РАЙОНЕН СЪД ВАРНА
О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№1304/10.7.2019г. Година 2019 гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XLV състав, в закрито
заседание на девети юли 2019 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯНА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдията ЧНД
№ 2186 по описа на ВРС за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.
4 от НПК и е образувано по жалба на Д.И.З. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Г.
Димитрова, АК Монтана против Постановление на Районна прокуратура гр. Варна от 19.04.2019
год., с което е прекратено наказателното производство по ДП / досъдебно производство
/ № 573/2017 год. по описа на 05 РУП ОД на МВР Варна, водено срещу Симеон
Милков Иванов от гр.Левски, обл.Плевен за престъпление по чл.144,ал.3, вр. ал.1
от НК.
С жалбата се иска съдът да отмени
постановлението на ВРП, като се твърди, че същото е непълно, неточно и не е
изчерпателно. Прави се анализ на психическото състояние на пострадалата З.;
оспорва се изготвената по писмени данни комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза и се иска назначаването на нова съдебно психиатрична
експертиза след преглед на пострадалата. Твърди се, че не е проведено
всестранно и пълно разследване.
Предвид обстоятелството, че към
материалите по делото е било приложено постановлението на РП Варна от 19.04.2019
год. по ДП № 849/2016 год. по описа на 03 РУП Варна, което е неотносимо към
жалбата на З., съдът е изискал същото, ведно с материалите по ДП № 573/2017
год. по описа на 05 РУП Варна.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и съображенията на
прокурора, намира за установено следното :
По
допустимост на жалбата:
За да бъде допустима жалбата е
необходимо същата да бъде подадена от кръга лица, изброени изрично в
разпоредбата на чл.243,ал.3 от НПКТ, съгласно която право да подадат жалба срещу
постановлението за прекратяване на наказателното производство имат единствено и
само обвиняемият, неговия защитник, пострадалия или неговоти наследници,
ощетеното юридическо лице.
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирано лице- пострадал от престъплението.
Втората предпоставка , за да бъде жалбата допустима е , че тя трябва да
бъде подадена в предвидения законов срок. Съгласно чл.243,ал.3 от НПК срокът в
който може да се обжалва постановлението на прокуратурата пред съответния
първоинстанционен съд е 7-дневен от получаване на преписа. В конкретния случай
постановлението е било връчено на 07.05.2019 год., а жалбата е подадена на
10.05.2019 год., т.е. същата е подадена в срок.
От
фактическа страна:
Досъдебното производство е образувано на
16.12.2016 год. с постановление на РП Монтана срещу Симеон Милков Иванов от
гр.Левски, обл.Плевен за това, че в телефонни разговори в периода от 17.08.2016
год. до 18.08.2016 год. се заканил с убийство на Д.И.З. ***, като заканването
би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му – престъпление по
чл.144,ал.3, вр. ал.1 от НК, и затова, че в периода от 12.08.2016 год. до
17.08.2016 год. принудил Д.И.З. *** да извърши противно на волята си- да го посети
в гр.Левски, да му даде пари и да му даде автомобила си, като я заплашил, че
няма да и позволи да види детето си- престъпление по чл.143,ал.1 от НК.
В хода на производството са били
разпитани свидетели – З., М.И.М., А.М.М., Д.И.З., П.Ц.П. и Ася И.З., в качеството на свидетел е
разпитан и С.М.И., изискани са били справки от мобилните
оператори, приложени са били документи. От представените телефонни разпечатки е
било установено, че номер **********, посочен от З. като ползван от нея и като
този, на който е получавала заплахи по телефона от страна на С.М. е собственост на М.И.М. – баща на С.М.. Установено е било, че са провеждани
разговори между посочения номер и номер **********, собственост на С.М. в периода 24-26.08.2016 год. От
приложените разпечатки обаче не е било
установено съдържанието на разговорите, нито лицата, между които са провеждани.
В протокола за разпит от 14.07.2017 год. З.
е отказала по отношение на нея да бъде изготвена комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза с оглед преценката за годността и като
свидетел, съгласно разпоредбата на чл.144,ал.2 от НПК.
С постановление от 31.07.2017 год. прокурор при РП Монтана частично е прекратил
частично наказателното производство по ДП № 1092/2016 год. по описа на РУ
Монтана по отношение престъплението по чл.144,ал.3,вр.ал.1 от НК.
По отношение престъплението по
чл.143,ал.1 от НК е изпратил материалите по компетентност на РП Варна.
С постановление от 07.09.2017 год. РП
Варна е приела ДП № 1092/2016 год. на РУ Монтана, като е образувано ДП №
573/2017 год. по описа на 05 РУП Варна.
