Р Е Ш Е Н И Е
№ _________
гр. Варна _____________2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на десети
май две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа
докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 2467 на Административен съд -
Варна по описа
за 2021 год., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и
сл.от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.112, ал.1, т.4 от
Закона за здравето /ЗЗ/.
Образувано е по жалба
на В.П.С., ЕГН: **********,***, чрез адв.С., против Експертно решение /ЕР/ на
Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ № **** от заседание № 160 от
23.09.2021г., с което е потвърдено ЕР № **** на Трудово експертна лекарска
комисия /ТЕЛК/ към УМБАЛ „Св.Марина“ Варна от заседание
№ 086 от 15.06.2021г., с което на С. е извършено преосвидетелстване по документи,
като са му определени: процент на трайно
намалена работоспособност /ТНР/- 30% по Част шеста „Белодробни болести“,
Раздел ІV „Бронхиална астма“, т.1 от Приложение № 1 (т.1, р.4, ч.6) към чл.63,
ал.1 от ЗЗ – „Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и
на вида и степента на увреждане в проценти“; водеща диагноза – Астма с
преобладаващ алергичен компонент J45,
общо заболяване –
Бронхиална астма - атопична форма, леко
към средно-тежко персистиращо протичане, извънпристъпен стадий. ХДН 0.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на обжалваното ЕР по съображения за допуснати нарушения на
правилата на Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, Правилника за устройството и организацията на
работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на
медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ и АПК, по съображения, че решението на
ТЕЛК е потвърдено без да е обсъдена по същество и в детайли действителната
фактическа обстановка. Конкретно твърди, че от момента на констатиране на
заболяването, състоянието му не се е подобрило, липсва и промяна в медикаментозното
лечение, което преди всичко има поддържащо значение. Лекарствата се приемат с
цел облекчение на пристъпите, като превенция срещу обостряне и влошаване на
състоянието, т.к. за лечение на хронифициралата астма в този стадий и с такава
давност, не може да се говори. До [тази
година]
е бил освидетелстван многократно, като всички експертни решения на ТЕЛК са били
за средно тежка астма по част 6, раздел 4, т.2 от НМЕ и с 50% ТНР. Твърди, че
ТЕЛК неправилно е оценила действителното му положение и състояние, като не е
отчела причината за отсъствие на хоспитализация, а именно извънредната
епидемична обстановка в страната. По отношение липсата на посещение в спешен
кабинет твърди, че би следвало да се отчете факта, че човек с толкова опасно и
с голяма давност заболяване, се е научил до съвършенство да разпознава,
овладява и предотвратява астматичните пристъпи, което не изключва възможността
да бъде потърсена спешна помощ, но не следва, че такава нужда липсва изобщо.
Вместо тези факти да бъдат отчетени, ТЕЛК – сляпо прилагайки НМЕ и нарушавайки
основната цел на закона и неговите принципи, го е лишила неоснователно и
противозаконно от полагащото му се обезщетение за инвалидност. Твърди, че като
е потвърдила решението на ТЕЛК, НЕЛК е допуснала съществено нарушение, т.к. не
става ясно, какво е основното му заболяване – средна, лека или тежка форма на
бронхиална астма, като и в двете решения са констатирани всичките ѝ
форми, вкл. с нюанси на преминаване от една към друга форма. По изложените
съображения твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
издадено в нарушение на чл.62 и сл. от НМЕ и без да са спазени разпоредбите
относно реда за издаване на решенията на органите на медицинската експертиза, в
нарушение на чл.146 от АПК и в грубо нарушение на принципите на истинност,
справедливост и съразмерност.
В съдебно заседание
жалбоподателят първоначално се представлява от адв.В., която поддържа жалбата
на наведените в нея основания. В последното по делото о.с.з., жалбоподателят се
представлява от адв.А., който моли за отмяна на обжалваното експертно решение,
с указания за връщане на преписката за ново освидетелстване на жалбоподателя.
Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна – НЕЛК, чрез юрк.Г.,
оспорва жалбата по съображения в молба С.д. № ****1/23.11.2021г. Сочи, че
специализираният състав на НЕЛК, след преглед на медицинската и друга
документация в Медицинското експертно досие /МЕД/ на лицето, мотивирано е
потвърдил ЕР на ТЕЛК по всички поводи, вкл. и по оценката на работоспобността –
30% ТНР. Заболяването на лицето е добре контролирано, последната хоспитализация
е през м.март 2020г., липсва амбулаторно и стационарно лечение, поради което
при освидетелстването му пред ТЕЛК заболяването е отнесено към съответната
отправна точка на ч.6, р.4, т.1 от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 на НМЕ с
определена 30% ТНР. С молба С.д. № 4996/28.03.2022г. (С.д. №5166/30.03.2022г.) излага
съображения за неоснователност на жалбата. Позовава се на изготвеното по делото
заключение по СМЕ и счита, че обжалваното ЕР е правилно и законосъобразно. По
изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Агенция за
социално подпомагане, излага съображения за неоснователност на жалбата в
становище С.д. № 5015/28.03.2022г. Счита, че оспореното ЕР на НЕЛК е издадено
от компетентен орган, в установената от закона писмена форма и без допуснати
съществени нарушения, които да обосновават неговата незаконосъобразност.
Останалите заинтересовани страни –
Национален осигурителен институт, Национална здравноосигурителна каса,
Агенцията за хората с увреждания, ТЕЛК към УМБАЛ
„Св.Марина - Варна“ ЕАД и Театър „Българска армия“ - София, редовно призовани,
не изразяват становище по жалбата.
След преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
С ЕР № **** от заседание № 086 от 15.06.2021г.
на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.Марина“ Варна, на жалбоподателя е определен процент на
трайно намалена работоспособност, поради общо заболяване (бронхиална астма – атопична форма, леко към средно-тежко персистиращо
протичане, извънпристъпен стадия. ХДН 0) – 30% (при 50% до експертизата), дата
на инвалидизация – 12.11.1999г., със срок – две години, до 01.06.2023г., с
водеща
диагноза – астма с преобладаващ алергичен
компонент.
Според
мотивите на решението, жалбоподателят страда от „Бронхиална астма“ J45.0 от ранна детска възраст с постоянни дневни
симптоми и анамнестични данни за чести пристъпи от задух при системно базисно
лечение – необективизирани по приложената оскъдна медицинска документация, без
хоспитализации и посещения в спешен център през наблюдавания едногодишен
период; нормални спирографски показатели и без ХДН, обуславящи 30 % по т.1,
р.4, ч.6. Съкратеният 2-годишен срок е с оглед клинико-експертно наблюдение.
Според вписаната в ЕР анамнеза, [лицето е]
с диагностицирана бронхиална астма на
2-годишна възраст по повод кашлица и задух с пристъпен характер при
респираторни инфекции, впоследствие и извън тях. При многократно тестуване
установена свръхчувствителност към домашен прах, микрокърлежи, полени, плесени,
косми от куче и котка, последно тестуване, осъществено на 01.04.2021г. Провежда
системно базисно лечение с Flutiform 2х2 инхалации и АЛТ-Singular.
С оплаквания от постоянна дразнеща кашлица, оскъдно слузни храчки, затруднено
дишане в покой, лесна умора при обичайни физически усилия. Съобщава за пристъпи
от силен задух „през ден“ в различни часове на денонощието, вкл. нощните
часове, с влошаване през пролетта и есенно-зимния сезон. Овладява ги с Ventolin, предписан Salbutamol в рецептурна книжка. С хоспитализация за астма в
пристъпен стадий в Университетска първа МБАЛ „Св.Йоан Кръстител“ - София през
м.03.2020г., без хоспитализации и посещения в спешен център през наблюдавания
период. Приложеният консулт с пулмолог /29.03.2021г./, е по повод ТЕЛК, а на
алерголог /01.04.2021г./ е изискан от ТЕЛК.
