Мотиви по ВНОХД № 688/2019г. по описа на РОС
Въззивното производство е образувано по протест на И.К.– Зам.
Районен прокурор при Районна прокуратура – Русе, подаден против присъда №128 от
18.09.2019 г. по НОХД №823/2019г. на Районен съд – Русе, шести нак. с.-в, с която подсъдимият Т.И.Я.
*** е бил признат за невинен в това, на 01.04.2019г. в
с.Н.о, обл.Русе да е управлявал МПС – л.а.“С.Т.“ с рег.№ Р ****КК, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда – 1,32 на хиляда, което да е установено по надлежния ред – по реда на
Наредба №1/19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което и на основание чл.304 от НПК е бил оправдан по така
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК.
В протеста се съдържат доводи за незаконосъобразност
и необоснованост на атакувания съдебен акт, изразени в неправилно приложение на
материалния закон. Сочат се основания за съставомерност на деянието, както от
обективна, така и от субективна страна, с оглед въведеното от прокуратурата
обвинение. Формулира се искане към въззивния съд да отменени присъдата на
първоинстанционното съдилище и да постанови нова такава, осъдителна по същността
си, като определи наказание, съобразно исканията на обвинителната власт,
направени в пледоарията на прокурора пред районния съд.
В съдебно заседание пред
въззивната инстанция, представителят на ОП – Русе поддържа протеста на Районна
прокуратура – Русе и моли съда за отмяна на присъдата на районния съд и
издаване на нова осъдителна присъда по въведеното пред първата инстанция
обвинение.
Подсъдимият и неговият
упълномощен защитник – адв. Св.С. ***, считат протеста
за неоснователен. Намират, че извършеното от страна на подс. Т.Я., както от
обективна, така и от субективна страна не покрива признаците на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение, с оглед на което молят въззивния съд да потвърди
изцяло атакуваната присъда.
Русенският
окръжен съд, след обстойна преценка на събраните по делото доказателства и като
извърши служебна проверка на присъдата в нейната цялост, съобразно изискванията
на чл. 314 от НПК, намира за установено следното от фактическа страна:
За да постанови присъдата си,
районният съд е провел съдебно следствие по реда на гл.24 НПК. Съобразил е наличните
непротиворечиви по същността си доказателства, с оглед предмета на доказване по
делото, чиито източници са депозираните в хода на съдебното следствие показания
на разпитаните свидетели В.И. – мл.полицейски инспектор, А.Н.и Д.В.– автоконтрольори към С“ПП“, св.М.Д.– полицейски инспектор в
С“ПП“, св.А.Н.и св.Х.Х.– приятели на подсъдимия, доколкото
същите кореспондират с писмените доказателства и доказателствени средства по
делото, сред които талон за медицинско изследване, справка за нарушител/водач
от С“ПП“, копия от АУАН, протокол за химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол №143/02.04.2019г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, експертните
заключения по изготвените съдебни експертизи, назначени в хода на съдебното
следствие и приети от съда, като неоспорени от страните – две СМЕ-и, биографична
справка, свидетелство за съдимост.
Следователно, по фактите на
делото страните не спорят, а доводите им касаят единствено правилното
приложение на материалния закон в конкретния казус.
Действайки като втора по ред
първа инстанция по съществото на делото, въззивният съд извърши самостоятелно
обсъждане на доказателствата, събрани от районния съд, които прецени с оглед
действителното им съдържание и насоченост. Въз основа на тях и правомощията си
по закон, приема нови фактически положения в следната насока:
Подсъдимият е неженен, със
средно образование, не работи, осъждан многократно /13 пъти за извършени
престъпления - квалифицирани и рецидивни кражби, противозаконно
отнемане на МПС, обикновено и квалифицирани хулиганства, закани за убийство,
квалифицирано изнасилване, между които и двукратно за управление на МПС без
свидетелство за правоуправление в 1- годишен срок от наказването му по административен
ред за същото по вид престъпление/, последно освободен от Затвора – Ловеч на 03.04.2016г. Неправоспособен водач на
МПС с множество налагани наказания за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП
от 1996г. до момента.
След употребен алкохол на 01.04.2019г.,
към 13,45ч., подс. Т.Я. и св.Х.Х.–
негов приятел пътували с автомобил, управляван от подсъдимия – л.а.“С.Т.“ с
рег.№Р *****КК, движейки се по ул.“Липник“ в с.Н.о, обл.Русе в посока гр.Русе. Там били спряни
за проверка от дежурен полицейски наряд към Второ РУ ОД МВР – Русе, при което един от полицейските
служители – мл.полицейски инспектор св.В.И. установил, че подсъдимият не
притежава свидетелство за правоуправление на МПС и се усъмнил, че същият шофира
след употреба на алкохол, защото му лъхал на етилов алкохол. За съдействие били
извикани автоконтрольори от С“ПП“ ОД МВР – Русе –
свидетелите Д.В.и А.Н., които предложили на подсъдимия да бъде тестван с
техническо средство, тъй като на място установили, че подсъдимият действително лъха
на алкохол и очите му са зачервени. Последният отказал проверката и за този
отказ св.Д.В.му съставил АУАН, подписан от подсъдимия
без възражения. Св.А.Н.съставил и връчил в 15,00ч. лично на подсъдимия талон за
медицинско изследване на кръвта, според който в рамките на 90-минути последният
бил длъжен да се яви в УМБАЛ“Канев“ – Русе за даване на кръвна проба. В 16,30ч.
подсъдимият се явил в указаното болнично заведение и му била взета кръвна
проба, като в протокола е записано, че същият отрича да е употребил алкохол. На
следващия ден било извършено химическо изследване на пробата в БНТЛ – ОД МВР –
Русе, в резултат на което се установило, че съдържимото количество етилов
алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на вземане на пробата е било 1,32 на
хиляда. На база резултата от изследването, в същия ден на подсъдимия бил
съставен АУАН за управление на МПС след употреба на алкохол от св.М.Д.–
полицейски инспектор в С“ПП“ към ОД МВР – Русе. Пред полицейските служители,
извършили проверката, подсъдимият отказал да дава обяснения, относно констатираните
нарушения на ЗДвП, писмени такива не отразил и в съставените му адм.актове за тяхното установяване.
Настоящият съдебен състав възприема
фактическата обстановка, описана и в мотивите на първоинстанционната присъда с
така установените нови фактически положения, като в изпълнение на задълженията
си по чл. 313 и чл.314 от НПК акцентира върху посочените по-горе обстоятелства.
Приетата фактическа
обстановка от първоинстанционния съд, ведно с допълнително установеното от
страна на въззивния съдебен състав от фактическа страна е съответно на
приобщената в рамките на първоинстанционното производство доказателствена
съвкупност. Следва да се посочи, че като цяло събраните доказателства са безпротиворечиви, което per argumentum a contrario от предписанията на чл.305, ал.3, изр. 2 от НПК не налага подробен доказателствен анализ и съпоставка, доколкото гласните
доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите, чиято достоверност е съотносима, с оглед обстоятелствата, включени в предмета на
доказаване по делото, само доколкото се подкрепя в
тези си части от обективните находки по делото, отразени в приобщените
множество писмени доказателства и заключението на експертизите, но следва да се
отбележи, че тази налична доказателствена съвкупност е неправилно интерпертирана от страна на районния съд.
Несъмнено за
въззивния съд всички доказателства, по изискуемия от закона безспорен начин
удостоверяват, че на инкриминираната дата подсъдимият управлявал процесното МПС
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,32 на хиляда,
удостоверено по предвидения законов ред с даване на кръвна проба за изследване /Наредба
№1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техните аналози/, при което е спазена разпоредбата на чл.3а от Наредбата,
която е категорична, че при отказ на лицето да му бъде извършена проверка с
техническо средство или тест, концентрацията на алкохол се установява с
медицинско и химическо лабораторно изследване, в който случай лицето не се
конвоира от полицейските служители до съответното болнично заведение, а му се
издава талон за медицинско изследване, в който се определя срок, в който да се
яви и да даде кръвна проба за изследване, което подсъдимият сторил доброволно.
Деянието е извършено
с пряк умисъл, видно от дадените обяснения пред съда и обективираните
действия на подсъдимия на процесната дата. Същият напълно съзнавал
противообществения характер на стореното от него и е целял настъпването на общественоопасните последици от управление на МПС след
употреба на алкохол.
Предвид
горното, съдът прави следните правни изводи:
Наличните преки и косвени доказателства, разгледани поотделно и в
тяхната взаимовръзка налагат единствения възможен извод за безспорно установено
авторство на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние, при което от
обективна и субективна страна същият е осъществил състава на престъплението, за
което е бил предаден на съд – това по чл.343б, ал.1от НК, тъй като на посочената по-горе дата и място управлявал процесното МПС
с концентрация на алкохол в кръвта си над законоустановения минимум – с 1,32 на хиляда, установено по надлежния ред.
Поради
изложеното дотук, отразените в мотивите на първоинстанционната присъда доводи
за липса на категорични доказателства, относно алкохолното съдържимо в кръвта
на подсъдимия към момента на спирането му за проверка от органите на МВР, се явяват
неоснователни. Същите се извеждат единствено от обясненията на подсъдимия,
дадени за пръв път в хода на съдебното следствие по делото и променяни
двукратно от него, с оглед явното им нагаждане към изготвеното заключение по
назначената от съда първоначална СМЕ /л.44 от НОХД/ за проверка на тяхната
истинност. Така лансираната в съдебно заседание защитна версия на подсъдимия, че употребил алкохол – 200мл водка
в периода половин час преди даване на кръвната проба е категорично опровергана
от заключението на съдебния медик, който въз основа на обективните находки,
материализирани в протокола за мед.изследване и протокола за хим.изследване,
приема твърденията му за неправдоподобни, тъй като по медико-биологични
признаци не е възможно достигане на измерената алкохолна концентрация в кръвта,
според твърденията на подсъдимия за времето, съпоставено с данните за вида и
количеството употребен алкохол, понеже в такъв случай същата не би надвишавала
0,88 промила. По сходен начин, с изготвяне на втора СМЕ, назначена от съда
/л.54 от НОХД/, въз основа на допълнителни обяснения на подсъдимия, дадени в
с.з. на 17.07.2019г., /когато съдът приел заключението по първата СМЕ/,
експертът се е произнесъл и за достоверността на твърденията на подсъдимия
/л.46 от НОХД/, че всъщност е употребил алкохол и в нощта преди инкриминираното деяние, като е заключил, че тогава
концентрацията на алкохол в кръвта му при вземане на пробата би била не
по-малка от 1,7 на хиляда и това прави твърденията му отново неверни. Тези
експертни заключения опровергават не само достоверността на обясненията на
подсъдимия, но и подкрепящите ги показания на св.А.Н., който очевидно е
предубеден към изхода на делото свидетел, обяснимо с приятелските му отношения
с подсъдимия, в чиято полза очевидно свидетелства за употребен алкохол от подсъдимия
непосредствено преди даването на кръвната проба, което е необяснимо и с
елементарната житейска логика. При така установените фактически положения
лишена от правна значимост е тезата на защитата, възприета безкритично от
районния съд, за липса на съставомерен признак от
обективната страна на престъплението, а именно управление на МПС с концентрация
на алкохол в кръвта на водача над 1,2 промила, поради което същата не може да
бъде споделена и следва да се отхвърли от въззивния съд. В противен случай би
се стигнало до правен абсурд, отказът на нарушител да бъде тестван с техническо
средство да се толерира и бонифицира от нормативната
уредба, уреждаща случая, тъй като алкохолното съдържимо в кръвта му не може да
бъде установено по категоричен начин за целите на наказателното производство,
според логичното разрешение на районния съд, дадено по конкретния казус, а несъмнено
не това е целта на законодателя, преследвана с издаването на цит.по-горе подзаконов нормативен акт.
С оглед на изложеното съдът
преценява, че подсъдимият следва
да бъде признат за
виновен
в извършването на така формулираното престъпление и да му се определи наказание. При индивидуализацията на
наказанието съдът не отчита смекчаващи отговорността обстоятелства, а за отегчаващи такива
намира данните за множество предходни осъждания, визирани в справката за
съдимост, налагането на множество наказания по ЗДвП, при което определя
наказанието при превес на отегчаващите вината обстоятелства – към законоустановения
среден размер, указан в особената част на НК за извършеното, а именно – ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в
размер на 500лв. /петстотин лева/. При липса на изискуемите формални
предпоставки за приложение на чл.66,ал.1 от НК и съгласно чл.57,т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, съдът е преценил, че изтърпяването следва да бъде ефективно, при
първоначален СТРОГ режим. Така най-пълно ще се постигнат целите на генералната
и най – вече тези на личната превенция, тъй като през този период на изолация
осъденият ще има възможност да преосмисли поведението си и да се подготви и
преориентира към един законосъобразен начин на живот за в бъдеще. Липсва основание
за приложение на
кумулативно предвиденото в чл.343г,
вр.чл.37, ал.1, т.7, вр.чл.49, ал.2 от НК наказание лишаване от права, доколкото
подсъдимият няма и никога не е имал валидно издадено свидетелство за
правоуправление на МПС.
Подсъдимият
следва да заплати направените разноски на досъдебното и в хода на съдебното производство
пред първата инстанция.
Така мотивиран въззивния съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.