По това производство в качеството на
свидетел е разпитан С.М.И. и Д.И.З..
На 19.11.2019 год. по отношение на З.
е била изготвена комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза по
писмени данни, чието заключение е, че към месец август 2018 год. З. е била
клинично здрава; способна е дава свидетелски показания, като трябва да се
съобрази, че е прекалено чувствителна и злопаметна; няма регистрирани
разстройства на паметта, като отслабване, амнезия и др.; З. е с недостатъчна
степен на зрялост, с наивни житейски възгледи, с ниски годности за преценка на
собственото поведение и последиците от него, лесно манипулируема … Поради
личностовите и особености, в контекста на повишената мнителност и
свръхценностово мислене, както и евентуални налудни идеи за отношение, тя е в
състояние да фантазира или преекспонира определени ситуации; постъпките и са
мотивирани както от чужди влияния и манипулативни спекулации, така и от
особеностите на нейната личностова структура и евентуални свръхценни и/или
налудни мисли за отношение; психична травма не може да се обсъжда;по принцип е
способна да възприема правилно фактите, които имат значение за делото и да дава
годни/достоверни свидетелски показания, като трябва да се съобрази това, че е
прекомерно чувствителна и злопаметна.
РП Варна е приела, че не са събрани
годни доказателства, които могат да подкрепят тезата за извършено престъпление
по чл.144 от НК, поради което и на осн. чл.199,чл.243,ал.1,т.1,
вр.чл.24,ал.1,т.1 от НПК е прекратила производството по ДП № 573/2017 год. по
описа на 05 РУП Варна.
От правна страна:
Целта
на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е да се извърши
проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора,
с които се поставя край на наказателното производство, а тази проверка не може
да се осъществи без обсъждане на събрания доказателствен материал. За нуждите
на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и
законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване
на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват
преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно,
всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната
истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът
разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване
на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат
събрани и какви следствени действия да бъдат проведени. В процедурата по чл.
243, ал. 4 и 5 НПК съдът не може да подменя вътрешното убеждение на решаващия
орган (на прокурора).
След анализа на събраните по делото доказателства съдът изцяло споделя правните изводи на
РП-Варна.
За да е налице престъпление по чл.143,ал.1 от НК следва по несъмнен,
категоричен и безпротиворечив начин, действията на дееца да съставляват от
обективна страна упражняване на принуда по отношение на пострадалото лице,
което да бъде заставено да извърши или да пропусне нещо, което то не желае, но
е негово право. Освен това, дееца трябва да е действал чрез употреба на сила,
заплашване или да е злоупотребил с правата си. От субективна страна, деецът
трябва да е действал с пряк умисъл. Поради това престъплението, очертано в
цитираната норма, ще бъде извършено само когато са осъществени всички елементи
от престъпния му състав.
От събраният в досъдебното производство и
анализиран от прокурора доказателствен материал не се доказва по безспорен
начин от обективна и субективна страна, да е извършено престъпление против
личността.
Предвид на гореизложеното липсват законови
основания за изменение или отмяна на постановлението. За да бъде повдигнато
обвинение спрямо определено лице в извършване на престъпление от общ характер и
да бъде съставен обвинителен акт спрямо него е необходимо при разследването да
бъдат събрани достатъчно доказателства - за виновността на лицето. При анализа
и оценката на доказателствената съвкупност следва да може да бъде направен
единствено възможния и непротиворечив извод за наличието на престъпление от общ
характер както от обективна, така и от субективна страна. Такъв извод в
конкретния случай за извършено деяние по чл.143,ал.1 от НК не може да бъде
направен. Доказателства,
установяващи, че св.М. е осъществил реална заплаха с цел да се въздейства върху
свободното протичане на волевите процеси у потърпевшата и да ги промени като
предизвика страх от осъществяването им, не са налице.
В този смисъл правилно и законосъобразно
досъдебното производство е било
прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Мотивиран от изложеното и чл.243,
ал.5, т. 1 НПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура гр.
Варна от 19.04.2019 год., с което е прекратено наказателното производство по ДП
/ досъдебно производство / № 573/2017
год. по описа на 05 РУП ОД на МВР Варна,
водено срещу С.М.И. от гр.Левски, обл.Плевен за престъпление
по чл.144,ал.3, вр. ал.1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест съгласно
разпоредбата на чл.243,ал.6 от НПК в 7-дневен срок от съобщаването му пред
Окръжен съд гр.Варна.
Препис от определението да се изпрати на
РП Варна, Д.И.З. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Г. Димитрова, АК Монтана и С.М.И..
СЪДИЯ
в РС Варна: