№ 245
гр. С., 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева
Мария Кр. Д.а
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
в присъствието на прокурора Б. Н. С.
като разгледа докладваното от Мария Кр. Д.а Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20252200600633 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК, т.е. за
проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба на адв. М. Д., като защитник на
подсъдимия И. И. И., срещу присъда № 146/08.10.2025г., постановена по
НОХД № 498/2025г. по описа на Районен съд - С..
С атакуваната присъда подсъдимият И. И. И. е признат за виновен в
това, че за времето от 09.10.2024 г. до 10.10.2024 г., в гр.С., от магазин
„Мерканто“, ж.к.Ст.Заимов, в условията на продължавано престъпление и
повторност, отнел чужди движими вещи – 2 броя бутилки уиски, както следва:
- на 09.10.2024 г. отнел 1 брой бутилка уиски „Джак Даниелс“ 700 мл на
стойност 44,99 лева и
- на 10.10.2024 г. отнел 1 брой бутилка уиски „Джак Даниелс“ 700 мл на
стойност 44,99 лева,
всичко на обща стойност 89,98 лева, от владението и собственост на
фирма „Антоний“ ЕООД гр.С., с управител С. Ч. от гр.С., представлявано от
А. С. Е. от гр.С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.195,
ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.54 от НК му е наложено
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на
основание чл.58А, ал.1 от НК така определеното наказание на подсъдимия И.
И. И. е намалено с 1/3, като същия следва да изтърпи наказание „ЛИШАВАНЕ
1
ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА при първоначален ОБЩ режим.
На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение определеното
общо наказание по ЧНД № 1400/2022 г. по описа на СлРС – „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което подсъдимият И. И. И. да
изтърпи при първоначален ОБЩ режим и ОТДЕЛНО от наказанието по
настоящата присъда.
Постановено е вещественото доказателство по делото, а именно: 1 брой
диск, ДА СЕ СЪХРАНЯВА по делото до изтичане сроковете за съхранение на
самото дело, след което ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещ без стойност.
Подсъдимият е осъден да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 229,95 лева в полза на бюджета на
държавата по сметка на ОДМВР С..
Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото
въззивно производство, депозирана в установения от закона срок, се поддържа,
че постановената присъда на районния съд е завишена и явно несправедлива,
като не съответства на степента на обществената опасност на деянието и на
извършителя. Поддържа се, че са налице условия за квалифициране на
деянието като „маловажен случай“ по чл. 93, т.9 НК поради ниската стойност
на предмета на престъплението и да бъде наложено наказание пробация или
глоба. Сочи се, че съдът не се е съобразил с многобройните смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно самопризнанието на подсъдимия,
ниската му степен на обществена опасност, както и че предишното му
осъждане е преди доста години. Освен това, подсъдимият се завърнал
доброволно в страната, за да приключи водените срещу него производства. В
жалбата се твърди, че И. И. И. е променил начина си на живот, намерил е
работа и издържа малолетен син. Поддържа се, че ефективна присъда би била
бреме върху цялото му семейство. Моли се за постановяване на решението, с
което да се измени присъдата на РС-С., като се приложи разпоредбата на чл.
194, ал.3 НК и деянието се квалифицира като маловажен случай.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа, че
извършеното от И. деяние е маловажно, тъй като предметът на
престъплението е под минималната работна заплата, а освен това щетите са
възстановени. В същия период той е извършил няколко такива деяния, за които
му е наложено наказание пробация, а само по това дело има наложено
наказание лишаване от свобода. Счита, че ефективното наказание е прекалено
тежко, подсъдимият е престанал да употребява наркотици, намира се под
контрола на баща си и работи. Ефективно наказание би навредило на
семейството му, тъй като се грижи за малолетния си син и своята съпруга.
Представителят на обвинението в съдебно заседание изразява
становище, че въззивната жалба е неоснователна. Няма основание за ревизия
на съдебния акт, наложено е наказание в минимален размер, намалено с една
трета с оглед приложението на чл. 58а НК. Моли за потвърджаване на
присъдата.
В даденото му право на лична защита и последна дума подс. И. се
2
присъединява към казаното от защитника му, съжалява за стореното и моли да
му бъде наложено наказание пробация.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивнaта
жалба, като взе предвид наведените съображения и изявленията на страните,
направени в с.з., като прецени наличния по делото доказателствен материал и
като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намери че първоинстанционният
съдебен акт е правилен и законосъобразен.
От фактическа страна:
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по
обвинителен акт срещу подс. И. за престъпления по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК, като същото е протекло по реда на Глава Двадесет и
седма – Съкратено съдебно следствие.
Търговско дружество „Антоний“ ЕООД, представлявано от С. М. Ч.,
стопанисвало верига хранителни магазини „Мерканто“. На 09.10.2024 год.
около 17,30 часа подс. И. влязъл в магазин „Мерканто“, находящ се в гр. С., кв.
„С. З.“. Приближил се до рафтовете с алкохол, взел 1 брой уиски „Джак
Даниелс“ 700 мл, което скрил под якето си и напуснал търговския обект, като
преминал през касовата зона без да го заплати. След това продал бутилката
алкохол за сумата от 20,00 лева на непознато лице. На 10.10.2024 год. около
18,30 часа подс. И. отново посетил магазин „Мерканто“, находящ се в гр. С.,
кв. „С. З.“ и взел още 1 брой уиски „Джак Даниелс“ 700 мл, което прибрал под
връхната си дреха и напуснал търговския обект, без да го заплати. Бутилката с
алкохол отново продал за сумата от 20,00 лева на непознато лице. Служители
на търговския обект направили ревизия, при която била установена липсата на
2 броя бутилки уиски „Джак Даниелс“ 700 мл и бил съставен констативен
протокол. Свид. А. С. Е. – „Сътрудник – охрана“ в „Антоний“ ЕООД,
прегледал видеозаписите на охранителните камери и установил, че
инкриминираното деяние било извършено от подс. И.. Свид. А. С. Е. бил
упълномощен да представлява търговското дружество пред органите на
властта и във връзка със случилото се подал сигнал до РУ – С., като
предоставил 1 брой оптичен носител DVD+R 4.7 GB, марка „Media Range“.
Видно от заключението на назначена съдебно-техническа експертиза на
хартиен носител били свалени снимки от представения видеозапис (л. 39-46
от ДП).
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно – оценителна
експертиза общата стойност на 2 броя бутилки уиски „Джак Даниелс“ 700 мл
възлиза на 89,98 лева към момента на извършеното деяние (л. 50 от ДП).
С протокол за доброволно предаване от 24.03.2025 год. Д. И.а предала
сумата от 90,00 лева, като е заявила, че я дава да послужи за възстановяване на
нанесената от подс. И. щета. С разписка сумата била предадена на
представител на дружеството (л. 52-53 от делото).
Тази фактическа обстановка се възприема и от двете инстанции. В нейна
подкрепа са показанията на разпитаните по делото свидетели, експертни
3
заключения и приобщените по съответния процесуален ред писмени
доказателства, както и самопризнанията на подсъдимия. Установената
фактическа обстановка и преценката на доказателствения материал не се
оспорват от подсъдимия и защитата му, още повече, че производството е
протекло по реда на 27 от НПК – „Съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция“, както бе вече посочено, като
подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
От правна страна:
При така установеното законосъобразен е изводът на
първоинстанционния съд за осъществяване от обективна и субективна страна
от подс. И. състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.26, ал.1 НК.
Първоинстанционната присъда се обжалва в частта за наложеното
наказание, което се определя като явно несправедливо, като са изложени
аргументи и за квалификация на деянието по чл. 194, ал.3 НК, а именно
маловажен случай.
На основание чл. 314 НПК въззивната инстанция проверява изцяло
правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните.
Въз основа на така извършената служебна проверка, ОС-С. констатира,
че диференцираната процедура по реда на Глава 27 е проведена
законосъобразно и при спазване на всички процесуални изисквания за
нейното приложение. Самопризнанията на подсъдимия са валидно дадени и
законосъобразно използвани от районния съд при постановяване на
присъдата. Същите се потвърждават от приобщените по делото събрани в хода
на досъдебното производство свидетелски показания, писмени доказателства
и заключение на вещо лице.
Въз основа на така прието за установено от фактическа страна и
съответно изложено в мотивите към присъдата, първоинстанционният съд е
направил законосъобразния извод, че с извършеното от подсъдимия И. са
осъществени от обективна и от субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК, тъй като
е отнел чужди движими вещи - 2 бр. бутилки уиски, от владението и
собственост на фирма „Антоний“ ЕООД гр.С., с управител С. Ч. от гр.С.,
представлявано от А. С. Е. от гр.С., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Настоящата инстанция споделя констатациите на районния съд, че
безспорно е установено както авторството на деянието, така и виновното
поведение на подс. И..
Действително от събраните по делото доказателства по несъмнен начин
се установи, че подсъдимият И. на 09.10.2024г. около 17.30 ч. влязъл в магазин
„Мерканто“, находящ се в гр. С., кв. „С. З.“. Приближил се до рафтовете с
алкохол, взел 1 брой уиски „Джак Даниелс“ 700 мл, което скрил под якето си и
напуснал търговския обект, като преминал през касовата зона без да го
4
заплати. Установено е и че на 10.10.2024г. около 18,30 часа подс. И. отново
посетил магазин „Мерканто“, находящ се в гр. С., кв. „С. З.“, и взел още 1 брой
уиски „Джак Даниелс“ 700 мл, което прибрал под връхната си дреха и
напуснал търговския обект, без да го заплати.
С тези действия подсъдимият е осъществил от обективна страна състава
на престъплението кражба, доколкото е отнел движими вещи на определена
стойност, които не са негови, а чужди. Същите са се намирали във владението
на друго лице, бивайки стоки за продажба в търговски обект. Подсъдимият е
отнел същите, като е прекъснал чуждата фактическа власт върху тях, след
което е установил своя, криейки вещите във връхната си дреха и
преминавайки през касите без да заплати стойността им. Деянията са
довършени към момента на напускане на търговските обекти, към който
момент деецът вече е имал реалната възможност безпрепятствено да се
разпорежда с отнетите вещи като със свои, както е и сторил.
Деянието извършено от подс. И. е в условията на повторност.
Повторността се обуславя от факта, че той е бил осъден за такова
престъпление, а именно по НОХД № 376/2022г. за деяние по чл. 195, ал., т.3,
вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 НК и по НОХД № 1122/2022г. по описа на
Районен съд – С. за деяние по чл. 195, ал.1, т.5, вр. чл. 194, ал.1 НК. Двете
деяния са за кражби и с определение по ЧНД № 1400/2022г. му е било
определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години. Това
определение е влязло в сила на 27.02.2023г. В този смисъл, от изтърпяването
на това наказание до извършването на деянието по настоящото производство
не е изтекъл предвидения в чл.30 ал.1 от НК петгодишен срок.
Законосъобразен е и изводът, че в случая извършеното престъпление е
продължавано по смисъла на чл. 26, ал.1 НК, тъй като са осъществени две
деяния, като всяко от тях само по себе си реализира състава на престъплението
кражба, извършени са през непродължителни периоди от време (в два поредни
дни), при една и съща обстановка (от търговски обект, по един и същи начин)
и при еднородност на вината (пряк умисъл), при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна правилен е изводът на районния съд, че и двете
деяние са извършени под формата на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Той е бил наясно, че
отнема чужди вещи, които не са негова собственост. Налице е и специалният
признак от субективна страна, а именно намерение за своене, което безспорно
се установява с оглед действията на подсъдимия по разпореждане с отнетите
вещи след отнемането им.
Страните не оспорват факта на извършване на описаното по-горе
деяние, начинът и механизма на извършването му, обстоятелството, че е
налице продължавано престъпление.
Оплакванията във въззивната жалба касаят наличието на предпоставки
5
за квалифициране на деянието като маловажен случай, както и явна
несправедливост на наказанието.
Настоящата инстанция споделя извода на районният съд, че не е налице
хипотезата на чл. 93, т.9 НК.
Съгласно разпоредбата на чл.93 т.9 от НК, „маловажен случай" е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Обществената опасност на деянието при маловажен случай на кражбата е
значително по-ниска в сравнение с тази при обикновените случаи. По-ниската
степен на обществената опасност следва да се определи с оглед малката
стойност на предмета на кражбите, от липсата или незначителността на
вредните последици, а така също и с оглед другите обстоятелства,
характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност и
взаимна връзка. Съдебната преценка за наличие на маловажен случай се
извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до
начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му,
вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществената опасност и
моралната укоримост на извършеното. Възможно е при малка стойност на
откраднатите вещи или при незначителни вредни последици, но с оглед
личността на дееца, подбудите, начина на извършване на кражбата или други
обстоятелства, обществената опасност на престъплението да е по-висока от
обикновените случаи и поради това кражбата не се явява маловажен случай
/ППВС № 6/1971 г., р.II т.7; Решение № 204 от 16.07.2013 г. на ВКС по н. д. №
579/2013 г., III н. о., НК/.
Действително, стойността на откраднатите вещи не е висока (89,98 лв.),
като е под размера на една минимална работна заплата, като тази стойност е и
възстановена, т.е. не са налице вредни последици, което е безспорно
установено по делото. Предвид личността на дееца обаче, обществената
опасност на деянието не е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. В тази връзка, не следва да се пренебрегва
съдебното минало на подсъдимия, чиято наказателна отговорност е била
ангажирана за извършени макар и в съвкупност на две квалифицирани
кражби, по които са влезли в сила сключени споразумения и е наложено общо
наказание шест месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от
три години. Деянието, предмет на настоящото производство, е извършено в
рамките на изпитателния срок, с което подсъдимият е демонстрирал
резистентност към превъзпитателния и възпиращ ефект на условното
наказание, а това го очертава като личност с повишена обществена опасност.
Очевидно възприетият от него поведенчески модел влиза в остър конфликт с
установения правов ред и налага прилагането на по-интензивно въздействие
със средствата на наказателната принуда. В унисон с това са и
6
характеристичните данни на подсъдимия, които го определят като лице, което
проявява пълно незачитане на правовите норми в страната. Подсъдимият се
явява лице с повишена обществена опасност, а личността на извършителя,
както бе вече изложено, следва да се има предвид при приложението на чл. 93,
т.9 НК, а не само ниската стойност на откраднатото и липсата на вредни
последици /Решение № 30 от 6.03.2020 г. на ВКС по н. д. № 71/2020 г., I н. о.,
НК; Решение № 333 от 2.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 870/2015 г., II н. о., НК;
Решение № 330 от 25.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 871/2015 г., I н. о., НК/.
Отделно от това, престъплението по настоящото производство е
продължавано и извършено на публично и обществено място, като в рамките
на два поредни дни подсъдимият осъществява кражба на чуждо имущество от
магазин, което разкрива известна престъпна упоритост у него, арогантност и
устойчиво незачитане на установения правов ред. Предвид продажбата на
отнетите вещи от подсъдимия, подбудите за извършване на инкриминираното
деяние е нуждата от пари, въпреки че същият е млад човек в трудоспособна
възраст, но няма данни да е трудово ангажиран, противно на соченото от
защитата във въззивната жалба.
Съдът не споделя и аргумента на защитата, изложен в жалбата, за
приложение на чл. 93, т.9 НК с оглед обстоятелството, че подсъдимият се е
завърнал в страната с цел приключване на водените срещу него наказателни
производства. Присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е
задължително предвид обвинението срещу него за тежко престъпление, като
му е наложена и мярка „подписка“. Няма данни за нейното неспазване, но
няма данни и за разрешение за смяна на местоживеенето. Невъзможността
подсъдимият да бъде намерен на известния по делото адрес е станала причина
два пъти съдебното заседание на първа инстанция да бъде отлагано и е било
постановено принудително довеждане. Освен това, самият защитник на
подсъдимия в пледоарията си сочи, че подсъдимият е извършил няколко
такива деяние, за които има четири образувани дела. Знаейки за висящото
срещу него наказателно производство, а и на съда е служебно известно още
едно наказателно производство по ВНОХД № 598/2025г. по описа на ОС-С., и
предвид наложената мярка, подсъдимият не е следвало изобщо да напуска
страната без да е било известно местонахождението му /по данни на баща му
заминал да живее и работи във Франция/, още по-малко завръщането му да се
третира в положителен аспект за неговата обществена опасност и като
предпоставка за квалифициране на деянието като маловажен случай.
Всички тези обстоятелства не позволяват направата на извод, че
инкриминираното деяние се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.
Напротив, настоящата инстанция намира подсъдимия за лице с повишена
обществена опасност, и като се вземат предвид и начина и подбудите на
извършване на деянието, същото не следва да се квалифицира по чл. 194, ал.3
НК. Изводът на съда не се променя от оказаното съдействие от страна на
подсъдимия на досъдебното производство, обстоятелството, че съжалява за
7
стореното и че има малолетно дете.
Районният съд е наложил на подсъдимия наказание от една година
лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал.1 НК предвид
проведеното съкратено съдебно следствие е намалил с една трета или
наложеното наказание е осем месеца лишаване от свобода. Настоящата
инстанция намира така определеното наказание на подсъдимия за максимално
справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на
деянието и на дееца и съответстващо на целите и значението на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК. Районният съд е отчел отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства, като ги е анализирал поотделно и в тяхната
съвкупност. Като отчегчаващи отговорността обстоятелства са преценени
лошите характеристични данни на подсъдимия, а като смекчаващи такива-
оказаното съдействие на досъдебното производство. Настоящата инстанция
намира, че като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и невисоката
стойност на откраднатите вещи, както и липсата на настъпили вредни
последици, доколкото стойността им е възстановена. Съдът се солидаризира с
извода на районния съд за определяне на наказание в минималния предвиден
за процесното престъпление размер, преценявайки обществената опасност на
деянието и на дееца, неговите подбуди за извършване на инкриминираното
деяние, както и целите на генералната и специалната превенция. Съдът счита,
че наложеното наказание ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието
на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо
и върху останалите членове на обществото.
Във връзка с разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НПК, не са налице условията
за приложение на чл. 55 НК. В принципен план приложението на чл. 55 от НК
зависи от две предпоставки - наличие на изключителни и/или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, както и на факта, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко. В случая най-
лекото предвидено наказание не се явява несъразмерно тежко спрямо
вменената престъпна дейност, личността на дееца и подбудите за извършване
на деянието. Въпреки отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства,
при съвкупната преценка на обстоятелствата, имащи значение за
индивидуализация на наказанието, настоящата инстанция не намира, че има
основание да определи наказание, явяващо се по-благоприятно от намалената
с една трета санкция в минимален размер. Налагане на наказание под осем
месеца лишаване от свобода въззивният съд намира, че не би било
справедливо с оглед заложените в чл. 36 НК цели на наказанието и не следва
да се прилага нормата на чл. 55 НК.
Законосъобразно районният съд е привел в изпълнение на основание чл.
68, ал. 1 от НК определеното общо наказание по ЧНД № 1400/2022 год. по
описа на СлРС на подс. И. И. И. – „Лишаване от свобода” за срок от шест
месеца, което подсъдимият да изтърпи при първоначален общ режим и
отделно от наказанието по настоящата присъда. Основанията за приложението
на горепосочената разпоредба са налице предвид наложеното ефективно
8
наказание в настоящото производство и обстоятелството, че процесното
деяние е извършено преди изтичане на изпитателния срок по постановеното
по ЧНД № 1400/2022 год. по описа на СлРС определение от 09.02.2023г.,
влязло в сила на 27.02.2023г.
Въззивният съд, след цялостна служебна проверка на постановения
съдебен акт, по отношение законосъобразността, съобразно изискванията на
чл. 313 и чл. 314 от НПК, не намери основания за изменяне или отмяна на
обжалвания акт. Предвид изложеното, присъдата следва да бъде потвърдена
изцяло.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 146/08.10.2025 г., постановена по
НОХД № 498/2025 г. по описа на Районен съд - С..
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9