№ 89
гр. Габрово, 11.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело
№ 20224200500036 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от С. ИВ. Х. от село Шумата, община
Севлиево, чрез адв. Р. против Разпореждане № 260244 от 29.09.2021 г. по ч. гр. д. №
1118/2013 г. по описа на Районен съд – Севлиево, с което е оставено без разглеждане
подаденото от частния жалбоподател възражение по чл. 414 от ГПК, срещу издадената
Заповед № 520 от 04.09.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК,
като подадено след едномесечния преклузивен срок.
Счита, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, като с неприемането на
възражението, съдът е лишил от защита жалбоподателката срещу издадената заповед за
изпълнение. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Излага подробни мотиви.
Прилага заверен препис на покана за доброволно изпълнение.
Постъпил е отговор на частната жалба от „БАНКА ДСК“ АД, чрез пълномощника им
И.И., който е изразил становище, че не е съгласен с изложеното в частната жалба. Моли да
се отхвърли и да се потвърди обжалваното разпореждане.
Габровски окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР №
6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и против подлежащ на обжалване
акт, е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Заповедното производство е образувано по заявление подадено „Сосиете Женерал
1
Експресбанк“ АД – Варна срещу длъжника ЕТ „Фен- С.Д.“, С.Д. М. и С. ИВ. Х. за парично
вземане в размер на 67 500,00 лв. – непогасена главница; 6269,02 лв.- лихва от 29.09.2012 г.
– 30.08.2013 г.; лихва – обезщетение за забавено плащане в размер на 15,85 пункта от
31.08.2013 г. до изплащане на вземането. Документът, от който произтича вземането по чл.
417, т. 2 от ГПК е извлечение от сметка по Договор за овърдрафт Партньор № 13 от
11.05.2009 г., с одобрен размер 70 000,00 лв., сключен между „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД и ЕТ „Фен – С.Д.“, изменен с и допълнен с Договор за встъпване в дълг от
11.05.2009 г., Допълнително споразумение № 01 от 01.06.2010 г., Допълнително
споразумение № 02 от 28.07.2011 г., Допълнително споразумение № 03 от 14.02.2012 г. и
Допълнително споразумение № 04 от 17.09.2012 г.
По подаденото заявление, първоинстанционният съд се е произнесъл, като е издал
разпореждане, в което е инкорпорирана Заповед № 520 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 04.09.2013 г., с което е разпоредил
длъжниците ЕТ „Фен- С.Д., С.Д. М. и С. ИВ. Х. да заплатят солидарно на кредитора
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД претендираните в заявлението суми.
Възражение против издадената заповед е постъпило от длъжника С. ИВ. Х., което е
заведено в деловодството на Районен съд – Севлиево с вх. № 261121 от 15.07.2021 г. Към
него е приложена покана за доброволно изпълнение, връчена на С. ИВ. Х. чрез ЧСИ Зв.
Василева, лично на 30.01.2014 г.
С разпореждане № 260244 от 29.09.2021 г., съдът е оставил без разглеждане
възражение с вх. № 261275 от 23.09.2021 г., подадено от длъжника С. ИВ. Х., с което
заявява, че не дължи изпълнение на вземането по заповед № 520 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 04.09.2013 г., издадена по ч.гр.д. №
1118/2013 г. по описа на РС – Севлиево. Съдът е приел, че възражението е просрочено и
двуседмичния срок, тогава действащата редакция на чл. 414, ал. 2 от ГПК, е изтекъл още
през 2014, поради което възражението подадено пред 2021 г. е просрочено с над шест
години.
Предмет на обжалване е именно това разпореждане.
Съдът при въззивния контрол за правилност на разпореждането в обжалваната част,
съобрази следното:
Съгласно чл. 414, ал. 2 от ГПК при издадена заповед за незабавно изпълнение съдът е
длъжен да следи дали възражението на длъжника е подадено в рамките на двуседмичния
срок /в редакцията на текста, действал към връчването/, считано от връчване на заповедта от
съдебния изпълнител. Според разрешението дадено в т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК, този срок по съществото си е преклузивен и
спазването му ангажира служебна преценка на съда на основание чл. 7, ал. 1 от ГПК.
Видно от представената покана за доброволно изпълнение, заповедта е връчена на С.
ИВ. Х. на 30.01.2014 г., лично и законоустановения преклузивен срок е изтекъл на
14.02.2014 г. За подадено възражение в този срок не са представени доказателства.
2
По отношение на направеното възражение в частната жалба, че с поканата за
доброволно изпълнение не е връчена заповедта за изпълнение, настоящият състав намира
същото за неоснователно. От представените копия на поканата е видно, че към поканата е
приложена заповед за изпълнение, което е видно от текста на самата покана. Същото така е
отбелязано, че частния съдебен изпълнител приложено е изпратил препис от подлежащия на
принудително изпълнение акт на длъжника, заедно с поканата.
В посоченото определение № 356 от 22.06.2015 г. по ч.т.д. № 274/2015 г. на І т.о. на
ВКС е даден отговор на поставения въпрос, а именно: „Срокът за възражение срещу
издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК тече от връчването й на длъжника от
съдебния изпълнител, на което не се приравнява, нито връчването на поканата за
доброволно изпълнение, в която е посочена заповедта за изпълнение, страните и
задължението, без заповедта да е приложена към поканата, нито подаването на молба за
издаването на препис от заповедта за изпълнение“. В случая поканата за доброволно
изпълнение е връчена лично на лицето, с приложен препис от подлежащия на принудително
изпълнение акт, т .е изпълненото изискването на длъжника да се връчи и подлежащия за
изпълнение акт.
Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата
инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260244 от 29.09.2021 г. постановено по ч.гр.д. №
1118/2013 г. по описа на Районен съд- Севлиево.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3