Решението
на ТЕЛК е обжалвано от освидетелстваното лице пред НЕЛК, която в Специализиран
състав по вътрешни белодробни болести и сърдечно-съдови заболявания, е
постановила обжалваното експертно решение, с което е потвърдила ЕР № **** от
заседание № 086 от 15.06.2021г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.Марина“ Варна, по всички
поводи, в т.ч. в частта на оценката на работоспобността - 30 % трайно намалена
работоспособност, в съответствие с т.ІІІ от Методиката за прилагане на
отправните точки за оценка на трайно намалената работоспобност в проценти от
Приложение № 2 към чл.63, ал.3 от НМЕ.
При
постановяване на ЕР е съобразено, че [лицето
е] с диагностицирана бронхиална астма от ранна детска
възраст, с доказана сенсибилизация към алергени - последно проведени проби
01.04.201г., придружаващ алергичен риносинуит. За последната година след освидетелстването
през м.юни 2020г. са приложени етапна епикриза от наблюдаващия пулмолог и
амбулаторен лист от 29.03.2021г. Описано е, че се води на диспансерен учет от
2015г. - частично контролирана. От 2 седмици по-често се налага да приема
Вентолин. Лекуван за COVID-19
инфекция амбулаторно през м.ноември 2020г. Представени са амбулаторни листи от
личен лекар от дати 25.06.2020г., 23.09.2020г., 23.12.2020г., където в
анамнестичните данни е записано, че „идва за изписване на лекарства“, не са
описани оплаквания, обективно описани сухи свиркащи хрипове. Представен
амбулаторен лист от алерголог от 01.04.2021г. Провежда контролиращо лечение с
Флутиформ, Сингулар, отразени в копието на рецептурната книжка. Представена и
консултация с алерголог от 01.07.2021г., в която е описано, че получава
пристъпи 3-4 пъти седмично на фона на базисното лечение; пристъпите са
провокирани от физическо усилие, понякога и нощем. От 3-4 дни е с хрема,
зачервяване на очите и дразнене в гърлото, задух и свиркащо дишане. Приложен
Урбазон и АБ, с леко подобрение. Диагноза: Бронхиална астма с
преобладаващ алергичен компонент, персистираща лека астма, контролирана на фона
на базисна терапия, с леки пристъпи, овладени от краткодействащ бета миметик,
без документирани средно-тежки и тежки астматични пристъпи, наложили
стационарно лечение, посещение в спешен център, с леки функционални отклонения,
[което] обуславя
30% трайно намалена работоспобност по т.1, р.4, ч.6. МКБ J45.0.
В
хода на съдебното производство е назначена СМЕ, по която е прието
заключение С.д. № 4923/25.03.2022г., изготвено от доц.д-р Д.П.Г. - В., дм,
доцент в Клиниката по Белодробни болести, МБАЛ „Св.Марина“ Варна, р-л УС
Белодробни болести МУ Варна, специалист по вътрешни и белодробни болести, високоспециализирана
дейност „Медицина на съня“. Според заключението, диагнозата и лечението,
тежестта и контролът на бронхиалната астма /БА/ се определят в световен мащаб
от въведените критерии на GINA
(Global Strategy for Asthma Management and Prevention),
която се актуализира ежегодно, с последна версия на документа от 2021г. В
заключението са представени стъпките на лечение на съответната форма на БА, с
уточнението, че в съвременната оценка на БА освен категория „тежест на
бронхиалната астма“, включва и категория „контрол на бронхиалната астма“.
Според тежестта, БА се класифицира на: интермитентна астма, персистираща лека
астма, персистираща средно тежка и персистираща тежка астма, а според контрола,
БА се класифицира на: контролирана БА; частично контролирана БА и
неконтролирана БА. Съобразно данните от медицинската документация налична по
МЕД на жалбоподателя, вещото лице е дало заключение, че към момента на
постановяване на ЕР на ТЕЛК и на потвърждаващото го ЕР на НЕЛК, при В.С. е налице лека персистираща към умерена
тежка БА. Критерии за персистираща средно тежка форма не са налице. Тежестта на
заболяването отговаря на постановената с Решения № ****/15.06.2021г. на ТЕЛК
към УМБАЛ „Света Марина“ Варна и № ****/23.09.2021г. на НЕЛК-София.
При
така установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна – адресата на оспореното експертно решение, в
установения от закона 14 – дневен срок /ЕР
№ ****/23.09.2021г. е връчено на 18.10.2021г. – разписка на стр.4 от преписката,
а жалбата е подадена по пощата на 30.10.2021г. съгласно пощенски плик на л.24/,
поради което е ДОПУСТИМА.
При
извършване на проверката по чл.168, ал.1, чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав
преценява, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган съгласно
чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗ и чл.49 от ПУОРОМЕРКМЕ – специализиран състав на НЕЛК по вътрешни,
белодробни болести и ССЗ, при спазване на изискуемата от закона писмена форма,
поради което не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
оглед наведените в жалбата твърдения, спорът между страните е формиран по
въпросите дали при определяне на крайния процент трайно намалена работоспособност,
органите на медицинската експертиза са съобразили действителното здравословно
състояние на жалбоподателя по оценяваните увреждания на здравето – към момента
на освидетелстването, съответно правилно ли е определен процентът ТНР?
За
разрешаването му съдът съобрази следното:
Съгласно
чл.61, ал.1, т.1 и т.3 от НМЕ, експертизата на трайно намалената
работоспособност включва определяне на степента на трайно намалената
работоспособност в проценти спрямо здравия човек (т.1) и срока на инвалидност и
датата, на която изтича определеният срок на инвалидност (т.3).
Съгласно
разпоредбата на чл.62 от НМЕ, видът и степента на увреждането/степента на
трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената
медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален
дефицит на заболелия орган и/или система, и при необхоД.ст – въз основа на
подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени
лабораторни и функционални изследвания.
Съгласно
чл.63, ал.1 от НМЕ, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и
обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка
съгласно Приложение № 1.
Експертизата
на трайно намалената работоспособност и в частност степента на тази трайно намалена
работоспособност е възложена на ТЕЛК и НЕЛК, в чиито състави, според правилото
на чл.106, ал.1 от ЗЗ работят лекари с призната специалност и с не по-малко от
5 години трудов стаж по медицина. Органите на медицинската експертиза се
произнасят по последиците от увреждането, не и по самото увреждане.
Съгласно
чл.45 от ПУОРОМЕРКМЕ, при обжалване на експертни решения на
ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в
НМЕ. В тази връзка следва да се има предвид, че
обжалваният административен акт има характер и на медицинско заключение, поради
което преценката за законосъобразност на същия изисква извършването както на
проверка относно спазването на нормативноустановените правила за определяне ТНР,
вкл. тези по чл.62 и 63 от НМЕ, така и проверка за това, дали ЕР е постановено
при вярно отразяване на здравословното състояние на освидетелстваното лице към
момента на освидетелстването.
Съгласно
Приложение 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ „Отправни точки за оценка на трайно
намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти“,
раздел IV „Бронхиална астма“,
[същата]
се класифицира на: 1/ „Персистираща лека астма“ с приложени
амбулаторно и/или стационарно лечение: дневни симптоми един път седмично; нощни
симптоми над 2 пъти месечно; за тази форма се определят 30 %; 2/ „Персистираща
средно тежка астма“ с приложени амбулаторно и стационарно лечение:
дневни симптоми – 2-3 пъти седмично; нощни симптоми над 1 път седмично; за
тази форма на астма се определят 50%; 3/ „Персистираща тежка астма“ с
приложени амбулаторно и стационарно лечение с описани прояви на дихателна
недостатъчност; дневни симптоми – постоянни; нощни симптоми – чести (над четири
пъти седмично); за тази форма се определят 80%.
При
така регламентираните отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност
следва, че критериите, по които се определя тежестта на астмата, респ. % ТНР за
наблюдавания период, са: видът на приложеното лечение – амбулаторно и/или
стационарно и броят проявени дневни и нощни симптоми - седмично.
