е следвало да се
извърши разчистване на трасето на водопровод към село Задруга, Точилари и Горичево с
цел частичната му подмяна. Така на 03.04.2023 г. в полезащитен горски пояс близо до гр.
Кубрат, ищецът започнал да извършва дейности по рязане на дървета, непосредствено върху
или до водопровод, който следвало да се подмени. На Х., който притежавал сертификат за
работа с моторен трион е било възложено повалянето на дърветата, а останалите работници
започнали работа по изкопа, заедно с пристигналия колесен багер. Към 10 часа поредното
отрязано от ищеца дърво остава вертикално, тъй като короната му била вплетена в клоните
на други дървета. В писмените си обяснения Х. твърди, че е спрял работа и се обърнал към
техническият ръководител Й. А., казвайки му, че е опасно да продължи да реже и предложил
да бутнат дървото с багера. Поради това, че ръководителят му казал да продължи с рязането,
Х. възобновил работа и когато отрязал последното или предпоследното дърво, това, което се
било оплело в клоните на другите паднало внезапно върху ищеца.
Колегите му, които били по това време на работа, веднага се обадили на Спешна
помощ – филиал Кубрат, а Х. успял да позвъни на съжителстващата с него жена – св. Т..
Изпратената линейка транспортирала ищеца до УМБАЛ „Канев“ гр. Русе. От съдържанието
на епикризата приложена на л.13 от гр. д. № 194/2023 г. по описа на ОС – Разград, се
установява, че ищецът е изпитвал болка и е имал оток в областта на дясна колянна става,
дясна глезенна става и дясна подбедрица. Направените рентгенографии установили фрактура
на дясна тибия дистално и на дясна фибула проксимално. Това наложило извършването на
06.04.2023 г. на оперативна интервенция – остеосинтезис металика. На 10.04.2023 г. Х. бил
изписан като му е бил издаден болничен лист за домашно лечение поради ограничени
движения на дясна колянна става и дясна глезенна става, невъзможност за натоварване на
крайника, необходимост от превръзки и от раздвижване впоследствие.
Със своя заповед управителят на дружеството назначил комисия, която да разследва
трудовата злополука, като съответно в качеството на работодател подал в ТП на НОИ
Разград и Декларация за трудова злополука вх. № 5101-16-08/06.04.2023 г.
Видно от Протокол № 4/15.05.2023 г. на ТП на НОИ – Разград, била назначена
комисия, която да извърши разследване на злополуката, станала с ищеца. От същия се
установява, че ищецът на 03.04.2023 г. изпълняващ длъжността „водопроводчик аварийна
група“ в ответното дружество, получил травматични увреждания при изпълняване на
дейност по рязане на дървета – едно от отрязаните дървета, чиито клони се били заплели в
3
други дървета, паднало върху ищеца. Според проверяващите налице е грубо подценяване на
съществуващия риск за живота и здравето на работещите; не преустановяват работа при
усложнената ситуация вследствие вплитане короната на поваляното дърво в съседно; слаб и
неефективен контрол от страна на длъжностните лица и ръководството, израз на което са
пропуските по отношение на инструктажите и оценката на риска. Комисията установила
редица нарушения на нормативни актове от страна на работодателя – чл. 11, ал. 5 и чл.
16,ал. 3 о Напедба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; чл. 17, ал. 3, т. 4 от Наредба №
3/19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на
работещите при използване на лични предпазни средства на работното място; чл. 3, т. 2 и т.
7 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, а
именно: 1.Работодателят не е провел извънреден инструктаж на работното място на лицето
Ф. А. Х.; 2.Не е документирал проведен ежедневен инструктаж на работника Х., без да се
съдържат данни за кратко съдържание на инструктажа, специфични рискове, свързани с
изпълняваната от работниците работа в Книгата за извънреден инструктаж; 3. Не е
документирал проведен ежедневен инструктаж на Х. без да се съдържат данни за подпис на
лицето, провело инструктажа в книгата за ежедневен инструктаж; 4.В направената оценка на
риска, утвърдена от управителя не обхваща работното оборудване – подвижни секачни
машини, напр. работа с моторен трион или храсторез; 5.Работодателят в оценката на риска
не е обхванал и не е оценил и други странични фактори, които могат да породят риск от
осъществяваната дейност, напр. при сеч и механизирано поваляне на дървен материал. 6.В
списъка на полагащото се специално работно облекло и лични предпазни средства липсва
информация за срока на износване на личните предпазни средства.
С Разпореждане № 11 от 30.05.2023 г. на ТП на НОИ – Разград злополуката, станала
с ищеца на 03.04.2023 г. в предприятието на ответника, била обявена за трудова по чл. 55,
ал. 1 от КСО.
Представен е от ответната страна Договор за застрахователни услуги № ПО-04-
62/12.12.2022 г. сключен с „Дженерали застраховане“ АД, видно от който, че работниците са
застраховани за риска „трудова злополука“. Но от писмо на посоченото застрахователно
дружество (л.70 от делото) се установява, че ищецът е предявил претенция за изплащане на
застрахователна сума във връзка с трудовата злополука от 03.04.2023 г., била е образувана
преписка, но застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
По делото са представени от ответника Заповед № РД-11-58/25.02.2021 г., с която са
утвърдени инструкции за безопасна работа с фугорез, моторна коса, храсторез, моторен
верижен трион; списък на запознати със заповедта и съответните инструкции (л.22), личен
картон за отчитане на специалното и работно облекло и стопански инвентар.
Ищецът чрез процесуалния си представител оспори подписа положен срещу името на
Х. в цитирания списък „Запознати със заповед инструкция № ЗБУТ-01/25.02.2022 г.“
Ответната страна заяви, че ще се ползва от това доказателство, поради което съдът откри
4
производство по чл. 193 от ГПК.
За установяване на обстоятелството дали подписът е положен от ищеца са изготвени
три съдебни-почеркови експертизи – първоначална единична и две тройни. Всички експерти
по посочените експертизи, изключая един, заключават, че подписът не е положен от ищеца.
Съдът изцяло възприема и кредитира втората тройна съдебно-почеркова експертиза
като обоснована и компетентно извършена. Заключението на същата е, че подписът до името
на Ф. А. Х. в списък към заповед инструкция № ЗБУТ-01/25.02.2022 г. не е положен от
ищеца, а е имитиран като негов подпис.
По делото е изслушано заключение на вещото лице д-р М. М. по назначената
съдебно-медицинска експертиза. От същото е видно, че Х. е получил следните увреждания:
счупване на костите на дясна подбедрица (счупване на дясна фибула проксимално и
счупване на дясна фибия дистално), наложило метална остеосинтеза; Хипертрофия на
мускулатурата на дясна подбедрица. Така описаните травматични увреждания могат да
бъдат получени на 03.04.2023 г. по начина описан в исковата молба, а именно при падане на
дърво върху Х. и затискане на десен долен крайник. При тези данни получените от Х.
увреждания покриват критериите на медикобиологичната характеристика: трайно
затруднение движенията на десен долен крайник за срок повече от 30 дни.
Х. е бил хоспитализиран непосредствено след инцидента по спешност като по време
на болничния престой е извършено оперативно лечение – метална остеосинтеза, както и
консервативно лечение с медикаменти. Назначена е била медикаментозна терапия и за дома
– антикоагулант и антиациден препарат. Извършената оперативна интервенция на Х. е била
необходима и адекватна на получената травма на дясна подбедрица, тъй като се касае за
многофрагментно счупване на дясна тибия като поставянето на металните импланти цели
възстановяване на обичайната позиция на получилите се костни фрагменти, които се
фиксират по определен начин, за да се постигне това. Не е възможно да се постигнат
оптимални репозиция и костно срастване на фрагментите при такова счупване само
посредством конвенционален метод (гипсова имобилизация).
При такова счупване на костите на подбедрицата, като полученото от Х., болките
обичайно са най-силни непосредствено след получаване на травмата и продължават с голям
интензитет до имобилизация на крайника. След извършената оперативна интервенция е
обичайно болките да се засилят, като постепенно намаляват и отшумяват в рамките на
седмици и месеци. След приключване на основния възстановителен период е възможно да се
изпитват по-слаби по интензитет болки при физическо натоварване на крайника или при
промяна на атмосферните условия, за каквото е съобщил ищеца при извършения във връзка
с експертизата преглед.
Експертът посочва, че по делото няма данни да е настъпило пълно функционално
възстановяване при Х.. От представената медицинска документация е видно, че при него
оздравителния период е продължил 7,5 месеца. Установената при извършения преглед
хипертрофия на мускулатурата на дясна подбедрица може да бъде във връзка с полученото
5
счупване на подбедрицата и продължителното ненатоварване на крайника като процесът по
възстановяване на мускулите може да отнеме месеци и години. Така установената
хипертрофия не представлява съществено затрудняване на функцията на крайника, а по-
скоро може да доведе до по-ранно настъпване на умора при физическо натоварване.
В представените от ищеца счетоводни документи са описани консумативи за
извършената оперативна интервенция, такса за болничен престой и медикаменти, всички от
които са били необходими за лечението и възстановяването на Х..
Съдебният медик в обясненията си посочва, че липсват медицински документи, а
такива не са представени и при прегледа, във връзка с поставената гипсова имобилизация за
около десет дни, както и за провежданата от ищеца около месец и половина рехабилитация и
раздвижване.
Заключението на СМЕ като компетентно извършено и обосновано се възприема от
съда изцяло.
По делото е разпитана в качеството на свидетел С. Т. – съжителстваща на семейни
начала с Х.. Тя е пристигнала на мястото на злополуката и е придружила ищеца до
болницата в гр. Русе. Същата посочва, че докато е бил хоспитализиран всеки ден е
посещавала съжителя си в болничното заведение. Очевидец е на болките, които е изпитвал
Х. както първоначално, в първите минути след инцидента, така и в последствие по време на
болничното лечение. При един от контролните прегледи лекуващият лекар съобщил, че
кракът е започнал да зараства накриво, което наложило гипсова имобилизация за около две
седмици. Свидетелката заявява, че три месеца ищецът е бил на легло, хранел се на легло и
по малка нужда е ходел в стаята. Тъй като не бил в съС.ие да се обслужва сам свидетелката
напуснала работата си, за да го обгрижва. През лятната ваканция и децата също се
включвали да помагат в грижите за баща си. Поради това, че болките продължавали, ищецът
приемал течен аналгин, като прибягвали и до услугите на съседка, която поставяла
инжекция с обезболяващи. Девет месеца ищецът се е движил с патерици, но и понастоящем
не е напълно възстановен. Въпреки, че се е върнал отново на работа, Х. не можел влиза в по-
тесни шахти, както преди, изпитвал болки, не можел да стои повече от четиридесет минути
прав, започвало да се подува ходилото му и да изпитва болки в кръста.
Свидетелката Т. посочва, че съпругът й има зимно и лятно работно облекло, както и
зимни и летни обувки.
Преценявайки показанията на свидетелката по реда на чл. 172 ГПК, съдът ги
кредитира, тъй като възпроизвежда факти, които е възприела лично и непосредствено, и
които кореспондират с писмените доказателства – СМЕ и приложената медицинска
документация.
От правна страна:
Относно откритото производство по чл. 193 ГПК на подписа на ищеца, положен в
списък „Запознати със заповед инструкция № ЗБУТ-01/25.02.2022 г.“, заключението на
допуснатата втора тройна съдебно-почеркова експертиза сочи, че подписът не е положен от
6
ищеца. Оспорването се явява доказано, поради което и на основание чл. 194, ал. 2 от
ГПК този документ следва да бъде изключен от материалите по делото.
Съобразно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. По смисъла чл. 55 от КСО трудова злополука е
всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието,
когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт.
За да се приеме за установен по делото фактическият състав на обективната
отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ ищецът следва да докаже в процеса
следните кумулативно необходими предпоставки: наличие на трудово правоотношение
между страните, настъпилата злополука, настъпилата в резултат на трудовата злополука
временна нетрудоспособност, претърпените имуществени и неимуществени вреди, както и
техния размер, причинната връзка между увреждането и неработоспособността.
В конкретния случай, страните не спорят, а и писмените доказателства еднопосочно
установяват, че към датата на твърдения инцидент страните са били в трудово
правоотношение. Между тях няма спор, че на 03.04.2023 г. ищецът е бил на работа и е
изпълнявал трудовите си задължения като „водопроводчик аварийна група“ на обект трасе
на водопровод към село Задруга, Точилари и Горичево, обслужван от „Водоснабдяване
Дунав“ ЕООД, че по това време същият е претърпял инцидент, при който отрязано по-рано
дърво, оплетено в клоните на друго дърво, пада внезапно, е травмирало долния десен крайки
и последвалата след инцидента оперативна намеса, както и че този инцидент е приет за
трудова злополука с Разпореждане № 11 от 30.05.2023 г. на ТП на НОИ – Разград.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО има двойствено значение – от една
страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на
трудова злополука, установена по надлежния административен ред съгласно Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, а от друга
страна е официален удостоверителен документ притежаващ материална доказателствена
сила за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като
положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение.
В този смисъл е Решение № 410/29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС, III ГО.
В случая ответникът не твърди, а и по делото няма данни, представеният по делото
административен акт на НОИ да е бил обжалван, поради което съдът счита, че същият е
влязъл в законна сила като необжалван по административен ред – чл. 117 от КСО и след
като не са направени доводи и възражения, свързани с валидността му, а при служебната
проверка не са установени пороци, които да имат за последица нищожността на акта, то в
7
настоящото производство са преклудирани всички възможни възражения от страна, както на
работника, така и на работодателя, в посока дали злополуката има трудов характер, както и
относно фиксираните в разпореждането обстоятелства кога, къде и как и при какви
обстоятелства е настъпила и настъпило ли е увреждане за пострадалото лице.
В обобщение на гореизложеното съдът намира, че в настоящия случай
доказателствата по делото, сред които и официални удостоверителни документи, издадени
от компетентните органи на НОИ по несъмнен начин установяват изискуемите кумулативно
предвидени предпоставки за възникване на отговорността на ответника по чл. 200, ал. 1 от
КТ, а именно: фактът, че ответникът и ищецът са се намирали в трудовоправни отношения
към момента на възникване на трудова злополука на 03.04.2023 г., след която е настъпила
трайна неработоспособност на ищеца, както и причинната връзка между трудовата
злополука и настъпилата трайна неработоспособност. Следователно, предявеният иск се
явява доказан по основание.
Видно от данните по делото, от страна на ответното дружество работодател са
допуснати редица нарушения при организация на работния процес и несъблюдаване на
правилата за безопасност на работата при осъществяването на трудовите функции от
работещите в предприятието му. Съдът напълно възприема направените констатации от
назначената комисия със заповед от ръководителя на ТП на НОИ – Разград, която е
извършила разследване на станалата трудова злополука с ищеца, обективирано в Протокол
№ 4/15.05.2023 г. В тази връзка съдът не кредитира представените от ответника Заповед №
РД-11-58/25.02.2021 г., с която са утвърдени инструкции за безопасна работа с фугорез,
моторна коса, храсторез, моторен верижен трион. Установи се от съдебно-почерковата
експертиза, че тя не е била сведена до знанието на работника в ответното дружество, в този
смисъл са и направените констатации от компетентните служители на ТП на НОИ – Разград.
Анализът на причините за инцидента сочи, че е налице грубо подценяване на
съществуващият риск за живота и здравето на работещите: не преустановяват работа при
усложнената ситуация вследствие вплитане короната на поваляното дърво в съседно; слаб
или неефективен контрол от страна на длъжностните лица и ръководството, израз на което са
пропуските по отношение на инструктажите и оценката на риска.
По настоящото дело спорът между страните е относно приложимата правна норма за
определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди – чл. 200, ал. 1
от КТ или чл. 201, ал. 2 от КТ.
Отговорът на този въпрос е в зависимост от отговора на въпроса: налице ли е
допусната от ищеца „груба небрежност“ при изпълнение на служебните задължения, при
които е настъпила трудовата злополука, която груба небрежност е основание само за
намаляване, но не и за изключване отговорността на работодателя съгласно разпоредбата
на чл. 201, ал. 2 от КТ.
В конкретния случай, съдът не намира, че е налице допусната груба небрежност от
страна на ищеца. В протокола на ТП на НОИ – Разград е посочено, че ищецът е допуснал
8
нарушение на чл. 132 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в
горските територии – не е преустановил работа, докато не се предприемат мерки по
събаряне на вплетеното дърво. В писмените обяснения част от преписката на ТП на НОИ –
Разград, ищецът е заявил, че е спрял работата си по рязане на дървата, обърнал се към
прекия си ръководител, и след като същият му казал да продължи, той възобновил рязането
на останалите дървета. Това негово твърдение не се опроверга от събраните по делото
доказателства, още повече, че се установи по несъмнен начин, че не му е била и връчена
Инструкция № ЗБУТ-01/25.02.2022 г., поради което съдът приема, че при работата си на
03.04.2023 г. Х. не е проявил груба небрежност.
При този анализ на доказателствата съдът намира за установено, че ищецът не е
проявил груба небрежност и с това си поведение не е допринесъл за настъпването на
трудовата злополука. Работодателят с нарушаване на нормативната уредба на трудовото
законодателство е допринесъл за настъпилия вредоносен резултат по изложите по-горе
съображения.
Налице са безспорно причинени имуществени и неимуществени вреди на
пострадалия вследствие на трудовата злополука.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за претърпените от
ищеца имуществени вреди, съдът като съобрази представените в тази насока писмени
доказателства и заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, приема че
всички направени разходи от ищеца са относими към процеса на лечение и възстановяване,
като е налице причинна връзка с настъпилото увреждане на здравето вследствие на
трудовата злополука. Представени са два броя фактури (л.18 и л.20 от гр. д. № 194/2023 г. по
описа на ОС – Разград) и предвид посоченото искът следва да се уважи като основателен и
доказан в претендирания размер 123.91 лева, ведно със законната лихва от 10.04.2023 г.
Съобразно критерия за справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид
интензитета на болките и страданията на ищеца.
В конкретния случай, от показанията на разпитаната свидетелка Т. се установява, че
непосредствено след инцидента ищецът изпитвал силни болки с голям интензитет.
Наложително е било оперативно лечение, тъй като се касае за многофрагметнто счупване на
дясна фибия. Това счупване е довело до трайно затрудение движението на долен десен
крайник и до невъзможност да извършва ежедневни битови дейности. Три месеца ищецът е
бил на легло, като св. Т. напуснала работа, за да го обгрижва. В продължение на девет
месеца Х. се движил с помощта на патерици. Болките обаче продължили и след
оперативното лечение, което наложило прием на болкоуспокояващи медикаменти и в
домашни условия. Видно от заключението на вещото лице д-р М. по допуснатата съдебно-
медицинска експертиза, при такова счупване на костите на подбедрицата, като полученото
от Х., болките обичайно са най-силни непосредствено след получаване на травмата и
продължават с голям интензитет до имобилизация на крайника. Според експерта дори и
след приключване на основния възстановителен период е възможно пострадалият да изпитва
9
по-слаби по интензитет болки при физическо натоварване на крайника или при промяна на
атмосферните условия. Както посочва и св. Т. при 40 минути в изправено положение,
стъпалото на Х. се подува и започват болки и в кръста.
При извършения преглед съдебният лекар е констатирал хипертрофия на
мускулатурата на дясна подбедрица, която може да бъде във връзка с полученото счупване
на подбедрицата и продължителното ненатоварване на крайника като процесът на
възстановяване на мускулите може да отнеме месеци и години. Установената хипертрофия
не представлява съществено затруднение на функцията на крайника, но може да доведе до
по-ранно настъпване на умора при физическо натоварване.
На следващо място, освен сериозното физическо увреждане на здравето на ищеца
вследствие на претърпяната трудова злополука, което представлява средна телесна повреда,
същият претърпял и душевни болки и страдания с голям интензитет. Трите месеца на легло,
а впоследствие придвижването в рамките на девет месеца с патерици, променило целия му
живот, като се започне от ежедневните дейности до настъпилата временна
неработоспособност. Ищецът страдал от факта, че не е пълноценен и не може адекватно да
се грижи за семейството си, като поддържане на дома, градината, осигуряване на отопление
и други. Временната му неработоспособност се отразила финансово на цялото семейство,
тъй като за да бъде обгрижван съжителстващата с него жена напуснала работа. Имат две
деца, както сочи св. Т., за които следва да осигурява грижи и да предоставя издръжка за
дълъг период от време, докато навършат пълнолетие. В тази насока съдът кредитира
напълно показанията на разпитаната свидетелка Т., тъй като показанията й кореспондират
със заключението на вещото лице д-р М. по назначената съдебно-медицинска експертиза.
Съдът намира, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, като по справедливост
същите са в размер на 25 000. 00 лв. Ответникът му дължи обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 25 000. 00 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на злополуката – 03.04.2023 г. до окончателното й изплащане.
Предявеният иск за разликата от 25 000. 00 лв. до 50 000. 00 лв. следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
По направените разноски:
С оглед изхода на спора и своевременно направените искания от страните съдът
следва да се произнесе и по отговорността за разноските в процеса съобразно уважената,
респективно отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Съдът
намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и видът и обемът на
извършените от пълномощника процесуални действия по защитата на страните в процеса и
отчитайки цената на предявените искове и действащата редакция чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, че
справедливото адвокатско възнаграждение, което следва да се определи на адвоката,
съобразно уважената част от предявените искове е в размер на 2659.90 лв.
10
По делото ответникът е доказал направени разноски в размер на 2800 лв. –
адвокатски хонорар и 1800. 00 лв. – депозити за вещи лице, т. е. общо в размер на 4 600. 00
лв. От тази сума следва да се приспадне върнатата на ответното дружество сума 118.30 лв.,
при което общо сторените разноски възлизат на 4481.70 лв. Ищецът следва да му заплати
сумата 2240.85 лв. съобразно отхвърлената част от предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съобразно уважената част от исковете ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Кубрат и сумата 455.48 лв.,
представляваща половината от заплатените от бюджета на съда възнаграждения за съдебно-
медицинска експертиза и единична съдебно-почеркова експертиза, както и дължимата
държавна такса в размер на 1000.00 лв. за разглеждане на исковете.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 194, ал. 2 във вр. с чл. 193, ал. 3 от
ГПК, по заявеното от ищеца Ф. А. Х., ЕГН ********** оспорване на истинността на
представения от ответника „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД гр. Разград с ЕИК: *********
препис от списък „Запознати със заповед Инструкция № ЗБУТ-01/25.02.2022 г.“, че
документът е неистински в частта относно авторството на подписа на Ф. А. Х. и на
основание чл. 194, ал. 2, изр. 2 от ГПК го изключва от доказателствата по делото.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: *** чрез представляващ инж.С. Р. И. – управител да заплати на Ф. А. Х., ЕГН
********** с адрес в *** сумата 123.91 лева (сто двадесет и три лева, деветдесет и една ст.),
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва
от 10.04.2023 г. до окончателното плащане и сумата 25000.00 лева (двадесет и пет хиляди
лева, нула ст.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени в резултат на настъпилата на 03.04.2023 г. трудова злополука, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от деня на увреждането – 03.04.2023 г. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за
разликата от 25000.00 лв. до 50000.00 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: *** чрез представляващ инж.С. Р. И. – управител да заплати, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА, на адв. А. В. от САК с адрес на упражняване на дейността: *** сумата 2
659.90 лева (две хиляди шестстотин петдесет и девет лв., деветдесет ст.) – адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца Ф. А. Х..
ОСЪЖДА Ф. А. Х., ЕГН ********** с адрес в *** да заплати на „Водоснабдяване-
Дунав“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: *** чрез
представляващ инж.С. Р. И. – управител сумата 2240.85 лева (две хиляди двеста и
четиридесет лева, осемдесет и пет ст.) – направени по делото разноски съобразно
11
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване-Дунав“ с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: *** чрез представляващ инж.С. Р. И. – управител да заплати сумата 455.48 лева
(четиристотин петдесет и пет лева, четиридесет и осем ст.), представляваща платенните от
бюджета на съда възнаграждение за експерти изготвили съдебномедицинска експертиза и
единична съдебно-почеркова експертиза, както и дължимата държавна такса в размер на 1
000. 00 лева (хиляда лева, нула ст.) за разглеждане на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
12