№ 21875
гр. София, 19.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110146940 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба по реда на чл. 248 от ГПК, инкорпорирана във въззивна жалба
с вх. № 90864/14.03.2025 г., подадена по ел. поща на 13.03.2025 г. от адв. С., като особен
представител на ответника Д. С. Д., както и след указания на СГС по определение №
13.05.2025 г. по в.гр.д. № 4512/2025 г., с която се иска съдът да измени постановеното по
делото решение № 2804 от 20.02.2025 г. в частта за разноските, с искане да бъде намалено
присъденото адвокатско възнаграждение на ищеца, поради нищожната фактическа и правна
сложност на делото. Излага съображения, че присъденото с решението адвокатско
възнаграждение е неправилно и несправедливо, тъй като делото не представлява фактическа
и правна сложност.
Ответната страна по молбата М. Г. Г. в отговора на жалбата не взема конкретно
становище по молбата.
Съдът намира, че молбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, както и при
наличен списък по реда на чл. 80 от ГПК за разноски, т.е. молбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, по следните съображения.
С решение № 2804 от 20.02.2025 г., съдът е осъдил на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
Д. С. Д., да заплати на М. Г. Г., сумата 1 000,00 лева, част от вземане в общ размер на
5 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – стрес и
душевен дискомфорт, страх, притеснение, безпокойство и несигурност, вследствие на
виновно противоправно поведение на ответника, чрез обиди, заплашвания и закани със СМС
съобщения, съобщения в социалните мрежи и телефонни разговори, в писмена
кореспонденция, в която е наречен: “селяндур” в имейл от 16.07.2023 г.; “тарикат” в имейл
от 01.08.2023 г.; “марков шарлатанин и тарикат” в имейл от 30.07.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 22.08.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното изплащане, както и е присъдил разноски в размер на 700 лв., включващи
държавна такса в размер на 50 лв. и 650 лв. платено адвокатско възнаграждение. В
мотивната част съдът е намерил за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК и по-
конкретно на сумата в размер на 250 лв. за явяване в трето открито съдебно заседание, тъй
като в случая е уговорено възнаграждение в общ размер на 650 лв., за което по смисъла на т.
1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., има доказателства по делото, че е било
платено. Съгласно практиката на СЕС, обективирана в решения, постановени по дела С-
427/16 и С-428/16, съдът, след като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
1
може да присъди възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед Решение от
25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., настоящият състав приема, че не е обвързан в
преценката си от критериите по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при определяне размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че и в хода на настоящото производство горепосочения извод остава
непроменен. Това е така, защото в случая не е налице твърдяната от ответника нищожна
фактическа и правна сложност на делото. Съдът съобразява и разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от
Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа при частични искове
възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на
вземането независимо за каква част е предявен иска. По този начин възнаграждението е с
минимален размер от 800 лв., макар да е уговорено и платено в минимален размер за
предявения размер. Следва да се има предвид, че делото не е лишено от фактическа и
правна сложност, за да бъде намалено възнаграждението под абсолютния минимум.
Предвид изложеното, съдът намира молбата за изменение на решението в частта за
разноските за неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по реда на чл. 248 от ГПК, инкорпорирана във
въззивна жалба с вх. № 90864/14.03.2025 г., подадена по ел. поща на 13.03.2025 г. от адв. С.,
като особен представител на ответника Д. С. Д., с която се иска съдът да измени
постановеното по делото решение № 2804 от 20.02.2025 г. в частта за разноските, с искане да
бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение на ищеца, поради нищожната
фактическа и правна сложност на делото.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2