В
тежест на жалбоподателя е да ангажира доказателства, които оборват заключенията
на органите на медицинската експертиза, респ. установяват, че здравословното му
състояние – като вид и степен на увреждане, е различно от отразеното в
обжалвания административен акт. В случая жалбоподателят твърди, че страда от
средно тежка форма на астма, за която регламентираните отправни точки са:
проведено амбулаторно и стационарно лечение, дневни симптоми – 2-3 пъти
седмично; нощни симптоми над 1 път седмично. По МЕД на жалбоподателя обаче
липсват данни, които да обосновават изпълнението на посочените кумулативни условия
за наблюдавания период.
Видно
от заключението по изслушаната СМЕ, за
периода,
подлежащ на експертна оценка, при жалбоподателя няма регистрирано обостряне,
наложило стационарно лечение или обслужване в ЦСМП. Според експерта, медицинските
записи обективизират добър контрол на заболяването, като липсват данни за
изследване, касаещо вариабилност на ВЕД и АСТ. Данните от амбулаторните листи
на пациента визират категориите „частично контролирана астма“ (АЛ №
726/29.03.2021г. на д-р Д. К., пулмолог), което обаче не налага преосмисляне на
поведението по отношение на лечението и поставя въпрос, касаещ придържането към
терапията.
При изслушване на
заключението в с.з. д-р Г.-В. посочва, че за последните две години при
жалбоподателя няма ескалация на терапията, т.е. на нивото на предписаните
медикаменти, което означава, че е в стабилно състояние. Тежестта на астмата се
определя по клинични симптоми и обективни изследвания. При средно тежката астма
има колебания на Върхов експираторен дебит /ВЕД/, каквото изследване за
обективизиране тежестта на астмата в случая не е правено. Няма воден дневник с
описание на пристъпите по тежест – колко дневно, колко нощно, като според
данните от медицинската документация функционалното изследване на дишането и
кръвните газове са нормални.
Относно оплакването на
жалбоподателя – че относно липсата на
данни за хоспитализация органите на медицинската експертиза и СМЕ не са
съобразили епидемичната обстановка в страната и пандемията COVID-19, налагащи рядко посещение на лечебни
заведения – вещото лице посочва, че за наблюдавания период при
жалбоподателя няма документация, която да визира нужда от допълнителен
кортекостероид – било то инхалаторен, перорален или парентерален, което да
свидетелства за обостряния, налагащи допълнително лечение. Вещото лице изрично
посочва, че ако пациентът би имал такива обостряния – обостряне на задуха, с
необхоД.ст от антибиотично и кортикостероидно лечение, което налага
хоспитализация, по време на извънредната епидемична обстановка в следствие COVID-19, всички лечебни заведения са
осигурявали в този период лечение по спешност и приемът на тези болни не е
преустановяван. Вещото лице сочи и че в медицинската документация липсват
записи на наблюдаващия пулмолог или личен лекар, за оказана медицинска помощ
или проведени консултации на жалбоподателя в този период. Отделно вещото лице
посочва, че всеки пристъп, дори при леката астма, се лекува в болнично
заведение, като обичайно за тежестта на астмата са важни онези пристъпи, които
изискват хоспитализация или обслужване от спешна помощ. Останалите, лекувани у
дома, са критерий за недобър или лош контрол на заболяването, което изисква
допълнително лечение, назначено от лекар, а в случая такова не е налице. Не е
променяна дозата на инхалаторния стероид, не са добавяни медикаменти към
лечението, нито са [документирани] извършвани изследвания, необходими
при лечение на инфекции.
Съдът кредитира изцяло
така даденото заключението по СМЕ, независимо от оспорването му от
жалбоподателя, т.к. същото е обективно и компетентно дадено, при липсата на
данни, обосноваващи съмнение в неговата правилност и обоснованост, и
кореспондира изцяло с наличната по МЕД медицинска документация. Видно от амбулаторни
листи
№ 001961/25.06.2020г., № 002967/23.09.2020г., № 004180/23.12.2020г. издадени от
д-р Е. К., като цел на посещението е вписано – за консултация,
както и анамнеза – идва за изписване на лекарства. Според амб.лист №
000129/01.04.2021г. издаден от д-р Б. Ц., целта на посещението е – за
консултация, анамнеза – от 2 годишна възраст с бронхиална астма,
обостряне през пролетта и от животински косми. Засилване на оплакванията през
м.ноември когато прекарал коронавирусна инфекция с изразен задух и изразена
умора от 2 седмици, пристъпите на задух зачестили, често използва вентолин.
Установена сенсибилизация от тремни полени, косми от куче и котка, по-слабо
домашен прах. Медикаментозна алергия от бисептол. Приложени са и
амбулаторни листи № 001257/01.06.2020г. и № 000310/28.01.2020г. издадени от д-р
Д. К., за извършени диспансерни прегледи, с вписана анамнеза – води се на
диспансерен учет към кабинета от 2015г. - частично контролирана; хоспитализация
през м.март 2020г.; на базисна терапия на Флутиформ, левкотриенов антагонист,
Вентолин - при нужда.
По МЕД на жалбоподателя
липсват документи, установяващи проведено през наблюдавания период стационарно
лечение – хоспитализация или обслужване от ЦСМП, изискуемо като кумулативно условие
с амбулаторното лечение. Липсва воден дневник или други документи, установяващи
брой и тежест на пристъпите – дневни и нощни (единствено при консултацията с
алерголог на 01.07.2021г. е отразено, че получава пристъпи 3-4 пъти седмично,
понякога и нощем), поради което съдът намира, че не са доказани условията по
т.2 от част 6, раздел 4 от Приложение 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ за квалифициране
на заболяването като средна тежка астма, за която се определя 50% ТНР.
Неоснователно жалбоподателят твърди, че при постановяване на обжалваното ЕР, както и при изготвяне на заключението на СМЕ, не е съобразено медицинско направление от 01.07.2021г. издадено от д-р Б. Ц. - алерголог, ДКЦ „Света Анна“ ЕООД. Действително в същото е посочено, че се касае за пациент със средно тежка бронхиална астма от ранна детска възраст, но това не доказва степен на увреждане, различна от установената от органите на медицинската експертиза. Касае се за медицинско направление /становище/, издадено от алерголог до ТЕЛК, с цел, както е посочено в самото направление – за преосвидетелстване на лицето. По период и цел на издаване, становището на алерголога е съобразено и кореспондира с действащото към момента ЕР № 1864/02.06.2020г. на ТЕЛК, с което на жалбоподателя са определени 50% ТНР - за средно тежка астма, за срок от 1 година - 01.06.2021г. Отделно, доколкото не е дадено от орган по чл.106, ал.1 от ЗЗ, това становище не може да се интерпретира като самостоятелна и обвързваща „медицинска експертиза“ относно степента на увреждането.
Съобразно
наличната медицинска документация по МЕД на жалбоподателя и заключението по
СМЕ, настоящият състав преценява, че жалбоподателят не е опровергал
заключението на НЕЛК в обжалваното експертно решение, поради което жалбата
следва да се отхвърли като неоснователна.
При
този изход на спора и по правилото на чл.143, ал.3 от АПК, вр.чл.78, ал.8 от ГПК, направеното с молба С.д. № ****1/23.11.2021г. искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение от юрк.Г. - процесуален представител на НЕЛК, се
явява основателно и следва да бъде уважено в минималния размер, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а именно в размер на 100,00 /сто/ лева.
Водим
от горното, Варненският административен съд, VІІІ – ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.П.С., ЕГН: **********,*** против Експертно решение на
Национална експертна лекарска комисия
№ **** от заседание № 160 от 23.09.2021г.
ОСЪЖДА
В.П.С.,
ЕГН: **********,*** да заплати на
Национална експертна лекарска комисия гр.София, разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14
– дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: