Р Е Ш Е Н И Е
№ 217
гр.Русе, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на тринадесети септември през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА
КАЛОЯНОВА
при секретаря Галина Кунчева
и с участието на прокурора Георги Манолов, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 175 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на А.Ш.Ч. ***, чрез процесуалния му
представител, против решение 230/04.04.2023 г., постановено по АНД № 2072/2022 г.
по описа на Районен съд - Русе,
с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 22-4569-000181/07.10.2022
г., издадено от началника на РУ Две могили при ОД на МВР – Русе. С
наказателното постановление, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, на
касатора са наложени административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Като касационни
основания се сочат допуснати от въззивната инстанция нарушения на материалния
закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да реши делото по същество като отмени наказателното
постановление.
Касационният ответник, чрез
процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Г. Д., в депозирано по делото
писмено възражение с вх. № 14897/18.05.2023 г. по описа на РС – Русе, счита
касационната жалба за неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено
в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при евентуално
уважаване на подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на
въззивното решение.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Решението на Районен съд – Русе е
правилно. Касационната
инстанция напълно споделя съображенията на въззивната инстанция по тълкуването
и прилагането на закона, към които препраща, на основание чл.221, ал.2, изр.
второ от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Районният
съд е събрал всички относими и допустими доказателства без при тази своя процесуална
дейност да е допуснал нарушения. Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН. Извършен е задълбочен анализ на събраните доказателства като
изградените фактически изводи изцяло им кореспондират и поради това се споделят
от настоящата съдебна инстанция. Въз основа на тях районният съд е приел, че административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, вменено на
наказаното лице, е доказано по несъмнен начин. Изложил е подробни мотиви,
според които наказващият орган правилно е приложил материалния закон. По тези
съображения съдът е потвърдил оспореното пред него НП като законосъобразно и
обосновано.
С касационната
жалба отново се твърдят допуснати в извънсъдебната фаза на
административнонаказателното производство нарушения на Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Както беше посочено, тези
възражения са намерили своя изчерпателен отговор в мотивите на въззивния
съдебен акт.
Обосновано районният
съд е приел, че при отказ на водача да му бъде извършена проверка за концентрацията
на алкохол в кръвта по някои от предвидените в чл.174, ал.3 от ЗДвП способи – посредством изпробване
с техническо средство или чрез изследване с доказателствен анализатор, респ. чрез
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване, не са налице отделни състави на административни нарушения, а само
едно по вид нарушение, което може да бъде осъществено чрез някоя от посочените
две форми на изпълнителното деяние. Отделни административни нарушения биха били
налице единствено, ако е налице отказ както за изпробването на водача за
употребата на алкохол, така и за употребата на наркотични вещества (вж. Тълкувателно
решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия).
За да бъде обаче налице отказ по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП, за който
водачът да бъде санкциониран, следва да не е бил успешно приложен който и да
било от алтернативните способи за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта на същия. Това следва пряко от чл.6, ал.4 и ал.9 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г., в които разпоредби е предвидено, че при отказ на водача да
избере дали изследването да се извърши чрез доказателствен анализатор или с
медицинско и химическо лабораторно изследване, при отказ да подпише или да
получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото
място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване
на проби за изследване, то концентрацията на алкохол в кръвта му се установява
въз основа на показанията на техническото средство. Същевременно обаче чл.3а,
т.1 от наредбата предвижда, че установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието
на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с
медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични
вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство
или тест.
Така, ако
концентрацията на алкохол в кръвта на водача е установена чрез някой от
предвидените в закона способи, то очевидно няма да е налице отказ, който да
бъде санкциониран по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а евентуално може да бъде наложено
наказание за нарушение по чл.174, ал.1 или ал.2 от същия закон или такова няма
да бъде налагано въобще, в зависимост от това колко промила е концентрацията на
алкохол в кръвта му и налице ли е въобще такава. Следователно правилен се явява
направеният от въззивната инстанция извод, че като е описал нарушението в
обстоятелствената част на наказателното постановление чрез двата способа за
установяване на концентрацията на алкохол – отказ на водача да бъде изпробван с
техническо средство и неизпълнение на даденото предписание за изследване с
доказателствен анализатор или даване на проби за медицинско изследване,
административнонаказващият орган е спазил закона, а не го е нарушил.
Обстоятелството, че в АУАН не е посочено, че касаторът не е изпълнил
адресираното до него предписание, а това е сторено за първи път в НП, не
съставлява процесуално нарушение, доколкото законът не предвижда неявяването в
лечебното заведение за вземане на биологични проби да се установява чрез
съставянето на такъв акт. Това е и обективно невъзможно, както правилно е
посочил и районния съд, тъй като в АУАН актосъставителят отразява само
осъществилите се към този момент факти.
Неоснователно е
и възражението на касатора за допуснати на извънсъдебната фаза процесуални
нарушения, тъй като талонът за изследване бил издаден по образец, който не бил
съобразен с измененията в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Действително талонът е
изготвен съгласно образеца, представляващ приложение № 1 към чл.4, ал.3 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., т.е. съгласно редакцията на този текст към ДВ,
бр. 61 от 2017 г. Към датата на съставяне на талона за изследване изготвянето
му следва да става по образеца, представляващ приложение № 1 към чл.3, ал.2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., чието съдържание разкрива минимални различия в
сравнение с предходния образец. Противно на поддържаното от касатора обаче, използването
на този предходен образец не съставлява процесуално нарушение, доколкото § 25
от ПР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2017 г. (ДВ, бр.
81 от 2018 г.) изрично предвижда, че бланките на талон за медицинско изследване
по приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от отменената Наредба № 30 от 2001 г. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства (обн., ДВ, бр. 63 от 2001 г.; изм. и
доп., бр. 23 от 2006 г.; отм., бр. 61 от 2017 г.) и на талон за изследване по
приложение № 1 към чл. 4, ал. 3, отпечатани преди влизане в сила на тази
наредба, се използват до изчерпване на отпечатаните количества.
По изложените съображения следва да
се приеме, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление,
районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.143, ал.3 от АПК вр.
чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, съгласно чл.63д, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя на
100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по
тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на
юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта
едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе, съгласно
чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 230/04.04.2023 г., постановено по АНД № 2072/2022 г. по описа на
Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА
А.Ш.Ч., с ЕГН **********,***,
да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе,
бул."Генерал Скобелев" № 49, представлявана от директора П. П. П.,
сумата от 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: