РЕШЕНИЕ
Номер 260320 02.03.2021г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІV
наказателен състав
На двадесет и шести август двехиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Славка Иванова
като разгледа докладваното от съдията
АНД
номер 2590 по описа за
2020 година
намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
20-1030-002571/18.03.2020г. издадено от ** Група в Сектор ПП-Пловдив, с което
на И.Н.И., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 700 / седемстотин / лв. и Лишаване от право на управление на МПС за
срок от 3 месеца за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по
съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от повереник.
Въззиваемата страна - ПП– Пловдив, не изпраща представител, но в писмено становище настоява
да бъде потвърдено процесното НП.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 07.02.2020г. около 15.15ч автомобил с рег. № **, марка „Фиат”,
модел „Стило”, собственост на Т.Г.С., се движел по път ІІ-86 към гр.Пловдив.
Вече на Асеновграско шосе в близост до № 1 скоростта му била 103 км/ч, при
ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с
автоматизирана мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 648. Тъй като скоростта била значително над разрешената, на
собственика не бил издаден фиш, а същия бил поканен за съставяне на акт. В
нарочна декларация Т.С. декларирала, че на процесната дата и място автомобила е
управляван от жалб.И.. Ето защо за горното на 24.02.2020г. срещу последния
свид. С.Г.С. съставил АУАН № 019220, серия АА за нарушение по (чл.21, ал.1 ЗДвП. Въз основа на него било издадено и процесното НП. Следва да се посочи, че
към момента на деянието на Асеновградско шосе липсвал знак Д1, обозначаващ
начало на населеното място, в случая гр.Пловдив, поради течащ ремонт на пътя.
Тази
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията
на разпитаните свидетели С.Г.С., В. Г.Г. и В.С.Г., от писмените доказателства
по делото- фотоснимки, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване,
протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, справка за водач/
нарушител, писмо от АПИ, които Съдът възприема и кредитира като обективни и
непротиворечиви. Следва да се посочи, че актосъставителя не можа да посочи дали
действително е имало знак Д1 към 07.02.20г., но другите двама свидетели
категорично посочиха, че тогава знака е бил демонтиран поради ремонт на пътя и
не е имало такъв указващ от къде започва началото на населеното място. Същото
се потвърждава и от представеното по делото писмо от АПИ, в което изрично е
посочено, че знакът е бил демонтиран на 09.12.2019г. и нов е поставен едва на
05.03.2020г.
При това фактическо положение
според настоящата инстанция действително нарушението не може да се вмени във
вина на жалбоподателя, макар да се установява, че на процесното време и място
той е управлявал автомобил със скорост 103 км/ч. Липсата на табела указваща
начало на населен място, а на практика и на входа на гр.Пловдив от южна страна,
а не в централната или пък жилищна част на града, лишава дееца от субективна
страна от възможност да извърши нарушението за превишена скорост в населено
място. Последното налага отмяна на процесното НП.
За пълнота следва да се посочи,
че според настоящата инстанция не е основателно възражението на жалбоподателя,
че нарушението не било фиксирано с годно средство. По делото са приложени
надлежни доказателства за одобрен тип и преминат метрологичен контрол на
техническото средство. Приложен е и надлежно попълнен протокол по чл.10 от
Наредба №8121з-532/12.05.2015г., с което е спазен реда за употреба на
техническото средство. На следващо място действително при посочване номера на
акта в НП е изтървана първата цифра, но това не води до извода, че е бил съставен
някакъв друг акт, като от съдържанието на процесния и възпроизвеждането му в НП
е видно, че се касае за един и същ констативен акт.
Тъй
като предвид изложеното по-горе се налага отмяна на процесното НП и е надлежно
и своевременно направено искане за присъждане на разноски, то ОДМВР Пловдив,
която е юридическо лице следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сторените такива в размер на 350лв. за повереник. Същата сума е видна от
приложения договор за правна защита и съдействие по делото и списък с разноски.
Следва да се посочи, че на жалбоподателя е било издадено и съдебно
удостоверение по делото, за което е заплатил 5лв държавна такса, но тъй като
тази сума не е включена в списъка с разноски, но явно същата не се претендира и
не следва да му бъде присъдена. Доколкото въззиваемата страна е направила
искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, то следва да се
посочи, че същото е малко над минимума от 300лв, но не следва да се намалява на
самия такъв, с оглед проведените два броя заседания по делото и обема на
извършените действия от повереника.
Ето
защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1030-002571/18.03.2020г. издадено от **
Група в Сектор ПП-Пловдив, с което на И.Н.И., с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 700 / седемстотин / лв. и Лишаване
от право на управление на МПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл.21, ал.1, вр.
с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на жалбоподателя И.Н.И., с
ЕГН ********** *** сумата от 350 /триста и петдесет/ лева разноски по делото за
повереник.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.