Разпореждане по дело №188/2023 на Административен съд - Ямбол

Депозирана е искова молба от Д.А.С. *** срещу Националната агенция по приходите, със седалище гр. София, *, представлявано от Изпълнителния директор Р.С.. Иска се ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 180 000/сто и осемдесет/ хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи по приходите при НАП. Иска се и присъждане на законната лихва върху паричното обезщетение за периода от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба са направени доказателствени искания, включително за назначаване на експертизи.

Ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. Съответно съдът дължи произнасяне и се произнася само по предмета на делото, с който надлежно е сезиран.

Следва да се посочи, че ищецът е този, който следва да индивидуализира предмета на иска/исковете, като посочи правопораждащите юридически факти, формулира петитум и страни.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ е посочено, че обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразният административен акт.

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностни лица на държавата или общината, при или по повод на изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от трите елемента на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

При извършената служебна проверка на редовността на исковата молба съдът констатира, че не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 т.3, 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.

В случая ищецът претендира най-общо осъждане на ответната страна за сумата в размер на 180 000/сто и осемдесет/ хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи по приходите при НАП. Не е посочено в ИМ конкретно за кои действия и бездействия претендира вреди и пряка причинно следствена връзка между действията, бездействията и твърдяната за претърпяна от него вреда. Също следва да се уточни освен отменен незаконосъобразен адм. акт, да се посочи и каква е причинната връзка между отменения като незаконосъобразен адм. акт и претърпяната вреда, съответно нейния размер.

Следва да се има предвид, че претенцията е формулирана общо в размер на 180 000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи по приходите при НАП.

Липсва конкретизация в исковата молба по отношение на всяко едно действие, съответно бездействие на адм. орган, за което се твърди, че е незаконосъобразно, каква е причинната връзка между него и вредоносния резултат.

Както се посочи по-горе, исковата молба не отговаря и на изискването на чл.127, ал.1, т.3 и т. 4 от ГПК, тъй като следва да съдържа цената на иска, когато той е оценяем. В случая е посочен общия размер на търсеното обезщетение, но се претендират вреди от няколко действия, бездействия и от отменен адм. акт, без да е посочен размера на обезщетение за всяко едно от тях, т.е предмета на делото не е уточнен.

Поради изложеното исковата молба следва да бъде оставена без движение, като на ищеца бъде изпратено съобщение да отстрани посочените нередовности в 7-дневен срок от получаването на съобщението, с предупреждение, че при неизпълнение в указания срок производството по делото ще бъде прекратено.

С оглед изложеното, ЯАС, трети състав

Р А З П О Р Е Д И:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 1558/06.07.2023г. от Д.А.С. *** срещу Националната агенция по приходите, със седалище гр. София, *, представлявано от Изпълнителния директор Р.С..

В 7 дневен срок от получаване на настоящото разпореждане, ищецът да конкретизира исковата молба като посочи точно цената на всеки един от обективно съединените искове, като се уточни предмета на исковата молба. Да се посочи причинната връзка между всяко едно действие, бездействие, отменен като незаконосъобразен адм. акт и твърдяния вредоносен резултат. Да се посочи размера на обезщетението за всеки един незаконосъобразен акт, действие или бездействие на адм. орган, отменени по съответния ред.

При неотстраняване на посочените с настоящото разпореждане нередовности на исковата молба, последната ще бъде върната на ищеца, а производството по делото-прекратено.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Разпореждането да се изпрати на ищеца.

	Съдия:	П /НЕ СЕ ЧЕТЕ/